Вместо увод, трябва да започна с признанието, че присъствието на Никълъс Кейдж на екрана не ме привлича особено. Може би причина за това е фактът, че предпочитам по-изразителни актьори що се отнася и до мимики, и до реплики, а ако има нещо което да не му влиза в репертоара, то това са именно тези две черти.
И в „Next“ все така не успя да ме изненада, въпреки че изигра добре заданието си. Основните му партньори – Джулиан Мур и Джесика Бийл – също не правят кой знае какви роли, макар и напълно задоволителни, и като че ли проблемът на този иначе фантастичен екшън-трилър е малко по-дебелото подчертаване на елемента „екшън“. По-добрата дума остава за „фантастичен“.
Филип К. Дик е един от често филмираните, ако не и най-постоянно филмираният фантаст. Нему дължим сериозните единадесет екранизации, сред които класиката „Зов за завръщане“, „Специален доклад“ или „Заплащането“. Самият „Next“ е доста бегло базиран върху разказа му от средата на 50-те „Златният човек“. Това „бегло“, обаче, е изненадващо положително – оригиналната история е дотолкова подходяща за парче от поредната серия на X-Men, че би направила екранизацията безсмислена.
Обработката в сценария на Гари Голдман и компания, от своя страна, е рафинирала само онази постановка, която не би излязла като шаблон по екраните – макар и не златнокож прелъстителен мутант, главният герой запазва способността си да вижда напред в бъдещето, или по-точно да предвижда възможните изходи от дадена ситуация и като в същинска партия шах да ги натрупва за няколко позиции напред. Същевременно е променен и ъгълът, под който се разглеждат събитията, и той далеч няма нищо общо с бъдещото развитие на еволюцията.
Като цяло, въпреки някои неголеми дупки в повествованието, сценаристите заслужават похвала и уважение за опита си да хвърлят нова светлина върху старата фантастика, и с добавката на доста добрите и сравнително оригинални ефекти „Next“ е филм, който определено заслужава отделеното му време.
За този автор
