Ханджииското приключение
-
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
- Успокойте се и забравете дребните си нужди! Трябва ни план. И аз имам такъв. С парите, които имаме сега можем да пренощуваме в хан, където можем да чуем достатъчно слухове и да разбера къде се намира резиденцията на моят орден. След като разбера, ще отида при тях и ще разбера какво е положението. И прекратете глупавата си параноя - кой ще разбере, че аз съм върколак? По какво ми личи че съм такъв - спокойно минавам и за човек. С нашият човешки приятел можем да минем за братя или приятели, каквото щете. Така, сега ако сте се вразумили малко, предлагам да се разкараме от тук и да си намерим хан, в който да пренощуваме.
-
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Всички
Докато се чудите какво да направите, слънцето вече хвърля последните си лъчи върху здрачническите земи. След като най-накрая взимате решението си, а именно да пренощувате в местен хан, а след това да се спасявате от създалата се ситуация, и се отправяте навътре.
- Значи все пак не сте ме послушали... - казва замислено стражът, с който говорехте на обяд. - Е, както и да е. Дано местните не ви сметнат за заплаха, мили странници. Искам да ви предложа нещо. Ако нямате идея при кого бихте могли да отседнете или търсите някой, който може да ви помогне, потърсете ханът на Шарахс. Той е мой приятел и е наистина приятен здрачник. Дори ако нямате пари, той ще се опита да ви ослужи по някакъв начин. Хайде, и, довиждане!
Явно стражът е наистина дружелюбен. След тези думи той отново се отправя към своята позиция пред портата и продължава да упътва заблудени странници и да приветства неговите познати. Е, все пак не може да се разчита на всеки срещнат и малко след като достигате до вече по-празния площад, където вече някои дюкани са затворени, започвате да се чудите дали да отидете в хана на Шарахс или пък да потърсите друг такъв. В крайна сметка, решавате, че така или иначе не познавате друг тук и това, фактически, е единствената ви връзка в града. Питате на няколко места и ви упътват към малка стара сграда в не чак толкова централна част на града. Ханът явно се казва "Хралупата", а и наистина прилича на малка хралупа - сгушен в един ъгъл на две улици. От вътре все пак не се чуват звуци на веселба, но е и рано за това - все още е залез слънце. Отваряте вратата, а вътре само на една маса има седнал полупиян даенлин, а седнал на дървен стол зад бара стои сравнително стар здрачник, веорятно ханджията Шарахс, четейки книга. Увлечен в четивото си, той не ви забелязва, когато влизате и продължава да чете. Седналия даенлин пък въобще не ви обръща внимание, тъй като е прекалено зает да допива поредната чаша с неизвестна течност, навярно силно алкохолна. Помещението, в което се намирате не е много просторно, но се виждат отворени врати, зад който други подобни салончета с не много по-голяма площ. Скоро от един от другите салони се чува гръмогласна псувня, последвана от издрънчаване на няколко монети върху някоя от масите или пода. След това вътре отново настава приятна тишина, а здрачникът зад бара продължава да чете "Четиримата и той".
Докато се чудите какво да направите, слънцето вече хвърля последните си лъчи върху здрачническите земи. След като най-накрая взимате решението си, а именно да пренощувате в местен хан, а след това да се спасявате от създалата се ситуация, и се отправяте навътре.
- Значи все пак не сте ме послушали... - казва замислено стражът, с който говорехте на обяд. - Е, както и да е. Дано местните не ви сметнат за заплаха, мили странници. Искам да ви предложа нещо. Ако нямате идея при кого бихте могли да отседнете или търсите някой, който може да ви помогне, потърсете ханът на Шарахс. Той е мой приятел и е наистина приятен здрачник. Дори ако нямате пари, той ще се опита да ви ослужи по някакъв начин. Хайде, и, довиждане!
Явно стражът е наистина дружелюбен. След тези думи той отново се отправя към своята позиция пред портата и продължава да упътва заблудени странници и да приветства неговите познати. Е, все пак не може да се разчита на всеки срещнат и малко след като достигате до вече по-празния площад, където вече някои дюкани са затворени, започвате да се чудите дали да отидете в хана на Шарахс или пък да потърсите друг такъв. В крайна сметка, решавате, че така или иначе не познавате друг тук и това, фактически, е единствената ви връзка в града. Питате на няколко места и ви упътват към малка стара сграда в не чак толкова централна част на града. Ханът явно се казва "Хралупата", а и наистина прилича на малка хралупа - сгушен в един ъгъл на две улици. От вътре все пак не се чуват звуци на веселба, но е и рано за това - все още е залез слънце. Отваряте вратата, а вътре само на една маса има седнал полупиян даенлин, а седнал на дървен стол зад бара стои сравнително стар здрачник, веорятно ханджията Шарахс, четейки книга. Увлечен в четивото си, той не ви забелязва, когато влизате и продължава да чете. Седналия даенлин пък въобще не ви обръща внимание, тъй като е прекалено зает да допива поредната чаша с неизвестна течност, навярно силно алкохолна. Помещението, в което се намирате не е много просторно, но се виждат отворени врати, зад който други подобни салончета с не много по-голяма площ. Скоро от един от другите салони се чува гръмогласна псувня, последвана от издрънчаване на няколко монети върху някоя от масите или пода. След това вътре отново настава приятна тишина, а здрачникът зад бара продължава да чете "Четиримата и той".
