Глава I - Неочакваните неприятности

Light_Lord · Post by **Light_Lord** » Sat May 27, 2006 2:31 pm

Шарст: (Elmo)

Оглеждаш се предпазливо няколко пъти и набързо претърсваш тялото на мъртвеца. За краткото време намираш един твърд и ужасен на мириз сухар, малко пари (10 кристала), като и съвсем малко листче пергамент. Толкова е малко и незначително, че ако не беше в кесията с кристалите, едва ли би му обърнал внимание.
Внезапно вдигаш поглед и рязко се изправяш. От града се задава някаква каруца. Все още не е достатъчно близо, за да те съзре селянинът, но разбираш, че трябва да се махнеш веднага.
Побягваш напред. Въпросът е: Къде ще отидеш?

Харн: (Averon)

Дякон Ворбис все така стои с гръб към теб, съзерцавайки източника на зелената светлина. Чудиш се как успява да държи очите си отворени. Никой не виждаше дякона често. Вероятно той прекарваше цялото си време тук. Дали?
Тишината става прекалено тежка за теб и отваряш уста да кажеш нещо от сорта "Защо ме повикахте?"
Изпреварват те.
- А, да. Братко Харн. Пратих да те повикат. - обади се Ворбис, обръщайки се.
Едва успяваш да скриеш изненадата си щом очите ти съзират човека пред теб. Дякон Ворбис носеше дълга бяла роба, с нахлупена качулка, както и бяла кожена маска пред ицето си, оставяйки само очите си непокрити. И то какви очи! Като два кърваво червени пламъка , които сякаш приковаваха погледа ти, непозволявайки да погледнеш в страни.
- Братко Харн, ти си почтен човек и верен слуга на Тардос? - започна старшият монах. - Естествено, че си. Наблюдавам те от години. Ти, братко Харн служи добре на нашия храм. - забелязвайки недоумението по лицето ти, добавя. - Повиках те, защото мисля, че ще си ни ... полезен по пътя към нашето ново начало. В което ще се отървем от слабите и недъгавите, ще се развием духовно и физически, сдобивайки се с могъщество!

Селити: (Mephistophel)

Куцият Шони се усмихва беззъбо за сетен път и ти махва да го последваш. По пътя, след кратко мълчание, новият ти другар пак те заговаря. Осъзнаваш, че при този човек няма "тих режим".
- "Кривоклюснестият папагал" е едно от най-елитните места в квартала. - едва ли не се похвали Шони. След малко добави. - За такива като мен, де. Вярвам, че и теб ще те приемат.
Вървите още малко, стигайки до малка и схлупена къщурка. Дори ти можеш да я оприличиш като кръчма. Във въздуха се носеше познат мириз на бира, а от вътре се дочуваха шумни приказки.
- Ела, момко. Дължиш ми една бира, нали? - Куцият Шони явно не получаваше подаръци всеки ден.
Още с отварянето на вратата и първата ти крачка в "Кривоклюнестия папагал" те лъхва един тежък и неприятен мириз на конска урина, вкисната бира или може би от първото се правеше второто. Бе пълно с възможно най-пропадналите създания на града. Общо-взето просяци, дребни крадци и побойници. Общо-взето.
- Здравей Хави! - поздрави Куцият Шони друг човек, който, за твоя изненада, полагаше големия усилия да забие голям пирон на тезгяха си.
- 'Драсти Шони, запаено ти е мястуто.
- Видя ли? Голяма клечка съм аз. Идвай с мене. Бира ще пием, нали?
Вдигаш рамене и се наместваш на бара.

Итеон: (Dark_Lord)

- Кой те пита. Изобщо не ме интересуваш! - крясва ти стражникът и чуваш как някой отваря портата със скърцане на резета. - Айде влизай преди да съм си променил мнението.
Едва ли не си дръпнат да влезеш, след което избутан по-далече от портата. Зад гърба си чуваш мърморене:
- Малки скитничета ми пътуват по никое време...ще им извие вратлетата...
Е, ето те в Сивостен. Най-после си тук. От теб зависи на къде ще поемеш. Топла храна или студена баня? Мека хартия?

