Manimal – The Darkest Room
2009, AFM Records
Line-up:
– Samuel Nyman – vocals
– Henrik Stenroos – guitars
– Richard Mentzer – drums
– Pether Mentzer – bass
Tracklist:
1. Shadows; 2. The Darkest Room; 3. Living Dead; 4. I Am; 5. Ordinary Man; 6. Human Nature; 7. Spinegrinder; 8. Dreamers and Fools; 9. The Life We Lived
Поредната прясно излюпена банда от севера, ще си кажете, и поне отчасти ще се прави – не само, че Скандинавието е бастион на здравия звук, но и произвежда формации със завидно темпо. Всъщност, шведите от Manimal не са точно ново явление. Групата е формирана още през 2001 г., но продължително време предпочита да се изявява концертно, да пуска демо-записи и да изчиства звука си. Както се оказва – подход доста удачен, тъй като миналогодишният им дебют „The Darkest Room“ е наистина приятна изненада за любителите на хеви метъла.
Точно мелодично хеви, както биват определяни скандинавците в систематиката на тежката музика, може би не е най-коректното определение – въпреки, че донякъде обобщава музиката им. Стилът им в общи линии е доста опростен, или поне на пръв поглед – повече ритъм, почти никакви инструментални експерименти, малко пауър вокал, китари, които в отделни парчета ми оставиха кой знае защо индустриален привкус, и иначе приятни сола там, където се намират. Същевременно, нито твърде тежък звук, нито прекомерно скоростно темпо.
Някои от тези неща със сигурност си противоречат поне отчасти помежду си, но шведите – вероятно с времето – са успели да ги докарат до еднородна сплав, което е най-малкото похвално. Водещ елемент в нея без съмнение е вокалът на Самюел Ниман, формиращ основната мелодия, но това явно не е пречка за самия изпълнител, чувстващ се видимо комфортно в широк регистър – особено при по-високите тонове.
Иначе самият „The Darkest Room“ е доволно разнообразен албум, като всяко от деветте парчета оставя по-различно усещане – a още по-хубаво, прави добро впечатление само по себе си. Лично на мен особено ми допадна по-пауърското „Spinegrinder“, както и поразучпеното „Human Nature“ с ориенталските му мотиви, с което обаче съвсем не искам да пренебрегвам останалите. Е, може би многообразието не е чак толкова голяма изненада на фона на дългогодишното съществуване на Manimal, но все пак остава добър признак за дебютен албум.
И какво остава – да се надяваме, че веднъж стъпила на бойната пътека на пълноразмерните албуми, бандата от Гьотеборг ще продължи да се развива в същата насока. И, може би, скоро да ни сервира и нова тава.
За този автор
