Megadeth Live в София: mega-deth

Me-ga-deth! Me-ga-deth! Me-ga-deth!
Чудя се дали въобще да започвам да пиша това, всъщност дори започвайки, все още се колебая дали да продължа.

И така – 20-ти юни, зала „Фестивална“, София, България. Още приближавайки към залата, гъмжилото от фенове се уплътняваше около околните магазини и капанчета, ако знаех, че вътре продават евтин „Туборг“, нямаше да се мина със „Загорка“, ама стават и грешки. Бирата беше против да слуша подгряващите групи, пък аз с нея не мога да споря, така че едва към 8 и нещо поех навътре.

Имаше време за една бърза 400мл чашка преди любимците ми, които слушам от ей тоничък (добре де, малко по-висок бях), да се появят на сцената. Megadeth изскочиха на сцената, направо започнаха с Blackmail The Universe и взрив… от главоболие още на третата минута.

Ако Мойсей беше използвал услугите на СМЕ за да сведе на юдейския народ 10-те божи заповеди, сигурно сега щяхме да знаем, че има само 2 или 3 такива. Бил съм на много концерти и на чужди, и на български групи, но на толкова лош звук за пръв път случвам. Солокитарата звучеше като дърворезачка върху ламарина, барабаните блъскаха като пилононабивачки, а вокалът се губеше някъде сред целия музикален хаос. Песните излитаха една след друга, барабаните думтяха в убийствен ритъм, китарите стържеха зловещо…Около Angry again (която ми е една от най-любимите, не крия) озвучаването като че ли се пооправи, та успях да се включа в тълпата куфеещи фенове.

Но разбира се кой ще остави на хората да се порадват макар и мъничко на изпълнението на своите любимци? Отново триони, брадви и други дърводелски сечива вместо очаквания музикален транс. По двама-трима се измъкваха от залата с пребледнели и изкривени лица, аз също излизах да взема глътка тишина. При едно от първите си включвания Dave Mustaine с поздравления към публиката не пропусна да се оплаче от Майкъл Джексън и американската правораздавателна система.

Е, то да не харесваш Майкъл Джексън беше модерно през 80-те години. Но пък и Megadeth не са от младите групи. Ако не друго, поне чухме старите но златни Trust, A Tout Le Monde, Sweating Bullets пък и други, които разпознах, че съм слушал, едва след като прочетох пълния сетлист.

Колкото до самия състав – сигурно някой ги беше ковнал на сцената, защото – изключая развяващата се грива на барабаниста – другите просто не помръдваха. Музиката е най-важна, ще кажете, и аз ще се съглася, но пък когато отидеш на концерт на живо, все пак очакваш някакво шоу и хич да не е ама „игра с публиката“.

Както и да е, музикалното изтезание завърши след около час и половина, последва задължителния бис, Holy Wars и „goodbye Sofia, you are great“, а после се разотидохме по живо, по здраво. Ако трябва да го обобщя с една дума – пълно разочарование.

А на другия ден просто отидох да си купя билет за концерта на Black Sabbath. 🙂

Освен да дам пълния сетлист, друго повече няма какво да добавя 🙂

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3353

За този автор

Т. Христов

See author's posts