Предистория:
Когато градската стража влезна в хана, четиримата пратеници вече бяха извън града. До вратата, проснат по лице, беше ханджията. Кръвта му изтичваше бавно, както бавно превърналите се в крадци създания се изнизваха от мястото. Още три трупа имаше в хана - всичките здрачнически. Бяха убити с по един удар от оръжието на изкусен боец, принизил се до нивото на дребните местни убиици. Мястото беше опостошено като след силна буря. Масите бяха обърнати, столовете бяха безразборно разхвърляни в помещението. Зад бара, където беше и прохода към стаята на ханджията, се виждаха следите от крадците. Когато Сшенх, капитана на стражата, влезе да провери какво се е случило, видя, че вътре всичко също беше обърнато. При щателното претърсване не бяха открити никакви ценности нито в жертвите, нито в ханджията и неговата стая. Нямаше и ножове в хана. Войниците не можеха и да подозират кой е злосторника, но имаха предположение. Преди няколко седмици в близък град по същия начин беше опостошен друг хан, но между тях нямаше никаква връзка. Бяха тръгнали слухове за група от четирима бандити - елф, човек, здрачник и върколак. Никой обаче не знаеше дали това беше така, защото който и да беше убиеца, той не оставяше свидетели.
Междувременно четиримата разпределяха плячката. Всичко взето не беше много ценно. Имаше 3 ножа, 1 къс меч, веорятно взет от ханджията, 434 кристала, взети от жертвите и накити на стойност 60 кристала. В последния момент успяли да вземат и 1 килограм месо и половин килограм моркови, както и един хляб. Това беше, а всичко което притежаваха дотогава беше оставено в злочестия хан.
Ето какво всъщност се случи:
В една топла вечер, четиримата стояха на една маса в хана и играеха карти, пиейки вино. Беше един петък след първта им поява. Бяха принудени да крадат от липсата на пари и подкрепа от владетелите си. До тях дойде един пиян здрачник и започна да се заяжда с елфа и човека. Те се издразниха и го избутаха на земята. След това той не можа да се изправи и след като се претърколи няколко пъти, остана на земята, явно заспал. Ханджията се опита да защити здрачника, но беше посрещнат не много топло от групата. Лъснаха ножове и здрачника си замълча. На другия ден, четиримата пратеници отново стояха на масата и играеха карти като явно спореха много шумно за едно от раздаванията. Виновника беше елфът. В хана нямаше почти никой, което беше обичайно за тези часове на деня. В единия ъгъл беше седнал пияния здрачник от предишната нощ. Бързо се приближи към групата и започна да им вика, за да престанат с караницата. Размениха си любезности, стигна се до заплахи. Останалите в хана, заедно с ханджията, започнаха да защитават своя съгражданин. Пратениците се спогледаха и започнаха да размятат местните. Останалото е без значение за настоящата история. Ханджията изнудваха да даде ключовете, за да "не си ги вземем сами". Всъщност така и стана. Взеха ги и овършаха стаята на здрачника, с труповете сториха същото. Но едно малко нещо ги принуди да избягат. Едно малко нещо в буквалния и преносния смисъл. Малко момиченце влезна в хана и изпящя силно, след което избяга. Крадците бързо се разбраха и тръгнаха да бягат. Улиците бяха пусти поради необичайната жега. До минути вече бяха извън Рсенха и поделяха плячката в близката гора. Убииците се появиха за втори път...
Групата се намира близо до Рсенха. Разполагате с 3 ножа, 1 къс меч, 434 кристала, накити на стойност 60 кристала, 1 килограм месо, половин килограм моркови и един хляб. В момента предполагате, че сте гонени от градската стража на Рсенха и Нарктаб.
Ханджииското приключение
Оглеждам обстановката. Мисля си колко по - прецакан става живота на всяка крачка и се ядосвам на тъпотията на двама от спътниците ни. Изобщо не трябваше да обираме ханджията. Чудя се защо още не съм си тръгнал по пътя. Но дори и да го нарпавя, вече няма смисъл, защото всички ни издирват. В цялата компания виждам само един върколак, с който си заслужава да говоря.
- Карган, в какво подяволите се забъркахме? - приближавам се до него и му казвам на ухо. - Ние сме пратеници, не крадци! - казвам по -силно, за да ме чуят и другите.
