Криминале и фантастика в едно. Що е то? Идеален коктейл за разпускане. Когато е написана, при това добре, от носителя на Хюго за най-добър разказ на 1988-ма, ефектът е максимална доза удоволствие от книга, която се чете на един дъх. Именно такъв тип книга е „Градът на нощната страна“ на родения през 1954 г. в Арлингтън, Масачузетс, фантаст Лорънс Уат-Еванс.
Авторът ни представя едно зашеметяващо приключение по улиците на нощния град. Град, който чака пукването на зората, само че в малко по-брутален смисъл. Слънцето на планетата е прекалено горещо, за да може да се живее на дневната страна. В тази картина се намърдват казината, от които се прехранва човешкото поселищe, необхватните като брой разумни и полуразумни машинки и един детектив. От женски пол, на средна възраст. И каква изненада – на ръба на оцеляването.
Освен екзотиката на заобикалящата главната героиня среда, Уат-Еванс завързва и добра мистерия. Макар на моменти читателят да си мисли, че се е добрал до отговора преди Хсинг, накрая, когато истината се разкрива, развръзката се оказва неочаквана и доставена с финес. А краят… краят остава донякъде тъжен, макар да трябва да е хепи енд.
За фантастична кримка не съм очаквал особена дълбочина и многопластовост на образите. Съвсем резонно подобна липсва. Затова пък главната героиня г’ Хсинг влиза под кожата на читателя. Още повече, че както всеки един литературен детектив се сблъсква с множество ситуации без изход и и се налага да си пробие такъв със силата на убеждението, което носи насоченото към слепоочието на убеждавания дуло на верния пистолет.
Заслужава ли си да прочета „Градът на нощната страна“? Вие луди ли сте, та ми задавате подобни въпроси? Още в увода бе казано – мистерия с щипка екшън в екзотичен до степен на сюрреалистично усещане град. Какво повече му трябва на човек? Ами още едно от същото. На същия автор и в ъгъла. И разкарайте този антиграв, че ми закрива светлините на Капана и не мога да чета.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/u][/b]
За този автор
