Животът винаги е бил евтин в Нови Амстердам. Някогашната холандска колония, израсла до световен търговски център и мегаполис, без съмнение има своето тъмно минало, мрачен аспект на настоящето и бъдеще, в което той едва ли скоро ще изчезне. А колко по-убедително би изглеждало това, ако си го обитавал от самото му създаване.
Недейте да бъркате обаче Джон Амстердам с Конър МакЛауд – макар и на близка възраст, роден преди около четири столетия в низините на Нидерландия, настоящият детектив от нюйоркската полиция едва ли споделя множество сходни черти с шотландския боец. Обречен на безсмъртие от индианско проклятие, което може да бъде вдигнато единствено щом намери своята сродна душа някъде през столетията, при множеството си превъплъщения холандецът се е отдавал на почти всяка основна роля, присъща на човека – а повечето от тях далеч не са благородни.
С дългата история идва и несравнимия опит, който естествено е в помощ на всъщност не толкова опитния според досието си, но изненадващо успешен, макар и своенравен детектив. Също така обаче остават и безбройните спомени, които по една или друга причина го преследват, на практика превръщайки ежедневието му в сплав от минало и настояще.
Наистина, по някой път не мога да разбера политиката на телевизионните канали. „Ню Амстердам“ е невероятно добро шоу – оригинална идея, чудесно изпълнение и в техническо отношение, и от страна актьорската игра, запомнящи се персонажи, уместен диалог, прилепчив хумор, който наистина може да те накара да се усмихнеш, и дори никак нелоша кримка. На практика, абсолютно всичко му е на място. И въпреки това, след едва осем епизода, се оказва поредната поредица, която ще тъне в прах по полиците на дълбокия архив.
Може би пък това е късмета на Николай Костер-Валдау – симпатичният холандец, който съвсем наскоро предвождаше и екипажа на отдалечаващия се от реализация „Virtuality“, прави наистина перфектна роля, макар че съвпадението на произхода му с този на главния герой няма особено значение за нея. Поддържащия каст в лицето на Зулейка Робинсън, в ролята на партньорката му детектив Маркес, Стивън Хендерсън, в тази на вече над шейсетгодишния му пореден син Омар, Сюзън Миснър – сержант Бърнет – и предполагаемата истинска любов д-р Дилейни, в чиято престилка се подвизава Алекси Гилмор, по нищо не му отстъпва. Но всъщност далеч по-хубавото в цялата история е, че взаимодействието между персонажите, предисториите, паралелите с още по-далечното минало, са внимателно изпипани до детайли и вплетени в едно – на практика работата на сценаристите е забележителна, и на нейния фон отпадането на поредицата изглежда още по-странно.
Но дори и само в един сезон, „Ню Амстердам“ остава серия, която без никакво съмнение ще достави удоволствие както на любителите на кримки, така и на тези на фантастичните сериали, към които също може да се присъедини с малко условие. В крайна сметка – колкото, толкова – като остава все пак малката надежда, че предвид че е отминала малко повече от година от излъчването и, може би има някакъв шанс да бъде подновена, бил той и микроскопичен.
За този автор
