Дълга и изпълнена с битки, интриги и предателства е историята на крайбрежното кралство. Много, много преди Западната империя да се издигне в неоспорима сила и да бъде основана Федерацията, войнствените рибари населили южните части на крайбрежието и постепенно мигрирали на север в търсене на нови предизвикателства. Според малкото оцелели сведения от тези времена хората изтикали коренните жители – бономите, като първоначално се опитали да поробят грозните дребосъци, но намирайки ги за напълно безполезни, постепенно ги изтребили и само жалки останки от този древен народ сега живеят изолирани по островите в Морето на ветровете.
Първите заселници вероятно са били отцепници от южните кралства, които заживели на полуостров Ножен и попаднали в условията на мек климат и изобилието от риба, успели да създадат процъфтяваща цивилизация. Голяма роля в инвазията изиграло умението да се добива подземна вода, наследено от коренните жители на крайбрежието. Дотогава тези земи се смятали за сухи и безплодни.
Основите на Кумри били поставени от множество дребни рибарски селища, изникнали по цялото протежение на континента чак до Полетата на тъмата. Пътища почти нямало и единствения начин за транспорт и търговия било морето. Векове по-късно за първи път били преодолени планинските вериги на изток и започнал културен обмен с империята, но дотогава жителите на кралството били груби и вярващи в примитивни култове мореплаватели.
Постепенно селцата се разраствали, успоредно с което се изградила социална структура, базирана на южните феодални традиции. Появили се първите заможни търговци на запада, а потомствените жреци оформили основата на аристокрацията, постепенно измествайки функциите си от ритуални към военни, умело използвайки голямото си влияние над съплеменниците. Съчетанието на духовно и светско не било нещо необичайно за древните култове към зверочовеците.
Така, независимо едни от други, по крайбрежието се появили и укрепнали десетина големи и стотици по-дребни независими градове, всеки със собствени управници. Традиционно кралят притежавал цялата земя и пълни права над телата и душите на поданиците си, но практически всеки бил сам господар на себе си, а в суверена било съсредоточено единствено правораздаването. Тъй като за единствено достойно занимание за аристократите, освен духовните функции, се смятало военното дело, постепенно от кралските родове се оформили и първите повече или по-малко организирани армии, които пък скоро насочили взор към по-слабите си съседи.
Скоро случайните сбивания между рибари от съседни селища прераснали в истински военни конфликти, а в крайбрежните градове започнало усилено корабостроене и се развила металообработката. Последното означавало по-съвършени и смъртоносни оръжия, но също и потенциал за възникване на истинско земеделие. Аристократите продължили да оформят ядрото на войските, но обикновените жители също получили първоначалното правото, а в последствие и задължението да се включват в конфликтите.
И така, разрастващите се амбиции предизвиквали война след война и започнал процес на централизиране, докато в крайна сметка се оформили четири основни кралства, намиращи се в постоянна вражда. Конфликтите всъщност не били и наполовина толкова кървави, когато може да се очаква. Обикновено след среща на двете армии и няколкочасово демонстриране на сила следвала кратка схватка, след което по-слабият суверен се признавал за победен и в знак на поражението си давал дъщеря си или някоя от племенничките си за съпруга на противниковия крал, след което живота продължавал по старому. Голяма част от аристократите запазили напълно правата и влиянието си, но вече подчинени на новия владетел. Затова неслучайно кралство Кумри се гордее с някои от най-старите известни аристократични родове, чиято нишка може да се проследи векове назад.
Някъде по времето, когато първите земеделци, намиращи се под непрестанната заплаха на гарките поставили началото на Западната империя, по крайбрежието за първи път се заговорило за кралство Кумри. Решаваща роля за окончателното обединение на морския народ всъщност изиграла една изненадваща и светкавична сухопътна кампания. Кралете на Кумри Сал, тогава една от четирите големи сили, в продължение на няколко десетки години подготвяли, тайно от съперниците си и под ръководството на военни съветници от южните кралства, първата в историята на крайбрежието сухопътна армия, след което, подкрепени от не малко наемници в продължение на само две смени на сезоните успели да завладеят и обединят всички останали градове в това, което по-късно станало известно като кралство Кумри. Подобен начин на война бил нечуван по това време за местните жители и това предопределило изхода на конфликта. Нито един от градовете нямал укрепления откъм сушата и нападателите не срещнали никаква съпротива.
