Смокини и черници

[Dark_Lord]

Естикъл :
13ти Моншея. По обяд.

Намираш се в самия център на зоологическата градина, която мнозина наричат "Дивото", въпреки че истинското й име е "Краелдски събор на изкуствено създадена Флора и Фауна". Сградата представлява сив купол, който отвън изглежда съвсем малък и невинен, но отвътре увеличава размерите си хилядократно. За разлика от повечето зоологически градини, тази тук е по-скоро градина - високи букове се издигат сякаш от самото нищо, а ярки бръшляни и лияни ги стискат в смъртоносна прегръдка. Повечето растения са ти непознати и всяко едно е уникално само по себе си. Страх те е да се доближиш до каквото и да е и за това седиш на една от малкото пейки в сградата. Възхитен си от заобикалящата те красота и въпреки, че си на "ти" с Магията, просто не можеш да си представиш как по дяволите някой може да създаде нещо толкова истинско.
Разбира се - това е зоологическа градина и в нея има животни - повечето са пуснати на свобода и единствено твоя нюх и зорък поглед може да ги различи - ята колибрита с гигантски клюнове, катерици с опашка на бобър и козина в цветовете на дъгата, таралеж с пеперудени крила... Списъкът е огромен и въпреки, че си сигурен, че има край, не смяташ да го откриваш. По-опасните създания са затворени в кръгове, подобни на този, който за пръв път видя когато дойде в Краелд - едва преди няколко дена. За жалост, за да се видят тези създания трябва да се плати.
Кристалният ти слух долавя звучната какафония - далечна мелодия, пърхане на крила, още по-далечни стъпки, бълбукаща вода, птича песен и тихо ръмжене. Продължаваш да се оглеждаш - кожата ти настръхва, щом осъзнаваш, че си сам и заобиколен от непознатото. Опитваш се да се довериш на своя скрит усет - той поне никога не те изоставя. Малко по малко успяваш да се пребориш с внезапния страх и придобиваш предишната увереност. Въпреки стотиците животни, с които враждуваш....
Погледът ти се спира (отново!) върху чудноватия медальон, който закупи пред входа на Краелд - нещото те кара да се чувстваш все едно си под вода, но определено те освобождава от напрежението. Този път (както миналия път.. и по-миналия път) ти се струва, че виждаш отражението на младата и красива даенлина, която ти го продаде. Чудиш се дали това е някакъв знак или се дължи на недоспиване. По-скоро е второто.

Още не си сигурен какво те накара да дойдеш тук, но не съжаляваш нито за миг - няколко години в този пъп на магията ще те превърнат в недосегаем магьосник. Но уви, за сега се чувстваш низш, сравнен с магическия гений на този град. А и седенето по средата на зоологическа градина няма да те направи по-вещ в магията.

[Averon]

Събудих се рано сутринта - отново не успях да се наспя. Въпреки че медалъона бе премахнал напрежението от магическото поле, и въпреки че се натоварвах през деня, вечер не можех да заспя до късно и сутрин се будех рано, недоспал.
Измих се на кладенеца извън мизерната квартира, в която бях отседнал, хапнах набързо от оставащите ми провизии и потеглих отново из града. Беше пълен със нови и интересни неща, които просто те предизвикваха да им обърнеш внимание. Така и днес, до слуха ми достигнаха интересни крясъци и писъци от зданието, представено като "Краелдски събор на изкуствено създадена флора и фауна". Любопитството поведе краката ми и преди да се усетя, вече вървях внимателно в центъра на пътеката навътре и се оглеждах изумен и малко стреснат - тези същества наистина не можеше да са естествени. Явно някой си бе поиграл с генетиката им и бе постигнал нещо, очевидно, странно. Не се приближавах до животните, защото не знаех как (или по-точно като какво) биха реагирали. Седнах на една от пейките, и продължих да се чудя на възможностите, положени пред краката на един магъосник. С гордост и малко завист си напомних, че и аз съм такъв.
Постоях така известно време, замислен, и леко напрегнат - все пак бях сам насред парка, сред всевъзможни цвъртящи и пищящи твари. След малко го осъзнах - не беше възможно всичко това да е оставено без контрол (разбира се, че можеше - с магия всичко се постигаше);
но все пак някой трябваше да наглежда, храни и полива тази своеобразна градина.
Помислих още малко, изправих се и се запътих към другия изход, с надеждата, че там ще има някой, с когото да си поговоря, за да убия скуката, да мине малко време, а след това щях да намеря удобно местенце наблизо и да обядвам...

