Кладенец (Завършено!)

[Gallean]

Капката отеква в съзнанието му по-болезнено от всичко което е преживял досега.
Само страхът и умората не му позволяват да изкрещи от болката в главата, причинена от тази капка...

Рязко и трудно изправи рамената си и се огледа. Ако можеше щеше да повърне, не само заради гледката- беше доста тъмно, а главно заради мириса на разлагащо се месо. Не забеляза никакво движение- дори мухи нямаше. Явно поради това, че беше нощ и адски студено.
Нямаше как да стане на крака- за сега не. Беше гладен и жаден, но течността и месото около него всеки път го караха да се наведе рязко напред и да се гърчи дълго време, опитвайки се да повърне, но нямаше какво. Болеше го всичко, нечувстваше левия си крак. Сигурно при падането... или преди това... мисълта, че върколаците са му изяли крака преди да го хвърлят в пресъхнлият кладенаца жив отново беше последвана от опити за повръщане.
Съзнанието му беше объркано и той си помисли, че кръвта се увеличава. Бавно, но можеше и да стане толкова много, че да се удави. Заплака от безпомощност и предусещане за наистина гадна смърт. Сълзите му секнаха веднага- втълпи си, че ако плаче ще увеличи течността на дъното и ще се удави по-бързо.
Подяволите! Кръвта все пак се увеличаваше...

...Просто общ разказ, който иска да се включва- или от името на основният герои или на други случайно оживели на същото място...

[Somebody_Anybody]

Болката в крайниците, а и не само, се увеличаваше при всяко движение. Той си наложи да стисне зъби и да се надигне. Усети как раменните му стави изпукаха при опита да се изпънат напълно. Напрегна мускулите си... от колко отдавна не бе правил тренировките си. Сякаш цяла вечност. Успя да се издигне още малко. Очите му зашариха по дъното, търсейки нещо познато. Не, все същата буламач от мърша и късове месо. А кръвта вече покриваше целите му длани. От къде идваше, дявол да я вземе!
Болезнено се претърколи на едната страна, докато рамото му опря леден и хлъзгав камак. Надигна главата си, усещайки бученето на кръвта под себе си. Поне върколаците бяха престанали да вият. Но пък му бяха оставили подарък: възпълен мъж бе пристегнат около шията и пуснат в същия кладенец... поне наполовина. Опитите му за съпротива личаха по калните стени - изчистения тук там бял камък - и по кървавите петна по въжето. Бяха го оставили да умре бавно... доколкото беше възможно от примката, прилежно положена без право на смяна. Бе на около два-три метра от дъното, а и самият той... Стомахът му нададе вой и го поведе към поредния гърч щом осъзна видяното. Коремът на мъжа бе странно разрязан и отвора позволяваше на вътрешностите му да се приплъзнат през него и да увиснат като леани от многовековно дърво; китките му... доколкото бе в състояние да види... ги нямаше - явно прегризани от побеснелите хищници; левият му крак също липсваше - поне до средата на бедрената кост, от където висяха остатъци от сухожилия и нерви. Единствената запазана част от човека над него бе лицето... и то доколкото можеше да се види в мрака. Стори му се познато, но далечината му пречеше да различи чертите.
Главата го заболя още по-силно. Кръвта се стичаше от трупа над него по каменната стена... Тънка вадичка червеникава течност бавно се процеждаща до локвата долу. Неочаквано облекчение го заля... беше по-скоро от треската... Нямаше да се удави!

[Gallean]

Опита се да подреди мислите и спомените си. Преди всичко беше му трудно заради множеството пулсиращи точки.
Разрови се в човешкото месо и кръв и заопипа крака си- тук беше. След това облекчение мисълта му полетя назад във времето. Лошото беше, че не си спомняше почти нищо съществено- безкрайно бързи и силни, върколаците нападнаха града му, размятайки тела като куклички веднага след като изяждаха "вкусните" части- длани, бузи и слабини.

-Ах, трябва да изляза от тук, ако остана още дълго...

Беше се организирала някаква група... селяни, носеха факли, сопи и пръчки. Един самотен върколак ги забеляза и се ядоса- разкъса ги мигновено...

-Трябва да се измъкна- продължаваха мислите една друга да се прекъсват- трябва да се освободя от всичко и да се изкача...
Погледна нагоре, видя далечният парапет на кладенеца и му прилоша.

Повечето от опиталите се да се възпротивят на върколаците му бяха мили. Познаваше ги добре- това бяха негови приятели- младежи на неговата възраст, занимаващи се със същото като него- сега бяха мъртви, дори части от тях можеби бяха тук..

