Игрален филм…Не ми се беше случвало от месеци. Така е то – нездравата ми аниме страст определено е започнала да намалява размерността на пространството около мен. Даже и сега като се замисля, надали щях да посегна към Million dollar baby, ако не беше съветът на една приятелка, добре запозната с боксовите ми увлечения покрай анимето Hajime no Ippo. Е, имам й доверие и реших да я послушам.
Взех го. Изгледах го. Поплаках си.
[u][b]Режисьор[/u][/b]
Clint Eastwood
[u][b]Сценарист[/u][/b]
Paul Haggis
[u][b]Участват[/u][/b]
Clint Eastwood, Hilary Swank,
Morgan Freeman
[u][b]4 Оскар-а
-Best Motion Picture of the Year
-Best Achievement in Directing[/u][/b]
Clint Eastwood
[u][b]-Best Performance by an Actress in a
Leading Role[/u][/b]
Hilary Swank
[u][b]-Best Performance by an Actor in a
Supporting Role[/u][/b]
Morgan Freeman
Всъщност филмът е нещо много повече и, в същото време, много по-малко от боксова одисея. Ако не беше така, той надали щеше да отнесе тези 4 Оскара на последните Academy Awards. Напълно изчистен от елементарния патос, който ръководи парада в повечето подобни холивудски прожекции, той успява да грабне зрителя с прекрасните си персонажи, чудесно развитите взаимоотношения между тях и невероятната си, всепоглъщаща атмосфера. Добавете към това щипка от гения на вездесъщия Клинт Истууд + чаена лъжичка от брилянтната игра на Хилъри Суонк и Морган Фрийман и ще получите рецептата за перфектния филм. Опа, за малко да забравя и последните две съставки, без които всъщност не може, а именно хубавата история и неочаквания обрат. Разбъркайте всичко, настанете се удобно пред екрана и се пригответе за два наистина добре изживяни часа от вашия живот.
Eто малко и от историята:
Франки (Клинт Истууд) е треньор в собствената си, вече западаща, боксова тренировъчна зала – захабена и пропита с безнадеждност, също като него самия. Съдбата току що го е дарила с поредния K.O. – неговата бъдеща звезда, The Big Willie, в желанието си да ускори достигането на върха, го напуска и се присъединява към една от конкурентните зали. В този миг в живота му се появява Маги (Хилари Суонк).
Ден след ден тя идва в салона и неуморно налага чувалите с пясък и боксовите круши, въпреки категоричния отказ на Франки да я тренира, предвид пола и напредналата й (поне от боксова гледна точка) възраст.
Накрая, победен от упоритостта, ентусиазма и желанието й да направи нещо от живота си, той се предава и поема тренировката й в свои ръце, само за да остане удивен от таланта и скоростта, с които тя се учи. Двамата си пасват чудесно – боксьор и треньор, баща и дъщеря, двама души, които си нямат никого и нищо, две от милионите души, търсещи своето място на Земята и своя Шанс за нещо по-добро. Малко по малко, победа след победа, успяват да стигнат и до самия връх – мача за световната титла в средно-тежката категория за жени. И това всъщност е началото на края.
Малко по-нагоре казах, че това не е боксова одисея. Така е и не е така. Защото ги няма двайсетминутните колажи от сцени на търчане, скачане с въже, спаринг и бърсане на пот. Няма покъртителни мачове, в които десетте секунди на броене при събарянето на главната героиня на земята се раздуват до десет минути на сърцераздирателни flashbacks, събиране на кураж и героични опити за вдигне от пода на ринга. За сметка на това в главата ми още кънтят думите, изречени с дрезгавия глас на Морган Фрийман:
“Хората обичат насилието. Забавят колите си, когато минават покрай катастрофа и гледат за трупове. Някои хора твърдят, че обичат бокса. Нямат си идея какво е. Боксът е за уважението, което взимаш за себе си и което отнемаш от другия.”
“Някои хора казват, че най-важното нещо за боеца е сърцето му.
Франки казваше: Покажи ми боец, който е само сърце и аз ще ти покажа човек, на път да бъде пребит.”
“Боксът е неестествено явление. Всичко в него е наопаки. Понякога, когато искаш да удариш, най-добрият начин е да отстъпиш.
Ако искаш да се мръднеш наляво, ти не стъпваш наляво. Преместваш тежестта си върху десния си палец. За да се преместиш надясно – използваш левия палец. . Вместо да бягаш от болката, както всеки нормален човек би направил, ти настъпваш към нея. Всичко в бокса е наопаки.”
Клинт Истууд, също имаше своите ценни моменти на откровение:
„Girlie, tough ain’t enough“.
Почти философско, нали? Ще ми се японските им събратя да го изгледат този филм.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3361
За този автор
