[b]Napalm Death – Time Waits for No Slave[/b]
Century Media, 2009
Line-up:
Mark „Barney“ Greenway – vocals
Shane Embury – bass
Mitch Harris – guitar, backing vocals
Danny Herrera – drums
Tracklist:
1. Strongarm; 2. Diktat; 3. Work to Rule; 4. On the Brink of Extinction; 5. Time Waits for No Slave; 6. Life and Limb; 7. Downbeat Clique; 8. Fallacy Dominion; 9. Passive Tense; 10. Larceny of the Heart; 11. Procrastination on the Empty Vessel; 12. Feeling Redundant; 13. А No-Sided Argument; 14. De-Evolution Ad Nauseum
Обичам миризмата на напалм рано сутрин. Затова на 23 януари, когато зората се пукна и аромата на напалм и смърт изпълни музикалните магазини, датата се превърна в двойно сакрален момент. От една страна имах рожден ден, от друга получих подарък от най-висока проба. Новият албум на Napalm Death, наречен „Time Waits For No Slave”. Англия винаги е била едно от местата, където се зараждат култови групи. Една от тях без съмнение е именно тази. За четиринадесет студийни албума метълите от Бирмингам не само не се изчерпаха, но се развиваха постоянно, изкарвайки от добра по-добра тава. Така се стигна и до последната, с която доказаха, че в грайнда има едни крале и това са те. И която може да се определи с една дума – страхотна.
Човекът с най-кофти прическата в света на метъла – Шейн Ембъри, Марк „Барни” Грийнуей, Мич Харис и Дани Херера просто отново са направили това, което най-добре умеят. Napalm Death никога не са се задоволявали просто да правят грайнд. Да редят риф подир риф, ред подир ред от текста. И продължава да е така. Новият албум има всичко, което прави Напалм това което са, при това в големи количества. Режещи рифове, комплексни мелодии и зверския рев на Барни. Навсякъде и по всяко време. Добавете и барабаните, които спокойно можете да пуснете на пироните и те сами ще се забият и ще получите новия шедьовър на бандата.
И този път няма гост вокали, няма простотии. След няколко прослушвания човек няма как да не стигне до извода, че с фронтмен като Барни, просто такива са излишни. Човека може да направи всичко, което трябва за музиката на Napalm Death – от агресивните, заслепени от злоба ревове, до бъзикчийските чисти вокали. Нещо, което всъщност ние много добре си го знаем и за което жокер ни не требе. Защото сме го чували и преди. Естествено, цялата маниащина е допълнена от традиционните писъци на Мич Харис, които допълват по просто перфектен начин по-басовите вокали на Грийнуей.
Китарите както обикновено са на познатото високо ниво, барабаните – вече споменахме – също. Освен да добавим още, че са безкрайно разнообразни и това прави и самият албум такъв. За бога на места дори можем да чуем нео-индъстриъл. Както и някои странни, непознати но добре вписали се в музиката на Napalm Death сола, при това далеч не висящи като някои техни събратя. Още по-впечатляващо, имайки предвид, че откак Джеси Пинтадо напусна бандата именно Мич остана единствения китарист. Като последното съвсем естествено позволява на Шейн да покаже какво е да разполагаш с един наистина добър басист.
Освен да споменем някоя дума за едно две парчета. „Procrastination Of The Empty Vessel” например се отличава с убийствените си барабани, които и придават почти джазово звучене. Или подаването на репликата на вокала от рифа, цялостната игра между двата елемента на музиката, която чуваме в „Life And Limb” – това е нещо, което адски рядко се чува и може би една от малкото групи, които го правят в продължение на години е именно Napalm Death.
Май остана заключението. Кой по дяволите реши, че всяка статия трябва да има такова? Е, който и да е – правилата на играта са такива, така че ето го и него, та ако все още не сте схванали основната идея, следва синтезираният и вид: „Time Waits For No Slave” е албум, който заслужава не едно и две слушания. Безкрайната агресия на музиката на Napalm Death, заедно с всичко най-добро, което сме чували от тях в една тава просто не е нещо, което един любител на екстремната музика може да си позволи да пропусне.
За този автор
