Уилям Кид безспорно е едно от най-известните имена в аналите на пиратството. Кой не е чувал за капитан Кид? Да, не виждам много вдигнати ръце. В действителност неговата пиратска кариера е била крайно неуспешна, макар и сравнително продължителна за бранша – 30 месеца (май 1697 – април 1700). Някои дори смятат, че той никога не е действал като истински пират, а само като капер. Останал е в историята повече с грандиозния политически скандал, който го съпровождал на съдебния процес и с жестоката съдба, която го постигнала след това, отколкото с някакви пиратски/каперски подвизи. Историята му е интересна и твърде показателна как човешкото въображение може да направи от мухата не един слон, ами цяло стадо. Тя е и доста интересен пример за политическа престъпност и корупция – все същите в началото на XXI в., каквито са били и в самия край на XVII в., че и в Древен Рим, но да не се отплесвам…
[b]Вляво: Портрет на Уилям Кид, неизвестен автор[/b]
Доста се спори точно кога и къде е роден Уилям Кид, но по всяка вероятност това се е случило около 1645 г. някъде в Шотландия. Малко се знае за него до 1691 г., когато се установява в Ню Йорк и сключва доста изгоден брак с една 20-годишна двукратна (?!) вдовица. По онова време Кид се радвал на солидни финанси и голям престиж из Американските колонии. Сред приятелите си – видни граждани и губернатори най-вече – бил известен като честен и способен морски капитан, тъй като вече се бил отличил в поредната война с французите в Европейски води. През тези години действал като капер край Северна Америка и в Карибския басейн, но без особен успех. Вероятно за да търси по-влиятелни закрилници, за по-изгодно каперстване, през 1695 г. Кид отплавал за Англия. Наистина, там намерил точно каквото търсел. Нямало как да знае, че това в крайна сметка ще го отведе на бесилото.
В Англия Кид срещнал човекът, който до голяма степен щял да определи съдбата му – Ричард Куут, граф на Беламонт и новоизлюпен губернатор на Ню Йорк и Масачузетс, откъдето пристигал капитанът. Графът бързо надушил, че Кид е точният човек за неговия план и му предложил една твърде интересна оферта – полукаперство. По принцип разликата между каперство и пиратство е доста тънка и се състои само в един официален документ – каперско писмо. В него се уточнявало какво и за кого да се граби, като поръчителят бил на най-високо държавно равнище – обикновено някой крал. Каперството било един вид „легално пиратство”, като разликата с обикновеното морско разбойничество била, че в този случай съответната корона получавала солиден дял от плячката, а каперът – някаква съмнителна закрила, ако го хванат да бърка в кацата с меда. Графът на Беламонт предложил на Кид каперска служба, която вървяла с нов кораб, договор и каперско писмо от група финансови поддръжници. Въпросът е: Кои точно са били тези хора? По всяка вероятност Куут и мнозина влиятелни политици и благородници от висшето английско общество са били замесени. Спорен е въпросът дали е бил вътре и самият крал – Уилям III. Някои предполагат, че е бил и не само каперското писмо е било подписано лично от него, но е участвал и финансово. С оглед на последвалите събития обаче, по-вероятно е кралят въобще да не е знаел за този план и той да е бил дело само на графа и още една банда влиятелни политици с много пари. Затова и този случай най-вероятно представлява, тъй да се каже, полукаперство – легализирано пиратство от хора с пари и власт, но не и от най-висша държавна инстанция.
Така или иначе, Кид се сдобил с каперско писмо, което му давало право да напада френски и пиратски кораби, като било ясно, че неговите финансови благодетели ще си затворят очите при някой и друг чисто пиратски акт, който не отговарял на условията в договора. Осигурили му и нов кораб – [i]Adventure Galley[/i] – солиден за времето си, тримачтов плавателен съд, с екипаж от 150 човека, въоръжен с 34 топа и… гребла. Последните биха могли да бъдат сериозно предимство по време на бой, ако настанело безветрие. Спорен е въпросът дали Кид е участвал лично във финансирането на експедицията. Най-вероятно не, защото едно е сигурно – на Кид се падала доста малка част от плячката (макар че не се знае точно колко), а на екипажа му – още по-малка. Лъвският пай от всичко заграбено се падал на неговите поддръжници, което в крайна сметка определило провала на цялото начинание и решило съдбата на Кид в полза на смъртта.
