Маи'те си бе намерила място върху една от плоскостите в импровизирания параден вход към фрегатата и неглиже си люлееше краката докато се опитваше скришом да огледа новопристигащите... главорези. Да привлича колкото се може по-малко внимание й се струваше добър план за момента.
- Да има покрай вас някой механик?
Тя отривисто вдигна ръка и почти падна от мястото си. До тук с непривличането на внимание.
- Ти си механик? - изненаданата реплика беше придружена с още по-шокиран поглед.
- Тъй вярно! Ъъ.. Защо? - тя се огледа неразбиращо. Емблемите на инженерния корпус все още си седяха на мястото върху униформата й. - Не приличам ли?
Хънтсвил, TR17S, "Ирландски сектор", Ню-2
Продължавайки своя бяг, Сиси едва не се сгромоляса върху белокосия и гиганта. Наддавайки лек пъсик, тя се хлъзна на зад, и познатите й „мечешки” ръце я зграбчиха отново. "Мекотелото" я бе настигнал, или просто не се бе отделял от нея.
- Мерси...- усмихвайки се, му отвърна червенокосата, като не след дълго добави – мисля...но в който и да е случай, можеш да ме пуснеш. – завърши тя, усмивка на лице.
- Щом желаеш. – каза й просто окосменият мъж, който впрочем бе едва ли не, а дори може би, по-голям от „бавния”, както Сиси наричаше другия.
В момента в който я пусна, момичето се строполи „нежно” на пода, изпъшквайки леко. „Ау, задните ми части”, помисли си тя, и чак тогава видя че всички се бяха вторачили в нея. А под всички, ирландката нямаше представа кои класифицира. Освен великаните и стареца, в хангара имаше още няколко души: някакво младолико момиче с азиатски черти, един добре скроен, макар и леко брадясал тип и още една жена, с дълга черна коса, която явно подпираше стената, или поне така реши Сиси. Междувременно азиатката питаше всеобщо, да ли прелича на нещо, което къдрокоста бе пропуснала. За това и си замълча. Когато свърши с огледа тя топло се усмихна на всички, вдигайки ръка за поздрав.
И въпреки това те продължиха да я гледат странно...дали не е заради униформата, запита се тя. Все пак нямаше визия на лекар, камо ли толкова високо квалифициран, колкото сочеха нашивките и емблемите, изпълняващи ролята на пагони, намиращи се на връхната й дреха. Момичето въобще бе изключило че покойният войник я бе опръскал с кръв, а единия й ръкав бе разкъсан, и просто реши да попита направо:
- Какво?
- Мерси...- усмихвайки се, му отвърна червенокосата, като не след дълго добави – мисля...но в който и да е случай, можеш да ме пуснеш. – завърши тя, усмивка на лице.
- Щом желаеш. – каза й просто окосменият мъж, който впрочем бе едва ли не, а дори може би, по-голям от „бавния”, както Сиси наричаше другия.
В момента в който я пусна, момичето се строполи „нежно” на пода, изпъшквайки леко. „Ау, задните ми части”, помисли си тя, и чак тогава видя че всички се бяха вторачили в нея. А под всички, ирландката нямаше представа кои класифицира. Освен великаните и стареца, в хангара имаше още няколко души: някакво младолико момиче с азиатски черти, един добре скроен, макар и леко брадясал тип и още една жена, с дълга черна коса, която явно подпираше стената, или поне така реши Сиси. Междувременно азиатката питаше всеобщо, да ли прелича на нещо, което къдрокоста бе пропуснала. За това и си замълча. Когато свърши с огледа тя топло се усмихна на всички, вдигайки ръка за поздрав.
И въпреки това те продължиха да я гледат странно...дали не е заради униформата, запита се тя. Все пак нямаше визия на лекар, камо ли толкова високо квалифициран, колкото сочеха нашивките и емблемите, изпълняващи ролята на пагони, намиращи се на връхната й дреха. Момичето въобще бе изключило че покойният войник я бе опръскал с кръв, а единия й ръкав бе разкъсан, и просто реши да попита направо:
- Какво?
"Plot never survives contact with the players." Werewolf the Forsaken p229
IGNOTUM PER IGNOTIUS
IGNOTUM PER IGNOTIUS
-Каквото...-Фабиан си помисли за секунда "не е никак грозна, хлапачката", но нуждата някак си успя да прогони тази тема от главата му. По съвместителство обаче, прогони и останалите - Бах, забравих си мисълта... Като имаме механик няма да е зле да провери къде в корпуса са натикани лазерните установки и защо не са ги откачили. Да имахме и криптоаналитик да им види кодовете... Хора, ако някой го бива за нещо по диагностиката на тая фрегата, казвайте си и да го вършим. Ако не - става ли да отиде и да откачи всичко незаварено и незахерметизирано още?
Si vis pacem para bellum
Карлос се строполи в един ъгъл да отдъхне. Нямаше нито сила нито желание да се запознава с новите. Ефекта от стимулантите отшумяваше и знаеше че ще има още около час в който ще е способен да се движи, още няколко часа в които няма да се чувства зле и после отново щеше да дойде жаждата. Прерови джобовете си и преброи колко дози има още.
Чу се съобщението за херметизиране и скоро след това пристигнаха още хора. Всички с облекла на затворници. Карлос наблюдаваше отдалеко първите разменени реплики, ръцете близо до бластерите, очите които дебнеха котешки, след това всички се поодпуснаха знаейки, че единствения им изход е сътрудничеството.
"Ще се справят с оправянето на кораба и без стареца" -каза си той. Бе отбелязал, че спалното остава във зоната на херметизиране, а там бе видял още апречки. "Пък може да намеря и цигари!" -с надежда се замисли той и бавно се запъти по обратния път.
Чу се съобщението за херметизиране и скоро след това пристигнаха още хора. Всички с облекла на затворници. Карлос наблюдаваше отдалеко първите разменени реплики, ръцете близо до бластерите, очите които дебнеха котешки, след това всички се поодпуснаха знаейки, че единствения им изход е сътрудничеството.
"Ще се справят с оправянето на кораба и без стареца" -каза си той. Бе отбелязал, че спалното остава във зоната на херметизиране, а там бе видял още апречки. "Пък може да намеря и цигари!" -с надежда се замисли той и бавно се запъти по обратния път.
След изпълненият със задоволство поглед на пльосналата се в краката му красавица, ирландеца захапа най-после думите на типа, който се явяваше като шеф.
- Ъ механик ли за к'во ти е механик? АБЕ изобщо какво дирим тука ? Тая кофа върви ли ?
Не се и засили да чака отговор на въпросите си, а тръгна да влиза в фрегатата. Някаде по средата на пътя се спря и започна да се връща. Стигна до опитващата да се изправи на крака тъкмо червенокоска и я дръпна рязко нагоре.
- Не беше нужно - измърмори му момичето. А мъжът само пусна една ехидна усмивка на брадатото си лице.
- Абе шефе ако някой може да я оправлява тая къпчина рециклирано желязо дай да отлепваме към най-близката планета. А ?
- Ъ механик ли за к'во ти е механик? АБЕ изобщо какво дирим тука ? Тая кофа върви ли ?