[ИИ] Съжалявам, преразказах някои неща от поста на Дарк, надявам се да се е получило добре като въведение за героя ми [/ИИ]

[Dark_Lord]

Аудио картина

Естикъл :
След няколко минути вървене достигаш до желания от теб изход. ниска арка, покрита със зеленина. Решен да напуснеш чудния купол, ти правиш една голяма крачка напред. Влажния въздух, зеленината и животинските писъци са заменени моментално от приятен аромат, хиляди цветове и глъчката на тълпата.

Намираш се в самия център на северните покрайнини на град Краелд - най-оживената точка. Улиците са заменени от огромни площади, а жителите радостно обикалят около хилядите опълани палатки и сергии. Магазините и по-важните сгради са издигнати върху пиедестали, за да не заемат допълнително място. Хиляди знамена плющят под напора на вятъра, въздухът е изпълнен с аромата на екзотични билки и магия, кули с незнаен произход и собственици разкъсват облаците на спокойното небе, а ти се чувстваш по-дребен от всякога! От някъде се чува сладкото пеене на камбанки и звънчета. Тяхната мелодия гъделичка струните на сърцето ти и изведнъж се замисляш дали в град като този изобщо има някаква престъпност.
Не знаеш от къде да започнеш : Пред теб се разкриват няколко сгради върху един и същ пиедестал, до който се стига чрез поредица от стълби. Една от сградите представлява многоетажна зелена кула с железни врати - на върха й има гигантска камбана, заобиколена от ореол от хиляди звънчета. Върху желязната врата забелязваш непознат за теб знак - сребриста вятърна мелница.
До нея има схлупена гостилница, носеща гръмкото име "Кораловото Острие" - сградата ти се струва прекалено прилична, тиха и.. чиста - поне отвънка.
Сградата най от дясно е ниска землянка с плосък покрив, върху който е опъната лилава палатка.
От началото тези сгради ти се струват нестандартни и дори странни, но в сравнение с другите неща в този град те са сравнително нормални. Попе за хора като теб.

[Averon]

Музиката се разливаше сред глъчката и ми въздействаше някак успокояващо и обнадеждаващо. Без да се усетя, вече бях изминал половината път до железните врати, ограничаващи групата сгради, сред които и кулата, от която се носеше приятния звън. Навреме се усетих, че нямам работа по такива места, и бързо се слях с тълпата. Символа на портите определено беше или на някакъв благороден род или на някакъв Орден, а магъосниците вече не се приемаха добре по такива официални места. Вярно, аз не се обличах като магъосник, но в дни като тези, трябваше да се покривам и да не привличам внимание към себе си, защото враговете ми имаха очи и уши навсякъде. Дали Агилията имаше чак такова влияние и тук, в този магически град?

Реших да не рискувам и предпочетох близката гостилница, която вдъхваше доверие поне на външен вид. Реших да хапна и да си поговоря с гостилничаря, току-виж науча нещо интересно. Възнамерявах също и да узная що за комплекс беше този, от който се носеше приятната музика.

[Dark_Lord]

Естикъл :
"Кораловото Острие" е на пръв поглед съвсем обикновена едноетажна гостилница със затъмнени прозорци без пердета. Керемидите са виолетови и наредени като огромна рота войници, а коминът стърчи като гигантско оръдие, чакащо своето гюлле.
Врата няма, но за сметка на това на нейно място се полюшва стара, но здрава черна завеса със зеленикав брокат.
С дълбока въздишка дръпваш завесата и си проправяш път в самата гостилница.
От вътре те лъхва на нещо, но не успяваш да определиш какво е - сигурен си обаче, че не е алкохол. Миризмата е приятна, лека, гъделичка сетивата ти и идва от всякъде.
По цялата дължина и ширина на "Кораловото Острие" са наредени малки кръгли масички с покривки, "одрали" кожата на завесата. Тук там се вясва някоя ваза с огромни маргаритки и други растения, на които ти набързо даваш прякорите "зеленина" и "треволяци".
За своите символични размери заведението е доста прилично и подредено.
Опитваш се да не притесняваш посетителите и за това не оглеждаш напълно масите, тъй като единствената ти цел е да се наядеш и да поговориш с гостилничаря. Фигурите, които просто няма как да не забележиш са тези на двама върколака в ъгъла, един елф с лира до тях и някакъв посивял старец с огромна бъчва на гъба, огромна сламка и няколко дузини колби и епруветки пред него. Останалите посетители са изцяло хора без никакви отличителни белези, като се изключат изкаляните, прашни дрехи и покритите със сажди лица.