Оттогава нито устройството, нито начина на живот се е променил особено. Кралят, базиран в столицата Кумри Сал притежава абсолютна власт, която през годините е повече или по-малко истинска и много зависи от това, дали наследникът на трона е човек със силен характер или отдаден на гуляи безделник. Местните аристократи се радват на относителна самостоятелност и се разпореждат по свое усмотрение с поданиците си. В тях е съсредоточена и съдебната власт. Нерядко, преди кралството да се присъедини към Федерация Аркана са възниквали и по-малки военни конфликти между отделните градове.
В религиозно отношение древните богове-зверочовеци били забравени напълно с течение на времето и заместени от храмове на новите богове, култове, донесени от мисионери от изтока. Култът към Светлината също се радва на голямо разпространение, но трябва да се има предвид, че жителите на Кумри никога не са се отличавали с особена религиозност.
Търговията е особено добре развита особено в рамките на самото кралство, главно заради големите климатични различния между отделните му части, които определят коренно различни земеделски култури и занаяти в градовете. Крайбрежието може да бъде условно разделено на три големи области. В най-северната, с център, голямото пристанище Краен пост се намира житницата на кралството. Отглеждат се три основни зърнени култури и голямо количество канас, от който се правят сравнително груби и семпли дрехи. Тази област се характеризира и с големи залежи желязна руда и тук се изработват голяма част от сечивата и оръжията. Къщите по тези земи са компактни, каменни, с тесни улици между тях и липсва типичното южняшко разточителство. Морето е богато на пасажи едра риба, която съставлява другата основна част от ежедневното меню.
В средната област на крайбрежието климатът е значително по-мек и благоприятен за отглеждане на различни зеленчукови култури и памук. Риболовът е сравнително по-слабо развит. Тук се произвежда голяма част от прочутото кумрианско вино. Къщите са значително по-разточителни, богато украсени и известни с белотата си, постигана със замазка от стрити мидени черупки. Основни центрове от север на юг са Зъбите, Черното пристанище и Кумри Сал. Полуостров Ножен, с основен град Орлов взор е най-южната и най-суха част на кралството. Това я прави и най-бедната, с наглед безредни малки градове от неугледни, глинени къщи. Основно препитание е риболовът, както и отглеждането на миди върху дебели, растителни въжета. Особено ценени са обаче изработваните по тези земи глинени съдове, покрити с глазура от златна боя. Украсата обикновено изобразява различни морски мотиви, а в миналото – местните езически богове.
Особен обичай, разпространен главно на полуостров Ножен и на север до Кумри Сал и останал още от времената на древните култове е практикуването на месала, своеобразен религиозен спорт, достояние единствено на млади девойки от жречески и аристократични родове. Срещите се провеждат обикновено в ранна пролет. Играе се от два отбора от по пет момичета, ненавършили деветнайстата си година на пясъчни арени, често направо на морския бряг. Целта е да се прекара малка, тежка кожена топка между два забити в земята пръчки на противниковия отбор. Правила на практика няма, като четирите полеви играча имат право да ритат, хващат и хвърлят топката и съответно да си пречат едни на други чрез бутане, задържане и дори бой, а девойката, която пази “вратата” използва къса и плоска дървена бухалка и няма право да докосва топката с никоя част на тялото си. Ако това се случи се отсъжда наказателно хвърляне на празна врата. Броя “голове” за победа се уговаря предварително между представители на двете села и обикновено варира между пет и осем. Смята се, че отборът, спечелил победа ще донесе на селото си плодородна година и успешен риболов, докато загубилите ги чака гнева на божеството-покровител.
За този автор
