Хънтсвил, TR17S, "Ирландски сектор", Ню-2

[The Doctor]

- Дали да не залепим жълти стрелки с розови надписи, а Герик? Фосфоресциращи, за всеки случай... - Спейд се обърна към новонахълталия - Ако се забързаш малко по коридора, ще настигнеш чифт "червенокос индианец-жълтокожа девойка", запътили се право на там. Иначе да ти кажа, и идея си нямам...

[Atealein]

- Убийство? Хаха.. - Маи'те се изсмя нервно - Странно, че го споменаваш.. Не се бях замисляла досега, че някой от хората на кораба може да е убиец..
- Ако някой те притеснява, ще го пратим да подиша вакуум.
Двамата се засмяха.
- Аз съм Май-тай. Неподчинение и застрашаване живота на висшестоящ офицер.
- Рик. Обикновен пират.

[The Doctor]

"...impact. All hands, prepare for impact. All hands..."

- Това вече ми бърка под диафрагмата. Герик, НАИСТИНА ли няма как да го изключиш? Мразя "Стар Трек"!

Русокосият вдигна рамене.
- Дяволите да го вземат! - Спейд завъртя микрофона на слушалките по-близо до устата си - Мостикът до всички индивиди на борда, пропадаме след шестдесет секунди. Повтарям, шестдесет секунди. Заемете места в противоускорителните кресла, кабини или каквото има тая тенекия. И - инженерното - приведете си ръцете в пълна готовност, където и да се намират понастоящем. Дори ние очакваме сериозни повреди.

[cherno_slance]

От микрофоните на оръжейния пулт се разнесе съобщението за предстоящото пропадане и Солг реши да не мърда от креслото, което вече беше заел. Почеса се разсеяно по-бузата:
Бе то се е видяло, че ще се мре, ма човек все се надява, че ще му се размине.

За момента нямаше какво повече да прави, освен да чака... В този момент чу стъпки пред вратата.

[The Doctor]

Бракмата се разтресе по всичките си шевове. Спейд рязко нахлузи навигаторския шлем и буквално се изолира от всякакви външни възприятия.
- До целия екипаж, заеми компенсаторните позиции - чу собствения си глас, Герик се бе умълчал - Каквито и да са те? Навлизаме в гравитационния кладенец след десет... девет... осем....

- Сержант? - вниманието на Спейд бе изцяло окупирано от гравитационнния скок. Не, че му беше първи, но всички бяха еднакво рисковани, още повече с подобна таратайка.
- Две. Едно. Сега - отмери спокойно Герик.

Сякаш корабът се удължи за миг, и след това - отново за миг - застина напълно неподвижно. Спейд изпита неловкото усещане сякаш някой наднича над рамото му, и - едновременно - сякаш наднича иззад рамото си. Усещането трая само секунда, или може би части от секундата. После ускорението го залепи за креслото, после вероятно правеше някакви маневри, после изскочи от подпространството. Което трая още секунда - не помнеше, както обикновено - подпространственият контрол бе и подсъзнателен. Малко по малко започна да се осъзнава.
- Къде се намираме, Герик?