Не се и засили да чака отговор на въпросите си, а тръгна да влиза в фрегатата. Някаде по средата на пътя се спря и започна да се връща. Стигна до опитващата да се изправи на крака тъкмо червенокоска и я дръпна рязко нагоре.
- Не беше нужно - измърмори му момичето. А мъжът само пусна една ехидна усмивка на брадатото си лице.
- Абе шефе ако някой може да я оправлява тая къпчина рециклирано желязо дай да отлепваме към най-близката планета. А ?
Hot and Hairy
-
cherno_slance
- Posts: 880
- Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
- Location: Бургас
- Contact:
Идомар напъха тялото на мъртвия страж в титановия ковчег, уви го в усмирителните колани и ръкави и сложи на гърдите му вързаната на късо батерия на оръжието. Успя да заключи тежкия капак и да изскочи в коридора преди масивния саркофаг да поскочи с почти метър във въздуха. Това нямаше да заблуди бившите му приятели, но щеше да им трябва генен анализ на нищожните остатъци, за да са сигурни, че е жив и се опитва да ги измами.
Продължи по коридорите, докато намери оръжейната. Без изненада установи, че скромния арсенал не разполага с ЕМП-шокови гранати, тежки бластери и прочие благини на занаята. С тиха въздишка сложи подмишничен кобур, проверявайки по навик бластера за изправност и излезе в посока към кухните....
.... Ако си изкарал на венозно хранене двеста часа, затворен в метален ковчег, то истинската храна се превръща в чудо....
...-До всички нещастници, които още са в тая дупка. Говори Ферис от нещастното подобие на хангар, което има тука. Плъховете вече напуснаха кораба и ако не ви се потъва, насочете се към единствения наличен кораб, фрегатата "Дракар"
- Лошо няма - вдигна рамене Идомар - може да отложим яденето. Насочи се към дока с равномерен бяг и след малко намери въпросното корабче. Посрещна го разнородна тълпа, която млад и атлетичен мъж, с руса брада и наболи мустаци, се опитваше да оргинизира в някакво подобие на група. Докато Идомар приближаваше, мимоходом отбелязвайки присъствието и на хубави жени, младият човек обърна към него синьо-сивите си очи, в които се четеше леко налудничав блясък:
- Ти? разбираш ли от нещо полезно?
- Разбирам от оръжия... ако правилно съм чул, търсите къде по корпуса са скрити лазерните установки... мога да ги разгледам... откъм контролното табло, господине!
- Ами давай!
Продължи по коридорите, докато намери оръжейната. Без изненада установи, че скромния арсенал не разполага с ЕМП-шокови гранати, тежки бластери и прочие благини на занаята. С тиха въздишка сложи подмишничен кобур, проверявайки по навик бластера за изправност и излезе в посока към кухните....
.... Ако си изкарал на венозно хранене двеста часа, затворен в метален ковчег, то истинската храна се превръща в чудо....
...-До всички нещастници, които още са в тая дупка. Говори Ферис от нещастното подобие на хангар, което има тука. Плъховете вече напуснаха кораба и ако не ви се потъва, насочете се към единствения наличен кораб, фрегатата "Дракар"
- Лошо няма - вдигна рамене Идомар - може да отложим яденето. Насочи се към дока с равномерен бяг и след малко намери въпросното корабче. Посрещна го разнородна тълпа, която млад и атлетичен мъж, с руса брада и наболи мустаци, се опитваше да оргинизира в някакво подобие на група. Докато Идомар приближаваше, мимоходом отбелязвайки присъствието и на хубави жени, младият човек обърна към него синьо-сивите си очи, в които се четеше леко налудничав блясък:
- Ти? разбираш ли от нещо полезно?
- Разбирам от оръжия... ако правилно съм чул, търсите къде по корпуса са скрити лазерните установки... мога да ги разгледам... откъм контролното табло, господине!
- Ами давай!
Когато всички вече бяха отместили погледите си от нея и вършеха всеки каквото можеше, Сиси реши да се изправи. И в следващият миг, още преди да се бе подпряла с ръка, косматият „мечок” буквално я дигна от земята, при което тя отпусна лек писък.
- Не беше нужно. – измърмори му тя, докато той й пусна една окосмена усмивка. Момичето също му отвръна, най-вече поради благия сй характер от колкото от вежливост. След като приключиха с радостните лица, мъжът запита нещо този, който явно изпълняваше ролята на импровизиран шеф. А именно русо брадият мъж, в чийто очи проблясваше някаква искра. Сиси не обърна особенно внимание на това какво си говореха, макар и да чу нещо за купчина рециклирана планета...нещо не й се връзваше...да ли не бе желязо? Като се замисли отново, нямаше голямо значение.
Обръщайки се към мечока, тя впери емералдовите сй очи в него. Той, явно забелязал това, тъкмо започна да казва нещо, но бе прекъснат от нея:
- Ирландец.
- Чистокръвен, червенокоске. – отговори й той, и ако не бе гъстата му брада, човек би се заклел че се усмихна от ухо до ухо.
- Тогава би ли ми обяснил, защо се държиш като разгонено псе, излязло от някой проклет пъб? – запита го момичето, като едва след няколко секунди й стана ясно че да зададеш този въпрос на ирландец, нямаше никакъв смисъл. – Забрави последния въпрос. – отвърна му тя, дигайки ръце.
- А мога ли да попитам, какво благозвучно име носи туй прекрасно създание? – попита я той на своя страна, брадата все тъй весело изтеглена на горе и на страни по бузите.
„Ха, значи все пак може да бъде възпитан джентълмен”...тя побърза да изхвърли тази мисъл през близкия шлюз.
- Селин. – представи му се най-накрая.
В този момент в залата нахлу още един човек. Или по-точно поредният широкоплещест тип, който имаше вид на сериен и масов убиец, социопат и шизофреник. Макар и тук повечето също да имаха подобен вид. Но това сигурно се дължеше на престоя им зад решетките. И той, също като доста от останалите, бе запитан от споменатия атлетичен, русобрад момък.
Тъй като това което го интересуваше бе свързано с механика, инжинерство и бол други подобни неща, от които къдрокосата ирландка си нямаше и хабер, тя просто реши да замълчи. След което сложи нова усмивка на лицето си, което впрочем все още бе изцапано с кръв, и продължи да бездейства.
- Не беше нужно. – измърмори му тя, докато той й пусна една окосмена усмивка. Момичето също му отвръна, най-вече поради благия сй характер от колкото от вежливост. След като приключиха с радостните лица, мъжът запита нещо този, който явно изпълняваше ролята на импровизиран шеф. А именно русо брадият мъж, в чийто очи проблясваше някаква искра. Сиси не обърна особенно внимание на това какво си говореха, макар и да чу нещо за купчина рециклирана планета...нещо не й се връзваше...да ли не бе желязо? Като се замисли отново, нямаше голямо значение.
Обръщайки се към мечока, тя впери емералдовите сй очи в него. Той, явно забелязал това, тъкмо започна да казва нещо, но бе прекъснат от нея:
- Ирландец.
- Чистокръвен, червенокоске. – отговори й той, и ако не бе гъстата му брада, човек би се заклел че се усмихна от ухо до ухо.
- Тогава би ли ми обяснил, защо се държиш като разгонено псе, излязло от някой проклет пъб? – запита го момичето, като едва след няколко секунди й стана ясно че да зададеш този въпрос на ирландец, нямаше никакъв смисъл. – Забрави последния въпрос. – отвърна му тя, дигайки ръце.