Брей, ханджията, чете книга. Май ханчето не е толкова евтинко, сигурно ханджията има пари и е доста образован, за да чете книга. Никога не се знае.
- Момци, оставете на мен да се оправям с говоренето. Вие само ме следвайте.
След което тръгвам към ханджията и се намествам пред бара, казвайки:
- Добра вечер.
- Момци, оставете на мен да се оправям с говоренето. Вие само ме следвайте.
След което тръгвам към ханджията и се намествам пред бара, казвайки:
- Добра вечер.
Всички
Ханджията в първия момент се стресва от думите на Карган, но бързо се осъзнава и се изправя. Слага един прекрасен книгоразделител на страницата, докъдето е стигнал в книгата си и се обръща учтиво, с усмивка върху измореното му лице, към вас.
- Добър вечер, странници. Аз съм Шарахс, ханджията. Какво ще желаете, драги?
Ханджията в първия момент се стресва от думите на Карган, но бързо се осъзнава и се изправя. Слага един прекрасен книгоразделител на страницата, докъдето е стигнал в книгата си и се обръща учтиво, с усмивка върху измореното му лице, към вас.
- Добър вечер, странници. Аз съм Шарахс, ханджията. Какво ще желаете, драги?
-
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Ссхъш определено смяташе, че е по-добър в търговията, а и в говоренето като цяло, от някакъв върколак. Застана до него и заговори на бармана:
-Искаме да преспим за нощта. Каква ще е цената за стая с четири легла... е, или две стаи с по две легла, в зависимост какви имате. Освен това, имате ли нужда от бард?
ИИ. Героя на Баал и да ме бие не ме интересува, писна ми да го чакам...
-Искаме да преспим за нощта. Каква ще е цената за стая с четири легла... е, или две стаи с по две легла, в зависимост какви имате. Освен това, имате ли нужда от бард?
ИИ. Героя на Баал и да ме бие не ме интересува, писна ми да го чакам...
Всички
- Щом искате да преспите на сигурно и удобно място, тук е мястото за вас - казва вече приготвения да записва ханджия. - Такааа... да видим... хммм.... значиии.... в момента имаме свободни две единични стаи, една двойна и една тройна. Мисля, че ще можете да се комбинирате както желаете, за вашето удобство. Като ви гледам сте доста гладни и ако останете за две вечери или повече, ще ви нагостим както подобава. Цената на създание е 12 кристала на вечер. А тук бирата е евтина.
На лицето на Шарахс се лепва приветстваща усмивка, след което поглежда надолу и записва нещо.
- А, какво питаш? За бард? Ами, не, няма нужда. Всичко е прекрасно. Хайде сега, помислете и кажете, а аз през това време ще ви налея по една чашка вино, да се почерпите.
- Щом искате да преспите на сигурно и удобно място, тук е мястото за вас - казва вече приготвения да записва ханджия. - Такааа... да видим... хммм.... значиии.... в момента имаме свободни две единични стаи, една двойна и една тройна. Мисля, че ще можете да се комбинирате както желаете, за вашето удобство. Като ви гледам сте доста гладни и ако останете за две вечери или повече, ще ви нагостим както подобава. Цената на създание е 12 кристала на вечер. А тук бирата е евтина.
На лицето на Шарахс се лепва приветстваща усмивка, след което поглежда надолу и записва нещо.
- А, какво питаш? За бард? Ами, не, няма нужда. Всичко е прекрасно. Хайде сега, помислете и кажете, а аз през това време ще ви налея по една чашка вино, да се почерпите.
-
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
-
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Всички
- Хм... Цената е доста ниска, така или иначе. Но щом пък съвсем нямате пари, ще ви намаля по 3 кристала. И аз трябва да се изхранвам някак все пак, нали?
Ханджията отнов записва нещо, след което взима 5 чаши и една кана с вино и казва с приветлив глас, наливайки във високите чаши от тъмночервената напитка:
- Хайде, аз черпя! За ваше здраве! - Шарахс отпи голяма глътка, отново погледна към записките си и продължи - Колко време мислите да останете тук? Както казах - останете и утре и ще се наядете като царе на цени за бездомници. Е, какво решавате, драги?
- Хм... Цената е доста ниска, така или иначе. Но щом пък съвсем нямате пари, ще ви намаля по 3 кристала. И аз трябва да се изхранвам някак все пак, нали?
Ханджията отнов записва нещо, след което взима 5 чаши и една кана с вино и казва с приветлив глас, наливайки във високите чаши от тъмночервената напитка:
- Хайде, аз черпя! За ваше здраве! - Шарахс отпи голяма глътка, отново погледна към записките си и продължи - Колко време мислите да останете тук? Както казах - останете и утре и ще се наядете като царе на цени за бездомници. Е, какво решавате, драги?
-
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Щяха да спестят по 12 кристала, което беше много добре... А и му се пиеше вино.