Averon · Post by **Averon** » Sat May 27, 2006 2:55 pm

Недоумявайки за точно какво ново начало говореше Дякона, мислите на Харн се пръснаха като свободни електрони във всички посоки на разума му. Поседя така, с все още вдигната пред очите ръка, след което направи единственото нещо, което му хрумна като подходящо - дълбок поклон. Спря в превито състояние и отговори:
- Да, Ваше Преосвещеншество! Ще изпълня дълга си към Тардос, предаден с Вашите думи! Можете да разполагате с живота и душата ми както намерите за добре! - изрече с приповдигнатост Харн, оставайки превит в поклон...

Mephistophel · Post by **Mephistophel** » Sat May 27, 2006 3:21 pm

-Ъъ..да, принципно-заекна Селити. Поръча две бири и се отправи заедно със спътника си към мястото му.
-Сега, разкажи ми за тоя град! Какво интересно може да се намери в него? Ако разбираш за какво говоря... Все пак всеки има нужда от приключения в живота си...
С надежда за интересен разказ, Селити зачака отговор.

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Sat May 27, 2006 7:37 pm

Миг преди да мина през отворените порти, в главата ми изплуват спомени. Детски спомени. Приятни и неприятни. Спомням си всяка една забутана уличка, в която съм играл със съседските деца и стотиците имена на всичките ми приятели.
И все пак, градът ми се струва отчужден. Стражата, би трябвало да е шепа от елитни войни, които да представляват мощта на града.... а не прасета в метални бъчви с отвратителни обноски.
Но аз знам същинския Сивостен и няма да оставя "първите" впечатления да ме разубедят.

Решавам първо да посетя старата си къща, да поговоря с родителите си и да си почина от дългото пътуване. Опасната работа ще оставя за утре..
Пази ме, Нейтуиде!

Squall · Post by **Squall** » Wed May 31, 2006 9:36 am

Жирст бързо грабна кесията, пъхна листчето пергамент вътре и погледна - селянина му се струваше само на крачки от него. Паниката го обзе напълно. Трябваше да изостави ограбения труп и да побегне. Така и направи. Хвана кесията здраво в ръката си и побегна към някое скришно място, възможно по-близко, за да може да се скрие от погледа на селянина. Кривна от пътя и се огледа за такова удобно местенце.

Light_Lord · Post by **Light_Lord** » Sat Oct 28, 2006 11:44 pm

Шарст: (Elmo)

Оглеждаш се наляво, после надясно, ала удобно местенце така и не се вижда. Внезапно всичко наоколо ти се вижда голо и неприветливо, а подкованите копита на магаренцето зад теб тропкат все по-близо. Каруцата вече се задава от пътя и ти решаваш да скочиш в един малък храсталак, свивайки се на топка като някой гризач. Наостряш уши, с ръка около дръжката на меча си, надявайки се да не се налага да го използваш. Най-много да се разпориш корема в това положение.
Каруцарят, който успяваш да прецениш като човек на възраст от скривалището си, слиза от колата, поглежда към трупа, побутва го леко. Не виждаш чак толкова много от храста, но загорялото му лице прибледнява, той изстрелва една ругатня и хуква към града с изненадваща пъргавина.
Май сега е удобен момент да се измъкнеш. Малко ти е трудно да мислиш, защото сега вероятно ще те търсят и за убийство.

Харн: (Averon)

- Така и предположих, братко Харн. - Никога не съм се съмнявал в силата на ... вярата ти.
Оставаш в превито състояние, опитвайки се да гледаш почтително към дякона, ала зелената светлина бързо те побеждава. Очите ти започват да щипят и си принуден да наведеш глава и да избършеш напиращите сълзи. Дочуваш как сандалите на възрастния мъж хлопат по камъка пред теб, но очите ти горят непоносимо. Търкаш ги все по-силно, но болката не намалява, а напротив. Думите на дякон Ворбис те достигат бавно през спускащия се черен дим.
- Твоята душа, братко Харн ще послужи отлично на нашия нов бог!