Тъй като искаш да си поговориш с гостилничаря, ти сядаш на един висок трикрак стол пред барплота и замръзваш в очакване.
Мъжът пред теб е набит човек с чорлава червена кос и много дълги мустаци от същия цвят. Дължината на мустаците те впечатлява, тъй като мъжът е през цялото време с гръб към теб, но ти ги виждаш идеално. Въпросният човек изглежда е зает, та се налага да те обслужи сервитьорката на гостилницата. Тя е елфа с къса руса, на места почти бяла коса - очите и веднага те впечатляват със своя красив хлад. Тя ти се усмихва невинно и бърка за момент в своята червена пристилка. Това нейно движение насочва вниманието ти към нейното облекло - само по себе си оскъдно. Тялото й е едва покрито от къса престилка, пола и кожена риза с къси ръкави - и трите са огнено червени и подчертаващи пищното й тяло. Елфата изважда от своята пристилка едно перо, топва го в мастилницата на барплота и нейния меден глас прекъсва транса ти.
- Какво ще желаете, господине? - пита те тя, а другата й свободна ръка (дясната) ти подава менюто в синхрон с думите.

[Averon]

Уау! Такава красота не се среща всеки ден... - помислих си и червенина изби по бузите ми. Усетил това, грабнах менюто и го разтворих широко пред лицето си.
- Хм, интересно... Разполагате с... богат избор - говорех глупости; трябваше да се осъзная. Трескаво загледах към рафтовете - шишета във всякакви цветове, чаши, халби..... А, разбира се! - прочистих гърлото си, сгънах менюто и го подадох напред; наложих волята си и я погледнах право в очите, изрекох непоколебимо - Специалитетът на заведението, с халба от най-добрата ви бира. Благодаря ви, това е.
Въздъхнах наум, сърцето ми биеше лудо. Извадих лулата си и торбичката с тютюн, и докато я пълнех, се обърнах към гостилничаря:
- Прощавай, добри ми човече, нали нямаш нещо против да запаля?

Ако разговора потръгне, непременно запитвам и за комлекса, от който идваше музиката на звънчетата, също така и за други интересни места наоколо. Освен това, се интересувам и от новите неща, случващи се в града.

[Dark_Lord]

Естикъл :
Гостилничарят се обръща към теб с доста укокорени очи и ти показва с пръст, че някои от посетителите пушат. Това те кара да се изчервиш още повече, но пък успяваш да си запалиш лулата. Приятния мирис те обладава изцяло и ти задаваш своите въпроси на мъжа пред теб.
Човекът ти се усмихва и ти посочва елфата, която току що прие поръчката ти. Преди да се усетиш за какво иде реч, младата сервитьорка поставя ръка върху рамото ти, а с другата поднася поръчаното от теб блюдо.
- Днешния специалитет е "Пръсти от шаран" - панирано бяло месо от шаран, специален сос за топене и гарнитура от картофи на фурна. А бирата е "Мракосветско Тъмно" - изнезнала от най-тъмните и дълбоки изби на здрачниците и направена от хмел, мразещ слънцето.

Гозбата изглежда така все едно може да засити трима човека - ухае превъзходно и веднага пълни устата ти със слюнка. Преди да опиташ от "пръстите", елфата те заговаря със същия меден глас от преди :
- Извинете нашия гостилничар. Родил се е без език, горкия. Без да исках дочух вашите въпроси и се чувствам длъжна да ви отговоря. - можеш да се закълнеш, че ушите й вибрират - Сградата със звънчетата е новопостроената Гилдия на Музикантите. Не знам много за нея, но звуците са приятни и привличат клиентите. Иначе за интересни неща - дори мравуняците в Краелд са интересни! Като ви гледам, приличате ми на магьосник, та за това ще е хубаво да посетите някое магьосническо мероприятие или дори Академията на Кестена.

Един от даенлините от масата в ъгъла се провиква и елфата те напуска. Замисляш се за малко. Тук хората изглежда симпатизират на магьосниците - нещо, което ти се струва адски странно и уникално.

Хващаш приборите и подхващаш специалитета на заведението. Това удоволствие ти струва цели 85 кристала.
В края на чинията има малко триъгълно парче червен корал, което явно служи за украса.

[Averon]

Хъх, Гилдия на Музикантите, а? Звучи приятно... ммм, тези "пръсти" са много вкусни, а бирата е страхотна Обмислям още малко думите и, при което се стъписвам Откъде разбра че съм магьосник?!?! АКАДЕМИЯ НА КЕСТЕНА!? Хъх, явно Краелд е наистина интересно местенце
Дояждам специалитета и допивам бирата, докато изпушвам лулата си (след което я прибирам), след което си плащам сметката (-85 кристала), оставям и бакшиш (-15 кристала), изправям се и напускам гостилницата.
А къде ще я търся тази Академия, като не разбрах къде се намира? Връщам се вътре, намирам отново елфата и се поинтересувам за местонахождението на това "здание", след което се насочвам в посоката, в която ме е упътила тя.

