Наближиха великденските празници и някак неизбежно замириса на агнешко. Естествено, агнето винаги може просто да се изпече, тъй като месото му е достатъчно ароматно и вкусно дори само по себе си. Но ако човек е малко по-настроен за експерименти, сигурно би се почувствал още по-добре, ако го аранжира с няколко допълнителни вкусотии.
Разбира се, те донякъде смекчават доста характерния и силен вкус на агнешкото, което обаче пък ги прави още по-подходящ избор за онези, на които той не допада чак толкова. Ето един лесен вариант как да разнообразите великденската трапеза.
Какво ще ви е необходимо:
– 8-10 средноголеми агнешки карета
– 2 глави червен лук
– маслини
– 2-3 средноголеми домата
– няколко скилидки счукан чесън
– растителна мазнина или масло
– пилешки бульон
– царевично брашно, около сто-сто и петдесет грама
– стотина грама горгонзола или друго синьо сирене
– подправки – пресен розмарин, черен и червен пипер, сол
Имайте предвид, че агнешките карета спокойно могат да бъдат заменени с котлети, или всъщност коя да е част от агнето, стига да има поне малко мазнинка. Т.е., ако вече сте се снабдили с месо, не е нужно да купувате специално карета. А дори и да е по-сухо, можете да спасите положените с малко количество алкохол, с което да го мариновате – но ние ще ви представим все пак традиционната рецепта.
Месото мариновате в сухите подправки, като особено важен е розмаринът – той е агнешката подправка, така да го наречем. Наръсвате или овалвате, в зависимост от пикантността която търсите, и оставяте да престои не по-малко от един час – колкото повече, толкова по-ароматен ще е резултатът. През това време можете да се заемете с направата на соса.
Както можете да очаквате от италианската кухня, той е доматено-чеснов и по-гъстичък. Запържвате нарязания на лунички лук, докато придобие златист цвят, и добавяте три-четири скълцани скилидки чесън, както и още малко розмарин. За да получите по-пролетен резултат, със същия успех можете да използвате и пресен лук и чесън. Пържите още една-две минути, слагате маслините (без костилките, разбира се), доматите – също накълцани – посолявате, добавяте чаша вода и го оставяте да се задуши няколко минути. По ваш вкус, можете да подправите и с малко черен или бял пипер, магданоз и червен пипер, въпреки че в оригиналната рецепта отсъстват.
Следва най-тънката част, канапето, като определено не става дума за холната ви гарнитура. Това всъщност е обобщено название на разнообразни „подложки“, върху се сервира месо, започващи от най-тривиално картофено пюре и стигащи до доста джиджани пюреподобни кулинарни импресии. В случая няма да правим нещо твърде сложно – настоящето малко напомня качамак, и се прави по следния начин:
Кипвате половин килограм пилешки бульон – ако имате готов, по-добре, ако нямате – можете да използвате и кубчета. След като заври, намалявате котлона на средно, подправяте със сол и млян черен пипер, а бихме ви препоръчали да добавите и малко масло. В бульона бавно сипвате царевичното брашно, бъркайки усърдно и в двете посоки, или на осмици – последното е малко бабешки трик пюрето ви да не стане на бучки. Бъркате докато се сгъсти и започнат да излизат мехури, след което продължавате, всъщност още минута-две. Тогава прибавяте натрошеното сирене, разбърквате като за последно, покривате и оставяте настрана.
В този момент вече можем да се захванем и с месото, приготовлението на което всъщност се заключава в пържене на средно към силно загрят тиган. Отнема грубо десетина минути, но най-добре – докато омекне, тъй като зависи от самото месо и вашия персонален вкус. Тук е моментът да споменем, че това може да стане в зехтин за пържене или олио, но агнешкото по принцип върви доста добре с масло.
Въпреки, че рецептата завършва до тук, със същия успех бихте могли и да задушите мръвката, добавяйки малко алкохол – най-добре бира – за да получите още по-крехък резултат. Но пък губите коричката.
И така – сервиране. Във всяка отделна порция, слагате от канапето, разстилате малко, поставяте отгоре месото и заливате със соса. След което можете да консумирате, а специално на агнешкото отстрани винаги върви чудесно една богата зелена салата. Бон апети!
За този автор
