Милтън

Andras · Post by **Andras** » Thu Jan 11, 2007 3:26 pm

Ако местните каинити имат да завиждат за нещо на Милтън е, че той е един от малцината, в чието парченце от Йоркската торта на Джордж Тюдор никога няма да се случи нищо. А и да се случи, никой няма да разберe, защото дори цял Тийсдейл да се продъни на Оня свят, BBC ще съобщи за новината чак след две седмици. А 'парченцето' на Милтън е само половината Тийсдейл, западната част и един хълмист район, който някой е кръстил 'защитена местност'. Над тази местност, като граничен камък се издига ридът Микъл с височината си от цели 700 метра над морското равнище. Неговото най-голямо достойство е, че няколко от лейкистите са го споменавали в стихотворения, защото се виждал като силует от Езерата, но това не променя факта, че си е един най-обикновен тъп гол баир.
На кратко - в две трети от площта, любезно отстъпена на сър Милтън няма жива душа, а останалата е съставена от дребни села, пълни с дълбоки провинциалисти - идеална хранителна среда и въобще идилия от викторианската епоха.

Настойчиво хлопане извести на сър Джон Милтън, че не е сам. Естествено, звънец има, но кой да се хване да го ползва, вместо декоративното чукче... В конкретния случай - Кучето на принца, паркирал Кавазаки-то си на алеята и с прическа като свраче гнездо, явно от високата скорост.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Fri Jan 12, 2007 3:00 am

- А! - домакинът бе отворил вратата с размах и сега примижа срещу последните остатъчни лъчи на залеза; пристегна малко несръчно халата около слабото си тяло - Господин Фолк, каква приятна изненада... разбира се... С какво мога да ви услужа? Не мога да ви почерпя с чаша топла... божия кръв, но долу... долу в селото гледат великолепни пернати.

Милтън отстъпи от вратата и се подпря на поставката за чадъри.
- Мисля, кокошки. Но, моля? Заповядайте.

Andras · Post by **Andras** » Sat Jan 13, 2007 12:48 am

-Благодаря, ама не, щото съм по работа. - Фолк надзърна зад сър Милтън, сякаш очакваше да види нещо кой знае колко важно в предверието, след което влезе, без да сяда никъде.
-Да си усетил съвсем леката липса на 15 скаути? Едни такива, облечени в бежаво, с вързани на възел кърпи и всичко останало?

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sat Jan 13, 2007 12:56 am

- А, онези ли? - Джон остави шпагата да се плъзне обратно в гнездото на... поставката за чадъри - Не. За какво става дума?

Andras · Post by **Andras** » Sat Jan 13, 2007 1:28 am

-Абе ти, въобще, знаеш ли какво става при тебе въобще? Разпънали са си лагер при птичките и каквито там защитени бурени растат, след което някой сигурно ги е разфасовал и отнесал! Вчера един от бичовете ми е видял свинщината. Всичко си стои, само дето един вид боядисано в червено, а тях ги няма никакви! - Един вид ново двайсе. Това си беше чиста проба гръм от ясно небе, защото последното убийство в района на Милтън се беше случило преди два месеца и то защото някакви лигли набарали двуцевката на тате. В сравнение с това, вестта че Кучето си има подчинени (което инак би било сериозна новина) изглеждаше направо незначителна.
-Ако до два-три дена не се оправят нещата, лайната ще паднат върху вентилатора, нали си го чувал тоя лаф. И тогава шефа ще ни нагъзи. Ще мина през онази откачалка, която киснела на баирите, а ти гледай да видиш кой може да ги е таковал дребните гнидички.
"Онази откачалка" беше една писателка-носферату, която се занимаваше с креватна литература и готварски книги. Милтън естествено, знаеше и за нея и за товрчеството й, но нито едното, нито другото му бяха познати задълбочено. Сериозни стилови различия...

The Doctor · Post by **The Doctor** » Tue Jan 16, 2007 2:36 pm

- Изглежда ще трябва да вляза в час, а? - промърмори на носа си Милтън и това беше реторичен въпрос, а по-високо допълни - Ще имам грижата. Предполагам, че нямате някаква допълнителна информация?

Грижата със сигурност щеше да включва топли, непромокаеми дрехи и обувки, шапка, бастунчето-шпага, здрав нож и никакво четирикрако.

