Глава I - Неочакваните неприятности

[Light_Lord]

Харн: (Averon)

В Калхор времето е слънчево, създанията се трудят неуморимо, всеки бърза да свърши по-скоро своята работа и да се прибере в къщи, с надеждата да намери прохлада и студена напитка.
Но в този горещ ден, най-много (и, разбира се, не на прекалено висок глас) се завиждаше на монасите от близкия манастир на Тардос, бога на лова. Зданието не бе много голямо, но дебелите му каменни стени държаха топлината навън, а хладинката вътре. Доста същества бяха дошли да се "помолят" днес.
Манастирът беше разположен малко в страни от самия град, за да не пречи на бурния и динамичен живот. На монасите им трябваше уединение и спокойствие ...
Спокойствието и закрилата на гората, тихото чуруликане на птичките, благият полъх на вятъра.
Тази красива и гладка хармония изпълва душата ти, докато седиш в центъра на малка поляна, съвсем близо до манастира. Затворил си очите си, отдавайки се напълно на Тардос, учейки се от неговата мъдрост и сила. Тревата е зелена, а дърветата разцъфтели.
Хармонията на гората заличава всичките ти тежести и неволи.
Затова оставаш в това положение, седнал на земята, докосвайки се до нейните блага.

Шарст: (Elmo)

В Двия така наречения Търговския сезон беше в разгара си. Търговци от всички покрайнини, че дори и отвъд планините, бяха дошли, за да предлагат своите изтънчени и екзотични стоки на "нищо неподозиращите жители".
И тук денят беше горещ, но това не пречеше всеки да върши работата си. Хановете бяха пълни с пиещи създания, търсещи компания и утехата на чашката. Много се спираха по площадите, за да разгледат шарените килимчета, глинените съдове или просто да се опитат да отмъкнат нещо, без да бъдат съзряни от продавачите.
Работа и занимания имаше за всеки и всеки си вършеше работата.
По един или друг начин.
Шарст за сетен път замахна с бащината си брадва, нацепвайки наполовина поредното парче дърво. Избърса потното си чело в ръкава на ризата си, посягайки с ръка към поредното трупче. Ръка, на която ясно лъщеше не много малък, продълговат белег. Здрачникът вдигна брадвата над главата си и замахна надолу.
- Мама каза да отидеш до реката и да напълниш кофата с вода. - обади се някой зад него, стряскайки го, а брадвата не олучи целта си.
Обръщайки се, Шарст видя единствено една изкривена и олющена кофа, лежаща на двора.
Май му се хилеше.
С тихи ругатни Шарст се запъти към устието на река Вал.

Селити: (Mephistophel)

Войнът е обречен на тежък живот. Винаги така се получава. Няма почивка, няма време за удоволствия, още по-малко за размишления.
Но за Селити О'Ангатас главен проблем не беше работата или задълженията, а лепкавата, мазна и досадна скука.
В интерес на истината, именно заради Скуката горгоната беше тръгнал на път ... в буквалния смисъл. Движеше се предимно по пътищата, без да се спира в градовете, с надеждата, че нещо интересно ще му се случи и ще го избави от сивото ежедневие и ... Скуката.
Слънцето вече почти се беше скрило на хоризонта, а земята почваше да изстива. Животинските обидатели бързаха да се приберат в дупките си. Така остров Коланд постепено бе обгърнат от нощен мрак.
Младият войн реши, че и днес няма да му се усмихне късмета. Затова се запъти до близките светлинки, които принадлежаха на град Евриале.
А Скуката го последва с тътреща се походка.

Итеон: (Dark_Lord)

Времето явно не беше благоскронно към мелеза днес. Сламената му шапка нямаше никакъв шанс срещу жаркото слънце, а черният му, дебел плащ създаваше допълнителни проблеми.
Обикновено веселият длан сега бе изморен и жаден. Беше приключенствал доста време. Отначало всичко това му се струваше добра идея. Опасностите, динамичният живот, намирането на нови и силни съюзници. Но скоро осъзна, че му липсва дома и решението беше взето бързо.
Итеон се връщаше у дома.
Сивостен не бе много далеч. Още няколко километра и щеше да почине, след което да измине и останалите. С малко късмет, щеше да достигне портите на града по късен мрак.
И тогава щеше да си почине и да се види със семейството си.
Мъжът погледна обидено към кафевия, прашен път и изпъшка изтощено. Въпреки това събра нови сили и продължи да върви.