- Карган, в какво подяволите се забъркахме? - приближавам се до него и му казвам на ухо. - Ние сме пратеници, не крадци! - казвам по -силно, за да ме чуят и другите.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Не трябваше да става така ... знаех си!
Мислите трескаво минаваха през главата на елфа и тя започна да го боли. Студена пот започна да се стича по челото му. Не беше присъщо за него да върши подобни неща и чувството на вина му беше непознато до сега ... когато го беше обзело. Не знаеше какво да прави. Чудеше се защо е станало така, какво го е накарало да извърши подобни деяния. Беше го правил и друг път, но беше заслужено. Затвори очи и за миг се пренесе отново в хана.
Влезе му лоша ръка... На масата пред него се търкалаха разпиляни кристали, които очевидно щеше да изгуби. Ярост се изписа по лицето му. Пияният здрачник се приближаваше все повече и повече... Безпогрешното зрение на елфа му сигнализира това, мерна нещо проблясващо на слабата светлина и реши, че е оръжие. Спогледа се с другите ... и всичко започна ...
Малко му олекна. Все пак беше заплашен живота му... Сега имаше друга работа... Не познаваше добре никой от новите си спътници и реши да търси изхода от напечената ситуация с тях. Точно в този момент беше по-здравословно да стоят заедно. Приближи се с предпазлива крачка към дребничкия здрачник, като оглеждаше пътищата и каза достатъчно силно, за да го чуят и другите:
-Мисля, че трябва да пресечем река Шапс и да бягаме нагоре докато се уталожат нещата. Какво ще кажеш?
Мислите трескаво минаваха през главата на елфа и тя започна да го боли. Студена пот започна да се стича по челото му. Не беше присъщо за него да върши подобни неща и чувството на вина му беше непознато до сега ... когато го беше обзело. Не знаеше какво да прави. Чудеше се защо е станало така, какво го е накарало да извърши подобни деяния. Беше го правил и друг път, но беше заслужено. Затвори очи и за миг се пренесе отново в хана.
Влезе му лоша ръка... На масата пред него се търкалаха разпиляни кристали, които очевидно щеше да изгуби. Ярост се изписа по лицето му. Пияният здрачник се приближаваше все повече и повече... Безпогрешното зрение на елфа му сигнализира това, мерна нещо проблясващо на слабата светлина и реши, че е оръжие. Спогледа се с другите ... и всичко започна ...
Малко му олекна. Все пак беше заплашен живота му... Сега имаше друга работа... Не познаваше добре никой от новите си спътници и реши да търси изхода от напечената ситуация с тях. Точно в този момент беше по-здравословно да стоят заедно. Приближи се с предпазлива крачка към дребничкия здрачник, като оглеждаше пътищата и каза достатъчно силно, за да го чуят и другите:
-Мисля, че трябва да пресечем река Шапс и да бягаме нагоре докато се уталожат нещата. Какво ще кажеш?
Last edited by Rogue07 on Wed Apr 18, 2007 2:35 pm, edited 2 times in total.
Животът е болка, от която мога да те отърва!
-
Ivan_Helsing
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Ссхъш беше изнервен. Много изнервен. Не, че му пречеше на съвестта - нахалниците си го просеха. То не, че той направи нещо де... Беше толкова слаб в боя, че и сам се очудваше. Но защо му беше да обира нещастника? Можеше просто да отиде на улицата или в някоя кръчма и да чака милостиня (или заплата). Но не, правеше каквото правеха и другите и накрая остана с пръст в уста.
-На мен ми е все едно, нямам по-добър план... - посегна към един от ножовете - Освен ако някой от вас настоява да се бие с две оръжия ще взема това... Не, че ще ми помогне много, де... Вие вземете другото.
-На мен ми е все едно, нямам по-добър план... - посегна към един от ножовете - Освен ако някой от вас настоява да се бие с две оръжия ще взема това... Не, че ще ми помогне много, де... Вие вземете другото.
Поглеждам изпитателно здрачника. Развълнуван съм, а не трябва. Обръщам гръб на всички и тръгвам бавно, дишайки дълбоко, за да се успокоя. Трябва да въведа ред в мислит си. Убийци... Не, аз не съм убиецът. Сърцето ми почва да тупти в ритъма на крачките ми. Спокойно. Хладнокръвно. Има изход от всяка ситуация. Не е нужно другите да знаят за него. Просто винаги трябва да си оставяш вратичка за себе си... в този случай и за приятелят ми, но другите двама - вероятно щях да им помогна, ако се наложеше и ако имах възможност, но нищо повече. Не нося никаква отговорност за тях и не смятам да нося такава за вбъдеще. Все пак всеки трябва сам да си спасява кожата.
