-Роди, това е свинска работа. Ако си прослушал записите, ще ти е ясно за какво иде реч.
Беше ясно за какво иде реч. Принцът Даниъл Стаунтън вече не стоеше дори на половина стабилно както през 80те. Дипломацията, официалните отношения всичко това беше стабилно. Отдолу - някой непрекъснато мътеше нещо. Като пирамида построена върху плаващи пясъци. Манчестър, голям град със сериозни ресурси беше привлякал твърде много отпадъци, във всеки смисъл на думата. Не се знаеше точния брой на каинитите, които го обитаваха - каитифите бяха някъде между 10 и 20, Бруха криеха бройката си и сигурно бяха поне 30-40, Равнос претендираха че са много и може би бяха, Джовани надушвайки конфликта сигурно бяха изпратили шпиони... И винаги оставаха каналните плъхове, които именно създаваха проблеми. Твърдото елитарно сътрудничество на принца с Тремер и Тореадор не угаждаше на Ренато, месният Носфератски тартор, който вече трета година бе напуснал примогенския съвет, разчитайки на неуловимите си съкланници, на лудите и на безклановите за подкрепа. Сигурно топлите връзки с Малкавиан му бяха промили здравия разум, след като вече открито се надяваше да стане следващия принц - щеше да изтрае не повече от 3 месеца, преди Тремер да решат да се отърват от него, некромантите да му спретнат преврат като по учебник или съкланниците на Стаунтън да отмъстят за него.
Това, обаче, не утешаваше самия Стаунтън, който в най-добрия случай щеше да загуби статуса си в обществото, а в малко по-лошия - да се срещне с окончателната си смърт.
-Джордж Тюдор стои железно в Йорк и двамата с него винаги сме били в добри отношения. Ще поискам подкрепата му, с жива сила и ресурси, след което ще ликвидирам плъховете, преди те мен. Замини за Йорк и за Мидълзбро, за да се срещнеш с него и с О'Калахан, искам да уговориш как ще се намесят. На О'Калахан обещай членовете на Носферату за каквото там са му потрябвали, а за принца - до половин милион лири и някакъв бизнес с кръвни банки, но това е максимума с който разполагаш, така че почни ниско и свири на струната на взаимопомощта и общата изгода. Не е нужно да ти казвам какво съм заложил на теб.
Роди
Роди
Si vis pacem para bellum
"Живота, титлата и всичко останало. И даваш половин царство зестра нали ?"
- Веднага тръгвам сир заръките ви да изпълня.
"Разбира се веднага означава на сутринта имам да се погрижа за това онова"
Ради задвижи малките си крачета към входа на Елизиума. В моменти като този му се искаше те да са като на нормалните възрастни та да може на две крачки да мине целият салон и да се разкара от тук. Твърде не го интересуваше никой от останалите мижитурки в заведението. Минаващите за изтънчени Тремер го отвращаваха вътрешно. Тяхната безумна суровост и естетика караха всичко да изглежда стерилно като болница и едновременно с това мръсно като в болница където знаеш, че микробите просто те нападат на стада. Тук бе мръсно от магии. Направени някакви защитни и всякакви други зареди проблемите на принца тук имаше толкова магия че въздуха тежеше от тях.
С радост се измъкна от тях и огледа прохладната нощ. Манчестерска нощ има няколко неща който пречат на манчестерските нощи да са приятни, но най-важната от тях е промишлеността. Нямаше нито звезди, нито луна беше приятен вампирски сумрак.
Колата го чакаше отпред, като разбира се господинът бе пред волана а госпожата се навела в скута му.
Роди нямаше скрупули около неговите гулове той лично бе възпитал в тях любов помежду им както и към него. Понякога се чудеше дали не бе възпитал само сексуално привличане между тях, но като не знаеше как трябва да изглежда любовта. Пък и нагона вършеше същата работа.
Приближи се тихо и погледа малко преди да ги прекъсне. Тя се направи на все едно че не е вършела това което той бе видял, но после бързо му се усмихна и излезе от колата за да му отвори вратата.
На път за квартирата Роди съставяше план за действие. Джобният тефтер бе винаги близо до него и той бързо запълваше страниците му.
- Мила подай ми GSM-ма моля те.
- Ето господарю.
- Аде стига глупости - усмихнатият й поглед намекваше че тя още е възбудена и затова се закача.
Няколкото разговора, който проведе бяха по скоро рутинни. Наличието на малко недовършени дела не го притесняваше толкова но все пак раздаде няколко задачи просто да поддържа подчинените в форма. След което се обади на Джованската квартира в Йорк. Не харесваше бизнеса на Джовани с безопасни квартири но признаваше че без него би било по трудно. Нае си една квартира за неопределен период в тузарски квартал. След, което се прехвърли мислите си около предоставените му възможности.
Разбира се принцът не бе назовал цената за "услугата". А и той никога не би попитал. Когато попиташ някой какво и колко дава за нещо той започва да мисли колко по-малко може да ти даде, а когато оставиш въпроса отворен и го хванеш неподготвен с искане, което не може да откаже, тогава е удоволствие да наблюдаваш лицата им.