[b]Вдясно: Един от по-малко известните митове за Кид – преди да се отдаде на пиратство, взел, че заровил семейната библия край Плимут;100%-ов мит[/b]
И така, през май 1696 г. Кид отплавал за Ню Йорк, за да си попълни екипажа с някой и друг закоравял престъпник или бивш капер с опит в пиратските далавери, след което заобиколил Африка и се озовал в Индийския океан. През април 1697 г. бил на остров Мадагаскар, където вербувал още няколко главорези, защото холерата тръшнала голяма част от екипажа му, след което се отдал на пиратство. До края на годината Кид атакувал каквото му падне – като кораби на Остиндийската компания и португалски съдове например – без да се съобразява с условията на каперското си писмо, но успехът му бил мизерен – или попадал на твърде добре въоръжени кораби и бивал прогонен, или плячкосвал нещо, което не си струвало усилията. Това нямало как да не доведе до недоволство сред екипажа и скоро на борда взело да намирисва на бунт. Капитанът го потушил още в зародиш като убил един член на екипажа и така охладил метежния ентусиазъм на останалите. Доста нещо се изписало около убийството на бедния топчия Уилям Мур, но едва ли някога ще разберем дали то е било непредумишлено, в резултат на загрубяла кавга или Кид го е направил хладнокръвно и с ясната цел да пресече назряващия бунт. Макар че законът на Адмиралтейството през XVII в. давал доста голяма свобода на морските капитани да използват всякакво насилие над екипажите си с цел подчинение, той все пак не разрешавал убийства. Кид го знаел много добре. Някои твърдят, че по-късно бил казал на хирурга си, че има “добри приятели в Англия, които щели да го измъкнат”. Нищо чудно това да е истина, макар то да прави от Кид пълен глупак. Малко по-късно ще разберете защо.
През януари 1698 г. Кид най-после ударил кьоравото като плячкосал един арменски кораб, който носел на борда си истинско съкровище – сребърни кюлчета, златни монети, редки скъпоценности, както и голямо количество по-обикновена плячка. Освен това, решил и да смени кораба, тъй като неговият вече на нищо не приличал и отвсякъде пропускал вода. Преименувал арменския съд на [i]Adventure Prize[/i] и продължил напред с него. Ала вече било късно. Остиндийската компания била надала вой Кид да бъде обявен за пират и Парламентът в Англия капитулирал пред мощната търговска организация. Това автоматично означавало, че Кид вече не можел да се надява на никаква поддръжка от финансистите си (хората не били чак толкова могъщи) и всякаква официална прошка за него вече била невъзможна. За Англия той бил [i]persona non grata[/i].
Чудесната новина, че е търсен като пират извън закона, достигнала до Кид в Индийския океан. Той преценил ситуацията и решил да се върне в Масачузетс, където да се опита да направи сделка със стария си приятел – графът на Беламонт, който по онова време бил губернатор там. Двамата бандити съставили инвентарен списък (той се пази и до днес) на плячката, която Кид донесъл, но Беламонт обвинил пирата, че е укрил голяма част от нея. Скоро Кид бил арестуван в Бостън, окован във вериги и изпратен в Англия. Заповедта за арестуването му по всяка вероятност е била дадена от Беламонт, и то далеч не само заради разправиите с плячката, макар че тя не ще да е била малка. Губернаторът на Масачузетс много добре разбирал, че лесно можел да бъде замесен в пиратски скандал, ако излезе наяве дейното му финансово участие в делата на Кид и единственият начин бил да се отърве от него. Като го направел официално, той печелел и точки в Англия, тъй като се изявявал като един полезен за английското общество ловец на пирати. Кид бил големият губещ в цялата история, но едва ли съдбата му е щяла да бъде по-розова, ако бил продължил с пиратството из Индийския океан. Всъщност, може би да.