-Е, мисля, че тази цена е повече от добра. Но мисля, че ще останем само за една нощ. - пресметна нещо наум. Парите им стигаха точно за две нощи, а тогава "цените за бездомници" щяха все пак да са повече, отколкото можеха да си позволят - Да, мисля, че ще е за една нощ. Но нека все пак чуем и какво мислят другите...
-Е, мисля, че тази цена е повече от добра. Но мисля, че ще останем само за една нощ. - пресметна нещо наум. Парите им стигаха точно за две нощи, а тогава "цените за бездомници" щяха все пак да са повече, отколкото можеха да си позволят - Да, мисля, че ще е за една нощ. Но нека все пак чуем и какво мислят другите...
Всички
- Ами както решите, ваши са си кристалите, вие плащате. Четиримата сте заедно, така ли? Излиза 48 кристала за една вечер. Такам... - Шарахс поглежда към една голяма тетрадка, ако може да се нарече така чудовищната регистърна книга, взима я и отваря някъде по средата. Тръгва да записва посещението ви, но отново казва, за да се увери, че записва правилно: - Заедно сте, нали?
/До 11 часа чакам братята. Ако не пишат, тяхните герои "изчезват", предметите им стават ваши и ще си променя поста. Ако това стане, главата ще свърши и ще пусна откриващия пост на новата глава, включвайки Леголас./
- Ами както решите, ваши са си кристалите, вие плащате. Четиримата сте заедно, така ли? Излиза 48 кристала за една вечер. Такам... - Шарахс поглежда към една голяма тетрадка, ако може да се нарече така чудовищната регистърна книга, взима я и отваря някъде по средата. Тръгва да записва посещението ви, но отново казва, за да се увери, че записва правилно: - Заедно сте, нали?
/До 11 часа чакам братята. Ако не пишат, тяхните герои "изчезват", предметите им стават ваши и ще си променя поста. Ако това стане, главата ще свърши и ще пусна откриващия пост на новата глава, включвайки Леголас./
- Да, заедно сме. - казвам, докато си мисля за храната утре. Глупаво е, но когато те тормози вълчи глад е трудно да не мислиш за храна. Махам тези мисли от главата си, защото знам, че храната в момента не е жизнено важна. Жизнено важно в момента е да не ни хванат. Попаднем ли в затвора при тези обтегнати отношение, можем да се чувстваме по - набутани от застаряващ пияница, посъпил в храм на Шея, без никой да го пита...
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Всички
- Хм... Това е добре. - ханджията записва набързо нещо в книгата си в голямата част и сумата 36 в малкото поле отдясно. Проверя записаното и тръгва да допълни нещо, но в последния момент се сеща:
- А как ще се разпределите? Стаи... споменах ги вече, нали? Две единични стаи, една двойна и една тройна са свободните в момента. Аз лично бих взел двойната и единичните, не е лош избор. А, и забравих - на стая взимате по кана вино, заедно с ключа. - Шарахс намигва и посяга да извади ключовете. След като ги оставя върху тетрадката си, се подпира на лактите си и зачаква отговора си, повтаряйки тихо припева на някаква песен.
/последен пост - определяйте си стаите и да пиша края/
- Хм... Това е добре. - ханджията записва набързо нещо в книгата си в голямата част и сумата 36 в малкото поле отдясно. Проверя записаното и тръгва да допълни нещо, но в последния момент се сеща:
- А как ще се разпределите? Стаи... споменах ги вече, нали? Две единични стаи, една двойна и една тройна са свободните в момента. Аз лично бих взел двойната и единичните, не е лош избор. А, и забравих - на стая взимате по кана вино, заедно с ключа. - Шарахс намигва и посяга да извади ключовете. След като ги оставя върху тетрадката си, се подпира на лактите си и зачаква отговора си, повтаряйки тихо припева на някаква песен.
/последен пост - определяйте си стаите и да пиша края/
-
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Всички
- Ммм... такааа... добре. - ханджията приключва със записките си, прибира ненужните ключове и ви подава другите. - Значии... По стълбите оттук, в ляво - последната стая е двойната, а две преди това са единичните.
"Детайлното" упътване не ви се струва убедително, но Шарахс ви уверява, че лесно ще се ориентирате като стигнете втория етаж. Подканва ви да допиете виното и ви подсеща за каните по стаите.
- Приятно прекарване в "Хралупата" - дано ви хареса! - след тези си думи, той поема подадените кристали и броейки ги, изрича: - Благодаря, драги!
Край на първа частъ.
- Ммм... такааа... добре. - ханджията приключва със записките си, прибира ненужните ключове и ви подава другите. - Значии... По стълбите оттук, в ляво - последната стая е двойната, а две преди това са единичните.
"Детайлното" упътване не ви се струва убедително, но Шарахс ви уверява, че лесно ще се ориентирате като стигнете втория етаж. Подканва ви да допиете виното и ви подсеща за каните по стаите.
- Приятно прекарване в "Хралупата" - дано ви хареса! - след тези си думи, той поема подадените кристали и броейки ги, изрича: - Благодаря, драги!
Край на първа частъ.