Смокини и черници

[Averon]

Настръхнал леко от стържещия звук, Естикъл огледа съществото, приближаващо се към него. (Оглеждам за оръжия, брони и други любопитни неща във външния и вид като цяло) Хъх, нейска..... При това доста висока.... С 3-метров червен плащ....... Каква ли е в действителност по душа?
Изчаквам малко, докато нейската се приближи на 4-5 метра от мен, след което я поглеждам право в очните кухини, (с цел да забележа цвета на маната и) и пробвам да я заговоря на общия език:

- Мога ли да ви помогна с нещо? (Наблюдавам всяко нейно движение и оставам нащрек.....)

[Dark_Lord]

Фигурата е на 3 метра от теб и сянката й те пази от жаркото обедно слънце. Не успяваш да различиш кой знае какво изпод наметалото - все едно платта е залепен по някакъв начин за притежателя си. Дори слабия бриз (който сякаш идва отвсякъде) не успява да помръдне червения плащ. Сигурен си какво се крие изпод червения плат. Знаеш какво е и все пак искаш да го видиш. Магьосническият ти нюх усеща нещо нередно. Някакъв феномен, за който тепърва ще ти се наложи да пишеш.
Механичното движение, тракането при всяко свиване и отпускане на ставите... Няма съмнение, че нещото е нейска. Но що за нейска е това? Три метра, добре. Случва се... Пийвал си е мляко директно от кравата, явно. Но къде е блясъка? Онзи типичен за нейска блясък, издаващ огромните залежи на ефирност? По принцип един нищо и никакъв плат трябва да пропуска маната.. но този явно е особено костелив.
Мана. Магия. Усещаш ги във въздуха... но не ги виждаш.

Нейската стои неподвижна пред теб и сякаш те изучава. Питаш се дали използва ефирното си зрение, за да гледа през плата... или се възползва от онези проклети джунджурии на Агилията?

Философските ти мисли стават на пух и прах веднага щом създанието отговаря на невинния ти въпрос.
- Да. - гласът е плътен и пракелено изкуствен дори за нейска - Случайно да се нуждаеш от спътник?
- Писнало ми е да ме третират все едно сме прокажен. Представи си колко е гадно да се държат с теб, все едно си болен от нещо...
- Особено когато не можем да се разболеем.... - нов глас се подава иззад наметалото. Този е доста по-естествен.. почти човешки.. и леко нашепващ.
- Но ти ми изглеждаш свестен.. сякаш ме разбираш.. Или по-скоро ме разбираш, защото не ме разбираш? - отново се обажда механичния глас..
- Искаме да кажем.. защото не ни разбираш.

[Averon]

Откъде идва този втори глас? Да го е постигнал с магия - едва ли. По-вероятно е да го носи втора нейска скрита под плаща.... Или... това е резултата, от онова, което "видях" в червеното "зрънце"....... По-вероятно е този 3-метров мутант да е именно това.... И той... то, не е доволно от отношението на хората към него.... Е, поне не изглежда агресивен... на пръв поглед.
- Разбирам.... те - отвръщам с пауза между думите - разумните същества са съставени от предразсъдъци и враждебност.
- В живота си съм се срещал с предостатъчно подобни типове, които не са ми мислели доброто... Може би ме разбираш... Може би и ти си магъосник, след като някак си скрил от зрението ми нещо по-видимо и от сигнална кула, а именно маната, която.... те.... поддържа "жив"....
- А спътник за какво ти е? Какви планове имаш за бъдещето... си?

[Dark_Lord]

- Нямам представа! - казва се механичния глас.. - И едва ли ме разбираш.. А може би ме разбираш, щом си усетил какво всъщност съм..
- Какво всъщност сме.. ! - обажда се шепота.. - Върху магьосниците тегне прокоба, която едва ли ще изчезне току така. За щастие в Краелд такива като теб..
- Такива като мен..
- Такива като нас.... Такива като нас се радват на някаква почит и то само защото почти всички жители са като нас.. Магьосници, алхимици..
- Опитай се да си представиш какво е да си нейска - почти всички те отбягват, заради миналото на дедите ти. Казват, ми че съм безчувствена твар..
- Но не знаят, че и ние като тях сме били от плът и кръв. Няма как да знаят.. няма как да знаят. Няма как да знаят, че тези трийсет години никога не се забравят..
- Никога!
- А сега си представи какво е да си нейска и магьосник.. в едно. Нещо повече..
- Две нейски, два магьосника в едно цяло.

