Има един вид доста любопитни като външност, разпознаваеми и едновременно с това разпространени на няколко континента гъби, за които ще си поговорим този път. Става дума за [i]Artomyces pyxidatus[/i]. Интересно е да се отбележи, че до 1981 година, тази коралка не е попадала в отделен род и именно за това е по-известна под названието [i]Clavicorona pyxidata[/i]. Но от една страна морфологичните различия, които сами по себе си са достатъчно значими, от друга ДНК изследванията го потвърждават, така че заедно с близко свързаните с нея гъби биват пратени в ново, собствено семейство.
[i]A. pyxidatus[/i] е доста добре изучена. Среща се в Северна Америка, Европа и Азия, но не е намирана на Българска територия. Екземпляри от различните континенти, макар да проявяват съществени различия от генетична гледна точка, се кръстосват успешно в лабораторни условия. Расте по дърветата, като особено често се среща по гниещи дънери. На цвят е белезникава до жълтеникава, разклонена, подобно на коралите, като отделните клонове завършват с няколко израстъка, образуващи своеобразна корона.
Споменахме, че на генетическо ниво има различие между представителите на вида от различните континенти. Действително тези срещани в Китай, Швеция и Русия могат да бъдат обособени в различима от виреещите в Централна Амарика и Мексико група. Също така последните пък проявяват забележими различия от северноамериканските и така се оформят редица вариации, което всъщност не е нетипично за базидиевите гъби.
От кулинарна гледна точка, значимостта им е от малка до нулева. Гъбата е ядивна, но вкусът й е остро пиперлив. Въпреки това текстурата й я прави сравнително подходящ избор за отделни ястия. Все пак препоръката е да не се използва за подобна цел, тъй като са регистрирани случаи на диария и повръщане при по-чувствителни хора. Ако все пак решите да експериментирате, важно е да се знае, че въпреки че [i]Artomyces pyxidatus[/i] е разпознаваема гъба, има няколко други отровни гъби, които лесно биха заблудили човек без опит.
Всъщност има доста видове коралоподобни гъби. Всички се характеризират с подобна форма, но любопитно е, че повечето всъщност не са близки родственици. Въпреки това разглежданият тук вид може да бъде объркан основно с една от същинските коралки, [i]Ramaria stricta[/i], поради подобния си цвят и факта, че и двете растат директно върху дърво. Разликата е, че при втората, характерната описана „коронка” отсъства, но това не винаги е толкова явно забележимо и по принцип брането на коралки не се препоръчва на гъбари без опит.
Въпреки практическата си безполезност като храна, коралоподобните гъби са изключително красиви. Освен това често се намират в периоди, когато никакви други гъби не никнат. Всъщност е интересно да се отбележи, че цялата тази красота идва от еволюционния стремеж за увеличаване на повърхностната площ на екземпляра, като целта е, естествено, да може да произвежда повече спори и да ги разпръсква на по-голяма дистанция.
За този автор
