Наскоро някои от по-консервативните жители на София се оказаха със силно смутено естетично чувство заради изникналата в центъра на столицата, в близост до ЦУМ, католическа катедрала “Св. Йосиф”. Модерната постройка се струва на мнозина твърде “модернистична”, “ексцентрична” и дори “грозна”, но всъщност по света могат да се намерят къде по-странни катедрали, като се оказва, че римокатолиците са най-прогресивни в това отношение. Ето някои от най-фрапантните случаи на модерна църковна архитектура.
[b]Catedral Metropolitana Nossa Senhora Aparecida[/b] или, иначе казано, катедралата в Бразилия, е може би абсолютният връх на модернизма в църковната архитектура. Проектирана е от Оскар Нимайер, както и по-голямата част от столицата на южноамериканската държава, и е осветена през 1970-та. Представлява хиперболоид, който изобразява две ръце, протегнати към небето. И макар да изглежда, меко казано, ексцентрична, е напълно в духа на модернистичния град, построен само и единствено, за да изпълнява ролята на столица.
Бразилия обаче може да се похвали и с други силно екзотични катедрали. Тази в Рио де Жанейро също бие на очи с вида си на съветски дворец на културата. [b]Catedral de Sao Sebastiao do Rio de Janeiro[/b] е седалището на архиепископа на Рио и е пусната в употреба през 1979-та, построена с цел да замени комплекс от стари църкви. Пирамидалната постройка доминира центъра на града с височината си от 75 метра. Истинско предизвикателство за естетиката, обаче, е камбанарията, изнесена пред основната постройка с вид на катерушка.
Третият бразилски екземпляр е [b]Catedral Basilica Menor Nossa Senhora da Gloria[/b] или просто катедралата на Маринга, третият по големина град в щат Парана. С височината си от 124 метра се явява най-високата църква в Южна Америка. Коничната сграда е проектирана от Жозе Аугусто Белучи, който твърди, че е бил инспириран от руските сателити Спутник за модернистичния дизайн. В интерес на истината, човек очаква това чудо всеки момент да литне, в подкрепа на теорията за прикритите извънземни кораби.
В силно религиозната Никарагуа също не остават по-назад. Поради необратимо разрушената стара катедрала в Манагуа, през 1991-ва започва строеж на нова, по проект на Рикардо Легорета. Сложната квадратна постройка, покрита с комплекс от куполи, повече напомня мароканско село, отколкото проводник между поклонниците и Господ, и подобно на гореизброените се радва на множество противници, които силно се съмняват в “непорочното зачатие” на самата сграда. В превод [b]Catedral Metropolitana de la Purisima Concepcion[/b] означава точно това.
В Щатите не остават по-назад, макар [b]Кристалната катедрала[/b] в Гардън Груув, Калифорния, да е протестантска. Изградена е изцяло от стъклени пана, но това не бива да притеснява поклонниците. Проектирана е от Филип Джонсън с идеята да издържа на земетресения до 8 степен по скалата на Рихтер. Което пък ни най-малко не променя факта, че прилича на свръхмодерен бизнес център.
Стара Европа няма никакво намерение да се даде в тази надпревара. [b]Hallgrimskirkja[/b], например, е основна забележителност в исландската столица Рейкявик. Тя поне до някъде се доближава до класическата църковна архитектура, съчетана със северняшка стегнатост, и макар да съдържа модернистични елементи, би могла да заблуди случайния турист относно възрастта си. Но и тя, както повечето други споменати църкви, датира от края на деветнайсти век.
Католиците в Англия, обаче, радвайки се на известен ренесанс в последно време, са отговорни за две от най-странните постройки в родината на Шекспир. Ливърпулската [b]Metropolitan Cathedral of Christ the King[/b] представлява нещо средно между бразилските такива в Рио и гр. Бразилия или иначе казано, кръстоска между пирамида и комин. Увенчана е с конструкция, олицетворяваща трънения венец на Христос.
В Лондон пък е разположена [b]Уестминстърската катедрала[/b], яркочервена постройка с предполагаемо византийско вдъхновение, силно прилична на джамия с пронизваща небето камбанария. Пусната е в експлоатация в 1910-та като седалище на архиепископа на Уестминстър, и в никакъв случай не трябва да се бърка с англиканското Уестминстърско абатство.
Най-прочута, обаче, е недовършената [b]Temple Expiatori de la Sagrada Familia[/b] в Барселона, връх в кариерата на архитектурния гений Антони Гауди. Сложната, напомняща орган, архитектура с множество орнаменти, допълвана от строителните кранове на заден план, е истински символ на каталунския град и сама по себе си привлича милиони туристи всяка година.
Разбира се, могат да се намерят още десетки примери в това отношение, особено в Латинска Америка, но и представените дотук са достатъчни, за да илюстрират прогресивното виждане на Църквата по отношение на това как трябва да изглежда Божият дом.
За този автор