Andras · Post by **Andras** » Tue Jan 16, 2007 4:58 pm

-Ами добре ще е да влезеш, да! Утре ще имаме оперативка долу в селото, за да мислим, какво ще правим. Аз, ти, грозната, дето сега ще я търся и нея и част от шпионите на шефа. Точно в 10 зад църквата. И си помисли, дали не знаеш нещо...
Последната реплика прпозвуча почти заплашително, но ефекта някакси успя да се загуби от факта, че Бърти я изрече едва, след като запали мотора си.

Макар и не чак толкова влажна за сезона, колкото обикновено, земята все пак си беше противна, защото подхлъзваше силно, а на места тревата сигаше съвсем сериозно до кръста на Милтън. Вярно, пътеки имаше, но малко народ ги използваше, поради което те съвсем слабо се отличаваха от останалата част на ливадестите хълмове, а и като се има предвид че абсолютно всеки от еко-патрулите през заблудените туристи до споменатите скаути си правеше свои, въпреки регулациите, действително излизаше по-разумно човек да ходи напряко. Особено ако не го е страх от змии и кърлежи.

"Птичките и каквито там бурени растат" беше един доста обширен резерват с доста неща, които биха зарадвали някой ботаник, миколог или орнитолог, но при всички положения 4-5 палатки в ярък цвят (защото скаутите отдавна не бяха като едно време, а дори и тогава не бяха нищо кой знае какво), щяха да се виждат от стотици метри. При все това на първа обиколка нищо такова не попадна пред очите на Милтън и той чак час и половина по-късно забеляза с периферното си зрение бивака, при това на място, където почти сигурно го нямаше, на 10 метра от себе си. Състоеше се всичко на всичко от 5 палатки, разпънати по всички правила , но на много места продрани като от нож или директно скъсани, а по средата до едно отдавна изгаснало огнище беше застанала слаба жена с мургав тен, облечена и тя като лорда в най-непромокаемите си налични дрехи.
-Добре заварил, гу'сине. Знаеиш ли колко още да очакваме?

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sun Jan 21, 2007 12:57 pm

Милтън кимна в отговор на поздрава.
- Никого, поне за момента. Бъди така любезна, и ми кажи накратко какво си разбрала досега? Скоро ще трябва и да почистим...

Andras · Post by **Andras** » Sun Jan 21, 2007 1:40 pm

-Мен ме цаниха да го крия това, докато стане време за почистване. - циганката направи една неприятна физиономия и извъртя глава на ляво и на дясно. - Каквото е станало тук, просто е станало много изведнъж, но аз не съм кука, аз съм шивачка. Ей сега се канех да хвана съдраното по палатките, че да има къде да спя днеска, ма рекох да ви изчакам, да ги видите какви са.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sun Jan 21, 2007 2:28 pm

- Много добре. Да видим дали нещо няма да изскочи, все пак...

След няколко минути установи, че то определено ще да се състои основно от обогатена с желязо кал, парцалив брезент и боклуците, изпълващи раницата на средностатистическия модерен скаут. Освен... Милтън се клекна край поредната локва, извади ножа си и побутна с върха му лежащото в средата и нещо. Не мърдаше. Набучи го и го вдигна към лунната светлина, опитвайки се да го позабърше с ръка. Най-накрая извади очилата от джоба си и ги намести на носа си.
- И все така не ми прилича на говеждо, да ти кажа... Слушай, нали каза, че си шивачка? Можеш ли да скалъпиш няколко чувала от тия палатки? Аз ще се погрижа за... органичната част.

Загърна месото в носната си кърпа и с известно отвращение посегна да го набута в джоба си. После сякаш размисли, отпра качулката на дъждобрана си и го загърна още веднъж.

Органичната част щеше да включва парчетиите плът и част от и без това изпотрошената и окървавена околна флора връз тях. Нямаше да има проблем с ускореното загниване, а разните гъби и почвени гадинки сигурно щяха да се справят с остатъка повече от порядъчно бързо.
- А... - допълни Милтън - да ти се намира някой да помогне с носенето на целия този... отпадък?

Andras · Post by **Andras** » Sun Jan 21, 2007 2:44 pm

При цялото желание на Милтън да се отърве от всичко възможно най-бързо, неговата другарка по неволя явно имаше съвсем други намерения. Кучето все пак си оставаше най-мразения човек в цялото графство.
-А, не, това аз няма да го нося! Фолк каза, че той ще го разтоварва от тук, той да си му бере гайлето! Няма да мъкна парцалите му, неговите хора да се оправят!