Селити: (Mephistophel)

Куцият Шони гледа бутилката бира в продължение на няколко дълги секунди, след което я надига високо и пресушава половината на един дъх.
- Момко ... - започва замечтано, като примлясква, клатейки удобрително глава. - ... стори ми се малко дървен там в тъмната уличка. Рекох си: "Това ще да е поредното богаташче, нарамило хубав меч, който не може да използва, на рамо. Да го закарам аз в Папагала, че да го видя какъв е ... "
Нещо те жегва в корема.
- " ... и да го мисля дали ще му взимам кристалите или не."
Внезапно осъзнаваш, че всички наоколо те гледат с кървясали очи. Мускулите на тялото ти се стягат, готов си да побегнеш само при най малкия знак ...
- Ама ти си добре в моя списък, момче. Хубава бира се падна.
Куцият Шони се изправя, слага ръка на рамото ти и с едно движение те изправя на крака. Вдига прашната бутилка над главата си.
- Наздраве за нашия нов другар! Наздраве за ... как ти беше името, момко?
- Селити от ...
- За нашия нов другар Селити!
Някои изръмжавата, други изсумтяват, трети изобщо не обръщат внимание на стареца. Хави само промълвява едно "йей", оригва си и продължава опитите си да забие пирона в тезгяха.
- Видя ли, момко? Всички те обичат!
Премигваш няколко пъти и вдигаш вежди.
- Щом не си мъртъв значи определено си им симпапитичен!- отбелязва Шони и сяда на мястото си, за да се отдаде докрай на бирата си.

Итеон: (Dark_Lord)

Оказваш се в сърцето на площада - обикноено претъпкан - сега тих като гробище. Наоколо няма много светлини, които да те ориентират, но ти не се притесняваш - това е твоят роден град.
И въпреки това - усещаш промените, настъпили след заминаването ти. Със самата си душа долавяш просмукалия се мрак. Тишината започва леко да те притеснява. Не можеш да си спомниш кога преди си усещал такава тежест в гърдоие си.
Истеричен писък прорязва тишината. Страшен, женски писък, който смразява душата ти и те кара да подскочиш.
Озърташ се като уплашено животно, подгонено от хищник, ала това внезапно настъпило състояние не трае дълго. Разтърсваш глава, поставяйки секачът в готовност. Опитваш се да се убедиш, че всичко е само в главата ти и няма от какво да се страхуваш.
Пристъпваш леко напред, но за миг се поколебаваш. Може би трябва да се насочиш към мястото, откъдето според теб си чул писъкът?

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Sat Oct 28, 2006 11:51 pm

Доверявайки на своя кристален слух се втурвам предпазливо по посока на писъка с порещ въздуха секач и диск в ръката.
Какво се бе случило в града? Кой и защо пищи толкова жално? Има само един начин да разбера.

Mephistophel · Post by **Mephistophel** » Sun Oct 29, 2006 9:49 am

Селити се зарадва, че висчки го приемат с такава топла безразличност, защото си даваше сметка, че можеше да е много по-лошо.
Седна си на мястото и отпи от бирата.
Една от змиите му фокусира върху стареца и след малко той попита:
-Имаш ли да ми разкажеш нещо интересно за събитията напоследък?

Squall · Post by **Squall** » Sun Oct 29, 2006 3:34 pm

Това е шанс - помисли си Жирст. Стана рязко, погледна към селянина и се затича към каруцата. Вдигна трупа, метна го в каруцата, качи се и той. "Сега или никога" - каза си тихо здрачника - "Ако ме види, може и да не видя нощта. Но ако успея да избягам..." - в главата му се зародиха хиляди мисли. Но не беше време за това. Рязко обърна каруцата и потегли в обратна посока.
[ако селянина не вижда кражбата и няма нищо необичайно] След около две минути път, Жирст сви вляво от пътя, отдалечи се малко, така че да не се вижда много и седна да провери какво всъщност е задигнал и за да прецени шансовете си.

Averon · Post by **Averon** » Sun Nov 26, 2006 5:02 pm

... нашия нов бог!
Последната дума на Дякона го удари като с чук по главата. Краката му се подкосиха и той падна на пода.
Очите... Светът около него бавно губеше форма, съзнанието му се притъпяваше докато черната завеса се спускаше пред очите му. Опитваше се да впрегне силата на волята си и да я изправи като щит пред предаващото го съзнание, но напразно. Камъкът под краката му бавно се размиваше, зелената светлина заглъхваше, а тъмнината бавно, но сигурно го обгръщаше...