„На юг от границата, на запад от слънцето“ е първата книга от японския автор, която прочитам – воден най-вече от любопитството и наистина огромния интерес, който предизвика сред колегите в книжарницата, в която работя.
Главен герой в творбата на Мураками е Хаджиме – напълно обикновен младеж, разказващ своя обикновен живот. Това, което според неговите собствени виждания го отличава от околните, е фактът, че е единствено дете. Факт, който се превръща и в една от причините да се сближи с тихата и срамежлива Шимамото, която в последствие става и първият истински близък човек в неговото детство.
Както често обаче се получава в живота, съдбата ги разделя, отвеждайки Шимамото в друг град, и с течение на времето и двамата губят следите си. Същевременно, Хаджиме поема по пътя на съзряването и постепенно бива въвлечен във водовъртежа на живота. Въпреки това, споменът за първата истинска любов продължава да стои притихнал в съзнанието му и да напомня за себе си.
И един ден, когато Хаджиме вече е женен и преуспял според представите си, съдбата отново се намесва, довеждайки Шимамото обратно в живота му – по-красива и тайнствена от всякога.
Право да си кажа книгата ми хареса, и то наистина много. Което ви казва човек, през по-голямата част от живота си отдавал откровените си предпочитания на фентъзи и хорър романите. Историята е разказана по толкова увлекателен начин, че просто не усещаш кога си прочел почти цялата книга. Стилът на Харуки Мураками е лек и просто те води по страниците.
А едва след като прочетете книгата осъзнавате доколко описаната обикновена на пръв поглед история е всъщност прекрасна, искрена и реална. Което ви изпълва с топлина, и за момент можете да си припомните лицето на онази собствена първа любов, изпълнила с трепет сърцето за пръв път. Ето защо искрено ви съветвам да прочетете тази книга, както и останалите романи на японския автор. Има причина той да си заслужава.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…[/u][/b]
За този автор
