„Над всички неща е истината. Защото тя е единственото,
което господствува над всичко, и най-висшето,
което има преднина пред всички неща.“
– Джордано Бруно
Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знаеше какво иска от живота и как да го постигне. Беше загубил голяма любов и дете, което обича, поради нелепи обстоятелства, според които сгрешиха двамата поради ред причини. Сега си плащаха за това. В момента живееше с друга жена, която, като всяка друга, притежаваше своите фриволни качества и волности. Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Нямаше причина за това, тъй като и той си притежаваше своите.
Вкъщи нямаше никого. Зае се да си вари кафе. Чувстваше се странно и не много спокойно, въпреки че денят му мина много добре. Телефонът иззвъня. По това време никога не беше звънял.
Почеса се по врата, разтвори очи и вежди, сякаш се чудеше…
– Ало! – чу се женски глас.
– Здравей! Момент да намаля музиката.
Това обаждане на Карина го изненада. Тя бе жената, за която често мислеше и сина си, който живееше с нея.
– Как е при теб! – попита тя.
– Благодаря, добре съм! А ти? – той се изкашля настрани от слушалката и се извини.
– И аз съм добре! Отдавна не сме се чували!
– Вярно! Как е малчуганът! Трябва да е вече на година! А новият му баща?
– Добре е! На работа е.
– Знае ли истината за нас и детето?
– Знае.
– Ревнив ли е! – попита Кирил с насмешка.
– Не е! – отговори с въздишка тя – Не знам дали те интересува, но живеем на семейни начала. Разбираме се много добре.
– Блазе ти! Моята е много ревнива, дори и за най малкото. За разлика от вас сме женени.
– Имате ли дете? – попита тя с тъжна усмивка.
– Не! Причината е поради заболяване на дамата.
– Може да си осиновите!
– Не сме говорили на тази тема, а и нямаме намерение.
Замълчаха за малко. Той запали цигара, изпусна тънка струйка дим, сви вежди и въздъхна.
– Скъпи, какво ще кажеш да се съберем?
Кирил не беше мислил по този въпрос, дори се изненада от него. Въпреки, че не се разбираше със жена си, не беше му минавала в ума подобна тема. Имаше поводи за такова решение. Жена му стоеше безмълвна с часове, гледаше телевизия или четеше книги – най-вече сладникави любовни романи. А и често търсеше поводи за разправии. Редовно се случваше очите й да гледат втренчено пред себе си.
– Ало, чуваш ли, какво ти стана? – попита Карина, прекъсвайки мълчанието.
– Нищо ми няма! Чувам те! За това, което ме питаш, не е лошо като идея. Въпрос на време, но има една много важна подробност.
Изкашля се втори път продължително и се извини.
– Да не си болен? – попита тя с притеснение.
– Настинал съм.
– Предлагам да се видим някъде на кафе, а след това да вечеряме някъде! Моля те, не ми отказвай! Измисли нещо пред жена си!
Той се усмихна ехидно на глас. Изкашля се, но този път по-леко. Разтри слепоочията, очите, прекара ръка по темето и раздвижи веждите си. Масажира устните със зъби и се облиза. После попита:
– Ами твоят?
– Ще му остава бележка, че отивам при майка си с детето за около три дни.
– Сериозно ли говориш?! Ей, момиче! Учудваш ме! Изчакай да си взема кафето, че съвсем изстина!
Премести телефона на масата. Отпи кафе и запали цигара. Направи приятна гримаса и на лицето му грейна редовната усмивка.
– Маце, готов съм да продължим разговора. Телефонът ти в хола ли е? – попита с ехидна усмивка.
Очите му заиграха и хвърляха искри.
– Да, в хола е.
– В момента по бельо ли си? – попита със закачка – Де да бях при теб… Ако знаеш как желая този момент да дойде скоро, да сме под душа, а после… в леглото, както ние си знаем.
– Ти си бил с много развинтено въображение! Ако и в другата работа си тъй, няма да имаш равен на себе си.
– И ти не падаш по-надолу! Спомни си на времето как сменяхме позите!
– Че как мислиш! Такова нещо не се забравя!
Продължиха разговора доста време. Смееха се от душа…
По едно време тя попита:
– Скъпи, преди няколко дни бях ти пратила писмо с печат на фирмата ни, за да не губи съмнение!
– Какво писмо! Нищо не съм получил! – отговори изненадан, разтривайки челото и слепоочията си – Би трябвало да е дошло до сега?! След малко ще проверя в кутията!