[Dark_Lord]

Естикъл :
Елфата се усмихва, явно зарадвана от щедрия бакшиш, който си й оставил. За съжаление, щом чува въпроса ти, нейната усмивка значително се стопява. Не можеш да разбереш защо.
- Югланс Региа, естествено! О.. извенете, забравих, че сте нов. Тук повечето улици нямат имена, тъй като са прекалено къси. Повечето сгради са разположение около, по или върху площади. В Краелд има сигурно стотина площата, но най-главните са едва осемнадесет. И всички носят някакви странни имена. Югланс Региа е тъй наречения седемнайсти площад. Колкото по-голямо е числото на площада, толкова по-голям е той по размери. Все от някъде ще можете да намерите карта на площадите, въпреки, че подобни неща са рядкост.. Питайте някой от вашия занаят - те със сигурност ще могат да ви посочат Академията. - изведнъж елфата започва да си говори под носа, но ти успяваш да я чуеш -
Една странна сграда си е тя.. Естествено.. всички сгради са си странни.. Но магьосническите са връх на особеността.
Лично бип ви упътила, но за съжаление работното ми време току що започна. Отбийте се отново, ако желаете.

С тези думи усмивката й се възвръща и тя се заема на отсервира остатъците на човека с голямото буре, което беше видял по-рано.

[Averon]

- Непременно ще намина пак! - заявявам аз с усмивка на лице, смигвам и, и излизам извън гостилницата. Е-хееее, 18 >основни< площада!!! Хъх, е, време е да пообиколя малко, Академия звучи интересно.
Тръгвам по пътя, и се оглеждам за някой, който се облича като магъосник, ако не намеря, спирам някой и питам за посоката към Югланс Региа. В случай, че не намеря никой, който да ме упъти благонадеждно, питам за продавач на карти (за карта на града).

[Dark_Lord]

Щом излизаш от гостилницата, отново те обзема онова чувство.. Неизвестното. Странното. Познатото.. И все пак неизвестното.
Все едно си прочел книга и тя ти е станала любимото четиво, но миг след като затваряш прашните й корици, разбираш, че съдържанието й е било гавра с оригинала..
Погледът ти все още не е привикнал с цветната тълпа. Обикновено в другите градове магьосниците се крият и дори най-опитните шпиони не могат да проникнат през дебелия слой от дегизиращи магии и капани. Но тук.. нещата са различни. По дяволите, всичко е различно!
В Краелд всеки един магьосник се гордее с облеклото си - колкото по-помпозно.. толкова по-добре. Блясъкът на кристалите от стотици жезъли те заслепява и обърква. Тъй като не можеш да прецениш кой точно колега да попиташ за пътя ти сканираш тълпата за продавач на карти. След минутка съзираш един в подножието на един сив пиедестал, върху който се издига висока, метална кула - толкова тясна, че едва ли някой може да се побере в нея.
Продавачът на карти се оказва елф с руса, на места червеникава коса, вързана на дълга плитка, пресичаща гръдта му. Дрехите му черни и прокрити със сребрист брокат - очевидно ефекта на непозната за теб магия. Пред него стоят десетки изправени свитъци - до един с еднакви размери. Между купчината от пергаменти разпознаваш и типичните свитъци, съдържащи низши магии.
Щом питаш елфа за карта на града, той ти отвръща с плаха усмивка и ти отвръща :
- Естествено, естествено. За жалост в тази част на града се продават единствено карти на първите девет площада - от Морус рубра до Югланс региа. Останалите 10 основни площада, и жилищните-площади и комплекси на север от Първата мина могат да бъдат закупени единствено от Югланс региа. Картите струват 50 кристала. Ако покажете тази карта на продавача в Югланс региа ще получите петдесет процента намаление или символичен подарък.

[Averon]

Символичен подарък?! Тоя шегува ли се с мен! 50 кристала само за карта на половин град!? Как смее!........ (това е само наум, без външна реакция)

Бързо се успокоявам и въздъхвам тихо, посягайки към кесията. Сигурно е заради всичко наоколо - толкова е различно... Направо не мога да повярвам, че такова място съществува след падането на Дома на Хаоса...

- Добре, братко, съгласен съм с цената, която си определил за картата - заявявам на глас, изваждайки шепа кристали и отброявайки 50, след което отново завързвам кесията си с връвчицата и я затъквам в колана. - Заповядай! А как така тази Академия на Кестена съществува без знанието на външния свят? Как Агилията не се е изявила и тук? Ами простолюдието - нали селяните ни заклеймиха като виновници за Отдръпването на Боговете? Как така търпят магъосници наоколо, камо ли разхождащи се набожно, накичени с роби, островърхи шапки и жезли?? Навсякъде, където са били видени магъосници, като тези тук, са били избити или изгорени на клада! А и откъде произлизат тези невероятно силни ефирни полета, които биха те унищожили, ако не носиш това - и изваждам за малко верижката с ефириста изпод ленената си риза.

