Още с първия си брой National Geographic се превърна в любимо четиво за мнозина българи. Макар понякога статиите да са повърхностни, а илюстрациите да надвишават в пъти полезния текст, все пак всеки месец списанието отваря врати към нов и вълнуващ свят, а и представя проблеми, върху които човек си струва да помисли. Ето част от водещите теми във февруарския брой:
[b]Черните фараони[/b]
Черните фараони – династия владяла Египет почти век. Трудно е да си представи човек, че чернокожи са създали цивилизация и империя, по-могъща дори от египетската. Нубия винаги е бил важна провинция за Египет (и главен източник на злато), докато – използвайки момент на междуособици – нубийските владетели не са седнали на фараонския трон. Дълги години подобна версия се е смятала за неправдоподобна, но пирамидите в Судан са красноречиво доказателство за противното. Днес, в надпревара с времето (Судан изгражда нов язовир, който ще залее остатъците от нубийската история), археолози от цял свят трескаво разкопават реликви на черните фараони, надявайки се да хвърлят макар и бегла светлина върху този отрязък от древната история.
[b]Смъртоносен контакт[/b]
Зооноза – дума сякаш произлязла от научнофантастичен роман. Всъщност така се обозначават заболявания, които се предават от животни на хора. Ебола, жълта треска, лаймска болест, бяс, птичи грип… списъкът е дълъг и изключително смъртоносен. Борбата с тези болести е трудна и – въпреки координираните международни усилия – все още безуспешна. Основният проблем е локализирането на вирусоносителят, патогенът може да дреме с години в незаразен гостоприемник, а после да нанесе светкавичен удар, взимайки десетки или стотици жертви, а после да изчезне, без да остави и следа. Според експерти сблъсъците със зоонози ще зачестяват – скоростта, с която се придвижваме по планетата ще смогнат за бързото разпространение на коя да е зараза, а унищожаването на дивата природа ще тласне изолирани преди животински видове към по-близък контакт с хората.
[b]Бохемският Париж[/b]
Историята на квартал Маре в Париж е пълна с превратности, тъжна като френски шансон. През XVII век е най-модното място в кралството, а само два века по-късно – символ на разруха и упадък. Неотдавна обаче кварталът се възражда отново от тинята („Маре“ – в превод блато) за да се превърне в един от най-шикозните квартали на френската столица. Очарованието лъха на всяка крачка, а свободомислието на обитателите му и бохемския начин на живот го правят любимо място за живеене на тези, които предпочитат романтиката на средновековието пред бляскавия лайфстайл на съвременния човек.
[b]Орли маймунояди[/b]
Запознайте се с краля на джунглата на Филипинския архипелаг – орела-маймунояд. Достига метър дължина, с тегло близо 6 кг. Царството му обикновено се простира на десетки квадратни километра гора, в която ловува летящи лемури, маймуни, змии и други птици. За съжаление масовото обезлесяване на Филипините не засяга само хората, но и съществуването на самия крал – гнездящите двойки са намалели в последните години до няколкостотин. Единствената надежда са създадените наскоро резервати с площ хиляди хектари, които могат да спасят популацията на орела маймунояд, а и други диви животни.
[b]Морска микрофауна[/b]
Колко живот може да се побере в една капка морска вода? Много, гласи експертният отговор. С поредица от впечатляващи снимки фотографът Дейвид Лийтшвагер представя невидимите миниатюрни създания, които обитават морските басейни – мекотели, буболечки, охлюви, ларви… Мнозина от тези видове обаче са заплашени от повишеното ниво на киселинност в океаните (които поглъщат над една четвърт от отделения в атмосферата въглероден диоксид) – черупчестите морски създания ще са първите потърпевши.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199287#199287
За този автор