С тези думи, създанието се освобождава от червения си плащ, чрез едно рязко движение.
Гледката е повече от впечатляваща. Пред теб стоят две нейски, които по някакъв начин са свързани заедно. Първата нейска е почти два метра и щеше да изглежда съвсем нормално, ако главата й не беше в гръдния кош на втората нейска. И двете създания са с един общ гръбнак - втората по-дребна нейска е върху втората. Вторите крака изглеждат неподвижни и се сливат с гръбнака на създанието. Творението има два чифта ръце, две глави и само един действащ чифт крака. Чудиш се как тези нозе издържат създанието, но като възпитаник на Теченията знаеш, че с Магия всичко е възможно.
Маната на създанието има тъмно лилав цвят, като на места е червена или синя.

Всичко е толкова феноменално и невероятно. Изглежда, че освен физически, създанията са свързани и ефирно.

- Нима си изненадан? - обажда се главата в гръдния кош. Изглежда, че механичния глас идва точно от нея..

[Averon]

- По-скоро объркан - казвам, повече на себе си. - Но за какво ви е да се слеете в едно тяло, след като така ще привличате само излишно внимание, а най-вероятно и негативизъм...
Един въпрос обаче глождеше съзнанието му повече:
- А какво ви доведе насам? Аз например, не бях и чувал за място, където тези като нас да са на почит. Краката ми ме доведоха до Краелд съвсем случайно. Откога сте тук?
- Ами Академията? А залежите от ефирист? Какво можете да ми кажете за тях? - въпросите просто летяха от устата му, беше изгубил представа за случващото се около тях. - Къде сте отседнали между другото?

[Dark_Lord]

Объркан си. Всичко е толкова странно, толкова нереално и фундаментално. Без съмнение трябва да се възползваш от тази възможност, трябва да научиш всичко.. ВСИЧКО за тези две нейски. Един подробен доклад би те издигнал сред йерархията в Краелд..

Горната нейска те поглежда и започва да говори..
- Защо сме се слели? Често ни питат, рядко отговаряме.. Работихме в мините за ефирист.. Залежите там са толкова големи, че дори и на нейска може да й прилошее.. Разбира се, ти сигурно си усетил силата на ефирното поле.. и със сигурно знаеш, че единствено амулетите те предпазват от убийствения му ефект. Е.. там долу концентрацията е толкова голяма, че ни се налага да носим доста по екстремни защитни средства...
- Но те естествено са без значение..
- Случи се преди около четири години. Голяма ефирна експлозия.. Никой не знае как стана, просто се случи. Нямаше ударна вълна, нито огън.. само едно огромно виолетово петно.
- Другите раси мислят, че нейските не могат да изпаднат в безсъзнание или да спят, но този удар ме приспа за цели пет седмици..
- Приспа ни, по-точно. Явно ефирността е сляла магията на телата ни... а може би не. Без значение е.
- Без значение е. - повтаря нейската, чийто череп е в гръдния кош на втората нейска... - Особено след като сме братя, поели по един и същ път. О, забравих да ти се представя.. аз съм Трон, а това е брат ми Хрео.
- За останалото ще ти разкажем по пътя към Академията..
Трон те потупва по гърба с костеливата си ръка и започва да ти обяснява нещо.. Въпреки, че не си мърда устните (той няма такива), ти знаеш, че говори.. Уви, звукът е далечен и по-слаб от ехо в пещера без дъно.. Нещо ти пречи, да се вслушаш в думите му.. Преди да успееш да реагираш, медальонът от ефирист се стяга около шията ти.. Опитваш се да дишаш, но не успяваш. Започва да ти се гади, парализиран си и ти прилошава.. Преди да се усетиш, тялото ти се свлича на прашния паваж, очите ти се затварят и всичко почернява.

Какво се случи? Къде сгреши?

Истината е някъде там...