Единадесет разказа. Единадесет истории, носещи онзи специфичен дух на българската фантастика, който я отличава не само от западните аналози, но дори от източните по онова време. Няколко с типично нашия си хумор, на които можеш да се смееш от началото до края, други засягащи сериозни теми от ежедневието, при това не само тогавашното социалистическо такова, но и сегашното. А трети пък алармират за глобални проблеми. Всичко това в един сборник от около триста странички на един от най-големите ни фантасти, а защо не и писатели въобще – Любен Дилов.
Изключително е приятно да се докоснеш до подобно четиво. Има много по-хубава фантастика, надали някой се съмнява в това, но трудно може да се намери по-близка до българския читател от нашата – родна такава. Да, нямаме традиции, каквито имаме – създадени са от такива като Дилов, които са проправяли изцяло нова пътека в литературната ни джунгла. И може би именно това е най-ценното. Защото, благодарение на тези неща, всички разкази, които можете да прочетете в сборника, носят дух на уникалност.
Заслужава си човек да отгърне тази книга дори заради тънката самоирония на автора в „Зеленото ухо”, или пък сатиричния разказ за странните качества на Борис Левиташки, с всичките типично нашенски реакции и грубовати шеги. С познатата директорска креатура, патърдията и биенето в гърдите, с които се отличава, когато стане нещо неочаквано, но положително. Поне за неговата кариера. Изобщо – все неща, които ако не сме виждали, то сме чували разкази за тях, при това в детайли, каквито трудно бихме могли да знаем, ако ставаше дума за чужбинската действителност. И именно това прави случките, историите, не само забавни, но забавни по онзи натурален начин, който може да се получи само когато хуморът произлиза от същото място, откъдето е и читателя.
А пък и Любен Дилов безспорно е един от най-талантливите ни разказвачи. Прави го увлекателно, изгражда любопитна фабула, интересни, близки герои, които се харесват от пръв поглед на човека отгърнал негово произведение. Дори да оставим всичко друго настрана – това остава и не е никак малка причина ако сте пропуснали да се запознаете с творчеството на големия български фантаст, да го направите сега.
А пък и в крайна сметка си мисля – нито един любител на хубавата фантастика, като частен случай добрата книга, изобщо не бива да пропусне да се запознае с нашите постижения в тази сфера. Особено, когато си заслужават.
За този автор
