[b]Lordi – Deadache[/b]
2008, Sony BMG
Line-up:
– Mr. Lordi – lead vocals
– Amen – electric guitar
– Kita – drums, back vocals
– OX – Bass
– Awa – keyboards
Tracklist:
1. SCG IV; 2. Girls Go Chopping; 3. Bite It Like a Bulldog; 4. Monsters Keep Me Company; 5. Man Skin Boots; 6. Dr. Sin Is In; 7. The Ghosts of the Heceta Head; 8. Evilyn; 9. The Rebirth of the Countess; 10. Raise Hell in Heaven; 11. Deadache; 12. The Devil Hides Behind Her Smile; 13. Missing Miss Charlene
Отминаха вече две години от онази незабравима Евровизия ’06, покорена най-изненадващо от здравата жица на гротескно маскираните Лорди, а също толкова и от последния албум на финландските рокаджии. Но ето, че най-сетне са успели да отделят известно време от препълнената си от тогава насам с участия по фестивали програма, и четвъртият им студиен албум – „Deadache“ – е на пазара, за радост на многобройните им фенове.
Сега, за онези, които не познават творчеството им – и преди евентуално да са се притеснили от доста специфичния им облик, подходящ по-скоро за по-тежките и крайно тежки жанрове – следва да отбележим, че бандата от далечния север всъщност свири чист хард рок. Може би една идея втежнен, но все пак дори не метъл. И тъй като сравненията по принцип са добра илюстрация, приличен, макар и съвсем не толкова близък паралел към звученето им е рок-легендата Алис Купър, за което определено спомагат както ниския, дрезгав вокал на Мистър Лорди, така и мрачните краски на текстовете им. Последното се намира в доста обилно количество и в „Deadache“, за сметка на което обаче музиката е дори по-мелодична от предишните им три студийни записа. И то до такава степен, че със съвсем малка уговорка две от четиринадесетте парчета – „Evylin“ и „The Rebirth of the Countess“ – спокойно могат да минат за балади.
Като цяло прави впечатление доста пълноценното включване на клавирите за сметка на част от тежестта на звука, и то не само покрай елементите от „Фантомът от операта“ в „The Devil Hides Behind Her Smile“ – макар и там да се забелязват особено добре – но и в цялостната атмосфера на албума. В добавка и към леко сниженото темпо спрямо „The Arockalypse“, както и плавните мелодии, резултатът е албум, който с удоволствие можеш да въртиш отново и отново, и вероятно дори няма да усетиш кога е прелял за пореден път от последното към първото парче.
В резюме, трябва да призная, че съм искрено впечатлен от последното отроче на Лорди, и също така безрезервно се надявам, че ще запазят тази мелодична тенденция в музиката си – просто защото го правят изключително добре. А колкото до всеки любител на хард рока, „Deadache“ се нарежда сред онези албуми, които трябва да се чуят задължително, и има пълния потенциал да се превърне дори в настолен.
За този автор
