Спор няма, това сигурно е една от любимите теми за филмиране в китайското кино – историята на първия император, владетеля, който за пръв път обединява Китай и започва изграждането на Великата китайска стена. Бях свикнал с образа му от “Герой” – сдържан, величествен и мъдър, отдал се на една мечта, посветил живота си на една идея. Но “Император и убиец” показва човека зад маската на властта, мечтателят, който се превръща в тиранин.
Слаб и объркан, разкъсван между желанието си да се откъсне от вечната опека на първия си министър и обсебващата любов на майка си, младият цар се вкопчва в почти неосъществимата мечта за обединение на Поднебесната империя. Но отговорностите на властта се трупат една след друга, а с тях и интриги, сплетни, предателства, заговори. А човекът малко по малко се превръща във властелин, идеята – в повод за терор и безчинства. И тогава си тръгват един по един най-близките му – любимата жена, верният генерал, първият министър. Не защото са намразили човека, а защото се ужасяват от тиранина. Но въпреки че се борят срещу владетеля, те не престават да обичат мечтателя и му остават верни до край.
От другата страна е убиецът – ненадминат майстор в изкуството да убива, но отвратен от твърде много смърт. Дотолкова, че с радост би дал собствения си живот, стига да не се налага повече да отнема нечий друг. Изборът му не е лесен – за да спасиш хиляди, все пак трябва да убиеш един. Да надвиеш нежеланието си да докосваш оръжие, да победиш себе си и да се принудиш да се върнеш по пътя, който вече си извървял, за да избавиш останалите от смъртта.
Видях заглавието на филма преведено на немски като “Императорът и неговият убиец”. Простено им е, искат хората всичко да им е ясно. Но си мисля, че филмът не е толкова черно-бял и че императорът и убиецът са едно и също лице, а всички около него са само декор, на чийто фон да изпъкне превъплъщението му. Императорът, който стана убиец. Но въпреки това осъществи мечтата си.
„Воини на небето и земята”
И още един китайски филм, който е в същата рубрика по простата причина, че няма нищо общо с предишния. Най-мащабната китайска продукция (и същевременно най-касовата), истинска наслада за любителите на филми, в които звънтят мечове. Все пак е далеч от типичното японско кино с литрите бутафорна кръв, която се лее при всяко размахване на наточено желязо, няма и нищо общо с фантастичните изпъления тип “Манастирът Шао Лин”. Историята е обичайната “Великолепната седморка” (или “Седемте самураи” ако така предпочитате) – неколцина изкусни воини, гонени по петите от бандити трябва да помогнат на керван да стигне до столицата. Клишетата свършват дотук, защото героите са твърде разнородни и движени от различни мотиви. А краят мен лично ме изненада, хем е нелогичен, хем по своему красив.
Битките са това, което наистина радва окото – блестяща хореография, изключителни бойни сцени, правени с размах и въображение, като се започне от двубои очи в очи, мине се през малко срещу много, та се стигне и до шепа хора срещу заливащи ги пълчища. Признавам си – някои сцени ги гледах по четири-пет пъти, връщах ги отново и отново, не заради самото действие, а заради епичната красота на самата битка. Ех, кръвожаден съм си, знам…
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2884
За този автор