[Squall]

Да му се не види!... - продължаваше да псува Шарст, докато вървеше към реката. Огледа се около себе си - искаше да разбере дали само той е ядосан на този свят, защото му струваше, че всичко е в заговор срещу него. Може би трябваше да напусне този град веднъж завинаги и да отиде в спокойната гора или Скалистите планини. Желанията му бяха безбройни, но възможностите - минимални. Искаше да живее в охолство, на спокойствие, но същевременно искаше да живее в града, където няма и минутка тишина... дори и през нощта. Вече не можеше да търпи да стой тук, определено. Напълно се беше възстановил от побоя - и физически, и психически, все пак той беше отодавна. Беше време да напусне града.

[Averon]

...и, О, Велики Тардос, бъди до мен и в последния ми лов, и приюти душата ми в своето царство, сред безкрайните зелени поля и гори... Харн приключи молитвата и отвори очи.
Бе коленичил в средата на малката полянка до манастира. Лъкът му, по традиция по време на молитвите му, бе оставен на земята пред него, с колчана стрели върху него. Заслони очи с дясната си ръка и погледна нагоре - Слънцето вече се бе издигнало високо горе в небето, парцаливи бели облачета се тътреха лениво край него.
Реши да постои още малко и да се наслади на красивата природа извън града, а след това щеше да тръгне отново към града и да свърши малкото задачи, предстоящи му за деня.
Стана, преметна лъка на гръб, раницата на свободното рамо, и колчана на колана, и пое спокойно по пътечката към манастира...

[Mephistophel]

Селити вървеше по един от пътищата стигащи до столицата Евриале. Мислеше си за заобикалящия го свят, за евентуални бъдещи приключения, за скуката...и най-вече за скуката, която го обгръщаше отвсякъде.
Стигна до града и потропа на градската порта.

[Dark_Lord]

Вървя по пътеката към Сивостен - тънката прашна ивиция, която познавам като петте си пръста. Посядам на тучната зелена трева - някъде по-насянка, за да си почина от дългия път. Краката ме болят, рамената ми изгарят под милувките на жаркото слънце. Пристягам кожените ремъци на дисковете ми и започвам да дялкам клонки с върха на секача ми.
"Ах, защо по дяволите изобщо трябва да се връщам в Сивостен? Там не ме чакат приятели, нито любимата, а и един Бог знае дали родителите ми са живи. И с тази грозна сламена шапка приличам на глупак! Защо изобщо я взех?"
Свалям сламената шапка и я насичам на парчета със секача.
Слагам си качулката на наметалото и продължавам по пътя..

[Light_Lord]

Шарст: (Elmo)

Вървиш още малко и стигаш реката. Водите и са чисти и бистри. Преди да напълниш кофата, коленичиш, за да наплискаш лицето си и да се разхладиш. Ледената вода ти действа освежаващо, че дори в главата ти се заформят по-позитивни мисли, главно свързани с предстаящата вечеря.
Загребваш с кофата, стягайки муслулите си. Силното течение и неуморото движение на водата искат да ти откраднат "спъпоценната" кофа, но ти се справяш и я изваждаш победоносно. А само колко кофи бе загубил като малък!
Закрачваш обратно към къщи, потънал в мислите си за по-добър и свободен живот.
От разсъжденията ти те изважда силует, застанал пред теб. Вдигаш глава, за да го помолиш да се отдръпне.
Непознатият е човек, с обикновена ризница от телешка кожа и изтрити ботуши. Косата му е сива и мръсна, а лицето брадясало. Гледа те право в очите, а ти с безпокойство забелязваш закачения на колана му меч.

Харн: (Averon)

Манастирът е съвсем близо. Не би трябвало да ти отнеме повече от 5 минути, за да го достигнеш. Вървейки, се изпотяваш и съзнанието ти започва да се занимава с хладината, която продоставя храма, както и предстоящия обяд.
От пътечката се задават две издължени и високи фигури, които веднага привличат вниманието ти. Бързо се успокояваш когато виждаш, че всеки е облечен в сиво расо, стигащо до стъпалата, а на краката са нахлузени прости сандали. Наместваш торбата на рамото си и продължаваш напред, мислейки за своите неща.
Когато обаче идва време да се разминете, двамата, чиито лица сега можеш да видиш добре, спират пред теб. Опитваш се да ги разпознаеш, но нямаш спомени да си ги виждал.
Не можеш да минеш, а те явно нямат намерение да започнат разговор.

