[b]Mostly Autumn – Heart Full of Sky[/b]
Autumn, 2007
Line-up:
Heather Findlay – lead vocals, percussion, backing vocals
Bryan Josh – lead, rhythm & acoustic guitars, lead vocals, drum programming, piano, bass
Chris Johnson – lead vocals, backing vocals, piano, keyboards, acoustic guitars, electric guitars, drum programming, bass, glockenspiel
Liam Davison – slide guitars
Angela Gordon – flute, clarinet, recorders, backing vocals
Andy Smith – bass
Andrew Jennings – drums
Olivia Sparnenn – backing vocals
Tracklist: (CD1) 1. Fading Colours; 2. Half A World; 3. Pocket Watch; 4. Blue Light; 5. Walk With A Storm; 6. Find The Sun; 7. Ghost; 8. Broken; 9. Silver Glass; 10. Dreaming; (CD2) 1. Science and Machinery; 2. Open Road; 3. Gaze; 4. Yellow Time; 5. Broken Soldier; 6. Further From Home; 7. Bright Green; 8. Softer than Brown
Първото впечатление от една група винаги остава основно, битувайки нейде там в основата на възприятието и, независимо колко на брой и доколко разнообразни албуми издава след това. Моята лично първа среща с Mostly Autumn, преди някоя друга година, бе покрай изданието им с кавъри им на Пинк Флойд, и неизбежно винаги ще правя паралел между двете, независимо, че не са толкова близки. Може би и затова не мога напълно да възприема съчетанието „прогресив фолк”, което им прикачат, дори и да им приляга.
Ако ме попитате как звучат Mostly Autumn, трудно ще ви отговоря в прав текст. Да, донякъде звучат като Флойд – силно модернизиран Флойд, с женски и мъжки вокали, мелодичен, леко готик звук, но без тежките моменти, а от друга страна – с продължителни арт-разсвирвания, известни фолк-елементи ала-Джетро Тъл, но пак във силно обновения контекст на музиката от края на деветдесетте и началото на новия век. Може би пък това наистина е прогресив фолк – в своеобразно безразборните си съчетания по някой път определителната схема на стиловете ми се струва буквално като блато. А с по-обикновени думи, музиката на Mostly Autumn е едновременно завладяващо нежна, но достатъчно солидна и сложна – или просто красива.
Поредният им албум, „Heart Full of Sky” – а групата почти няма пропуск, издавайки почти всяка година от 1999-та насам, но за сметка на това пък понякога по два албума – не излиза твърде далеч извън достатъчно широките рамки на произведенията им. Освен, че е на цели два диска, впечатление правят по-честите от обикновено мъжки вокали, а някои от по-баладичните песни като че ли оставят дори лек привкус на джаз, което съвсем не се явява обаче минус. Иначе, изпълненията са очаквано по-дълги, половината се въртят около пет минути, докато другата половина отива по-нагоре. И като цяло се получава резултатът на изключително мелодичен и преливащ от едно парче в следващото албум, който едва ли ще остави разочаровани почитатели на приятната музика след финалните си акорди.
Лична оценка: 10/10
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200977#200977
За този автор