– Скъпи, това писмо ли търсиш? – попита жена му неочаквано, като го поднесе пред лицето – С коя разговаряш толкова нежно? – дръпна слушалката от ръката му и викна ядосана – Слушайте, госпожо…! – но телефонът беше затворен.
Погледна Кирил като разярена лъвица, положила ръце на кръста и леко разтворени крака.
– Как не те срам? Ще ти дам едни жени!
Зашлеви го.
Той стоеше полуспокоен и замаян от ситуацията. Реши да й отговори, но не по същия начин. Време беше да и каже истината. Взе водката от барчето и удари две големи глътки. Имаше чувството, че ще се разпадне, но не се получи. Глътна отново от водката и запали цигара. Мислеше не толкова за предстоящия конфликт с жена си, а за Карина и сина.
– Как я мислиш тая работа? А смятах, че ти имам доверие! – беше все още ядосана.
Слушаше думите й с безразличие. Беше решил да й предложи развод.
– Слушай, какво ще ти кажа! Много добре знаем, че между нас нещата не се получават! Ще ти кажа направо – искам развод и то възможно по най-бързия начин, по взаимно съгласие!
– Моля?! Какво каза?! – попита тя с изненада и учудване.
– Много добре чу! Няма да повтарям! Предлагам да се разберем като хора!
Тя седна на стола срещу него и положи ръце на коленете си. Поведението й изразяваше смесени чувства. В очите й, бе заседнал буреносен облак и малко след това потече дъжд от сълзи. Лицето й заприлича на водопад. Ръцете трепереха нервно и свиха пръсти.
– Но защо? Как така?!
– Стела, не можем да бъдем щастливи! Нека направим оценка на съвместния ни живот.
Често търсиш конфликта между нас. Отговори ми колко пъти, когато съм те канил да излезем, си била съгласна! А и много рядко се е случвало да разговаряме спокойно. Мислиш се за много умна и често го показваш по свой начин, така че да засегнеш не само мен, но и другите около теб. Виркаш носа си със самочувствието на „Кралица“ във всяка една обстановка. Затова нямаш много приятели! Не се живее така!
Разговорът им продължи доста дълго, макар и неприятен, но без обиди. Той сподели истината, която криеше от самото начало. Накрая стигнаха до споразумение. След около два месеца бяха разведени.
Стела се премести в апартамент, който беше неин, даден под наем, без да знае Кирил. През този период от време той имаше няколко срещи с Карина, които удостоверяваха безпределната им любов. В последните им срещи той усети хладина в поведението й. Явно в живота й имаше друг, но не и този, с когото живееше.
– Какво става с теб? Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? – попита той с неудомение и болка в сърцето – Карина, знаеш много добре привързаността ми към теб, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!
Бяха седнали в едно кафене, на открито в центъра на провинциалния град. Слънцето препичаше лицето й, а лъчите играеха на гоненица по него. Катранените й очи запазваха устойчивостта си под напора на светлината. Красотата й беше неописуема, а поведението – непредсказуемо.
– Кириле… знам, че бяхме говорили да се съберем наново. Идеята беше моя, но нещата се промениха. Съжалявам, не мога да се омъжа за теб; въпреки че ни свързва един прекрасен син. Имам връзка с друг човек, когото обичам и ни предстои да се оженим.
Той имаше усещането, че беше изпаднал в нокаут. Изминаха няколко секунди, за да дойде на себе си.
– Но защо? Защо постъпваш така спрямо мен? Какво се пропука между нас? Знаеш много добре, че винаги съм бил внимателен и мил, и те обичам много! А и ти също…! Нямаш право! А болката…?! Синът ни…!
– Съжалявам! Разбери ме правилно! Ти не си в състояние да дадеш необходимия шанс на сина ни в живота! До десет дни заминаваме за големия град и оставаме там. За съжаление, парите и властта правят всичко!
Той се почувства унизен и прострелян от упор. Любовта беше потъпкана. Чувствата му трудно можеха да истинат, а болката…! Раждаше се омразата. Раната бе дълбока и кървава.
– Ти си се продала, кучко! Никога няма да ти простя, че продаде и сина ни!
Тя го гледаше с изражение на простреляно животно.
– Няма да ти простя, че се подигра с чувствата и съсипа живота ми! Продажница!
Както съзнанието му, така и душата бяха обхванати от черен мрак, злоба и огорчение. Имаше усещането, че денят се превърна в една дълга злокобна нощ, с гъста мъгла, от която трудно можеше да излезе. Слънцето както даваше топлина и светлина в живота му, така изгори сърцето и изпепели най-съкровените чувства в него. Вътрешно в себе си реши да не се предава и да направи всичко възможно да върне сина си.
За този автор