Замислям се за момент върху предложението на елфа. По - добро не ми хрумва, въпреки че трябва да го направим бързо, преди да са казали на стражите да се оглеждат за нас. Все пак решавам да изчакам и да видя какво ще каже Карган. Обръщам се и оставам загледан в тях със замислено изражение.
Замислям се за момент върху предложението на елфа. По - добро не ми хрумва, въпреки че трябва да го направим бързо, преди да са казали на стражите да се оглеждат за нас. Все пак решавам да изчакам и да видя какво ще каже Карган. Обръщам се и оставам загледан в тях със замислено изражение.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Карган беше спокоен. Беше се справял и с по-лоши ситуации. Налагало му се е.
Той вдигна ръце и изпука едната в другата.
- Задръжете оръжията. Мога да си служа еднакво добре с ръцете както и с меча. А колкото до ситуацията в която се намираме...
Карган се замълча за миг.
- Прав си, елфе. Ако преминем река Шапс ще сме в безопасност. Само че тя не е близо. Даже никак близо. Дълъг път ни очаква, а имаме потеря след себе си.
Върколакът пристъпи напред. Той вдигна поглед нагоре и съзря в ясното небе луната. Луната. Любимата му луна.
- Добре момчета, слушайте. Аз ще водя напред, Ерик ти стой със здрачника и го пази, елфе, ти пъзи гърбовете ни. Мисля че ще можем да забавим преследвачите си и да спечелим преднина, ако Хазерот ни е на помощ.
Карган се ухили. В моменти като такива, чадата на Карган идваха на помощ едни на други. Той пристъпи напред и прибегна до единствения си коз, който му оставяше. Все пак, можеше да говори с вълци и те му бяха негови приятели. Вгледа се в луната и тя се отрази в черните му очи. Той обърна главата си назад и изви като същински вълк, зовейки за помощ.
[ИИ]Говорене с вълци. Карган се опитва да привлече вълците от гората към групата за помощ[ИИ]
Той вдигна ръце и изпука едната в другата.
- Задръжете оръжията. Мога да си служа еднакво добре с ръцете както и с меча. А колкото до ситуацията в която се намираме...
Карган се замълча за миг.
- Прав си, елфе. Ако преминем река Шапс ще сме в безопасност. Само че тя не е близо. Даже никак близо. Дълъг път ни очаква, а имаме потеря след себе си.
Върколакът пристъпи напред. Той вдигна поглед нагоре и съзря в ясното небе луната. Луната. Любимата му луна.
- Добре момчета, слушайте. Аз ще водя напред, Ерик ти стой със здрачника и го пази, елфе, ти пъзи гърбовете ни. Мисля че ще можем да забавим преследвачите си и да спечелим преднина, ако Хазерот ни е на помощ.
Карган се ухили. В моменти като такива, чадата на Карган идваха на помощ едни на други. Той пристъпи напред и прибегна до единствения си коз, който му оставяше. Все пак, можеше да говори с вълци и те му бяха негови приятели. Вгледа се в луната и тя се отрази в черните му очи. Той обърна главата си назад и изви като същински вълк, зовейки за помощ.
[ИИ]Говорене с вълци. Карган се опитва да привлече вълците от гората към групата за помощ[ИИ]
Баал
Скоро към малката група приближават няколко вълка, като със страх или по-скоро недоверие обикалят около тях. След малко бройката им се увеличава, но никой от вълците не посмява да тръгне към Карган или който и да било, виждайки ножовете и мечовете в ръцете им.
За нещастие, откъм града започват да се чуват викове. Може би това е градската стража...
Скоро към малката група приближават няколко вълка, като със страх или по-скоро недоверие обикалят около тях. След малко бройката им се увеличава, но никой от вълците не посмява да тръгне към Карган или който и да било, виждайки ножовете и мечовете в ръцете им.
За нещастие, откъм града започват да се чуват викове. Може би това е градската стража...
Спокоен съм. Дишам нормално, нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. В пълно съзнание, готов да действам точно когато се наложи. Сега разбирам какво трябва да направим, но не съм сигурен дали Карган ще иска да жертва животите на тези вълци, за да подсигури бягството ни. Приближавам се до него и слагам ръка на рамото му.
- Направи каквото сметнеш за редно, приятелю.
