Memorial – In The Absence Of All Things Sacred
Casket Music, 2009
Line-up:
Neil Poulsen – vocals
Martin Cueto – guitar
Kurt Soerensen – guitar
Rune Sinnbeck – bass
Jeppe Soerensen – drums
Tracklist:
1. Nothing Is Sacred; 2. The Last Curtain Call; 3. In Justice It Shall Be; 4. No Joy Remains; 5. Lights Go Out; 6 .Walk With The Fallen; 7. Till Its Over; 8. Nothing Worth The Wait; 9. My Creation
Трашец. С груув и дет елементи. Това излезе след единадесетгодишното чакане на първият албум на датската банда Мемориал. Затова пък очакването си заслужаваше. Без да изпадат в метълкор, момчетата са се справили много добре с това да разнообразят музиката си, да я изпипат до съвършенство и да дадат на слушателя един модерно звучащ, наистина приятен за ухото траш.
И тъй, няма как да не ви направят впечатление разбиващите, крайно разнообразни и доста уникални рифове, както и абсолютно точният синхрон и баланс между тях и барабаните. Рядко се чува подобна хармония, за която човек спокойно да каже, че ударните не са допълнението, което държи ритъма, ами продължение на китарите. Или обратно. А интерлюдиите с тези веселяшки цимбали звучат просто убийствено. И интересно.
Вокалът – вокалът крещи. Здраво. Направо човърка в мозъка на слушателя, като тук имам предвид позитивния смисъл на думата. Или, иначе казано, звучи така, както би трябвало да звучи един граничещ с хардкора метъл вокал. Колкото до баса – е, след толкова хвалби трябва да стигнем и до него и да отбележим, че всъщност не е нищо особено. Върши си работата, прилично, но не се отличава с нищо чак толкоз впечатляващо.
Но всъщност всички тези думи, изречения и цели абзаци по-горе са може би излишни. Защото цялата музика на Мемориал може да се опише с пет на брой думи. Следните: чиста енергия, записана на диск.
Крайният ефект от всичко това е един много тежък, много динамичен и разнообразен албум, който трудно може да се оприличи с нещо чувано досега. Всъщност може, но няма да е само с една група или един албум, защото инкорпорира в себе си различни стилове, влияния, като момчетата от Дания са успели да ги пречупят през своята призма и да останат себе си. Само дано след единадесет години чакане на дебюта не чакаме още толкоз и за втория албум.
За този автор