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sun Jan 21, 2007 6:10 pm

- ...and while we still affect by all means a rigid external formality, we may as soon fall again into a gross conforming stupidity... - Милтън свали очилата и ги прибра обратно в джоба си - Виж сега... как се казваш всъщност?... за мен е все едно, ако искаш да прекараш деня тук увита в палатки. Само предполагам, не знам откъде ми е дошло наум, че тези скаути не стоят съвсем без надзор - и най-малко водачът им ще поддържа връзка с този надзор от мястото, от което са дошли. Може и да не съм прав, но ако съм, би станало изключително... неприятно.

Andras · Post by **Andras** » Sun Jan 21, 2007 9:15 pm

-Елена 'айбърн - което щеше да значи, че събеседничката на Милтън най-вероятно се казва Хайбърн, освен ако не здъвкваше още някой звук при изговора. Издателят действително беше чувал за циганка, на име Елена, но и с нея пътищата му до сега не се бяха пресичали.
-Хич не ти разбрах, какво рече, обаче Фолк каза, че за два дена всичко било уредено. Ако не е, ще си търси вътрешностите чак в Ирландия.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Mon Jan 22, 2007 1:30 pm

- Така да бъде, Елена - Милтън с усмивка си представи карантиите на Песа, въргалящи се из тревистите ирландски хълмове - Имаш ли някакво средство за връзка, ако се наложи? Нужда от нещо?

Andras · Post by **Andras** » Tue Jan 23, 2007 12:09 am

-Естествено, че имам телефон, да не съм още в 19 век. - Елена извади някакво микроскопично тефтерче, надраска номера си и го връчи на Милтън - Между другото, като говорехме за телефони, един звъня одеве, ако те интересува, ей в онази купчинка там. Не знаех дали да го изключа и не съм го пипала.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Tue Jan 23, 2007 12:52 am

- Нима? - Милтън вложи най-убедителната си ирония в двете скромни срички - Елена, аз какво ти говорих досега? Слушай ме - това са мамини дечица, от кой знае кое превъзнесено висше школо. Онези с униформите и опакованата в намаслена хартия закуска. Може да си играят на "дивата природа", колкото е останала в Англия, но никой - никой - няма да ги остави без постоянен надзор, поне като връзка с тях. И ако нещо...

Претупа джобовете си, докато най-накрая извади пакет цигари и запалка.
- Нещо против да запаля?

Andras · Post by **Andras** » Fri Jan 26, 2007 12:37 am

-Всъщност...-по лицето на циганката се изписа нотка на предателско съмнение - ...прав си. Като си тръгваш, ще си тръгна и аз, ще пусна кепенците и ще се върна утре. Майка му стара, няма да му аргатувам! Запали си, не ми пречиш, то и аз такова... Ама трябва да си чопна тютюнец за лулата.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Tue Jan 30, 2007 9:28 pm

- Вземи си цигара, ако искаш? - Милтън проточи паузата - Скоро ще се съмне. Дай поне да прибутаме боклуците в дерето - не, че така няма да си имаме неприятности, но поне да ги отложим - и разчитам на теб да ги разчистим утре. Не се притеснявай, ще си платя. А ако нямаш къде да отседнеш, имам място. Безплатно.

Andras · Post by **Andras** » Tue Jan 30, 2007 10:16 pm

-Благодаря, ама не, щото виждам на цигарите огъня. Лула или наргиле! В него е истината, ама няма с какво да го пълниш - навъдил се е един буламач, да се издрайфаш. А друго си е така с кеф...
Сладникав теноров глас дойде от нищото и иронично потвърди "You've got stile..." карайки скритият в тревата малкавианец така да се сепне, че почти да издаде прикритието си. Циганката направи раздразнена физиономия и се зае да разравя остатъците на една палатка.
-Пак тоя телефон, абе що за човек звъни в пет без нещо сутринта! Тъпите машинки ще ми батисат работата, ако се раззвънят посред ден, събирай ги, че да потулим остатъка и да се махаме!
Нестройния мъжки ансамбъл на песента отвърна "...Here we go..."

The Doctor · Post by **The Doctor** » Tue Jan 30, 2007 11:03 pm

Милтън се усмихна лукаво на носа си и се "зае със задачата". Известно време по-късно вече дообираше последните боклучки. Изправи се и обърса морно чело.
- Никога нямаше да се справя без теб, Елена. Утре в десет зад универсалния магазин, нали така?

