[b]Походът на императорите[/b]
Филм на Люк Жаке и National Geographic
[i]В най-дълбоката ледена пустош, един народ се бори за своето оцеляване.[/i]
Животът е странно чудо, нали? Изтъкано от парадокси – крехък като стъкло, устойчив като арматурно желязо, находчив и пробивен, пластичен като дъвка. Такъв е животът.
Затрогващ, забавен и просто очарователен, всичко това едновременно, „Походът на императорите“ на френския биолог Люк Жаке наподобява повече албум – изтъкан от отделни сцени, а по междините запълван от въображението на зрителя. Албум, изпълнен с хищници, бури, бръснещи ветрове, с температури от порядъка на минус-колкото-ви-душа-иска, глад и мор, предоставени щедро за случая от майката Земя. В тази невесела компания, императорският пингвин – симпатичният и малко тромав джентълмен със смокинга – се домогва към заветната си цел… Да остави поколение.
А същевременно, този е и филм-приказка, епична сага за самоотверженост, героизъм, стоическа издръжливост и непримиримост, ала не излязла изпод умелото перо и изтъкана от фантазията на някой изтъкнат прозаик, а изрисувана директно върху платното на самата природа – не просто реална, а толкова истинска, че чак е болезнена.
„Походът на императорите“ не е безсловесен филм, макар да би могъл – изпълнен е с достатъчно ярки и впечатляващи картини в класическия стил на National Geographic. В англоезичната версия зад кадър е Морган Фрийман, но озвучаване има също на френски (оригинално), португалски, италиански, японски, финландски, а дори и тайландски. Саундтракът му също е приятен, добавяйки няколко акуратни финални щриха към цялостната постановка, макар и по-скоро като допълнение.
Но във всички случаи, „Походът…“ е филм, който трябва задължително да се види, дори и от този, който няма особено влечение към чисто научното в популярното, най-малкото тук то не е толкова основно. А обратното би било огромен пропуск.
Тема за коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4716
За този автор