Все пак тези животни имат тясна връзка с рода на приятелят ми и смятам, че няма да му е лесно да вземе решение - дали да пожертва тях, за да спаси нас, или да ни остави на произвола на съдбата, но да е спокоен, че не е причнили загубата на техните животи.
Обръщам се към здрачника.
- По - добре ми подай ножа, може да ми потрябва по - късно...
...но силно се надявам да не се стигне до там. Заставам до здрачника и чакам. Чакам да впрегна всичките си сили в тази посока, която избере Карган. Независмо дали ще е да бягаме, или да останем и да се бием, аз ще го последвам, защото той може би е най - мъдрият мъж, който някога ще имам честта да познавам. Щом си помислям това, получавам чувството, че съм негов верен войник и почвам да се чувствам повече от сигурен, че каквото и да се случи, ще умра по - щастлив отколкото съм се родил на тази земя.
- Направи каквото сметнеш за редно, приятелю.
Все пак тези животни имат тясна връзка с рода на приятелят ми и смятам, че няма да му е лесно да вземе решение - дали да пожертва тях, за да спаси нас, или да ни остави на произвола на съдбата, но да е спокоен, че не е причнили загубата на техните животи.
Обръщам се към здрачника.
- По - добре ми подай ножа, може да ми потрябва по - късно...
...но силно се надявам да не се стигне до там. Заставам до здрачника и чакам. Чакам да впрегна всичките си сили в тази посока, която избере Карган. Независмо дали ще е да бягаме, или да останем и да се бием, аз ще го последвам, защото той може би е най - мъдрият мъж, който някога ще имам честта да познавам. Щом си помислям това, получавам чувството, че съм негов верен войник и почвам да се чувствам повече от сигурен, че каквото и да се случи, ще умра по - щастлив отколкото съм се родил на тази земя.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Карган махна леко с ръка на пратениците зад него:
- Свалете оръжията.
Той пристъпи още една крачка напред и приклекна, като каза на вълчи:
- Не бойте се братя, ние сме еднакви, аз и вие. Вие усещате братската връзка помежду ни не по-добре от мен, нали? Затова се й отзовахте. Много пъти сме си помагали, аз и вашият вид. Аз и хората зад мен не сме тук за да ви нараним. Тук сме за да ви помолим за помощ. Градски чада ни гонят, а ако няма какво да ги забави, със сигурност ще ни хванат. В името на Хазерот, помогнете ми да ги забавим. Нашата сила когато сме обединени е като стихия, която не се спира пред нищо. Никой не е толкова глупав да се изправи срещу глутница вълци.
Карган протегна приятелски ръка напред, очаквайки вълците да се приближат и да ги погали, ако го направят.
- Свалете оръжията.
Той пристъпи още една крачка напред и приклекна, като каза на вълчи:
- Не бойте се братя, ние сме еднакви, аз и вие. Вие усещате братската връзка помежду ни не по-добре от мен, нали? Затова се й отзовахте. Много пъти сме си помагали, аз и вашият вид. Аз и хората зад мен не сме тук за да ви нараним. Тук сме за да ви помолим за помощ. Градски чада ни гонят, а ако няма какво да ги забави, със сигурност ще ни хванат. В името на Хазерот, помогнете ми да ги забавим. Нашата сила когато сме обединени е като стихия, която не се спира пред нищо. Никой не е толкова глупав да се изправи срещу глутница вълци.
Карган протегна приятелски ръка напред, очаквайки вълците да се приближат и да ги погали, ако го направят.
//ще помоля да не се мъчите да четете текста в бяло, той се отнася само за Баал
Баал
Един от вълците се приближава към Карган и започва да му говори.
- О, Каргане! Ние винаги сме готови да помогнем на такъв истински приятел! - казва вълка, който явно е водача на глутницата.След малко се отдръпва, надава силен вой и останалите вълци се събират около групата, правейки не много широк кръг.
Всички, освен Карган, изглеждат леко притеснени от присъствието на вълка, но и облекчени, защото ще се спасят от Сшенх и неговите дружки.
- Когато отново надам вой, бягайте, скъпи Каргане! Бягайте колкото можете, а ние ще отблъснем вашите врагове.
Скоро виждате факли от към началото на гората. На вътре влиза част от потерята, която ви преследва, а другата прави "блокада" в началото. Малко след това, вълците са вече осветени от горящите факли в ръцете на градската стража, но сякаш Сшенх и компания не ги забелязват. Вълка, приближил се до Карган малко по-рано, сега надава силен вой и повежда глутницата към войниците.
