Още с „Паула” Исабел Алиенде се превърна в един от съвременните автори, които харесвам. При това без да се числи към армията писатели, графоманстващи в областта на фентъзито и фантастиката. Ето защо, когато попаднах на нейната „Афродита” в университетската книжарница, не се колебах дълго трябва ли да бръкна в портфейла си.
Изненадващо „Афродита” не е типичната Алиенде, в смисъла на четиво с биографичен привкус и потънало в южноамериканска омая. По отношение на стила и хумора обаче едва ли ще сбъркате кой е създал текстовете в книгата. А тя не е роман, не е сюжетно цяло, обединено около нишката на мисълта на авторката. Това е сборник „Приказки, рецепти и афродизиаци”, приятно изпъстрен с хумора и размишленията на южноамериканската писателка. Различната (и приятната) изненада са всъщност илюстрациите.
Оригиналното заглавие на „Афродита” в превод би било „Мемоари на сетивата”. И книгата е точно това. В нея не липсват биографични бележки – от познатия мотив за бабата на писателката до историята с морските таралежи, грубите ръце на рибаря и малкото момиченце. Има го и типичния горчиво-сладък хумор, който прехвърля ту от смях до малко по-дълбоки философски размишления. Като започнете от причините броколито да не присъства в нито една рецепта и стигнете до откровението, че: „Всъщност никоя жена не се интересува от това, което и казват мъжете, а от това, което и нашепват.”
„Афродита” не е учебник за любов, нито е модерната „Камасутра” на Ким Катрал. Ако обаче ви се иска да научите нещо повече за афродизиаците в историческо отношение и по линия на практическото им приложение днес, Исабел Алиенде се е постарала да поднесе засищащо блюдо на сребърен поднос. И за капак ви е подготвила достатъчно страници с екзотични и не чак толкова рецепти, които разпалват въображението. Защото удоволствието от храненето и секса са неразривно свързани. Поне според „Афродита”.
–
[b][u]За повече информация от страницата на издателство „Колибри“…[/b][/u]
За този автор