- А мога ли да попитам, какво благозвучно име носи туй прекрасно създание? – попита я той на своя страна, брадата все тъй весело изтеглена на горе и на страни по бузите.
„Ха, значи все пак може да бъде възпитан джентълмен”...тя побърза да изхвърли тази мисъл през близкия шлюз.
- Селин. – представи му се най-накрая.
В този момент в залата нахлу още един човек. Или по-точно поредният широкоплещест тип, който имаше вид на сериен и масов убиец, социопат и шизофреник. Макар и тук повечето също да имаха подобен вид. Но това сигурно се дължеше на престоя им зад решетките. И той, също като доста от останалите, бе запитан от споменатия атлетичен, русобрад момък.
Тъй като това което го интересуваше бе свързано с механика, инжинерство и бол други подобни неща, от които къдрокосата ирландка си нямаше и хабер, тя просто реши да замълчи. След което сложи нова усмивка на лицето си, което впрочем все още бе изцапано с кръв, и продължи да бездейства.
"Plot never survives contact with the players." Werewolf the Forsaken p229
IGNOTUM PER IGNOTIUS
IGNOTUM PER IGNOTIUS
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
- Рей? Като оправиш тази работа с херметизацията, можеш ли да провериш нещо за мен? Доколкото съм запознат с протокола, за да се активира процедурата за самоунищожение на станцията е нужно едновременното потвърждение от страна на изпълняващите длъжността командир, първи офицер и главен инженер. В зависимост от техниката ще иска или биометрична, или гласова идентификация. А по стечение на обстоятелствата ние тримата тук имаме пълни досиета в информационната база, макар и в грешната категория. През това време двамата с господин О'Конъл можем да проверим документацията на полковника и на самата станция за ценна информация...
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Бе минало около час, когато Карлос се появи отново. Бодро буташе количка натоварена със съндъци. Кръвта по него бе изчезнала и затворническите дрехи бяха сменени. В устата му димеше цигара и изглеждаше доволен. През рамото му висеше добре натъпкана чаната от противогаз.
-Хей! Малко внимание! -извика той. -Тук съм натоварил малко оръжия от склада, каквото можах сам. Това се продава най-лесно и няма да е добре да се появим в широкия свят без пукнат петак. Също така и дрехи намерих в спалното, та като ви остане време вижте какво можете да сложите, та да не крещим на всеки от къде идваме.
-Като гледам тук има хора, които нямат работа - продължи той. -Хайде да дойдете да изнесем още каквото може да послужи или да се продаде. Повечето то складовете са извън херметизираната зона, но видях два - три скафандъра, та няма да е проблем.
Огледа се за интеркома и след като го намери гласа му се чу от говорителите.
-Хей вие, от командното! Огледайте там каква техника може да се изкърти и като сте готови се обадете да пратим някой с количка!
-Такааа, кириите не трябва да се изостявят. На работа хора, нямаме много време!
-Хей! Малко внимание! -извика той. -Тук съм натоварил малко оръжия от склада, каквото можах сам. Това се продава най-лесно и няма да е добре да се появим в широкия свят без пукнат петак. Също така и дрехи намерих в спалното, та като ви остане време вижте какво можете да сложите, та да не крещим на всеки от къде идваме.
-Като гледам тук има хора, които нямат работа - продължи той. -Хайде да дойдете да изнесем още каквото може да послужи или да се продаде. Повечето то складовете са извън херметизираната зона, но видях два - три скафандъра, та няма да е проблем.
Огледа се за интеркома и след като го намери гласа му се чу от говорителите.
-Хей вие, от командното! Огледайте там каква техника може да се изкърти и като сте готови се обадете да пратим някой с количка!
-Такааа, кириите не трябва да се изостявят. На работа хора, нямаме много време!
Last edited by Korin on Mon Nov 20, 2006 9:42 am, edited 1 time in total.
-
Ivan_Helsing
- Posts: 504
- Joined: Fri May 26, 2006 11:21 am
- Location: Враца
Тревор отиде бавно до сандъците. Не можа да намери дрехи които да му станат, но пък за сметка на това се снабди с лазерна пушка, захвърли бластера в сандъка, взе и няколко енергийни клетки за пушката. След като свърши с това се приближи до откачения дъртак, каза "Е, ще взимаме ли нещо от складове или не?" и тръгна в посоката, от която беше дошъл стареца.
Last edited by Ivan_Helsing on Sun Nov 19, 2006 2:43 pm, edited 1 time in total.
След близо три часа прекарани на Дракара, Маи'те все още оглеждаше по-интересната му част. Само още един човек освен нея бе съобщил за своите инженерни умения, а понеже никой друг не бе изявил желание да помага двамата се бяха спуснали до машинното и бяха започнали да оглеждат, поправят, бърникат и да се опитват да пуснат двигателите. Няколкото първоначални пуска се оказаха пълен провал, който щеше да им коства експлодирането на двигателите и разцепването на кораба в открития космос.. Но имаше напредък. Последните няколко анализа показваха, че независимата работа на двамата определено оказваше стабилизиращо влияние на сърцето на Дракара.
Сега.. Маи'те се опитваше да се измъкне от една от сервизните шахти. Дребничкото й телосложение й позволяваше да ги използва безпроблемно, но тези не бяха смазвани от десетилетия, бяха покрити с прах и мръсотия и тя заседна - наполовина вътре, наполовина вън.
- Ъъ.. Аргайл? Ще ми помогнеш ли, аз малко тук се ..
Още преди да беше довършила ирландеца я беше дръпнал достатъчно силно, за да се измъкне.. и да разпори единя й крачол на някакъв винт. Дребни проблеми.
- Такаа... - тя изтупа праха от себе си и потри ръце - Айде да пробваме отново?
Ирландеца започна да пуска една по една системите и да усилва мощността. Сърцето на кораба потрепна, размърда се и затуптя.. в стабилен ритъм. Маи'те изпищя от радост и с бърз подскок се докопа до интеркома.
- Проба.. Проба.. До екипажа на Дракар, до екипажа на Дракар.. Инженерния отсек с гордост ви представя.. работещите на почти 80% мощност двигатели на кораба. Хайде другари! Почти готови сме за излитане!
Тя изключи интеркома и все още ухилена се обърна към гледащия изпод вежди Аргайл. Оплези му се и бързо се намести в една от нишите до сърцевината.. Тя издаваше нискочестотно тихо мърморене, като поток на река или може би мъркането на котка. Май-Тай се облегна на рамката й и се заслуша доволно.
- Не е ли красавица?
Сега.. Маи'те се опитваше да се измъкне от една от сервизните шахти. Дребничкото й телосложение й позволяваше да ги използва безпроблемно, но тези не бяха смазвани от десетилетия, бяха покрити с прах и мръсотия и тя заседна - наполовина вътре, наполовина вън.
- Ъъ.. Аргайл? Ще ми помогнеш ли, аз малко тук се ..
Още преди да беше довършила ирландеца я беше дръпнал достатъчно силно, за да се измъкне.. и да разпори единя й крачол на някакъв винт. Дребни проблеми.
- Такаа... - тя изтупа праха от себе си и потри ръце - Айде да пробваме отново?