В Англия бил хвърлен в прочутия затвор Нюгейт (“символ на самия ад”, както го описва един тамошен… наемател), където прекарал цяла година и се оказал жалка пионка на политическите интриги в борбата за власт между Тори и Виги. Свидетелските показания на Кид, засягащи финансовите поддръжници на неговата експедиция (все големи клечки), предизвикали страхотен, невиждан дотогава скандал из политическата върхушка на Острова. Затова му спретнали обвинение в убийство (на топчията) и пиратство, признали го за виновен, осъдили го и на 23 май 1701 г. Уилям Кид бил обесен на покрилия се с доста мрачна слава Док на екзекуциите в Лондон. Тялото му било поставено в желязна клетка и висяло с години на една бесилка в Тилбъри (при естуара на Темза), докато съвсем не се разложило и не останали само костите – за назидание на всички бъдещи пирати. Трагичното е, че капитан Кид е станал жертва много повече на политическата поквара на своето време, отколкото на собствените си пиратски дела. Той е подписал собственоръчно смъртната си присъда още през 1695 г., когато се е навил на прави бизнес с Беламонт и неговите хора – жестоки и безскрупулни типове (какво може да очаква човек от политици и аристократи!), които в крайна сметка не са се поколебали да го отстранят, когато са усетили жегата върху себе си. Едва ли някой е предполагал обаче, най-малко пък самият пират, на каква посмъртна слава ще се радва капитан Кид.
[b]Вляво: Докът на екзекуциите, където Кид е увиснал[/b]
Основната причина Кид да се превърне в легенда е една от най-популярните романтични измислици в пиратската литература, която този път може би е истина. Той е един от много малкото пирати, които най-вероятно са заровили някъде своето съкровище. Това се е случило на връщане от Индийския океан към Масачузетс, но къде – все още никой не знае. Най-вероятно някъде из Лонг Айлънд голяма част от плячката, заграбена от арменския кораб, е намерила подземно убежище. Дали от алчност, дали като един вид презастраховка за споразумението с губернатора – кой знае? Обвиненията на Беламонт съвсем не са били празни приказки, даже в действителност Кид си признал и наистина били открити закопани някои скъпоценности из островите край Ню Йорк, но твърде малко. Беламонт ги изпратил в Англия като доказателство, макар че вероятно не е пропуснал да си сложи и нещо в джоба за черни дни, а в следващите години копал като луд къде ли не из Лонг Айлънд, за да търси останалата част от съкровището на Кид. Разни откачалки, вдъхновени от “Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън, го търсят и до днес на най-различни места – Нова Скотия, Кънектикът и, разбира се, най-вече Лонг Айлънд. Трябва да се признае обаче, че това е един от редките случаи, когато тази прочута художествена измислица – зарито на някой остров пиратско съкровище – има историческа основа.
![]("http://www.sivosten.com/gfx/prtimp2lrg.jpg")
[b]Вдясно: Карта на Златната Епоха на пиратите; Цъкни за по-голям размер[/b]
Днес, 306 години след смъртта на пирата, можете да срещнете името на капитан Кид къде ли не. На него има посветени песни, които стилово се простират от английския фолклор до хеви метъла. Близо до мястото, където някога се е намирал Докът на екзекуциите, днес има пъб “Капитан Кид”, ако искате да изпиете едно питие за здравето на скелета в желязната клетка, дето виси ей там. Той от три века не виси вече, де, но това не пречи ние да си пием. А пък в Коруна (Онтарио, Канада) първият уикенд на август, един Господ знае защо, се нарича “Дните на капитан Кид”. Неговото съкровище се преследва и в разказа на Едгар Алън По „Златният бръмбар“. Примери за популярността на Кид колкото искате. Човешкото въображение е в състояние да направи и от най-малката вероятност истинска легенда. Никога няма да узнаем със сигурност що за човек е бил капитан Кид, но най-вероятно в него не е имало нищо особено, но пък и легендарната му слава не се дължи на личността му всъщност. Несъмнено способен морски капитан, донякъде предвидлив, но лишен от забележителен интелект или силен характер човек, Кид не е могъл да се противопостави на жестоката си съдба. А може би просто е бил преследван от перманентна липса на късмет? Е, не можем винаги и всичко да оправдаваме с късмета или неговата липса, уви.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193826#193826
За този автор
