Никога не съм бил склонен да приема мусаката за тривиално ястие, колкото и лесно да се приготовлява. Всъщност, заедно с гювеча, с който така или иначе не се различават чак толкова много, мусаката – по моему – си е своеобразна философия, още повече, че позволява доста импровизация в процеса си на приготовление. И като продукти, и като подправки, и като екстри дори.
Разбира се, под названието мусака се разбират толкова голям набор ястия с най-разна основа, обединени може би единствено от заливката с яйце и кисело мляко, че дори е малко трудно да говорим за оригинални рецепти. Макар че основна си остава картофената, същинската класика в жанра, а и не толкова малка част от останалите зеленчукови често се получават леко странни на вкус. За последното обаче има изненадващо лесно решение, и то горе-долу изглежда така: 2 или 3 части картофи, 1 част зеленчук, и ако сте малко притеснени от крайния кулинарен експеримент, ето нещо, което се оказва работещо с доста голям спектър зарзават, без ястието да става крайно непривично за небцето. Пък и не може да се отрече на картофите, че освен че понасят почти всякакви вкусови добавки, и придават плътност на произволната манджа, правейки я ако не друго доста засищаща.
Неизбежно, заради допълнителната съставка, приготовлението малко се усложнява, но пък резултатът най-често си заслужава. Затова нека видим един вариант, в който се добавя и карфиол – по принцип нежен зеленчук, който понася доста малко кухненски импровизации и рядко може да се намери приготвен по друг начин освен задушен и/или паниран – и, разбира се, в туршия. В случая обаче върши идеална работа за освежаване и разнообразяване на една иначе класическа рецепта, с някой друг трик. За приготовлението ще имате нужда от следното:
– 1 кг. картофи
– 500 г. карфиол
– 500 г. смесена кайма, или още по-добре – кълцано месо (свинско и телешко)
– 1 глава кромид лук, средно голяма
– четвърт до половин пакетче масло
– половин връзка пресен магданоз
– 1-2 скилидки чесън
– лъжица доматено пюре
– сол, черен и червен пипер
– олио
– 50 г. бяло вино (по желание)
– 100 г. кашкавал (по желание)
– 2 яйца
– половин до една – в зависимост от площта на тавата – кофичка кисело мляко
– една четвърт чаена лъжичка сода
За разлика от обикновено, този път ще има нужда и от един допълнителен етап на приготовление на мусаката, който всъщност се отнася само до карфиола. Него, накъсан на дребно – но не прекалено – задушете за няколко минути в маслото, на не твърде силен огън, леко посолен, и оставете настрана.
След което иде ред на плънката – наситнения лук с щипка сол запържете в растителната мазнина, на не твърде силен огън, докато омекне, добавете каймата и бъркайте усърдно, докато се раздроби добре. След това добавете още малко сол, ако е нужно (на вкус, зависи дали е солена самата кайма), черния пипер, чесъна, също наситнен, доматеното пюре, червения пипер и накълцания магданоз. Разбъркайте отново хубаво и залейте с виното и още толкова вода – или пък само с около половин чаша вода – и оставете цялото да къкри, от време на време разбърквайки, докато остане почти изцяло на мазнина.
Междувременно обелете и нарежете картофите на кубчета, посолете леко със сол, черен и червен пипер и объркайте да се разпределят подправките. Когато е готова и плънката, имате два варианта – или объркайте само вече подправените картофите с карфиола в тавата, в която ще печете, и разпределете равномерно плънката отгоре, или пък омесете и трите съставни части. Аз самият винаги съм намирал втория вариант за по-уместен.
Към сместа добавете отново около половин чаша вода, по възможност покрийте тавата и сложете на средносилна фурна да се пече – на практика докато са готови картофите. Веднъж щом това е факт, залейте със заливката от предварително разбитите яйца и кисело мляко, към които сте добавили и содата и щипка сол, за да не е съвсем безсолна – а по желание може и още малко магданоз. Оставете да се пече още малко, докато се изпече самата заливка, до златисто-кафяво, но внимавайте – от изпичане до изгаряне разликата тук е буквално въпрос на минута-две. Ако решите да сложите и кашкавал – когато заливката е почти готова можете да поръсите ястието с настърган такъв, или да разхвърляте парченца отгоре, въпросът е да успее да се стопи. В интерес на протокола, прибавя собствен приятен пикант на ястието.
И воала – традиционната мусака придобива съвсем ново измерение. Своето произведение можете да сервирате с таратор или айрян, а също така и с хубава, студена бира или бяло вино. Добър апетит!
За този автор