Ирландеца започна да пуска една по една системите и да усилва мощността. Сърцето на кораба потрепна, размърда се и затуптя.. в стабилен ритъм. Маи'те изпищя от радост и с бърз подскок се докопа до интеркома.
- Проба.. Проба.. До екипажа на Дракар, до екипажа на Дракар.. Инженерния отсек с гордост ви представя.. работещите на почти 80% мощност двигатели на кораба. Хайде другари! Почти готови сме за излитане!
Тя изключи интеркома и все още ухилена се обърна към гледащия изпод вежди Аргайл. Оплези му се и бързо се намести в една от нишите до сърцевината.. Тя издаваше нискочестотно тихо мърморене, като поток на река или може би мъркането на котка. Май-Тай се облегна на рамката й и се заслуша доволно.
- Не е ли красавица?
Tanstaafl! Няма такова нещо като безплатен обяд.
Nil illegitimi carborundum!
Nil illegitimi carborundum!
Карлос добута поредната количка до кораба. Бодростта си беше отишла отдавна. Имаше нужда да поспи малко. Мярна "госпожица милосърдие" да минава и я спря.
-Драга, аз съм стар човек и имам нужда да пося малко. Мога ли да ви помоля ако се случи нещо важно да ме събудите? -думите излязоха много бавно от устата му и той не дочака отговор, а провлачвайки крака се запъти към спалното на кораба.
Намести се с въздишка на едно от леглата, извади малка бутилчица ром, която бе намерил по-рано и пийна няколко малки глъдки. Нагласи чантата за възглавница и се отпусна. Обичаше тези кратки моменти в които ефекта на дрогата си бе отишъл, а жаждата не бе още дошла. Моменти в които можеш да се насладиш напълно на живота. Усещаше допира на леглото, въздуха който влизаше в дробовете му, лекия вкус на рома останал в устата му. Всичко това бе невероятно удоволствие. Нямаше нужда от нищо друго. Очите му се притвориха - той не можеше да ги затвори от години насам. Те виждаха, но е възприемаха. Умът му бе намерил покой и знаеше точно колко ще го има. Жаждата спазваше точен график и щеше да се пяови както винаги без закъснение.
-Драга, аз съм стар човек и имам нужда да пося малко. Мога ли да ви помоля ако се случи нещо важно да ме събудите? -думите излязоха много бавно от устата му и той не дочака отговор, а провлачвайки крака се запъти към спалното на кораба.
Намести се с въздишка на едно от леглата, извади малка бутилчица ром, която бе намерил по-рано и пийна няколко малки глъдки. Нагласи чантата за възглавница и се отпусна. Обичаше тези кратки моменти в които ефекта на дрогата си бе отишъл, а жаждата не бе още дошла. Моменти в които можеш да се насладиш напълно на живота. Усещаше допира на леглото, въздуха който влизаше в дробовете му, лекия вкус на рома останал в устата му. Всичко това бе невероятно удоволствие. Нямаше нужда от нищо друго. Очите му се притвориха - той не можеше да ги затвори от години насам. Те виждаха, но е възприемаха. Умът му бе намерил покой и знаеше точно колко ще го има. Жаждата спазваше точен график и щеше да се пяови както винаги без закъснение.
-
cherno_slance
- Posts: 880
- Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
- Location: Бургас
- Contact:
Ако това бяха батареи, то той беше царя на древен Памир. Оръдията бяха не просто в плачевно състояние - датчиците показваха, че отделните им компоненти са били заменяни при всеки ремонт със каквото попадне. Като капак, някой малоумник беше лишил системата от към левия борд от кондензаторите, вързвайки излъчвателите директно към енергийното сърце на дракара. В резултат от тази страна кораба излъчваше сноп непрекъснати, но безполезно слаби лъчи.
Откъм десния борд нещата отиваха още по-зле. Там имаше кондензатор и можеше да се стреля с мощни, импулсни залпове, но заради разнородността на отделните елементи, КПД-то на охлаждането намекваше мисли за самовзривяване. Свръхпроводниците между кондензатора и излъчвателя работеха при петнайсет градуса над оптималната си работна температура... Идомар реши, че може да дадат пет или може би седем изстрела, преди корабчето само да се превърне в разширяващо се петно върху противниковите радарни екрани.
Въздъхна и включи интеркома, за да докладва положението:
- Ако има техници между нас, да дойдат да видят този ужас... - той подробно обясни в какво е проблема и допълни - и между другото не работят сервомоторите, с които оръдейните кули се вадят навън. Положението е плачевно...
Откъм десния борд нещата отиваха още по-зле. Там имаше кондензатор и можеше да се стреля с мощни, импулсни залпове, но заради разнородността на отделните елементи, КПД-то на охлаждането намекваше мисли за самовзривяване. Свръхпроводниците между кондензатора и излъчвателя работеха при петнайсет градуса над оптималната си работна температура... Идомар реши, че може да дадат пет или може би седем изстрела, преди корабчето само да се превърне в разширяващо се петно върху противниковите радарни екрани.
Въздъхна и включи интеркома, за да докладва положението:
- Ако има техници между нас, да дойдат да видят този ужас... - той подробно обясни в какво е проблема и допълни - и между другото не работят сервомоторите, с които оръдейните кули се вадят навън. Положението е плачевно...
Last edited by cherno_slance on Sat Nov 25, 2006 5:37 pm, edited 1 time in total.
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
Джак и Лисицата прекараха последните часове във фино прецеждане на данните в полковнишкия компютър, докато Рей вършееше из системите както само той си знаеше. Разбира се, всяка информация с по-високо ниво на сигурност бе прилежно унищожена, но понякога дори и от безобидните остатъци можеше да излезе нещо полезно.
- Ричард, върни малко назад, ако обичаш. Хм... - Джак се облегна назад и потупа устни с пръст - Ако правилно разчитам, на всеки около три месеца тук е спирал флотски рейс. Доста необичайно за затворническа станция?
- При това в Дълбокия космос, да - допълни Лисицата - RX-14 и 14A, CY-318 бета, бла-бла - курсовете не ми говорят откровено нищо.
Джак вдигна рамене озадачено и прелисти пак досиетата на бившите затворници.
- Ъъ... "Дракар", Спейд от Контролната. Господин Герик, изпитваме известно затруднение тук.
- Какво?
- RX-14, RX-14A, CY-318 бета, AC-4H, да са ви познати като названия?
- Нека помисля... Да. Предполагаеми планети клас М. Неизследвани поради сериозна отдалеченост, но теоретично достъпни. Сещам се за още няколко. Защо?
- Има още няколко.
- Аха. Да го оставим за по-късно. Как сме с времето?
- Недобре. След четвърт час тръгваме към вас. Готови ли сте за полет?
- Ще се откачим от станцията. За останалото не гарантирам.
Връзката прекъсна. Спейд вдигна вежди.
- Добре де, да си вземем това за домашно, а? Хей, Рей? - провикна се през залата.
- 2-3 минутки, нищо работа.
--
Десет минути по-късно тримата стояха до централния пулт.
- Сигурен ли си в това?
- Не, разбира се - отвърна Джак - Но ще ни даде малко предимство. Докато получат позивната, докато я анализират, ще мине поне месец. А и в крайна сметка флотският ми чин още е валиден за системата - никой не разжалва висш офицер ей така. Това ще ги замотае допълнително, повярвай ми. Давайте да приключваме. Рей?
