Заедно с юнския брой читателите получават и карта на дивите животни на територията на България. Разнообразието на животинските видове у нас е впечатляващо, да се надяваме, че и поколенията след нас ще могат да им се порадват. А разнообразната тематика на статиите в списанието също буди интерес:
[b]Стоунхендж[/b]
Едва ли има човек, който да не е чувал за това древно струпване на каменни блокове на територията на днешна Великобритания, което при това е дело на човешка ръка. Дискусиите след откриването на Стоунхендж продължават и до днес – дали е ритуален комплекс, посветен на отдавна забравени божества, или пък е астрономическа обсерватория – споровете по въпроса сякаш никога няма да бъдат уредени. Скорошни научни открития, обаче, хвърлят нова светлина върху загадъчния каменен кръг. В равнината край Стоунхендж са открити подобни на самия него ритуални кръгове (по-малки и по-големи), които в древността може би са били свързани един с друг. Друг интересен момент е произходът на самите монолити (с тегло десетки тонове) – те са били транспортирани на разстояние повече от 400 километра, което за тогавашните времена е било не само технически подвиг, но и е предполагало съвместна работа на населяващите областта племена.
[b]Замразени активи[/b]
Свикнали сме, когато кажем „петрол“, да си представяме богатите арабски държави, преситени от изобилието на нефтодолари. Но ето че Сибир също се включва в надпреварата за добив на черно злато. И макар нефтодобивът да е трудна, опасна и мръсна професия, тя осигурява висок стандарт и повече от прилични доходи на живеещите в иначе не особено гостоприемния руски Север. Все пак не всичко върви по мед и масло, централната власт в Русия се опитва да изземе контрола над находищата – и съответно приходите от тях – а местните олигарси не са готови да се разделят толкова лесно с вече добитите милиарди.
[b]Световният петрол[/b]
Учените предупреждават за това, което всички знаехме, че рано или късно ще се случи – ще настъпи моментът, в който петролът на Земята ще се изчерпи. Въпреки че няма да се сблъскаме с този проблем след година или две, тенденцията е обезпокоителна – търсенето нараства, а предлагането намалява. Добивът от всички големи петролни полета е почти изчерпан, докато новите находища са малки и не могат да покрият световния глад за горива. Алтернативите са биогоривата, които още не са особено ефективни, а себестойността им е висока. Има вариант и да преосмислим начина си на живот, преди липсата на нефт да го е направила невъзможен.
[b]Снежните леопарди[/b]
Високо сред снеговете на Хималаите живее вид леопарди, когото малцина са имали щастието да зърнат. Десетилетия наред избивани заради кожата си, която е превръщана в палта, или търсени заради костите си, които се славят като афродизиак в Източна Азия, снежните леопарди са на границата на изчезването, макар през 70-те години на миналия век да са включени в [i]Конвенцията за международна търговия със застрашени видове[/i]. Но не само бракониерите са причината броя на високопланинските котки да намалява – увеличаването на населението в естествения им ареал води до чести сблъсъци със стада домашен добитък, и най-вече с пастирите, които предпочитат да отстранят една напаст за добитъка си, вместо да се възхищават на царствената осанка на леопарда.
[b]Живи цветове[/b]
На морското дъно могат да се срещнат толкова шарени и пъстри създания, че човек може само да им се диви. Запознайте се с голохрилите – далечни родственици на охлювите, но захвърлили отдавна къщичката на гърба си, за да намерят свой сигурен дом дълбоко под водата. Окраската им е ярка и предизвикателна, но всъщност е предупреждение за всеки зложелател, защото голохрилите са развили уникални умения за самозащита. Някои са дебелокожи, други бодливи, а трети се хранят с токсични гъби и преработват отровите им като свое собствено оръжие. Лакомите хищници бързо се научават, че крещящо-шарената обвивка не е покана за вечеря, а знак за смъртоносна опасност.
За този автор