Селити: (Mephistophel)

Портата е голяма и изглежда здрава, добре обкована с желязо. Не чуваш никакви звуци, освен спокойните песни на щурчетата. Почукваш още веднъж, защото отначало никой не ти отвръща. След малко от стената се подава горгонска глава и стърчащо копие, което блесва на лунната светлина.
- Кой си ти и какво дириш тук в този късен час?

Итеон: (Dark_Lord)

Жегата най-накрая спира да те мъчи със залязването на слънцето. Постепено земята изстива и небето започва да потъмнява. Това обаче не те притеснява ни най-малко. Та ти си здрачник и даенлин в едно. Роден си за тъмнината.
Но имаш още не малко път, а и осъзнаваш друг интересен факт - гладен си.
Чудиш се дали да спреш за почивка, да похапнеш набързо и да продължиш пътя си. Но съвсем скоро всичко ще потъне в тъмен мрак, а дори за теб не е безопасно на открития път. Оглеждаш се и виждаш едно голямо ябълково дърво. Може би, ако се качиш на него, ще можеш да похапнеш и починеш по-спокойно? Но дали не е прекално късно за това и по-добрия вариант би бил просто да продължиш пътя си?

[Averon]

Хмм, тези двамата не са ми познати. Може да са нови тук, но защо тогава мълчат така? Двамата пред него се държаха странно.
Реши, че все пак е неблаговъзпитано да си замълчи и да отмине, въпреки че и те явно нямаха намерение да го заговорят. Е, добре, ще си поговоря малко с тях, какво толкова? Нямам неотложна работа.
- Привет, братя! - обръщам се към тях с мек глас - С какво мога да ви бъда полезен?

Опитвам се да забележа повече детайли за двамата - расова принадлежност, отличителни белези, носят ли нещо по себе си (като изключим робите и сандалите), като в същото време оставам нащрек, защото изглеждат и се държат съмнително.

[Squall]

Здрачника изчака малко и след като видя, че фигурата срещу него не се отмести тръгна напред, заобикаляйки съществото, като леко го побутна с рамото си
- Извинете, но имам работа. - сурово отсече Шарст.

[Mephistophel]

-Аз съм пътешественик, търсещ място, където да пренощува-рече Селити.-Ще бъда ли допуснат отвъд стените на града?
Селити зачака отговора на стража. Мислеше си какво ще прави, ако не му беше разрешено да влезе.

[Dark_Lord]

Мммм.. ябълки
Облизвам сочно бледо-розовите си устни и поглегждам към зелените листа на ябълковото дърво. Фиксирам един от клоните с повече ябълки и освобождавам единия от дисковете.
Дълго време мина, откакто посече нещо, приятелю.
Стискам здраво хладната стомана в левицата си и се прицелвам в по-крехката част на клона за да мога да го откъсна чрез диска.

Прицелена далечна атака с диск.

<Ако клонът падне ще отида и ще обера ябълките - ако секачът дискът, ще се покатеря (Катерене 3), ще извадя секача и ще си набера ябълки>

[Light_Lord]

Шарст: (Elmo)

Кофата ти тежи, водата се плацика вътре лудо, а от време на време по няколко малки капчици успяват да избягат от своя затвор ... и срещат края си в сухата почва, изпарявайки се веднага.
Бързаш към дома, рискувайки да изгубиш всичката вода, но нещо те кара да го сториш. Опитваш се да не мислиш за странния мъж, защото това, което предполагаш, изобщо не ти допада.
- Ти ли се казваш Шарст? - някой те хваща за рамото, което те кара да се обърнеш.
Оказва се същият непознат странник, който сега те гледа жадно, като неопитомен звяр.
Все още се намираш в близост до реката, а наоколо минават не малко хора. Едва ли ще те нападне тук. Би било безрасъдно, нали? Нали?
А единственото нещо, което имаш на свое разположение е тежка кофа с вода ...