Andras · Post by **Andras** » Tue Feb 06, 2007 9:33 pm

-Утре в десет - отговори циганката и събра багажа си - А вдругиден е сбирката, на която ще решаваме какво правим с изчезналите. Имаш ли къде да дадеш тия проби, дето ги уви?

The Doctor · Post by **The Doctor** » Fri Feb 09, 2007 7:21 am

- Разбира се - усмихна се Милтън.

"Проби, за бога... от къде го реши пък това?! Да не съм някакъв проклет патолог.", перефразира наум. Всъщност имаше откровеното намерение да ги хвърли в лицето на Кучето при първа възможност, такива помии въобще не трябваше да се случват в околността. И не беше негова работа да ги предотвратява. За сметка на което трябваше да бъдат предотвратявани. Любопитно, че Елена явно не знаеше за събранието - не само, че Фолк изрично упомена църквата, но и градчето бе достатъчно голямо, за да няма универсален магазин.

- Ще се прибирам, вече. Скоро ще се съмне.

Зачуди се за миг колко банки кръв са му останали и дали нямаше да се наложи пак да прибегне до някоя кокошка. Мразеше кокошки, но все пак държеше няколко в курника в задния двор - за всеки случай. Бяха нещо като малка, неприкосновена, и точно толкова мръсна тайна.

- До утре, Елена.

Aisam · Post by **Aisam** » Sat Mar 03, 2007 2:18 am

Докато наблюдаваше от скривалището си как двамата вандали погубват толкова много ценна информация Терънс едва се удържа да не извади ютията си и да ги застреля на място. Но пък загубата на иформация от своя страна също носи информация в себе си. Повтаряйки си като мантра тази своя мисъл малкавианецът продължи да наблюдава и подслушва безмълвно. Не след дълго двамата привършиха с заниманията и разговора си и напуснаха вече "замърсеното" местопрестъпление. Това позволи на Терънс все пак да го огледа. Все пак не всичко беше безвъзратно загубено. С дигиталната си камера засне старателно всеки детайл от кървавия пъзел, след което прибра жалките останки от мобилните телефони на скаутите.

Огледът хвърли нова светлина над събитието случило се на това място, но все още недостатъчно че да освети загадката в цялостния си завършен вид. Да, нещата прогресивно започваха да се вмирисват и нямаше предвид кървавата каша около себе си. Но все пак какъв да е следващият му ход? Милтън! Точно от това кълбо прежда щеше да изкочи нещо полезно, нищо че самото кълбо с прежда не го съзнаваше в момента и дори се оплиташе допълнително...

Изведнъж малкавианецът се сепна - трябва да се прибера преди изгрева! И затича с пълна скорост към хотела в който беше отседнал.

Andras · Post by **Andras** » Sun Mar 04, 2007 12:32 am

Две банки кръв само. Пущините не бяха никак евтини, макар гуловете-лаборанти можеха да си позволяват сравнително редовни доставки до господарите си и от там - до онези като Милтън, които не желаеха да изваждат на показ звярът в себе си. Е, поне кокошките щяха да поживеят на спокойствие още известно време...

Новата вечер дойде тихо и спокойно, когато стенния часовник отброи девет равномерни удара. До срещата зад църквата оставаше всичко на всичко един час, което означаваше, че повечето участници или са в града, или вече пътуват натам.

***
Утринното слънце облиза с лъчите си кожата на Терънс, оставяйки няколко неприятни следи по врата му. Полузаспалата дама с акцента го изгледа уморено-досадно как се качва към стаята си, промърморвайки нещо за мотоциклетистите и продължи да чака дневната смяна да се появи на работа.
През деня никой не обезпокои малкавианеца, както беше заръчал. Приятни хорица, че и банята им беше удобна за спане, много хубави сънища се сънуваха в нея. Терънс цяла нощ се радва на всичките земни блага, вкуси с удоволствие от разните смъртни грехове, разходи се из поне дузина спиращи дъха местности, като буквално излезли от Рая и вече се приближаваха към него оскъдно облечените 66 девици, когато някакъв остър звук прекъсна танца им. GSM.
-Добър ти вечер, откачалко, ще сгреша ли, ако кажа, че и ти си в Микелтън? - беше Тифозната Мери - Да си спретнем една среща зад църквата към 10, не че ще ми е приятно да те гледам...