Баал
Един от вълците се приближава към Карган и започва да му говори.
- О, Каргане! Ние винаги сме готови да помогнем на такъв истински приятел! - казва вълка, който явно е водача на глутницата.След малко се отдръпва, надава силен вой и останалите вълци се събират около групата, правейки не много широк кръг.
Всички, освен Карган, изглеждат леко притеснени от присъствието на вълка, но и облекчени, защото ще се спасят от Сшенх и неговите дружки.
- Когато отново надам вой, бягайте, скъпи Каргане! Бягайте колкото можете, а ние ще отблъснем вашите врагове.
Скоро виждате факли от към началото на гората. На вътре влиза част от потерята, която ви преследва, а другата прави "блокада" в началото. Малко след това, вълците са вече осветени от горящите факли в ръцете на градската стража, но сякаш Сшенх и компания не ги забелязват. Вълка, приближил се до Карган малко по-рано, сега надава силен вой и повежда глутницата към войниците.
-
Ivan_Helsing
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
- Бягайте! Аз ще ви настигна после! Бягайте! - изрева Карган на спътниците си. - И някой да ми прибере проклетите дрехи!
След което нададе силен вой, последван от трансформацията му във вълк. Следващото му действие е да се хвърли в битката заедно с глутницата.
[ИИ]Голям хубав черен вълк съм, де. Щото космите са му черни и тъй. В сайта пише че като е вълк, има 1/2 сила, 2 ловкост 2 бързина, мисля[ИИ]
След което нададе силен вой, последван от трансформацията му във вълк. Следващото му действие е да се хвърли в битката заедно с глутницата.
[ИИ]Голям хубав черен вълк съм, де. Щото космите са му черни и тъй. В сайта пише че като е вълк, има 1/2 сила, 2 ловкост 2 бързина, мисля[ИИ]
[ИИ]Хора, дайте да спазваме реда, който Роуг предложи или поне някакъв ред[/ИИ]
Като опъната струна съм. Действам на мига. Още щом дерхите на Карган се свличат на земята, аз ги грабвам от там и започвам да тичам с всички сили след другите двама. Тялото ми крещи. Изпитвам ужасяващо чувство в сърцето. Страх, ярост, загриженост и несигурност, всички тези чувства, смесили се в една отровна смес, която ме кара да забавям ход и да поглеждам назад, след което тръсвам глава и отново тръгвам напред. Опитвам се да въведа ред в мислите си отново. Кое е най - важното в момента? Да избягаме. Да не ни хванат и да отидем до поредния град, къде може би ще можем да спим спокойно. Но нещо в мен напира, желание, което е против всяка логика. Спри. Бий се. Умри.
Краката ми се заковаха в земята. Изведнъж... всичко спира. Звездите спират да греят. Спирам да чувам шума на гората. Спирам даже да дишам. Пълно спокойствие. Бий се, за да помогнеш на приятеля си. От нищото почвам да изграждам един друг свят за мен, един свят, изпълнен с ярост, с гняв и с желание, по - силно от всяко друго. Желание не да убивам. Желание да умра.
Звездите вече не светят. Те пламтят. Луната вече не грее. Тя гори. Тихият ветрец вече не е тих. Той е буен, яростен, помита всичко по пътя си. Може и да не успея да направя много... Но все ще направя нещо.
След няколко секунди вече спринтирам към Карган. Но вече не мисля, че ще умра. Вече мисля само, че ще се бия.
[ИИ] Когато почвам да чувам шум от битка или нещо подобно, спирам и се скривам за някое дърво, за да не ме видят [/ИИ]
Като опъната струна съм. Действам на мига. Още щом дерхите на Карган се свличат на земята, аз ги грабвам от там и започвам да тичам с всички сили след другите двама. Тялото ми крещи. Изпитвам ужасяващо чувство в сърцето. Страх, ярост, загриженост и несигурност, всички тези чувства, смесили се в една отровна смес, която ме кара да забавям ход и да поглеждам назад, след което тръсвам глава и отново тръгвам напред. Опитвам се да въведа ред в мислите си отново. Кое е най - важното в момента? Да избягаме. Да не ни хванат и да отидем до поредния град, къде може би ще можем да спим спокойно. Но нещо в мен напира, желание, което е против всяка логика. Спри. Бий се. Умри.