[Dark_Lord]

Продавачът на карти с радост поставя кристалите в някакъв сандък, който не забелязваш чак сега. Картата е чисто нова, с червения восъчен печат на производителя - Гуенбран-ап-Синтал. Решаваш, че това ще да е името на твоя събеседник.

Картата

Елфът се подпира на някаква табела зад него, усмихва ти се за пореден път и започва да ти обяснява със своя типичен за елф, мелодичен глас..
- Поредния объркан посетител, а? Виж.. аз, за разлика от всички останали не съм магьосник и не съм запознат до толкова нито с историята, нито с особеностите на града. От едва година съм в Краелд.. в началото адаптацията е трудна, но за сметка на това това е градът на възможностите! Всички са равни. Но нека ти отговоря на въпросите, тъй като виждам, че бързаш.. Виж сега.. силното ефирно поле се дължи на мината в самия център на града. Всъщност, те са две, но ще се спра на главната. До колкото знам, преди около сто години в центъра на града е открито богато залежище на ефирист - лилав камък със силен магически заряд. По принцип преди откриването на кристала околността била известна с ненормалната си ефирност, но с копаенето в недрата на земята ефирността се увеличила.. стократно.. хилядократно. Сега Краелд е едно от малкото места където се добива ефирист.. и естествено, всички купуват от тук, защото ефиристът е сравнително евтин. Но нека не говорим за това.. ако се интересуваш от камъка говори с някой бижутер от Фикус нота, да речем - там са занаятчиите. Естествено - подобно място е полезно и за алхимици и за магьосници. В началото размириците между магьосниците и останалите хора от Ендивал били незначителни, та всичко било перфектно. Алхимици и чародеи работели ръка за ръка - възползвали се от уменията на другите и прогресът бил зашеметяващ. С настъпването на Хаоса, обаче имало малко размирици. Стигнало се дори до задкулисна война. Накрая обаче се разбрало, че повече жертви не си заслужават. Сега алхимици и магьосници отново работят заедно - за разлика от останалите градове, Краелд е мирно местенце. Тук ще направиш трудно разлика между алхимик и магьосник, тъй като и двете групи работят толкова сплотено, че уменията им стават общи. Агилията няма как да се намеси - да се обяви война на магьосническото съсловие в Краелд означана забавяне на технологията.. а ти знаеш какво е технологията за алхимиците. Дай им нещо дето дрънка, пък ги гледай как се лигавят.
Близката Академия на Пламъка се възползва първа от ефирността на мястото. В началото става леко кривогледа и едва успява да поеме контрол над нещата, та за това създава нова Академия - Академията на Кестена. Тя се води нещо като щабквартира на Акедемията на Пламъка и отговаря за ефирното поле. Тя произвежда тези амулети и т.н. С две думи - старае са да направи живота на създанията сравнително безопасен върху тази ефирна земя.
И накрая.. за селените и простолюдието. Всеки решава сам дали да посети Краелд или не. Ако му харесва - остава. Ако не му харесва - взема си дърмите и се изпарява, нали така? Бунтове и недоволствания се контролират лесно чрез амулетите. С купуването на това парче ефирист с верижка ти обещаваш да се държиш на ниво.. А и, когато един град е изграден върху и от магия, хората без магически способности - като мен, например нямат право да се оплакват. Който не харесва магьосници, да си живее на село.

[Averon]

Поемам картата от елфа и я разтварям, докато го слушам. Мммхм, ммхм, а, ето го и Югланс Региа.... Изслушвам го, на няколко места се учудвам и вметвам простички фрази като "Наистина?!" и "Как така?". След като свършва, навивам отново картата и потупвам брадичка с нея.
- Много интересна история, наистина. За всичките си години не съм и подозирал, че такова място може да съществува - място, където магъосниците да са уважавани и нещата да са както са били някога, преди падането на Кулите...... Благодаря ти, добри ми човече.
С тези думи му обръщам гръб и тръгвам отново по улицата. Неизминал и 50 метра, решавам да спра и да разгледам още веднъж картата, този път по-подробно. Насочвам се към най-близките стълби или пейка, сядам и отново се заемам с разглеждането на картата. Оглеждам се за табела наоколо, указваща улицата на която се намирам, след което се ориентирам накъде трябва да тръгна. След като съм уточнил посоката и следващите няколко пресечки, навивам картата и я прибирам в раницата си, тръгвам към Югланс Региа, но с нагласата да разгедам града, преди да стигна до там (тоест, може и да се отбия до някое интересно място по пътя, а не да вървя само право към площада.)