Две малки ръчички се потъркаха една в друга и той забеляза, че навикът му не е останал незабелязан по усмивката на господина в задното огледало.
След прибиране в вилата всичко бе опаковано и прибрано с добра бързина и малката му питомна двойка се осведоми с какво смята да пътува той. След като разбраха започнаха да подготвят караваната. Проверка за дупки в покритието, подреждане и поставяне на леглото му в нея.
Пътуването мина бързо. Разбира се всичко минава бързо когато прекарваш времето в спане. Нямаше никакви проблеми този път. Преди време на господин Дженкинс му се бе наложило да убие един полицай зареди огромната му настойчивост да провери всичко в караваната.
Квартирата се оказа прилична макар и да не одобри напълно избора на Джовани за вътрешно обзавеждане. Все пак се намираше достатъчно нависоко и с добра гледка плътни метални щори за през деня и стабилно подплатена срещу всякакви опити за проникване в нея.
Роди започна да разглежда багажа за подходящи дрехи за представянето си в Елизиума. Разбира се съвсем целенасочено за разхвърля прилежно сгънатите от госпожата дрехи във всички посоки.
- Не си ми взела червеното полооо !
- Извинявай мило - се чу от спалнята където неговото "семейство" си подреждаше нещата. Той им бе отстъпил огромната по скоро тройна отколкото двойна спалня. Всъщност я бе поръчал за тях така и така той имаше прекрасно, по вампирски, местенце вградено в стената с херметически затварящ се отвор.
Най-накрая намери това, което търсеше: малък костиум, не по детски, от тъмно "кърваво" червена коприна под който сложи черно поло. Взе и черните си обувки изтъркани от господина обу черни чорапи. След това вчеса настрани русата косица и се огледа в огледалото.
- Вие двамата облякохте ли се официално ?
- Да съкровище - тя излезе с черна вечерна рокля плътно по красивото й тяло с дълбок гръб и прибрано деколте - Добре ли изглеждам ?
- Гледай знака че си моя да се вижда повече че туку те изяли.
Той бе в нормалният си сив костюм в който още повече изпъкваха огромните му рамене.
Наетата кола ги чакаше отпред. Jaguar X-type Saloon полуспортна полусемейна кола идеална за целта. Разбира се ако не беше червеният цвят.
- Защо пак червена ? А ? Не исках да вземаш спортна кола, а семейна !
- Шефе извинявай.
- Я не ме шефосвай състезател глупав - Той се ухили насмешливо и Роди метна една насмешливо-злобна усмивка - Да се качваме.
До Елизиумът не им отне много време и когато стигнаха оставиха колата на определеният паркинг. Още с влизането си Роди затърси харпия, ръка или някакъв друг прислужник-близък на принца.
В крайна сметка видя една Харпия:
- Заведи ме в стаята за аудиенции искам да се представя на принца - извади една картичка от джоба на сакото и я бутна в ръцете на харпията - името ми е г-н Чаруулд.
- Веднага тръгвам сир заръките ви да изпълня.
"Разбира се веднага означава на сутринта имам да се погрижа за това онова"
Ради задвижи малките си крачета към входа на Елизиума. В моменти като този му се искаше те да са като на нормалните възрастни та да може на две крачки да мине целият салон и да се разкара от тук. Твърде не го интересуваше никой от останалите мижитурки в заведението. Минаващите за изтънчени Тремер го отвращаваха вътрешно. Тяхната безумна суровост и естетика караха всичко да изглежда стерилно като болница и едновременно с това мръсно като в болница където знаеш, че микробите просто те нападат на стада. Тук бе мръсно от магии. Направени някакви защитни и всякакви други зареди проблемите на принца тук имаше толкова магия че въздуха тежеше от тях.
С радост се измъкна от тях и огледа прохладната нощ. Манчестерска нощ има няколко неща който пречат на манчестерските нощи да са приятни, но най-важната от тях е промишлеността. Нямаше нито звезди, нито луна беше приятен вампирски сумрак.
Колата го чакаше отпред, като разбира се господинът бе пред волана а госпожата се навела в скута му.
Роди нямаше скрупули около неговите гулове той лично бе възпитал в тях любов помежду им както и към него. Понякога се чудеше дали не бе възпитал само сексуално привличане между тях, но като не знаеше как трябва да изглежда любовта. Пък и нагона вършеше същата работа.
Приближи се тихо и погледа малко преди да ги прекъсне. Тя се направи на все едно че не е вършела това което той бе видял, но после бързо му се усмихна и излезе от колата за да му отвори вратата.
На път за квартирата Роди съставяше план за действие. Джобният тефтер бе винаги близо до него и той бързо запълваше страниците му.
- Мила подай ми GSM-ма моля те.
- Ето господарю.
- Аде стига глупости - усмихнатият й поглед намекваше че тя още е възбудена и затова се закача.
