По принцип повечето нестандартни охлаждания – дали ще бъдат такива с пелтие елементи, с фреон, водни или съвсем екстравагантните с течен азот – не само не са необходими на нормалния потребител, а даже бих определил като съвсем ненужни. Докато водните, да речем, имат определено приложение в мейнфрейм машините, че дори и при персоналните компютри, останалите се отличават с добрата си ефективност, но за сметка на това с големите проблеми породени от недостатъците им.
Да започнем от елементите на Пелтие. В масовия случай той представлява две керамични плочки, между които има масив от Bi2Te3 P и N полупроводникови двойки. Основната идея е, че при протичане на ток топлината преминава от едната към другата страна, като по този начин едната плочка се нагрява, а другата изстива. Естествено топлата страна трябва да отдаде топлината, което налага използването на радиатор. Друг вариант е да се комбинира използването на пелтие елемент и водно охлаждане, което да отнеме и отдаде отделената от елемента топлина.
Тук идват проблемите. Правилно се досетихте – конденз. А както е известно водата и процесорите не се обичат много, което налага използването на диелектрична паста за изолиране на сокета и процесора, използването на изолационен лак и на практика пакетирането на процесора и охлаждането му. Освен това охладителите способни да отдадат топлината от елемента далеч не са евтини, а да не забравяме, че нормалната работна температура на тези устройства в масовия случай не надхвърля 100 градуса, че даже и по-малко.
Може да ви звучи екзотично, но преди години AMD планираха да охлаждат процесорите си с вградена система от термоелектрични елементи, което да позволи отнемането на топлината да започне още в ядрото и по този начин да се избегне опасността корпусното охлаждане да не е достатъчно да свали температурата и да започне да прегрява ядрото.
Както споменах можете да охлаждате елемента на Пелтие и посредством течност. Водните охлаждания обаче не включват задължително подобна добавка. Този начин на охлаждане включва воден блок на охлаждания компонент, тръби, водна помпа и топлообменник, който на практика представлява радиатор с или без вентилатор. Принципа на действие е абсолютно същия както при автомобилите и дори в зората на този вид охлаждания са се използвали автомобилни радиатори за топлообмен. Течността която се използва, въпреки названието, не е вода, а диелектрик. Използването му е задължително, защото както споменах електрониката и водата не се обичат много, а спуканите тръби не са нещо, което не сме виждали.
Самото водно охлаждане може да работи и на принципа на хладилниците или климатиците. В тези случаи отново се създава проблема с кондензацията на вода, тъй като подобен тип охлаждания на практика свалят температурата под тази на околната среда.
Водното охлаждане също може да включва и изпаряване. Някои вещества, като например C6F14 имат ниски точки на кипене (в конкретния пример 56 градуса). Подобни вещества се произвеждат и използват, като например Cray-2 е потопен в такава течност, произведена от 3М, като течността преминава през компонентите под налягане, достига до топлообменниците и се връща охладена.
Следващия метод – с течен азот пък е напълно неприложим за домашни условия по очевидни причини. Освен това трябва да се спомене, че полупроводниците спират да работят при толкова ниски температури, както и че температурния стрес далеч не влияе добре на процесорите, което прави подобно охлаждане подходящо само за екстремни експерименти и хубави видеоклипчета в YouTube.
Като цяло може да се каже, че тези методи на охлаждане са колкото ефективни и остроумни са и толкова безполезни за всекидневна употреба. Освен това производителите постоянно подобряват традиционните охладители, макар че някои решения далеч не изглеждат традиционно, така че не ми се струва резонен писъка на модата – „във всеки дом, водно охлаждане”. Естествено дали съм прав или не само времето ще покаже.
За този автор