[Dark_Lord]

Хвърляш един бърз, но внимателен поглед върху картата - от онези специфични погледи, на които са те научили в Академията. Едно мигане е достатъчно да запечата особеностите на пергамента в безкрайните предели на мозъка ти. Навиваш картата, с надеждата, че паметта ти е още свежа и се оглеждаш наоколо. След миг разбираш, че това което търсиш е точно пред теб - една уютно-изглеждаща, зелена пейка, само на пет-шест метра от малко поточе, в което плуват чудновати рибки. С удоволствие отпускаш тялото си върху дъските на пейката, асимилирайки последната част от онези рибени пръсти. Вкусът на бира все още си играе с небцето ти. Върхя лявата облегалка за ръце на пейката забелязваш малка, метална плочка, на която пише "Пейка номер 16. Собственост на площад "Самбукус Велутина"" Тъй като това е едно от имената в картата, ти решаваш, че Самбукус Велутина е названието на площада.
Площадът е със сплескана форма и от него водят началото си само четири пътища. Този на юг, води към "Морус рубра", югоизточния е за "Галантус нивалис", а североизточния е за "Кастанеа дентата". Западния път води направо към "Пуника гранатум", която е само на един път разстояние от "Югланс региа".
Нищо интересно не привлича погледа ти, като се изключи малко магазинче за Дърворезба и още по-малък дюкян за кожени изделия.

[Averon]

Оттук, на запад, към "Пуника Гранатум", малко преди това има пресечка към "Цидония Облонга"...... Добре де, излязох, за да разгледам града, така че ще разгледам "Пуника Гранатум", преди да отида в Академията на Кестена......
Боже, та това място е..... нереално, невъзможно, нелогично...... та аз съм магъосник!! Живял съм в страх, всеки би могъл да ме предаде, тъмните ъгли - навсякъде, опасността - част от мен, а сега всичко и всички сякаш са част от утопично общество без никакви проблеми...... Просто изглежда невъзможно.......
Замислен, наблюдавайки клокочещото наблизо поточе, оставам още 10ина минути на пейката, след което ИИ вече прибрал картата - в предното действие /ИИ се запътвам с умерена крачка и леко напрегнат в посока площад "Пуника Гранатум", подозиращ че там ще заваря поредната изненада на това място.

[Dark_Lord]

Естикъл :
Стигаш в началото на "Пуника гранатум" след десетина минути умерено ходене по широките друмища, свързващи различните площади. Гледката, която се разкрива пред теб и този път успява да те хване неподготвен.
Площадът е сравнително голям, със синкави павета във формата на шестоъгълници. Четири огромни платформи, напомнящи кората на разтворен нар сочат четирите посоки на компаса - североизток, югоизток, северозапад и югозапад. Четирите платформи са с еднакви размери и се издигат на около метър над земята. Зоркият ти поглед успява да различи няколко табелки там където елипсите се срещат. След кратко взиране разбираш, че всяка платформа си има име - Кора 1, Кора 2, Кора 3 и Кора 4. Върху всяка Кора са разположени стотици малки червени сферични сгради с кръгли врати и никакви прозорци. Чудиш се дали сградите представляват търговски маркет или жилищен комплекс. Около площада няма жива душа, нито други табели, които да те насочат нанякъде.

[Averon]

Проклет град! К'во е това, по дяволите, и кой е бил скапаняка, който е проектирал тази глупост?! По-шантаво място на този свят едва ли има! Вече тръпки ме побиват.......

Дълбока глътка въздух, отпускане на юмруците....... Нагласям презрамките на раницата си, оглеждам още веднъж целия площад, подсвирвам, ослушвам се за някакъв признак на живот......... и тръгвам към шантавата платформа, която е най-близо, и я оглеждам отблизо за детайли освен всичките малки сферични сгради, покрили повърхността на "Кората".............
Покатери се върху елипсата, приближи се до първата червена сграда, долепи внимателно ухо на вратата........... /Кристален слух + Усет за опасност; Ако не чувам нищо, почуквам, пробвам да отворя, ако е заключено, отивам на друга сграда, където повтарям същата поредица от действия/

[Dark_Lord]

