Балът на чудовището (2001)
Около името на немския режисьор Марк Форстър тепърва има да се шуми силно, след като пое реализацията на новия филм за Джеймс Бонд под крилото си – и това ще е определено интересно предизвикателство пред него, предвид факта, че досегашните му произведения влизат най-вече в онази особена категория, характерна с това, че предимно те кара да се позамислиш.
„Балът на чудовището“ е третият му филм, и още на пръв поглед в него се забелязва присъствието на звездната троица Били Боб Торнтън, Хийт Леджър и Холи Бери, на която освен всичко друго носи – напълно заслужено – и Оскар, и Сребърна мечка за главна женска роля. При все това работата с изтъкнати актьори не е задължително условие за немеца – макар че сред имената в някои от филмите му се срещат такива като Юън Макгрегър, Джони Деп, Дъстин Хофман или Кейт Уинслет, те обикновено са балансирани от далеч по-неизвестен, но за сметка на това добре подбран състав, а други са изпълнени от изцяло непознати лица.
В това си конкретно произведение Форстър се спира на като че ли познатата тема за сегрегацията в Съединените щати, но вместо да я използва като плацдарм за още по-редовни като расизъм, изолация, безкрайни съдебни процеси и повтарящи се сцени на насилие в опит да се донасади още един път усещането колко отвратителна е всъщност цялата идея, той я използва само като фон – дори непълен, по-скоро загатнат – на основното действие. Нещо повече, самата тази драма е поставена под нетипичен ъгъл, не иде реч за трудната реализация и адаптация на негрите в обществото, нито за закостелени порядки или пък някакви ретроспекции и сравнения. Под режисурата на немеца цялата фасада е изчистена и безкрайно опростена – около няколко наглед дори самостоятелни случки и катастрофата в личния живот на двама души, иначе несвързани по някакъв начин помежду си, чрез два-три кратки намека, в резултат се изгражда съвсем същата позиция, но по един доста по-внимателен, затрогващ и струва ми се значително по-близък до зрителя начин, отколкото в пренаситените с действие филми на подобна тематика. В крайна сметка много по-трудно е да само да докоснеш публиката и да създадеш у нея търсеното впечатление, отколкото да я заливаш с манифести и да и натякваш едно и също, докато просто се отпечата в съзнанието и.
„Балът на чудовището“ определено не е мощен и впечатляващ, но това в никакъв случай не го прави с нещо по-лош филм. Напротив – нарежда се сред тези, които определено си заслужават гледането.
За този автор