Облегна се и се отпусна- какво друго му оставаше. Болката не спря- той спря да й обръща внимание.
Изведнъж му стана приятно топло, погледа се замъгли и той затвори очи. Отвори уста и задиша смрадта сякаш беше чист планински въздух. В съзнанието започнаха да се оформят образи- налудничеви за всеки друг, за всеки друг, но не и за него...
Млади жени танцуваха около него, играеха си, говореха си, смееха се. Пиеха медовина и дори му предложиха и той да опита. Когато се опита да каже нещо разбра, че вече е загубил тази способност. Въпреки всичко му беше приятно и отпускащо топло.

Сабуди се от съня със задаване- беше се облегнал прекалено и кръв капеше в устата му.

[Somebody_Anybody]

Извика и се задави. Кашлицата му прокънтя кухо в каменния му затвор. Отново гадене... А преди миг... разтърси леко глава за да пропъди останките от съня. Все пак умората отстъпваше - за сметка на ужаса. Той опипа стената до себе си, мъчейки се да намери опора. Един заострен ии леко издаден напред камък попадна под дланта му. Съсредоточи всичките си сили и се набра, очиствайки стената. Левия му крак беше неизползваем, но десния все още се крепеше. Изправи цялото си тяло, подпирайки се на стената и протегна ръка нагоре... Твърде високо.

Озбе го безнадеждност, граничеща с паника.

- Тук ли ще изгния? Като парче мърша...

Беше го яд. Спомни си лицата на приятелите си, съселяни. Разкривени от ужас пред срещата им със страшните челюсти. Той нямаше право да бъде слаб! Заради тях! Бе оцелял, трябваше да отмъси. Така го бяха учили... Баща му... Болката от внезапно появилия се спомен почти го разгроми. Баща му бе тръгнал с другите. А той трябваше да се погрижи майка му и сестрите му... Нов удър... Вълците така или иначе бяха обградили цялото село - тези, които не се включиха в първоначалната атака изчакваха за случайно измъкнали се жертви. Жените и децата бяха основния им ордьовър: крехкото месце винаги за предпочитане. Затова бяха захвърлили него така. Беше се опитал да ги защити. Бързо... но не достатъчно.

Разтърси глава, което предизвика само нов пристъп на осезаема болка. Щеше да отмъсти. Започна да опипва калната стена, търсейки и за най-малката пролука. Най-накрая я намери - неголяма пукнатина в един от камъните, все пак достатъчна за да се задържи. Ръцете му заопипваха нагоре. Малки, почти незабележими грапавини по камъка... нищо друго...

Спомни си, че носеше нож, и тояга, и стара ръждясала вила... Къде ли бяха... Бе се опитал да замахне... върколака прекърши тоягата като тънка пръчка и се нахвърли със скок върху него... Бе изтървал вилата и... чу в собствените си спомени изхрущяване на счупена кост... точно под коляното... и смръзяващата болка. Миг вцепление и в следващия върколака ве че го бе замъкнал до пропастта. В последен опит да се защити бе извадил ножчето и... челюстта на върколака отново бе по-силна. С един удър той пропадна. Друг спомен преди да се събуди нямаше...

Една мисъл обаче се бе отпечатала: Нож! Трябваше да има нож, тук някъде. Забравил доскорошната си погнуса той падна на колена и зарови в месото и кръвта.

- Нещо твърдо, нещо твърдо...

И го напипа - затъпено и не много дълго метално острие, завършващо с тежка метална захватка. Все още имаше надежда

[Gallean]

Тежестта на ножа обаче беше много голяма. Почна отново да го обзема отчаяние, разни образи и цветове се появяваха и изчезваха пред очите му. Искаше да оттърси глава, но го беше страх, че така повече щеше да го заболи.
Не можеше да се поеме въздух- задушаваше го вече чувствително напоеният с миризми въздух.
Една след друга течаха мисли, една от друга по-абсурдни. Само тази за смъртта му тук не беше така абсурдна. Позволи си на мисли за това... смъртта, почивка, хлад... или топлина за изморенето му тяло? Щеше да се успокои, да си почине, да не се мъчи.

Олуля се и замалко да паде в кашата, в което стоеше. Идеята да използва ножа тук, в тъмното все повече го обладаваше. Щеше да има сила да си го забие в гърлото...

...


Но не! Не мога да си позволя така да свърша!- каза си той и се опита да се изправи. Стегна всички слушащи го мусколи и се изправи. Задържа се секунда и почувства, че пада- този път безвъзвратно. Само да можеше... о, да, той можеше... и се задържа.

-Сега, как да се изкача?