Естикъл :
Аудио картина

Щом долепяш скъпоценните си уши до червената сфера, в главата ти зазвънява една странна мелодия. Трудно ти е да определиш какво точно издава звука, който дочуваш, но едно е сигурното - източникът е странен и неестествен. Дочутото може да се сравни с шумоленето на тръстиката преди зараждането на ураган или дъжд от кристали върху опъната кожа.. Крайният резултат е едно объркващо тракане и бумтене.
Не успяваш да разбереш какво точно създава звука, но поне успяваш да усетиш някаква повторение в цялото това тракане - странна закономерност, която превръща допредималко хаотичния звук в перфектна нишка от звуци. Подобен педантизъм може да идва само от колелата и зъбците на добре смазана машина или от труда на хилядорък майстор-перкусионист.
Колебаеш се дали да почукаш от страх, че звука от кокалчетата на ръката ти върху буковите дъски може да прекъсне тази нишка.. завинаги. И все пак този такт, тази закономерност те привлича със своя хипнотичен ритъм.

[Averon]

Много внимателно, страхувайки се да не наруша целостта на композицията, се отдръпвам леко назад, и приглаждам робата си. Дали имаше някой вътре? Естествено би било да има някой, който да поддържа "нещото" да трака и бумти. Дори и машините имат нужда от наблюдение.....Освен, ако, разбира се, не се поддържа с магия.....
Оставям раницата в краката си, изваждам верижката с ефириста и я оглеждам подробно. Странно, дали след като всичко наоколо бе просмукано с ефирност, бих могъл да усетя дали отвътре струи такава, но по-съсредоточено, като от активна магия........ Като че ли отново мерна за миг даенлината, продала му медалъона няколко дни по-рано, на входа на Краелд........ Погледнах отново към ефириста - формите му, прекрасно изрязани, вероятно от майстор-бижутер, проблясваха в лилаво, но нямаше и помен от лицето и.......
Тръсвам глава, стисвам здраво амулета с дясната си ръка и насочвам енергията му към вътрешността на сградата................ / ИИ: "Усещане на Магия" - вградена нисша магия в медалъона - насочена към сградата/ИИ/

[Dark_Lord]

Естикъл :
Системна тема

Плоската повърхност на куба докосва червената сфера и само след броени секунди усещаш вибрацията на магията. Нейната необичайна енергия преминава с трудност през стената, в резултат на което, действието й отслабва значително . Времетраенето на магията продължава само около минута - през този кратък период от време ти изпадаш в нещо като транс, който те запраща в основата на самата сграда. Погледът ти се промушва през частиците на стената и се озовава в центъра на сфера от тъмнина. За щастие, зад теб струи силен поток от светлина - все едно някой е извадил месестата част от голяма тиква и е поставил газена лампа в нея. За да се концентрираш върху единствения ефирен източник са ти нужни трийсетина секунди. Преди това светлината е сравнително мътна и виждаш само едно размазано лилаво петно. Едва след като достигаш нужната концентрация и се абстрахираш от всичко останало ти успяваш да различиш две човекоподобни фигури, съставени изцяло от ефирност. За миг ти се струва, че двете създания са едно цяло, понеже ефирният им поток е свързан - на места светлината е ярко червена или тъмно синя, а на други (там където червеното и синьото се докосват) - неутрално лилава. Сякаш маната ги свързва - колкото и нелепо да звучи. За момент дори оставаш с впечатлението, че едното създание се е покачило върху другото, за да се слее с него, образувайки един висок и не чак толкова строен силует. Яркия блясък, символизиращ нивото на концентрирана ефирност показва, че създанията са създадени изцяло от магическата мощ - и то така, че да не могат да живея без нея. Опитваш да си спомниш нещата, на които са те учили в академията с надеждата да научиш нещо повече за този феномен, но музата ти идва едва след края на магията.
Пред теб отново стои прясно боядисаната червена сфера, а в главата ти се е зародил същински хаос от спомени, хипотези, теории и анализи..
В края на същинския транс, щом необичайното вибриране в дясната ти ръка изчезва ти най-накрая успяваш да си спомниш, къде за пръв път си видял подобно високо ниво на ефирност..
При нейските.

[Averon]

Нейски. Такава малка сграда и машина на едно място? Едва ли... Ефирността издава звуците... Звучи като най-правдоподобното обяснение....
Естикъл отвори очи, хармоничният шум все още беше наоколо. Клекна, за да поеме въздух. Свали раницата от гърба си и започна да рови. Резервни дрехи, лула, карта, ядене, ром..... Я, ром! Надигна ботилката и отпи юнашка глътка. Сладникавия вкус се разля в устата му и сгря гърлото му. Запуши отново рома и го остави настрани. Така, прахан, огниво, свещ, а, масло! Точно това му трябваше! Трябваше да отбележи по някакъв начин тази сграда, а не разполагаше с подходящо заклинание, затова щеше да използва налични средства.