Краката ми се заковаха в земята. Изведнъж... всичко спира. Звездите спират да греят. Спирам да чувам шума на гората. Спирам даже да дишам. Пълно спокойствие. Бий се, за да помогнеш на приятеля си. От нищото почвам да изграждам един друг свят за мен, един свят, изпълнен с ярост, с гняв и с желание, по - силно от всяко друго. Желание не да убивам. Желание да умра.
Звездите вече не светят. Те пламтят. Луната вече не грее. Тя гори. Тихият ветрец вече не е тих. Той е буен, яростен, помита всичко по пътя си. Може и да не успея да направя много... Но все ще направя нещо.
След няколко секунди вече спринтирам към Карган. Но вече не мисля, че ще умра. Вече мисля само, че ще се бия.
[ИИ] Когато почвам да чувам шум от битка или нещо подобно, спирам и се скривам за някое дърво, за да не ме видят [/ИИ]
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Все още малко стреснат от глутницата вълци и появата на стражата, Рион, бе застинал на мястото си. Миг по-късно той се осъзна.
Сега е момента да си спасим кожите! - помисли си той.
Без повече да мисли грабна последния нож и побягна да настигне здрачника. Моменти след това той видя, как човека се обръща и побягва към боя. Изведнъж очите му се извръщат в жален поглед. Направи рязък завой, от който почти не падна и дотича до него преди да е стигнал далеч. Зграбчи го за ризата и се помъчи да го спре, като му каза:
-Остави го, той знае какво прави! Може да се грижи за себе си. Той е със своите, това не е твоя битка. Тичай и не се притеснявай за приятеля си - той ще бъде добре и ще ни настигне. Знаеш, че вълците няма да позволят да му се случи нещо.
Сега е момента да си спасим кожите! - помисли си той.
Без повече да мисли грабна последния нож и побягна да настигне здрачника. Моменти след това той видя, как човека се обръща и побягва към боя. Изведнъж очите му се извръщат в жален поглед. Направи рязък завой, от който почти не падна и дотича до него преди да е стигнал далеч. Зграбчи го за ризата и се помъчи да го спре, като му каза:
-Остави го, той знае какво прави! Може да се грижи за себе си. Той е със своите, това не е твоя битка. Тичай и не се притеснявай за приятеля си - той ще бъде добре и ще ни настигне. Знаеш, че вълците няма да позволят да му се случи нещо.
Last edited by Rogue07 on Wed Apr 18, 2007 2:38 pm, edited 3 times in total.
Животът е болка, от която мога да те отърва!
Всички
Всички вълци започват да вият. Вият без да спират. Част от факлите веднага падат на земята и се чуват викове за оттегляне. След това се случва нещо ужасно. От падналите факли ненадейно избухва малък огън. След това става по-голям. След това става пожар. Стражата и Сшенх са хванати в смъртносна клопка между вълците и огъня. Междувременно групата създания се раздвижва; едни остават, други тръгват.
За Баал:
-Тръгвай приятелю и не се връщай никога повече по тези земи, защото здрачниците очевидно не те обичат. Те причиниха пожар, който не ще забравим. Сега последвай приятелите си! Тичай, бягай от тук! - казва водачът на вълците, вече въвлечен в кървавата битка.
Вече трансформиралия се Карган започва да губи разсъдъка си. Той надава силен вълчи вой и за момента остава на мястото си.
Докато Ссшъх вече е надалеч, следван от Рион, другите двама все още са в огненото поле, което ги подтиква да се бият. В същото време вече вълците принуждават стражата да влезне във все още малкия огън, който те сами създават. Така скоро само Сшенх оцелява, бягайки надалеч. Вълците го оставят да избяга само с дълбока рана на лявата ръка, с която дъри оръжието си, без да знаят на какво е способен той...
Всички вълци започват да вият. Вият без да спират. Част от факлите веднага падат на земята и се чуват викове за оттегляне. След това се случва нещо ужасно. От падналите факли ненадейно избухва малък огън. След това става по-голям. След това става пожар. Стражата и Сшенх са хванати в смъртносна клопка между вълците и огъня. Междувременно групата създания се раздвижва; едни остават, други тръгват.
За Баал:
-Тръгвай приятелю и не се връщай никога повече по тези земи, защото здрачниците очевидно не те обичат. Те причиниха пожар, който не ще забравим. Сега последвай приятелите си! Тичай, бягай от тук! - казва водачът на вълците, вече въвлечен в кървавата битка.