- Дано не грешиш. Активиране на процедура за саморазрушение, обратно броене петнадесет минути. Потвърждавам, изпълняващ длъжността главен инженер Рей Сталимов, идентификационен код алфа-чарли-нула-нула-фокстрот-седем.
- Ричард?
- Потвърждавам, изпълняващ длъжността първи офицер Ричард О'Конъл, ай-ди браво-девет-шест-делта-едно-едно.
- Добре... "Дракар", пак ви досажда Контролната. Надявам се, готов сте за "откачане", господин Герик. Искрено - Джак изключи интеркома и пое дълбоко въздух - Това не съм го правил дори на симулация... Компютър, потвърждавам, Джак Спейд, капитан, и.д. комендант, личен код гама-шест-девет-епсилон-нула-пет-едно-три. Петнадесет минутен обратен брояч.
Сирената зави отново.
- Ричард, върни малко назад, ако обичаш. Хм... - Джак се облегна назад и потупа устни с пръст - Ако правилно разчитам, на всеки около три месеца тук е спирал флотски рейс. Доста необичайно за затворническа станция?
- При това в Дълбокия космос, да - допълни Лисицата - RX-14 и 14A, CY-318 бета, бла-бла - курсовете не ми говорят откровено нищо.
Джак вдигна рамене озадачено и прелисти пак досиетата на бившите затворници.
- Ъъ... "Дракар", Спейд от Контролната. Господин Герик, изпитваме известно затруднение тук.
- Какво?
- RX-14, RX-14A, CY-318 бета, AC-4H, да са ви познати като названия?
- Нека помисля... Да. Предполагаеми планети клас М. Неизследвани поради сериозна отдалеченост, но теоретично достъпни. Сещам се за още няколко. Защо?
- Има още няколко.
- Аха. Да го оставим за по-късно. Как сме с времето?
- Недобре. След четвърт час тръгваме към вас. Готови ли сте за полет?
- Ще се откачим от станцията. За останалото не гарантирам.
Връзката прекъсна. Спейд вдигна вежди.
- Добре де, да си вземем това за домашно, а? Хей, Рей? - провикна се през залата.
- 2-3 минутки, нищо работа.
--
Десет минути по-късно тримата стояха до централния пулт.
- Сигурен ли си в това?
- Не, разбира се - отвърна Джак - Но ще ни даде малко предимство. Докато получат позивната, докато я анализират, ще мине поне месец. А и в крайна сметка флотският ми чин още е валиден за системата - никой не разжалва висш офицер ей така. Това ще ги замотае допълнително, повярвай ми. Давайте да приключваме. Рей?
- Дано не грешиш. Активиране на процедура за саморазрушение, обратно броене петнадесет минути. Потвърждавам, изпълняващ длъжността главен инженер Рей Сталимов, идентификационен код алфа-чарли-нула-нула-фокстрот-седем.
- Ричард?
- Потвърждавам, изпълняващ длъжността първи офицер Ричард О'Конъл, ай-ди браво-девет-шест-делта-едно-едно.
- Добре... "Дракар", пак ви досажда Контролната. Надявам се, готов сте за "откачане", господин Герик. Искрено - Джак изключи интеркома и пое дълбоко въздух - Това не съм го правил дори на симулация... Компютър, потвърждавам, Джак Спейд, капитан, и.д. комендант, личен код гама-шест-девет-епсилон-нула-пет-едно-три. Петнадесет минутен обратен брояч.
Сирената зави отново.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Фабиан безучастно гледаше, как бандата бившио затворници се занимава с кораба. "Ще го бъде... Няма да го бъде... Ще го бъде..." Въобще много усърдно късаше листенца на невидимата маргаритка, всеки път, щом някой съобщеше положителна или не толкова положителна вест, интересувайки се основно от две неща - управлението на проклетия кораб и управлението на оръжейните системи. Двете му любими длъжности, които едно време осъвместяваше на изтребителя...
-Господин не ви помня името... Ако проблемът беше с електрониката, да ви го реша. Тъй като не е, обърнете се към господина с древните езици и към механиците.
Петдесетина крачки до връзката с командната кула.
-Контролна, тук Ферис, по-готови за излитане няма да станем. Довлечете се с индианските кодове и да излитаме. Попитайте и полиглота, как са работили шибаните лазерни оръдия до сега, защото нашия нещо като оръжеен механик каза, че са си ебали мамата, с извинение към дамите.
И петдесетина крачки обратно.
-Започнете стандартна процедура за излитане. Херметизация и откачане по моя команда... Мамка му и джаги!
-Господин не ви помня името... Ако проблемът беше с електрониката, да ви го реша. Тъй като не е, обърнете се към господина с древните езици и към механиците.
Петдесетина крачки до връзката с командната кула.
-Контролна, тук Ферис, по-готови за излитане няма да станем. Довлечете се с индианските кодове и да излитаме. Попитайте и полиглота, как са работили шибаните лазерни оръдия до сега, защото нашия нещо като оръжеен механик каза, че са си ебали мамата, с извинение към дамите.
И петдесетина крачки обратно.
-Започнете стандартна процедура за излитане. Херметизация и откачане по моя команда... Мамка му и джаги!
Si vis pacem para bellum
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
Джак влетя в хангара по петите на Лисицата и почти се стовари върху гърба му, щом ирландецът рязко спря на място.
- Господи! - погледът му обходи цялата ръждива прелест на фрегатата - Какъв отпадък!
О'Конъл се завъртя толкова отсечено, че токовете му изскърцаха.
- Ей, нищо лично. Това издайническа сълза ли е, или само си се изпотил от краткия джогинг? Ето кърпичка. И недей да ръмжиш нечленоразделно, слушай... - Спейд сви ръка във фуния на ухото си; "Три минути и четиридесет и пет секунди до саморазрушение" - М-хм?
Преодоляха на бегом коридора до командната кабина, разминавайки се с някакви хора, докато Рей изостана някъде около машинното. Ирландецът се закотви до централния компютър, а Джак свали кобура от кръста си и го окачи на креслото на втория пилот или навигатора, или - най-вероятно - и двете, по съвместителство. Беше успял да намери старата си униформа и внимателно беше изтръгнал инсигниата от яката, джобовете, реверите, пагоните, и където още Флотът намираше за подходящо да я накичи. Безсмислено при положение, че за всеки чин униформата имаше и цветови белези, но без железата все пак беше по-добре. Огледа с крайчеца на окото си, уж случайно, русолявия младеж на мястото на първия пилот, и със сигурност установи същото отсреща. Свали униформеното сако и започна да навива ръкавите на ризата си.
- Герик, предполагам? Сержант.
- Задникът от Контролната. Капитан.
- Джак Спейд. От три часа насам не и капитан. Предвид състоянието на фрегатата, струва ми се управлението ще има нужда от поне още един чифт ръце.
Джак изпука пръсти и седна в креслото на втория пилот-навигатор.
- Или се лъжа?
- Господи! - погледът му обходи цялата ръждива прелест на фрегатата - Какъв отпадък!
О'Конъл се завъртя толкова отсечено, че токовете му изскърцаха.
