![]("http://www.sivosten.com/gfx/tm.jpg")
Досега винаги съм се извинявал, че не мога да ревюирам Вонегът – и това не се е променило. Но силно подозирам, че ще стана досаден, ако го направя отново. Затова ще премина направо към целта.
"Точния мерник" – не зная защо не е [i]точния[b]т[/b][/i], или [i]точен[/i], не ме питайте – е едно от малко му произведения, които възприемам почти като обикновена художествена проза. Под това разбирам, че почти не ми се налага да се връщам няколко, или повече по няколко страници назад, за да си припомня за какво става дума и да се опитам да осмисля събитията. Направо един… Вонегът Лайт. Но кинг-сайз.
От автора: [i]"Точния мерник", както и "Прилепалото" са моряшки прякори. Прилепалото е вид рак, ще рече, човекът с този прякор е "лепка". Мерникът на корабните оръдия е уред, който позволява да се наблюдава и улучи точно целта в морето. Ала в американския Среден запад в годините на моята младост с почетната титла "Точния мерник" бе удостояван всеки, който боравеше виртуозно с огнестрелно оръжие.
Така че този прякор е нещо като двойнодишаща риба – роден е във водата, а се е приспособил към живота на суша.[/i]
"Точния мерник" е новела за порядките в обществото, техните крайности, пикове, спадове, моди – и разбира се, за отражението им върху средния индивид. И за самия този индивид. Освен това е книга и за американската мечта и европейската илюзия, и за войната, която Вонегът не изоставя и забравя. И за неутронната бомба, в реда на мислите за мечтата и войната, която всъщност е сладка художествена измислица с горчив политически привкус. Великолепен вонегътизъм през погледа на обикновения представител на средната класа, син на разглезения син на неофеодал от модерната епоха. С цялото заложено наследство от превземки, безотговорност и сродни социални атавизми от отминалото време.
И после казвам – един лек Вонегът, което си е почти оксиморон… Но се чете наистина приятно.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6864
За този автор
