Кинообзор: Тероризъм и Холивуд

Забелязал съм, че в Холивуд – също като на световните модни подиуми – като полъхне някой идеен вятър и всички киностудия се надпреварват да бълват филми по темата. Дали ще е фентъзи саги или филми за илюзионисти, количеството е гарантирано. Лично на мен ми стана интересно какво е отношението към тероризма в наши дни, особено след като отминаха времената да се показва безпримерния героизъм на отделни американски граждани или техните семейства. По този повод излязоха няколко филма в последната година, ето някои от тях:

[b]Офицери и пешки / Lions for Lambs (2007)[/b]
Когато събереш на едно място Мерил Стрийп, Том Круз и Робърт Редфорд (последния и като режисьор) очакванията са големи. Филмът използва напредничавия в последните години похват да преплита няколко отделни истории, така че поне до средата да се чудиш какво всъщност става. Млад и амбициозен сенатор се е прицелил в президентското кресло, а за да си постеле пътя до там, лансира нов план за „окончателно решение“ на проблема с тероризма в Афганистан. За да популяризира идеите си, той се опитва да използва любимия лакей на всеки политик – телевизията – в лицето на опитна журналистка, която пък трябва да избира между собствената си съвест и добре платената работа. На другия край на света двама войници са вече потърпевши от военния план, а точно те двамата са били многообещаващи студенти при професор, който пък се опитва да помогне на друг свой студент да открие правилния път в живота. Идеите във филма са интересни – лицемерните политици, които са способни да пожертват хиляди заради собствения си интерес, журналистите, които са принудени да изопачават истината под натиска на обстоятелствата, младите идеалисти, опитващи се да променят системата – всичко това е чудесно и свежо, но за съжаление филмът е твърде кратък за да успее да развие която и да е идея. Краят е донякъде отворен и е може би призив към поколението, което в момента расте, да преосмили своите ценности, да поеме своята отговорност към обществото… но е твърде, твърде неубедително внушение.

[b]Кралството / The Kingdom (2007)[/b]
Забележителен е фактът, че филмът е дело на същия сценарист, който е създал „Офицери и пешки“, явно човекът активно се интересува от темата. Тук имаме кървав атентат в Саудитска арабия – винаги верен съюзник на САЩ, макар след 11-ти септември опасните връзки на бин Ладен с кралската фамилия да помрачиха блясъка на тази вечна дружба. Жертвите на терористичния акт са десетки американци, включително и агент на ФБР. Въпреки че Бюрото обикновено не се меси в събития извън територията на САЩ, малък екип специалисти успява да си издейства разрешение и да пристигне на местопрестъплението. Макар и само за една седмица, американците успяват с помощта на местната полиция да открият и обезвредят опасния терорист, който е планирал и осъществил бруталното нападение. Като оставим настрана, че филмът е доста сносен и динамичен екшън, остава леко горчивия вкус в устата за поръчково изпълнение с цел да реабилитира имиджа на Арабския свят, сиреч и там живеят добри хора, и те не харесват терористите, и те се борят против тях. Това добре, но ако бяха потърсили корените на насилието, вместо да акцентират върху резултата, може би филмът щеше да се превърне в нещо повече от обикновен военен екшън изпозлвайки за екзотичен фон пустинята. Другият дразнещ момент е неуязвимостта на своите, по-характерна за Супермен, отколкото за полеви ФБР-агенти – в крайна сметка не можеш да избиеш стотина врагове, които те засипват с дъжд от куршуми и единствения ти проблем да е изцапаната тениска. И съвсем накрая, почти като за цвят, бегло се промъква идеята, че насилието всъщност ражда само и единствено насилие…

[b]No end in sight (2007)[/b]
За съжаление документалното кино рядко вижда голям екран у нас, остава единствено да се надяваме на някой специализиран кинофестивал или пък издание на DVD. Този филм е отличен със специалната награда на журито на Sundance Film Festival [i]“as timely work that clearly illuminates the misguided policy decisions that have led to the catastrophic quagmire of the U.S. invasion and occupation of Iraq“[/i], което само по себе си е достатъчна причина да го изгледа човек. За разлика от захаросаните и надъхани репортажи на CNN или популистките залитания на Майкъл Мур, създателите на филма са се опитали да потърсят истината за случващото се в Ирак или накратко – какво се обърка? Защо след една успешна военна мисия САЩ затънаха в конфликт, който обещава да продължи до безкрай? Посредством многобройни интервюта с преки участници в следвоенното управление на Ирак, филмът разглежда стъпка по стъпка всяко едно от погрешните или прибързани решения, които американската администрация се е опитвала да прилага. Липсата на ясна визия за събитията след края на военната кампания, непознаване на реалната обстановка, хора без какъвто и да е организационен опит на ключови позиции, желанието за бърз триумф… факторите за провала са безброй, а резултатите виждаме всеки ден в новинарските емисии.