- Ей, нищо лично. Това издайническа сълза ли е, или само си се изпотил от краткия джогинг? Ето кърпичка. И недей да ръмжиш нечленоразделно, слушай... - Спейд сви ръка във фуния на ухото си; "Три минути и четиридесет и пет секунди до саморазрушение" - М-хм?
Преодоляха на бегом коридора до командната кабина, разминавайки се с някакви хора, докато Рей изостана някъде около машинното. Ирландецът се закотви до централния компютър, а Джак свали кобура от кръста си и го окачи на креслото на втория пилот или навигатора, или - най-вероятно - и двете, по съвместителство. Беше успял да намери старата си униформа и внимателно беше изтръгнал инсигниата от яката, джобовете, реверите, пагоните, и където още Флотът намираше за подходящо да я накичи. Безсмислено при положение, че за всеки чин униформата имаше и цветови белези, но без железата все пак беше по-добре. Огледа с крайчеца на окото си, уж случайно, русолявия младеж на мястото на първия пилот, и със сигурност установи същото отсреща. Свали униформеното сако и започна да навива ръкавите на ризата си.
- Герик, предполагам? Сержант.
- Задникът от Контролната. Капитан.
- Джак Спейд. От три часа насам не и капитан. Предвид състоянието на фрегатата, струва ми се управлението ще има нужда от поне още един чифт ръце.
Джак изпука пръсти и седна в креслото на втория пилот-навигатор.
- Или се лъжа?
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Рик изтича до най-близка конзола, свърза се с контролния център на кораба и почти изграчи:
- Гласова оторизация: Анаяаоптаа Токала! Уайхе Таака окияй де Кааяй Таака Уакиадаапи!
- Гласова оторизация приета - командир Ричард О'Конъл! Освобождаване на командната блокировка!
- Спейд! Герик! Цялата е ваша - давайте! - провикна се по интеркома пиратът, след което смени канала и се свърза с оръжейния контрол - незнам кой си, но очаквах малко повече креативност по отношение на оръдията. Свържи на късо левия и десния борд още при централното разпределение. Така временно ще повишиш мощността на левия борд и ще предпазиш от избухване десния. Само не трябва да се стреля твърде много и с двата, но пък и на нас ни трябва само да покажем че имаме зъби, а не че можем да ги използваме по предназначение. Хайде размърдайте се, че ще трябва да излитаме като в някой евтин холо-екшън сред пламъци, екслпозии и разпадащи се хангари! И някой по дяволите да се захване с изчисление на грав-скока щото няма много дълго да се хващат на зъбенето ни! - а на себеси измърмори - мислех че тея лумпени са го поправили след като ни заловиха в проклетия си кладенец...
- Гласова оторизация: Анаяаоптаа Токала! Уайхе Таака окияй де Кааяй Таака Уакиадаапи!
- Гласова оторизация приета - командир Ричард О'Конъл! Освобождаване на командната блокировка!
- Спейд! Герик! Цялата е ваша - давайте! - провикна се по интеркома пиратът, след което смени канала и се свърза с оръжейния контрол - незнам кой си, но очаквах малко повече креативност по отношение на оръдията. Свържи на късо левия и десния борд още при централното разпределение. Така временно ще повишиш мощността на левия борд и ще предпазиш от избухване десния. Само не трябва да се стреля твърде много и с двата, но пък и на нас ни трябва само да покажем че имаме зъби, а не че можем да ги използваме по предназначение. Хайде размърдайте се, че ще трябва да излитаме като в някой евтин холо-екшън сред пламъци, екслпозии и разпадащи се хангари! И някой по дяволите да се захване с изчисление на грав-скока щото няма много дълго да се хващат на зъбенето ни! - а на себеси измърмори - мислех че тея лумпени са го поправили след като ни заловиха в проклетия си кладенец...
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
-Не се лъжете капитан Спейд. Оставям втория чифт ръце да са на командир О'Конъл, който явно си знае щайгата. Аз ще се заема с оръжейното управление. - Герик отдаде чест на Спейд, след което изгледа 'полиглота' и се запъти към командния стол на оржейните системи.
-Тук поне има по-малко джаги...-командния стол беше с пъти по-калпав от капсулите на изтребителите, но все пак командите се поемаха от шлема и биометричните сензори, а не от клавиатурите и микрофоните. Щеше поне частично да си припомни какво е чувството да се носиш по течението, томографа да улавя намеренията и трансформира в маневри, а ти с половин мозък да следиш развоя на битката, планирайки мислено следващите команди, които отново се трансформират... Чувството беше едновременно като на генерал, командващ флотата си и на обикновен войник, залагащ своя живот в битките. А и как добре се разбираше с изкуствения интелект... Беше отделял цели нощи за миниатюрни настройки, за обучаващи симулации... Дори беше получил похвали за него.
-Отделяне приключено.
-Мамка му!!! - Герик скочи на стола и задейства активацията. Шлемът се спусна и скобите на апарата обхванаха ръцете и торса му. Една цицеста мадама му се усмихна от визьорите на холографа:
-Аз съм Моли и съм мнооого очарована, че ще работя с теб, сладурче!
-Мамка му!!! Ферис на линия, кой е настроил така интелекта?! Ужас! Механик, поне вие чухте ли онова с бордовете?! Искам да знам колко изстрела имам. Охххххх.....
Моли се разкара, отстъпвайки място на триизмерната карта на пространството. По навик Ферис даде един курс, само за да чуе в ушите си едно мазно "Мнее" и също по навик поиска прехвърляне на интерфейса през пилотския имплант. Пак "мнеее"-то. Пилота се околопити, фокусира вниманието си върху двата катера и курса, който беше дразнещо непроменим от него. Един изстрел на минимална мощност отсвири аварийния FTL маяк към който се бяха насочили и накара една мръснишка усмивка да се появи по лицето на Ферис.
-Тук поне има по-малко джаги...-командния стол беше с пъти по-калпав от капсулите на изтребителите, но все пак командите се поемаха от шлема и биометричните сензори, а не от клавиатурите и микрофоните. Щеше поне частично да си припомни какво е чувството да се носиш по течението, томографа да улавя намеренията и трансформира в маневри, а ти с половин мозък да следиш развоя на битката, планирайки мислено следващите команди, които отново се трансформират... Чувството беше едновременно като на генерал, командващ флотата си и на обикновен войник, залагащ своя живот в битките. А и как добре се разбираше с изкуствения интелект... Беше отделял цели нощи за миниатюрни настройки, за обучаващи симулации... Дори беше получил похвали за него.
-Отделяне приключено.
-Мамка му!!! - Герик скочи на стола и задейства активацията. Шлемът се спусна и скобите на апарата обхванаха ръцете и торса му. Една цицеста мадама му се усмихна от визьорите на холографа:
-Аз съм Моли и съм мнооого очарована, че ще работя с теб, сладурче!
-Мамка му!!! Ферис на линия, кой е настроил така интелекта?! Ужас! Механик, поне вие чухте ли онова с бордовете?! Искам да знам колко изстрела имам. Охххххх.....