Прибра останалите неща в раницата си, метна я на рамо и се отдалечи на няколко крачки от сферичната къщичка. Запали свещта, отряза тънко парченце масло, постави го от горната страна на кинжала и го задържа за малко над пламъка на свещта. Угаси свещта и я прибра обратно в раницата, заедно с прахана и огнивото, след което бързо и тихо се приближи отново до сградата и размаза мазнината от лявата страна на прага, точно пред него. Изчака малко, за да поизстине маслото, помисли и добави няколко капки ром до петното. Дано есенцията му не е изчезнала преди да се върна.... Прибра всичко, затъкна кинжала в колана и тръгна към другите сгради. Искаше да разбере, след като всичките са еднакви, дали и в тях се случваше същото. Целия площад можеше да се окаже едно голямо ефирно съсредоточие, каквото и да значеше това. В този град нещо не беше както трябва, усещаше го.
ИИ - приближавам се до няколко сгради подред за да разбера и от тях ли се чува бръмченето /ИИ

[Dark_Lord]

Eстикъл :
Опитваш се да подслушаш около една дузина сфери. В шест от тях не успяваш да чуеш нищо - абсолютно нищо. Или съответните сгради са напълно празни или върху сградите е издигната непробиваема бариера, срещу подслушвачи като теб. В другите шест се чуват обичайни ежедневни звуци - хъркане, тракане на чинии и тенджери, тихо шушукане в две от сферите на език (езици?), които не разбираш, скърцане на дъски. Нито една от сферите не издава звук, който дори малко да се доближава до механичната какафония, която чу от първата сграда.

[Averon]

Пообиколи околните червени сфери, просто за да провери дали всичко наоколо не бъка от ефирност, но озадачено и донякъде с облекчение установи, че от останалите сгради идват "нормални звуци".
Реши, че няма смисъл да продължава да подслушва повече, и се върна назад, където беше почувствал съсредоточието на ефирност, звуковата олелия, и - беше сигурен - нейски. Седна на земята, на няколко крачки встрани от сферата, символизираща може би зрънце на нар. Нейски, да, магъосници - да, но не любопитството ми ме е водило през целия ми живот. Дори и тук, не бих си позволил прекалена волност. Какво правеха те? Сякаш се сливаха в едно - обвързваше ги ефирността им? Може би. Но няма гаранция, че ако вляза по време на магията, не бих се разпаднал на прашинки, въпреки медалъона. Не, прекалено опасно е. Ами ако не се случи нищо - мога ли да се надявам че ще са дружелюбни към мен? Аз съм чужд тук
С тази мисъл, той се изправи, дари сферичната сграда с още един дълъг и напрегнат поглед, след което се отдалечи с бавни, но решителни крачки.
ИИ След 50ина крачки спирам, обръщам се и потърсвам близко местенце, от което да мога да наблюдавам същото "зрънце". Ако нищо не се случи известно време, тръгвам към Академията на Кестена. /ИИ

[Dark_Lord]

Докато чакаш, някои от вратите около теб се отварят. С изненада откриваш, че стопаните на тези "зрънца" не са магьосници или чудаци, облечени в шарени дрехи. Напротив - оказва се, че обитателите на сферата са най-обикновени хорица.. Всички са с еднакви дрехи. Жените носят вехти тъмносини престилки, косите им са вързани на опашка, а мъжете са изцяло в работно облекло - тъмносин гащеризон, черни блузи, каски. Забелязваш малки чукове, кирки и портативни лопатки. Някои от индивидите (всички са хора) носят възголеми сиви вързопи, от които се подават дръжките на други инструменти.
На пръв поглед, тази сбирщина напомня на най-обикновени миньори.
Идва ти наум, че следобедната им почивка е свършила и се връщат на работа. Спомняш си и за мината, която е изобразена на картата.
Създанията тръгват на изток, към площада "Самбукус велутина".

Изчакваш две-три минути, с надеждата, че нещо ще се случи, а щом последния миньор се скрива в далечината, ти с мъка поемаш по пътя си.
Уви, един познат звук те заковава на място.
До ушите ти достига слабо, механично тракане - то естествено не може да се сравни с божествената какафония в "зрънцето", но определено наподобява един от елементите. Не е нужно да се обръщаш, за да разпознаеш звука на "тракащата" раса - вечния враг на твоите предци. Любопитството надделява и ти най-накрая се обръщаш, за да се видиш кой или какво издава тези звуци.

Пред теб стои огромна фигура, носеща дълъг червен плащ. На височина създанието достига малко над три метра - крачките му са плахи и равномерни. Все едно се страхува да не изгуби равновесие. Червения плащ милва прашната платформа. Единствения шум е звука на тътреща се нейска.