Няколкото разговора, който проведе бяха по скоро рутинни. Наличието на малко недовършени дела не го притесняваше толкова но все пак раздаде няколко задачи просто да поддържа подчинените в форма. След което се обади на Джованската квартира в Йорк. Не харесваше бизнеса на Джовани с безопасни квартири но признаваше че без него би било по трудно. Нае си една квартира за неопределен период в тузарски квартал. След, което се прехвърли мислите си около предоставените му възможности.
Разбира се принцът не бе назовал цената за "услугата". А и той никога не би попитал. Когато попиташ някой какво и колко дава за нещо той започва да мисли колко по-малко може да ти даде, а когато оставиш въпроса отворен и го хванеш неподготвен с искане, което не може да откаже, тогава е удоволствие да наблюдаваш лицата им.
Две малки ръчички се потъркаха една в друга и той забеляза, че навикът му не е останал незабелязан по усмивката на господина в задното огледало.
След прибиране в вилата всичко бе опаковано и прибрано с добра бързина и малката му питомна двойка се осведоми с какво смята да пътува той. След като разбраха започнаха да подготвят караваната. Проверка за дупки в покритието, подреждане и поставяне на леглото му в нея.
Пътуването мина бързо. Разбира се всичко минава бързо когато прекарваш времето в спане. Нямаше никакви проблеми този път. Преди време на господин Дженкинс му се бе наложило да убие един полицай зареди огромната му настойчивост да провери всичко в караваната.
Квартирата се оказа прилична макар и да не одобри напълно избора на Джовани за вътрешно обзавеждане. Все пак се намираше достатъчно нависоко и с добра гледка плътни метални щори за през деня и стабилно подплатена срещу всякакви опити за проникване в нея.
Роди започна да разглежда багажа за подходящи дрехи за представянето си в Елизиума. Разбира се съвсем целенасочено за разхвърля прилежно сгънатите от госпожата дрехи във всички посоки.
- Не си ми взела червеното полооо !
- Извинявай мило - се чу от спалнята където неговото "семейство" си подреждаше нещата. Той им бе отстъпил огромната по скоро тройна отколкото двойна спалня. Всъщност я бе поръчал за тях така и така той имаше прекрасно, по вампирски, местенце вградено в стената с херметически затварящ се отвор.
Най-накрая намери това, което търсеше: малък костиум, не по детски, от тъмно "кърваво" червена коприна под който сложи черно поло. Взе и черните си обувки изтъркани от господина обу черни чорапи. След това вчеса настрани русата косица и се огледа в огледалото.
- Вие двамата облякохте ли се официално ?
- Да съкровище - тя излезе с черна вечерна рокля плътно по красивото й тяло с дълбок гръб и прибрано деколте - Добре ли изглеждам ?
- Гледай знака че си моя да се вижда повече че туку те изяли.
Той бе в нормалният си сив костюм в който още повече изпъкваха огромните му рамене.
Наетата кола ги чакаше отпред. Jaguar X-type Saloon полуспортна полусемейна кола идеална за целта. Разбира се ако не беше червеният цвят.
- Защо пак червена ? А ? Не исках да вземаш спортна кола, а семейна !
- Шефе извинявай.
- Я не ме шефосвай състезател глупав - Той се ухили насмешливо и Роди метна една насмешливо-злобна усмивка - Да се качваме.
До Елизиумът не им отне много време и когато стигнаха оставиха колата на определеният паркинг. Още с влизането си Роди затърси харпия, ръка или някакъв друг прислужник-близък на принца.
В крайна сметка видя една Харпия:
- Заведи ме в стаята за аудиенции искам да се представя на принца - извади една картичка от джоба на сакото и я бутна в ръцете на харпията - името ми е г-н Чаруулд.
Last edited by Headless on Mon Feb 19, 2007 1:36 am, edited 2 times in total.
Hot and Hairy
най-вече в правописа.Харпията огледа съмнително момчето - бе живяла втория си живот достатъчно дълго за да не се подвежда по външния вид на посетителите на Елизиума. Промърмори едно сподавено "Сега" и изчезна в тесния слабо осветен коридор.
Останалите каинити показаха видимо слаб интерес към Роди, но той услява да забележи два издайнически погледа от седяща в дъното на залата възрастна жена в сатенена вечерна рокля. Лицето й, с много правилни черти, успешно комбинираше израженията на Агрипина и дева Мария.
-Принц Джордж няма да може днес да ви приеме, но сте поканен да отседнете в Уордейл, ако желаете. Ако не - мога да ви препоръчам и добър хотел.
Останалите каинити показаха видимо слаб интерес към Роди, но той услява да забележи два издайнически погледа от седяща в дъното на залата възрастна жена в сатенена вечерна рокля. Лицето й, с много правилни черти, успешно комбинираше израженията на Агрипина и дева Мария.
-Принц Джордж няма да може днес да ви приеме, но сте поканен да отседнете в Уордейл, ако желаете. Ако не - мога да ви препоръчам и добър хотел.
Si vis pacem para bellum