Истории от Света на Диска. Великата река

[James Raynor]

Звуците са неприятна работа. Е да, има и хубави звуци - шумоленето на водопад, падащите листенца през есента, свирукането на някой птици. Обаче обикновено звуците имат навика да объркват нещата.
Ето например сещате ли се за онзи специфичен вид мокети, които имитират дървени дъски. Ако си прилично късоглед и разсеян, от далече можеш съвсем спокойно да ги сбъркаш с истински. Но в момента, в който стъпиш на тях, и чуеш острия цепещ звук, ти става ясно - ``Аха не са дъски``.
Самите хора пък така и не са се научили да работят със звуците, които самите те наричат слово. Винаги ще се случи да изпуснат някоя от известните три или четиризвучни комбинации, които обикновено водят до бой, съсипване на имущество, а не рядко при излишна сприхавост, до превземането на цели кралства и сблъсъци на многохилядни армии.
Великата А`Туин е наясно с това. Самата тя рядко издава звук, в разстояние на по малко от няколко милиарда години. Единствено монотонния шум на нозете й, цепещи безбрежното пространство на космоса, се разнася като нежна и неусетна вибрация из света на диска. Той от своя страна, се носи на четири слона, стоящи върху корубата на А`Туин - свещената костенурка.
Най-много със звуците се занимават разбира се Слухарите. Те по цял ден стоят във своя храм, издигнат сред съвършена акустична долина в най-високата планина край Главината, и се мъчат да доловят словата на създателя. Разбира се, надали ще ги разберат скоро, тъй като им пречат хилядите други звуци, идващи от създанията на Диска.
Но най-наясно с гадостта на световната какафония, в момента беше Командир Ваймс от Анкх-Морпоркската градска стража, който току що беше събуден от прекрасен сън, свързан с палми, твърдосварени яйца, коктейли и риболов.
Засъжаление, по-горните вече отсъстваха, а засметка на това, пред лицето му стоеше по пижама икономът Уиликинс, който го викаше по име:
- Ваша светлост, много се извинявам, че се налага да ви събудя, но един висок младеж ви търси и казва, че е много спешно.
Ваймс изруга наум.
- Кой младеж ?
- Представи се като капитан Керът, сър.
- Добре.
Ваймс скокна сънено от леглото и тръгна към вратата, но посредата на просторната спалня го спря женски глас.
- Командире, прощавайте, но не трябва ли да направите нещо, преди да излезете?
Ваймс се обърна към лейди Сибил със сънен поглед.
- Какво например? - озъби се той.
- Да си сложите панталони, например.

Две минути по-късно Ваймс стоеше пред входа и гледаше изумено заелия почитетлна поза със каска под мишница капитан. Двуметровия мъжага му обясняваше съвсем тихо и спокойно какво се случва.
- Но...Но...това не е възможно. Израсъл съм тук и никога не се е случвало. Тя е толкова мудна и тежка, не мога да повярвам, че е способна на такова нещо.
- Съзнавам го, сър. За момента няма опасност, рибарите* и бездомниците просто притичват по нея. Но ако продължава така, може да стане опасно.
- Е в такъв случай трябва да вземем мерки.
- Да сър. Ще издигнем диги. От бетон, за предпочитане.
Ваймс, седна на малкото столче до вратата и зарови пръсти в косата си.
Анкх преливаше. А това не се бе случвало от хилядолетия**.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Рибарите в Анкх-Морпорк са с една идея по-различни от тези в останалата част на диска. Обикновеният рибар се надява да хване риба, колкото е възможно по-голяма. Но рибите и другите създания в Анкх са съвсем малко. Вероятно се страхуват се да не останат зазидани един ден. За сметка на това из реката има какви ли не боклуци, някой от които посвоему ценни. Известен е случаят за рибар, който извадил цял костюм, заедно с вратовръзка и обувки, изхвърлен вероятно от някой благородник. Друг пък намерил цял часовник, който още работел, въпреки престоя си във "водата".
Някой са още по-големи късметлии - старо злато, ковчежета с жълтици, чифтове ботуши. Въобще, Анкх е град с ``хилйъди възможнойсти``, както го описват търговците.
** Това разбира се, не е съвсем вярно. На някой ниски места нагоре по крайбрежието се случва реката да прелее, дори някой земеделци я изпозват като особено плодовита смес, за генномодифицирани зелки. Е понякога въпросните зелки тръгват да бягат из полето, но пъргавите селски деца обикновено успяват да ги хванат.

[Light_Lord]

Фландър Бамбини си беше, ами един съвсем нормален първороден син на проспериращ търговец. Имаше си голямо и свободно носещо се шкембе, в което се криеха други по-малки отделения, широк и жилест врат, но далеч не толкова дълъг и наподобяващи понички, пълни до пръсване с карамелизиран крем, ръце.
С други думи един виден и извисен представител на интелигенцията и високите слоеве на обществото на Анкх.*
Но както се казва: " Ако едно божество ти дари нещо, знай, че ще ти вземе друго. "
Да - Фландър Бамбини нямаше много ум, но пък за сметка на това притежаваше невероятното умение да усеща и разпознава добрата храна.
Днес коремът го бе повел към Шунковата уличка, което означаваше, че е нужно да мине по Сбъркан мост. Майка му настояваше, че от време на време нейното момченце трябва да прави кратки разходки, за да освободи многото си насъбрана ... енергия.
Фландър мразеше да върви. Абе нека си го кажем - Фландър мразеше дори да си мърда пръстите на краката. При удобна възможност дори би накарал някого да изяде храната вместо него, но дори той бе разбрал, че няма полза от такава тактика.
След като разбра, че няма да се случи никакъв неочакван феномен, който да го закара от другата страна на Анкх, Фландър се довери на корема си и го остави да бъде негов водач. Пухкавите възглавнички на краката му, обути в ботуши от 60 долара** заприпкаха към другия край на моста.

Смърт се беше облегнал в края на моста с вид на човек, който прави поредния престой на забутаната ЖП гара, чакайки влак за връзка.
Костелива ръка се измъкна изпод черната роба и на слънцето блесна пясъчен часовник, чиято горна част беше почти ошушкана от песъчинки. Все пак техният брой наброяваше поне още минута ... или две.
Чу се нещо между "пръц", но Смърт го определи по-скоро като тихо "бум".
И се оказа прав.
Някаква сянка доста тромаво, но въпреки това успешно се скри в една малка уличка, а по средата на Сбъркан мост имаше купчина труднопредима маса месо.
Почти се стресна когато нещо меко го побутна от другата страна.
- Ей, черния! Я ми кажи де е Шунковата улица.
Смърт не обърна никакво внимание на изпаряващия се силует, поглеждайки към часовника, а очните му ябълки сякаш се присвиха.
- ДА МУ СЕ НЕВИДИ.

_______________________________________________________________________________________

* Морпорк смятаха, че интелигенцията е много сложно нещо и в крайна сметка бе взето всеобщо решение да я разделят на две, за да има един вид надпревара. А и сбивания никога не трябва липсват.
** По принцип нормалните гумени ботуши*** струват около 50 долара, но ходилата на Фландър изискваха повечко материал.
*** Изработени отдолу с нормални подметки, в повечето случаи от гума, а не от картон.