Моли се разкара, отстъпвайки място на триизмерната карта на пространството. По навик Ферис даде един курс, само за да чуе в ушите си едно мазно "Мнее" и също по навик поиска прехвърляне на интерфейса през пилотския имплант. Пак "мнеее"-то. Пилота се околопити, фокусира вниманието си върху двата катера и курса, който беше дразнещо непроменим от него. Един изстрел на минимална мощност отсвири аварийния FTL маяк към който се бяха насочили и накара една мръснишка усмивка да се появи по лицето на Ферис.
Si vis pacem para bellum
-
cherno_slance
- Posts: 880
- Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
- Location: Бургас
- Contact:
- Тъй, вярно, съррр - процеди през зъби Идомар - да свържа левите оръдия към кондензатора на дясната установка.... За момент си представи как се опитва да изпълни предложението без необходимото време, инструменти и помощници, след което изсумтя. От личен опит знаеше, че най-доброто, което можеш да направиш с неизпълнимите заповеди, е да не ги изълняваш. Идеята беше хубава, но нямаше да стане... не и сега. Обади се по интеркома до Герик на оръжейния команднанден пул:
- Идомар, от контролното табло на оръжнейните - пич, мога да разгъна фазерите в позиция за стрелба с аварийния механизъм, който се използва точно за тази цел. Проблемът е, че той чупи сервомоторите и после не може да приберем установките в корпуса. Имаме пет, до седем изстрела с десния борд. От ляво лъчите са непрекъснати и слаби, в най-добрия случай биха поразили сонди, маяци или НУРС-ове без термична защита. Това е от мен - предавам контрола към вашия пулт.
Идомар натисна няколко бутона и след секунди от двете страни на корабчето се чуха тихи избумтявания, които значеха, че аварийните механизми са извадили на показ оръдията въпреки пасивната съпротива на неподвижните сервомотори. След това натисна обще един бутон и половината светлини пред него изгаснаха, което значеше, че отбраната на дракара е в ръцете на Герик.
Дихание по късно лек трус му подсказа, че корабът напуска базата...
- Идомар, от контролното табло на оръжнейните - пич, мога да разгъна фазерите в позиция за стрелба с аварийния механизъм, който се използва точно за тази цел. Проблемът е, че той чупи сервомоторите и после не може да приберем установките в корпуса. Имаме пет, до седем изстрела с десния борд. От ляво лъчите са непрекъснати и слаби, в най-добрия случай биха поразили сонди, маяци или НУРС-ове без термична защита. Това е от мен - предавам контрола към вашия пулт.
Идомар натисна няколко бутона и след секунди от двете страни на корабчето се чуха тихи избумтявания, които значеха, че аварийните механизми са извадили на показ оръдията въпреки пасивната съпротива на неподвижните сервомотори. След това натисна обще един бутон и половината светлини пред него изгаснаха, което значеше, че отбраната на дракара е в ръцете на Герик.
Дихание по късно лек трус му подсказа, че корабът напуска базата...
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
- Двадесет секунди до позиция за изстрел, такт... извинете, господин Герик - Спейд плъзна ръце по командния пулт - Задръж. Задръж... В обсег сме.
Дясната батарея блъвна. Това, естествено, не предизвика никакво сътресение поради липса на откат. Белезникаво-оранжевоникаквите лъчи пронизаха корпуса на полицейския катер сякаш затоплен нож - бучка масло, и едва ли щяха да нанесат особена повреда, освен при щур късмет, рязко отместване, или ако Герик не бе разширил площта на лъча за сметка на интензитета за твърде краткото време, нужно на чуждия пилот да отреагира.
Някои казват, че надстрелването с лазерни установки е примитивно и почти не се отличава от стрелбата с лък по подвижна мишена. И не са далеч от истината - импулсът е твърде кратък, изключая рисковото, умишлено пренатоварване на енергийния източник, което може да разреже чуждото корито и взриви своето (или да го остави без критичен минимум енергия). Всичко тук се свежда до надлъгване в милисекунди между тактическия офицер, от една страна, и пилотът - от друга - при това буквално. Затова днес Флотът предпочита йонните ракети за близък контакт.
- Лявата батарея не реагира, капитане.
- Подгответе дясната за повторен изстрел, сержант.
"Дракар"-ът се усука в почти безсмислен винт, давайки възможност на Герик да произведе повече заплашителен, отколкото опасен изстрел по втория катер с дясната батарея, но полицейският съд се отдръпна на безопасни координати и фрегатата се плъзна необезпокоявана към гравитационната точка.
Джак вдигна ръце от пулта, целият лепкаво-потен.
- Герик, великолепна работа. Съжалявам, че не сме служили заедно. Господин О'Конъл, каруцата е изцяло ваша за прехода, командването е прехвърлено към вашия пулт.
Дясната батарея блъвна. Това, естествено, не предизвика никакво сътресение поради липса на откат. Белезникаво-оранжевоникаквите лъчи пронизаха корпуса на полицейския катер сякаш затоплен нож - бучка масло, и едва ли щяха да нанесат особена повреда, освен при щур късмет, рязко отместване, или ако Герик не бе разширил площта на лъча за сметка на интензитета за твърде краткото време, нужно на чуждия пилот да отреагира.
Някои казват, че надстрелването с лазерни установки е примитивно и почти не се отличава от стрелбата с лък по подвижна мишена. И не са далеч от истината - импулсът е твърде кратък, изключая рисковото, умишлено пренатоварване на енергийния източник, което може да разреже чуждото корито и взриви своето (или да го остави без критичен минимум енергия). Всичко тук се свежда до надлъгване в милисекунди между тактическия офицер, от една страна, и пилотът - от друга - при това буквално. Затова днес Флотът предпочита йонните ракети за близък контакт.
- Лявата батарея не реагира, капитане.
- Подгответе дясната за повторен изстрел, сержант.
"Дракар"-ът се усука в почти безсмислен винт, давайки възможност на Герик да произведе повече заплашителен, отколкото опасен изстрел по втория катер с дясната батарея, но полицейският съд се отдръпна на безопасни координати и фрегатата се плъзна необезпокоявана към гравитационната точка.
Джак вдигна ръце от пулта, целият лепкаво-потен.
- Герик, великолепна работа. Съжалявам, че не сме служили заедно. Господин О'Конъл, каруцата е изцяло ваша за прехода, командването е прехвърлено към вашия пулт.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Маи'те беше почти задрямала, когато се проведе размяната на реплики между оръжейното и залата за управление. В момента, в който пича там спомена аварийния механизъм Аргайл започна да кълне тихичко, а Май-тай се сепна:
- Ама защо аварийния, тоя не е ли механик.. Не знае ли, че си има ръчно управление..
Тихо бумтене няколко секунди по-късно даде отговор на въпроса й. Докато ирландеца запретваше ръкави и се засилваше към врата с почервеняло от гняв лице, тя скочи бързо и го спря тъкмо преди вратата.
- Виж, дръж под око двигателите, аз ще се оправя с него. Или ще го пратя да ти помага тук - тя се усмихна заплашително и побърза да се изниже през вратата преди колегата й да е размислил. Опита се да се да намери с налучкване оръжейното, но преди него се натъкна на тримата пилоти, които се поздравяваха за нещо и й се наложи да се изкашля няколко пъти преди да я забележат.
- Ъъ.. Някой да може да ми каже как да стигна до оръжейното? Там има нужда от механик, а всички.. упътващи т-табелки в .. коридорите .. с-са ...