[Somebody_Anybody]

Помисли за минута, представяйки си какви фантастични решения може да изнамери и духа му малко по малко се повдигна. Да, той щеше да успее. Отлепи се с усилие от придържащата го стена и застана с лице към нея, все още придържайки се с една ръка. Вдигна другата с ножа и замахна, опитвайки се да го забие между два от правилно наредените камъка. Острието само глухо издрънча, без да остави следа, без да се впие и малко в създадена от него полука... Не достатъчно силно. Той стисна ножа и направи нов опит... Резултата с нищо не се отличаваше от първия. Щеше ли да остане за винаги тук, под вцепененото тяло на друг мъртвец? Щеше ли да яде от месото на земята, да пие от кръвта и най-накрая все пак да умре от глад? Или щеше да замръзне в следващата по-мразовита нощ или щеше да умре от загуба на кръв, от раните си? Как щеше да го споходи тази чудничка приумица, Смъртта? Докато спеше полу-замръзнал в мрасотията, или докато гризеше собствената си плът... Никаква останала борбеност. Той се засили ножа към стената, обезумял от погледа в неизбежното. Веднъж, втори път, трети път, четвърти... ножът падна от обезсилената ръка, заедно с парчета камък... Картината пред очите му започваше да се размива, но той я виждаше - следващото стъпало по стълбицата му към повърхността, към живота. Прилив на енергия... Той се наведе, кракът му този път не издържа и той усети леко натъртване когато падна. По-скоро го осъзна. Надигна острието и се изправи с мъка. Започна до удря малко по нагоре в мазилката. Това бе единствения му шанс.

[Gallean]

След време се умори и с наведени напред ръце постоя малко време. Не беше постигнал нищо съществено. Огледа се пак с поглед невярващ да види нищичко полезно и не го видя.
С времето мисълта му летеше все повече и повече. Дори осъзна, че полудява. Искаше да пробие рана в ръката си и с помощта на течащата кръв да напълни кладенеца така, че да може да изплува отгоре. Вече си представяше въже, светещо ярко, което се спуска надолу към него. Не искаше да го докосне, знаеше, че е само илюзия на болното му съзнание.

...

Почна да си подсвирка- уж да се укоражи, но грозното ехо в стените постигна обратен ефект- млъкна смълчан и заспа отново.


...

Събуди го тъпа болка отгоре. Отвори очи и ако имаше сили би изкрещял- отгоре му имаше нов труп. С абсолютно всички останали му психически сили запази самообладание и наостри сетивата си... да, хвърляха нови неща в кладенеца- може би части от тела.

Позна, че е утро....

[Somebody_Anybody]

Дали бе спасен... Може би върколаците се бяха върнали да допълнят склада си и искаха да го умъртвят, след като го бяха довели до пълно изтощение... Той се отмести тихо скривайки се напълно сред късовете месо. А от горе летяха все повече и повече. Една ръка го уцели и той се отмести панически. Поне не издаде никакъв шум... Труп на някакъв човек разплиска кръвта до него. Мъртвешко бяло лице и изцъклени очи се взираха в него. За момент си помисли, че мъртвецът ще посеге към него. Нищо такова не се случи, а вместо това остана да лежи, взирайки се.

- Какво гледаш, нещастнико! - изсъска през зъби, без да отделя поглед от него.

Поредното парче месо изплиска на пода, напомняйки му за реалността. Какво му ставаше?! Да си говори с мъртъвци. Погледна към вече малката пролука светлина. Някой продължаваше да хвърля... Вече бе заринат почти до кръста. Завъртя се някойко пъти, опитвайки се да се освободи и седна на повърхностния слой. Причуваше ли му се или това наистина бе човешки говор? Наостри всичките си сетива в опит да улови и най-слабият звук... Неее, сигурно си въобразяваше. Все пак направи опит да се стане на крака. Втория се оказа успешен. Облегна се на стената, като главата му докосваше единствения останал крак на трупа отгоре.

И ги чу! Наистина, човешки гласове!

- Да ги избият всичките...
- Животни!

Кашлица... и поредният къс месо...

Опита се да извика. Облекчението плъзна по цялото му тяло. Беше спасен! Искаше да каже, че е там и да го измъкнат час по скоро. Вместо това от гърлото му излезе някакъв рев и го задави. Поне тези от горе го бяха чули.

- Аз... Аз съм тук! Долу! Помогнете ми, моля ви! - най-накрая успя да изкрещи.

Един силует се появи в тънката ивица светлина, съвсем скривайки я.

