[b]Марли и аз (2008)[/b]
Дженифър Анистън, Оуен Уилсън и едър, оплезен лабрадор – всички накуп в романтична комедия. Не мога да скрия, че – до немалка степен благодарение и на трейлърите, което за пореден път ми напомня, че кой знае какво доверие не може да им се има – очакванията ми клоняха към абсолютно развлекателен филм, може би нещо от типа на „Бетовен“. Настроение безспорно получих с шепи, но огромното съдържимо между забавните кадри до голяма степен ме изненада. За сметка на което – невероятно приятно.
„Марли и аз“ всъщност е адаптация по едноименната автобиографична книга на американския журналист Джон Гроган, обхващаща доста продължителен период от живота му. Действието започва със сватбата му с Дженифър – също журналист, и двамата още съвсем млади и малко недозрели, макар и по различен начин. Тя – педантична, вечно планираща, една стъпка пред събитията, той – витаещ в облаците, добродушен мечтател. От там нататък следва една съвсем истинска история за странния танц на взаимоотношенията между мъж и жена, били те брачни или не. С целия си начален плам и ентусиазъм, последван от всевъзможните кризи, компромиси, възходи и падения, и наподобяващ ту танго, ту боксова среща. Същевременно, с течение на времето, може да се види как се променят и самите участници, намирайки нови, било то и временни равновесни точки, докато в крайна сметка се приближат към що годе стабилно положение.
В центъра на събитията обаче присъства и още една муцуна – торнадото в кучешки облик Марли, верен спътник на семейството от самото му зараждане, през огромно количество радостни и конфликтни моменти, а що се отнася до последните – нерядко и в тяхното дъно. Той обаче не носи само здравословната доза смях, въпреки постоянните каламбури, в които се забърква. Приказката, че домашният любимец – особено куче или котка – е същински член на семейството може да изглежда невероятно протъркана, но съм уверен, че след „Марли и аз“ това ще могат да усетят дори онези, които никога не са имали такъв. Да не говорим за тези зрители, които гледат животинка, или още повече – са гледали такава продължително време.
Както стана дума, в главните роли са Дженифър Анистън и Оуен Уилсън – съответно мисис и мистър Гроган, и заедно с трите кучета в ролята на Марли, това до голяма степен обобщава актьорския състав. Към него не може да има наистина никакви забележки, а специално кучешката игра е на великолепно ниво – може би най-добрата, която някога съм гледал. Особено ценни, все пак, са включванията на Алън Аркин (в ролята на главния редактор Арни), както и Ерик Дейн (Себастиан) и различните детски роли. Не мога да пропусна и приятния, доста веселяшки саундтрак, който допълнително допринася за ведрото настроение.
В крайна сметка, комедия, с повече или по-малко драма – от вас зависи как ще го приемете – но във всички случаи двата часа на „Марли и аз“ си заслужават всяка една секунда внимание и са едно от най-добрите неща в този жанр, излизало в продължение на наистина дълго време. И ако все пак решите да го пропуснете, то вероятно ще съжалявате.
За този автор