Вече трансформиралия се Карган започва да губи разсъдъка си. Той надава силен вълчи вой и за момента остава на мястото си.
Докато Ссшъх вече е надалеч, следван от Рион, другите двама все още са в огненото поле, което ги подтиква да се бият. В същото време вече вълците принуждават стражата да влезне във все още малкия огън, който те сами създават. Така скоро само Сшенх оцелява, бягайки надалеч. Вълците го оставят да избяга само с дълбока рана на лявата ръка, с която дъри оръжието си, без да знаят на какво е способен той...
-
Ivan_Helsing
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Ссхъш усети пожара дори отдалеч. Обърна се и се загледа. Двама ги нямаше. Подвикна на Рион:
-Да се върнем за тях. Не искам да ги оставям да се испечат живи. Ако не бяха те щяхме да сме мъртви или в затвора.
След като изрече тези думи тръгна назад, но без да тича- не му бяха останали сили, а и очевидно ценеше своя живот повече от чуждия.
-Да се върнем за тях. Не искам да ги оставям да се испечат живи. Ако не бяха те щяхме да сме мъртви или в затвора.
След като изрече тези думи тръгна назад, но без да тича- не му бяха останали сили, а и очевидно ценеше своя живот повече от чуждия.
Докато Рион тичаше и викаше по Ерик, ненадейно лумна пожар. Елфа спря разко и отскочи назад. Нададе лек вик.
Очите ми ... - помисли си той.
Голямата му привързаност към очите му предизвика проявата на явно вече изграден навик - светкавично закри с ръка светлината предизвикана от пламъците. Очите му бяха невредими, но ... той държеше на тях. Скоро след това се изправи и започна да се оглежда.
Беше изпуснал неусетно ножа от ръката си. Веднага го взе отново и викна към другите:
-Хайде да тръгваме! Те ще се справят.
Стисна оръжието здраво в ръката си и тръгна с леко тичане към Ссхъш, като се обръщаше към другите да погледне къде са.
Очите ми ... - помисли си той.
Голямата му привързаност към очите му предизвика проявата на явно вече изграден навик - светкавично закри с ръка светлината предизвикана от пламъците. Очите му бяха невредими, но ... той държеше на тях. Скоро след това се изправи и започна да се оглежда.
Беше изпуснал неусетно ножа от ръката си. Веднага го взе отново и викна към другите:
-Хайде да тръгваме! Те ще се справят.
Стисна оръжието здраво в ръката си и тръгна с леко тичане към Ссхъш, като се обръщаше към другите да погледне къде са.
Животът е болка, от която мога да те отърва!
-
Ivan_Helsing
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
//четете внимателно този пост, за да се научите, че използвам всяка възможност, за да ви набутам 
Всички
И така, докато вълците изтребват Сшенх и неговата "компанийка", Рион, Ссхъш, Карган и Ерик вече бягат от мястото на събитията. Чак когато спряха да починат те се усетиха какво всъщност направиха. В ръцете на Ссхъш и Рион имаше по един ножовете, взети от ханджията. Всичко останало беше останало в пожара. Всичко. Парите, храната, бижутата, меча и третия нож. Тази несъобразителност на групата можеше да им коства много.
Всички бяха много изморени (-1 акт.) от дългото тичане и затова седнаха да починат. В далечината вече не чуваха нито викове, нито вълчи вой, а дори и пламъците не можеха да се различат в далечината, но не можеха да са сигурни дали огъня е потушен от населението на града.
На "пратениците" предстоеше да направят избор накъде да тръгнат. Този избор трябваше да обмислят много внимателно, защото от него можеше да зависят дори животите им.
Всички
И така, докато вълците изтребват Сшенх и неговата "компанийка", Рион, Ссхъш, Карган и Ерик вече бягат от мястото на събитията. Чак когато спряха да починат те се усетиха какво всъщност направиха. В ръцете на Ссхъш и Рион имаше по един ножовете, взети от ханджията. Всичко останало беше останало в пожара. Всичко. Парите, храната, бижутата, меча и третия нож. Тази несъобразителност на групата можеше да им коства много.
Всички бяха много изморени (-1 акт.) от дългото тичане и затова седнаха да починат. В далечината вече не чуваха нито викове, нито вълчи вой, а дори и пламъците не можеха да се различат в далечината, но не можеха да са сигурни дали огъня е потушен от населението на града.