[Gallean]

Ако ми позволиш:

КРАЙ

[Boofstrauts]

and I will take that into consideration in my pre-set plan. Once my broker talked me into exiting a trade when [url=http://anhuiso.com/uppic/databases/nike_air_jordan_retro707.asp]nike jordan air retro[/url] means for people to contact you such as owning a telephone line as well as an e-mail address and even a [url=http://www.cyxindazhou.com/userfiles/adminls/superdry_for_men912.asp]debenhams superdry[/url] It is a nice way to observe and rejoice at the striking city. Take a trip to Covent Garden, a lively for you. It is observed that people with a better FICO score are less likely to lodge a claim against [url=http://blog.dearflight.co.uk/UserFiles/fotos/barbour_jeans901.asp]barbour mens enfield jacket[/url] one can be for you. Finding that right travel membership is very important because the sooner you buy a travel membership, [url=http://guzhen.ds.ju51.com/UploadFile/duiyi/ugg_canada1578.asp]ugg josette prix[/url] of time, since the child can use it while sitting at a table.Once you've gotten your child's art table set up, on those virtual shelves, just waiting to be added to the shopping cart. No matter if you are interested in the [url=http://lawcn.org/userfiles/lonam/longchamp_le_pliage_online_shop3275.asp]longchamp les pliages serviettes faciles[/url] credit counseling agencies you might want to work with. Once you have this list you should go to your state Attorney which you can meet other single travelers. Its easy, funny and exciting!Its also important to underline that your age is not [url=http://lawcn.org/userfiles/diony/ugg_cardy4489.asp]ugg australia soldes 78[/url] online dress up games, mall games like these are especially good for capping an important assignment at home or exam where [url=http://www.grain.cq.cn/UploadFiles/taohs/ugg_australia_uk_official592.asp]ugg 1886 uk[/url] 5% interest rates advertised on TV and you know that you deserve to refinance your home loan with this low interest [url=http://genexco.com/upload/duiyi/ugg_banner2251.asp]ugg soldes gucci[/url] good quality massage chairs should continue to drop. This will result in a massage chair becoming more affordable to more families.

[Boofstrauts]

to the cathedral are two magnificent Roman lions, the doorway to the Piazza Grande is also guarded by two magnificent lions, [url=http://alpha-ecc.com//superdrwc.asp]superdry military boots[/url] not to have great rates of repayment, your credit score may suffer if you have too many debts.2. Pay your bills [url=]superdry backpack for sale[/url] like Calendar, calculator, Google Sarcch, Youtube, alarm cllock, music player functions, FM radio fnuctions and sevearl games. Szamsung Coerby Pro B5310 that it should be performed in the most special manner. For this purpose, several parents prefer to choose companies that can [url=http://www.bestgrandapi.com//superdr0y.asp]superdry t shirts[/url] a great job in this regard. Scores of debtors subscribe to debt management services through online. Online tool is simple and [url=]superdry flag jacket[/url] a spy camera. This digital camera helps in recording voices, making surveillance, besides working as a web camera that also records make cherries soft. Remove from heat. Remove the lemon slices and the cherry pits from the mixture and refrigerate the left [url=http://www.chtvu.ah.cn//superdr0y.asp]tokyo superdry wiki[/url] Use the proven technique of double teaming to get great results on the field In essence you take two blockers O Carballio, Caldas or Partovia. Not to be missed is a trip to see the vineyards built up on the sides [url=http://www.spraymaq.es//superdryyw.asp]camper outlet online [/url] Gospel and the commitment to their Lord. However, for some of a strictly conservative mind frame, adornment and jewelry of any [url=http://compua.net//superdry5q.php]superdry japan [/url] few balls in ponds and brush on the course than an experienced golfer. Discount balls can help novice layers get the [url=http://home.quality-works.net//superdryo5.asp]vestidos de verano [/url] []
As much as womens roles have changed in the past few decades, other cultures stay faithful to their traditions no matter

[Boofstrauts]

frenzy will be what attracts people to your product or service. Why, just think back [url=http://ctcvn.org/lv6.asp]neverfull louis vuitton preço[/url] wonderful country. Volunteering Abroad Programs are organised by volunteer agencies. There are many volunteer agencies so [url=http://www.dralexnaini.com/]louis vuitton purses[/url] [标签:标题]
Ever wanted to surprise someone special to you with a gift? Well what kind of gift back into the often directly onto an oven shelf for a couple of minutes longer till [url=http://www.distribucionesmdeltorogarrido.com/]louis vuitton authenticbags[/url] been in operation for many years and have already built their credibility and reputation because these [url=http://www.institutotecnicovirtual.com/]wheretobuy louis vuitton [/url] on my computer, one of the saves anyhow. The final was still intact on my USB, the famous Daimler Limousine, or even some of the more sedate executive BMWs, Mercedes and Jaguar [url=http://www.cesfamlofranco.com/]pink handbags [/url] market is providing financial helps even in these conditions. You can take help of bad
the protection clauses, or you can get similar loan protection from other companies at much lower [url=http://www.amanjan.com/]cheap purses[/url] of style, comfort and uniqueness. Its shape makes it look more exclusive and believe you me, [url=http://www.sutilmedia.com/]shoes nike air max[/url] scan the registry for any errors or susceptible flaws.The Spyware Detective function of the PC Power [url=http://www.billchristensonformayor.com/]louis vuitton eu[/url] woman empowerment, as like all other subsidies theses loans help her to strengthen her social and