Една от рибите, страдащи от малко незаслужена слава на ужасяващи убийци, са баракудите. Известни са двайсет и шест представителя на род [i]Sphyraena[/i], и всички те наистина изглеждат страховито – с удължено, стреловидно тяло и мощни челюсти, обсипани с подобни на бръснач зъби. Хищници по душа, тези риби се навъртат около коралови рифове и крайбрежието, в пасажи или по единично, нападайки всичко, което се движи. Разчитат предимно на скорост (до около 40 км/ч) за сметка на маневреността, и на безмилостната си захапка, която подобно на ножица може да разреже плячката на две.
Голямата баракуда, [i]Sphyraena barracuda[/i], е потенциално най-опасна за човека, с размери до над два метра. Смята се, че много от нападенията, приписвани на акули, всъщност са причинени от баракуди. Привличат ги гмуркачи и подводни риболовци, заради блестящите си костюми и уловените риби. Всъщност, без значение дали става дума за единичен едър екземпляр или за пасаж от няколко десетки по-дребни – опасността е еднаква. Макар че, след първото ухапване, когато рибата установи превъзходството на човек, тя да не продължава с атаката, гладко отрязаното парче месо води до силно кръвотечение, което от своя страна може да доведе до ампутация на крайник или дори до смърт.
Друг основен проблем е навикът на баракудите да ловуват в плитчините, където, особено при по-мътна вода, движещият се крак на газещ човек е апетитна, макар и измамна, хапка. Именно в такива случаи изненадващата атака, съчетана със силната кръвозагуба, води до изпадане в шок, и допринася за лошата слава на тези риби.
Ареалът на разпространение включва предимно тропичните и субтропични области на Атлантическия океан и Средиземноморието. Подобно на акулите, и при баракудите често ролите се разменят и, макар и не особено вкусни, те влизат в менюто на хората. За по-едрите видове обаче се смята, че могат да доведат до хранително натравяне – сигуатера, причинено от водорасловия сигуатоксин. Фактически, отровата се произвежда от планктон, която се натрупва във все по-голяма концентрация, колкото по-високо по хранителната пирамида се придвижва – първоначално при вегетарианците, а после и в ядящите ги хищници. Подобно натравяне, макар и рядко смъртносно, води до сериозно неразположение, диария, повръщане, главоболие, атаксия и халюцинации. Сигуатоксина е термостабилен, и много трудно се разгражда и отстранява от организма, поради което симптомите могат да продължат с години.
Като цяло, обаче, славата на баракудата е до голяма степен незаслужена. Опитен и добре инструктиран гмуркач, който се съобразява с потенциално опасния ловец, не би трябвало да има проблеми, а за редовите курортисти спазването на предупредителните надписи осигурява до голяма степен пълна безопасност. Останалото е въпрос на много лош късмет и легенда, подържана от страховити рибарски истории и спомени от войните.
За този автор