На "пратениците" предстоеше да направят избор накъде да тръгнат. Този избор трябваше да обмислят много внимателно, защото от него можеше да зависят дори животите им.
Карган се беше излегнал на тревата и с удоволствие си почиваше. Очите му отразяваха луната, в която беше вперил поглед. Мислите му бързо препускаха. Трябваше да разберат точно къде се намират и да измислят накъде да отидат. Трябваше да намерят подслон, ако се наложи, в тази непозната гора, или най-малкото да си хванат храна. Тук Карган можеше да се намеси - с неговото невероятно обоняние, инстинкт на роден убиец, вероятно можеше бързо да намери плячка, с която да приживят. Той премести поглед от луната към останалите трима души. Чакаше какво ще кажат те.
-
Ivan_Helsing
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Рион беше поседнал в подножието на едно дърво. Гората му вдъхваше такова спокойствие... За момент се отнесе на някъде, но остра болка в стомаха му го накара да се осъзнае - беше гладен. Учен от малък да почита и уважава гората, тя се бе превърнала във втори дом през безгиржните му детски години. Играеше на воля из поляните и дърветата. Имаше едно нещо, с което можеше точно в момента да му е безкрайно полезна - осигуряваше му храна. Елфа се изправи, взе ножа си от земята.
-Нямаме време за губене - гладни сме!
Рион вдигна глава нагоре към тъмното като катран небе и каза докъто избърсваше ножа си от пръстта:
-През нощта имаме по-големи шансове да хванем нещо. Карган, твоето обоняние и първични инстинкти ще са ми нужни. Вие можете да запалите огън, но внимавайте - направете го навътре в гората, за да не привлечем внимание!
Елфа изтича малко по-навътре в гората като се огледа за обширен терен. След като видя малка полянка се приближи до едно дърво и надраска с острието на ножа малък кръст на кората му.
-Тук ще се чакаме! Хайде Карган, да тръгваме. Хайде!
-Нямаме време за губене - гладни сме!
Рион вдигна глава нагоре към тъмното като катран небе и каза докъто избърсваше ножа си от пръстта:
-През нощта имаме по-големи шансове да хванем нещо. Карган, твоето обоняние и първични инстинкти ще са ми нужни. Вие можете да запалите огън, но внимавайте - направете го навътре в гората, за да не привлечем внимание!
Елфа изтича малко по-навътре в гората като се огледа за обширен терен. След като видя малка полянка се приближи до едно дърво и надраска с острието на ножа малък кръст на кората му.
-Тук ще се чакаме! Хайде Карган, да тръгваме. Хайде!
Last edited by Rogue07 on Fri Apr 20, 2007 10:16 pm, edited 1 time in total.
Животът е болка, от която мога да те отърва!
Не мога да повярвам какво чувам.
- Наистина ли искате да останем тук, когато по следите ни са градската стража от два града? Повярвайте ми, те няма да оставят на убийци да им се размине толкова леко, особено на такива убийци, които са убили и част от самата стража! Никой няма да ловува нищо, докато не се измъкнем от гората и не намерим по - безопасно място да се крием. Ако останем тук, до утре може да са заобградили мястото или да ни хванат още докато спим. Няма да оставаме тук. Но, всъщност, решението си е ваше. Ако искате, оставайте. Аз смятам да поема отново по пътя.
- Наистина ли искате да останем тук, когато по следите ни са градската стража от два града? Повярвайте ми, те няма да оставят на убийци да им се размине толкова леко, особено на такива убийци, които са убили и част от самата стража! Никой няма да ловува нищо, докато не се измъкнем от гората и не намерим по - безопасно място да се крием. Ако останем тук, до утре може да са заобградили мястото или да ни хванат още докато спим. Няма да оставаме тук. Но, всъщност, решението си е ваше. Ако искате, оставайте. Аз смятам да поема отново по пътя.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Карган се изправи лениво на лапи. Тръгна бавно към Рион, след което спря пред него и се вгледа в очите му за няколко мига. След което отмести поглед и хвръкна навътре в гората, в търсене на плячка. Воят, който последва, би могъл да се определи като весел, ако наоколо имаше някой, който разбираше говора на вълците. Нощта още не бе свършила, а когато Карган се трансформираше обратно, тоест, когато нощта свърши, трябваше да е отпочинал и нахранен. Иначе, пътят щеше да е труден, дори и за един върколак.