Погледите и на тримата се фиксираха върху нея и тя започна да заеква и млъкна, изчервявайки се.
- Ама защо аварийния, тоя не е ли механик.. Не знае ли, че си има ръчно управление..
Тихо бумтене няколко секунди по-късно даде отговор на въпроса й. Докато ирландеца запретваше ръкави и се засилваше към врата с почервеняло от гняв лице, тя скочи бързо и го спря тъкмо преди вратата.
- Виж, дръж под око двигателите, аз ще се оправя с него. Или ще го пратя да ти помага тук - тя се усмихна заплашително и побърза да се изниже през вратата преди колегата й да е размислил. Опита се да се да намери с налучкване оръжейното, но преди него се натъкна на тримата пилоти, които се поздравяваха за нещо и й се наложи да се изкашля няколко пъти преди да я забележат.
- Ъъ.. Някой да може да ми каже как да стигна до оръжейното? Там има нужда от механик, а всички.. упътващи т-табелки в .. коридорите .. с-са ...
Погледите и на тримата се фиксираха върху нея и тя започна да заеква и млъкна, изчервявайки се.
Tanstaafl! Няма такова нещо като безплатен обяд.
Nil illegitimi carborundum!
Nil illegitimi carborundum!
Пръв от тримата отреагира Рик. Ухилвайки се като лисица в курник пиратът пристъпи към Маи'те и прихващайки я през рамото й каза:
- Не се безпокой скъпа, веднага ще те заведа до там. И без това мислех да си поговоря с инжинерния гений, който дотроши оръдията. - казвайки това със свободната си рака разхлаби бластера в кобура и поведе притеснената девойка по правилния коридор, а на другите двама подетна през рамо. - А вие господа защо не вземете да намерите някоя по изкилифещатена грав-линия по маршрута ни, та да ви покажа нещо на което не ви учат в академията.
Като се отдалечиха малко по коридора подметна намигайки на Маи'те:
- Искрено се надявам да не са те тикнали в дранголника за някое психопатично убийство...
- Не се безпокой скъпа, веднага ще те заведа до там. И без това мислех да си поговоря с инжинерния гений, който дотроши оръдията. - казвайки това със свободната си рака разхлаби бластера в кобура и поведе притеснената девойка по правилния коридор, а на другите двама подетна през рамо. - А вие господа защо не вземете да намерите някоя по изкилифещатена грав-линия по маршрута ни, та да ви покажа нещо на което не ви учат в академията.
Като се отдалечиха малко по коридора подметна намигайки на Маи'те:
- Искрено се надявам да не са те тикнали в дранголника за някое психопатично убийство...
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
Спейд проследи ирландианеца и азиатката с поглед на пренаситено безразличие.
- Господин Герик?
- Капитан Спейд?
- Ще бъдете ли така любезен да заемете мястото на втория пилот, докато не изплува второ омайно създание от женски пол, каквото не сте виждал в близките си, да кажем, три затворнически години? След това, ако обичате, въведете следните координати за скок: 113.93.127.
- Господин Герик?
- Капитан Спейд?
- Ще бъдете ли така любезен да заемете мястото на втория пилот, докато не изплува второ омайно създание от женски пол, каквото не сте виждал в близките си, да кажем, три затворнически години? След това, ако обичате, въведете следните координати за скок: 113.93.127.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
-Идвам. Това корито действително започва да ми лази по нервичките. Командния стол на оръжията затихна и Герик избърса избилата безмислено пот по челото му. Очакваше много повече от три изстрела, един от които отиде на халос, а друг - не нанесе чак желаните поражения. Няколко седмици в дрънголника и бе започнал да ръждясва. Трябваше да срита Моли и да си осигури някакви симулации, най-малкото.
-Ето ме на пилотското място. Какво има на тези координати?
Спейд предаде информацията на визьора на Герик. На практика имаше сериозен шанс там да няма нищо, но по принцип трябваше да е некартирана гравитационна аномалия, която да позволи скок до някоя друга планета. Е, можеше и да е на майната си, ама какво от това... Винаги можеха да се върнат, след като цялата простотия с взривовете изври и мине давността на присъдите.
-Тук Ферис. Координатите въведени. Време до целта - 45 минути. Правете каквото ще правите, след което всички следва да се подготвят за гравитационен скок. Ако не - ще ви чегъртаме от стената.
-Ето ме на пилотското място. Какво има на тези координати?
Спейд предаде информацията на визьора на Герик. На практика имаше сериозен шанс там да няма нищо, но по принцип трябваше да е некартирана гравитационна аномалия, която да позволи скок до някоя друга планета. Е, можеше и да е на майната си, ама какво от това... Винаги можеха да се върнат, след като цялата простотия с взривовете изври и мине давността на присъдите.
-Тук Ферис. Координатите въведени. Време до целта - 45 минути. Правете каквото ще правите, след което всички следва да се подготвят за гравитационен скок. Ако не - ще ви чегъртаме от стената.
Si vis pacem para bellum
Аргайл все така го сърбяха ръцете. Просто му се щеше да разглоби нещо и да го сглоби наново. Всъщност това беше навикът му с който спираше нервните си кризи и го усещаше. Но не можеше и да се спре. Изпадаше в паника от мисълта каква каша се е вкарал и най-вече от това, че незнае какво да прави изобщо.
Огледа двигателният отсег. Е разпозна някой неща вързани тук там, но в случая сякаш те изпълняваха други задължения от тези който той бе виждал.
Готинкото маце го заряза отгоре на всичко и той се почуства съвсем загубен.
- Че и взе с нея колана с инструменти. ПФУууу !!
В крайна сметка не намери нищо успокояващо в двигателното машинките си мъркаха или кашляха ама никоя не даваше признаци на избухване зареди това реши да ги зареже.
На излизане се зачуди накаде да ходи и в крайна сметка реши да последва мацката. В крайна сметка в оръжейното все ще намери какво да прави нали сам си бе оправял оръжията на танка тука не може да е по-различно.
- Пък и ще го видя това говедо дето не разбира нищо то механика. А и няма да стой сам с онова сочно парче.
Мърморейки започна да се предвижва леко приклекнал из кораба.
В крайна сметка се натъкна на два бъбрещи си пилота.
- Шефчета ще ме светнете ли на къде е оръжейното ? Ъ ?
Огледа двигателният отсег. Е разпозна някой неща вързани тук там, но в случая сякаш те изпълняваха други задължения от тези който той бе виждал.
Готинкото маце го заряза отгоре на всичко и той се почуства съвсем загубен.
- Че и взе с нея колана с инструменти. ПФУууу !!
В крайна сметка не намери нищо успокояващо в двигателното машинките си мъркаха или кашляха ама никоя не даваше признаци на избухване зареди това реши да ги зареже.
На излизане се зачуди накаде да ходи и в крайна сметка реши да последва мацката. В крайна сметка в оръжейното все ще намери какво да прави нали сам си бе оправял оръжията на танка тука не може да е по-различно.
- Пък и ще го видя това говедо дето не разбира нищо то механика. А и няма да стой сам с онова сочно парче.
Мърморейки започна да се предвижва леко приклекнал из кораба.
В крайна сметка се натъкна на два бъбрещи си пилота.
- Шефчета ще ме светнете ли на къде е оръжейното ? Ъ ?
Hot and Hairy