Харн: (Averon)

Вглеждаш се внимателно в непознатите фигури, но не можеш да различиш много. Двамата "братя" са се загърнали добре, а качулките им са спуснати. Единственото, което съзираш е, че единият има добре подстригана козя брадичка. Поглеждаш скришом към другия, но не намираш нищо. Може би само това, че е леко мургав и, че кожата му не би могла да се нарече бяла. Но това е тотално недостатъчно з каквото и да било.
Въпреки че пътят ти е отрязан, а непознатите се държат меко казано ... странно, ти се опитваш да държиш усмивката на лицето си.
- Братко Харн. - започва единият, този с добре подстриганата брадичка. - Дякон Ворбис (Хах, Аверон ще се кефи тука) се нуждае от присъствието ти. Ще те помоля да ни последваш.
- Присъствието ти е наложително. - обажда се и другият, с дълбок, дрезгав глас.

Селити: (Mephistophel)

Войникът изсумтява нещо от рода, че всякакви нехранимайковци само се скитат в късните часове, за да "му направят живота още по-тажък".
В крайна сметка изсумтява още няколко интересни реплики и решава да те пусне.
портата се открехва за момент, за да можеш да влезеш, след което веднага се затръшва зад гърба ти.
И ето те в Евриале. Столицата, големия град, мястото на възможностите и опаснстите. Приключенията и забавите. Наздравиците и хубавите жени. Всичко се предлагаше тук, стига да имаш не лоша репутация и пълна кесия.
Но сега градът спеше. И беше тъмно. А стражът ти махна с ръка, да вървиш напред, което директно означаваше, че не е добра идея да го питаш каквото и да било.

Итеон: (Dark_Lord)

Системно.
Дискът ти хвръква във въздуха със съскащ звук и поразява един от клоните на дървото, който на свой ред се сгромолясва на земята.
Прибирайки диска си, установяваш, че си се сдобил с три ябълки. Скътаваш две в раницата си, а последната наръбваш.
Оглеждаш се и осъзнаваш, че се чувстваш несигурен тук, на открито и съвсем незащитен от каквото и да било. Струва ти се, че дочуваш някакви странни звуци, подобни на ръмжене или стържене. Не можеш да оприличиш достатъчно добре. Иска ти се да продължиш по пътя, но дали е разумно?
Дали няма да е по-мъдро да се качиш на дървото, все пак и да се ослушаш от там?

[Squall]

Шарст се замисли за кратко и каза:
- Какъв Шарст, господине? Аз съм Жирст. Да, Жирст се казвам, колкото и не обичайно да ви звучи. Има ли някакъв проблем? - казва Жирст с необичайна за него усмивка на лицето.

[Mephistophel]

Селити беше леко възмутен от грубото отношение към него, от страна на стражът. Но реши да не се разправя с него. Това можеше да му донесе само и единствено проблеми. Изкаше да намери къде да пренощува. Не се виждаха никакви други светлини, освен тези на уличните фенери. Селити мислеше за града в който се намираше. Евриале беше интересен и потаен град. В него се случваха много неща. Беше чувал и за красотата на женските горгони по тези крайща. Но засега искаше да намери къде да пренощува. Тръгна по най-осветената улица, с надеждата, че ще открие страноприемница.

[Averon]

Дяконът го викаше? Присъствието му било наложително, казал бе другият?
Харн не принадлежеше на висшето духовенство - бе се издигнал само до ранг служител. Пое си дълбоко дъх, и изрече леко нетърпеливо:
- Водете ме тогава, братя.

Докато ходя с тях двамата, се опитвам да разбера с какво толкова съм притрябвал на Епископа, ако веднъж отрекат да ми кажат, съгласявам се с тях и продължавам да вървя мълчаливо.

[Dark_Lord]

Ех, тази уубал определено ми възвърна силите!
Внимателно огризвам последните остатъци от "месото" на ябълката и я заравям под земята. Покатервам се на дървото <Катерене 3> с мисълта да почина допълнително и дори да прекарам нощта на него.

<Ако успея да се покатеря ще се ослушам за други звуци и ще продължа да събирам ябълки, натъпквайки ги в раницата си. Ако не успея да се покатеря на дървото ще направя още няколко опита - дори може да се опитам да забия диска в кората на дървото и да го използвам като стъпало.>

[Light_Lord]

Шарст: (Elmo)

Физиономията на мъжа се изкривява до толкова, че за малко да се издадеш. В крайна сметка той маха си ръката от рамото ти, ... за да я постави на дръжката на меча си.
- Хубаво, явно съм се припознал. - изсумтява след няколко дълги секунди. - Търся един приятел тук ...
Макар, че виждаш кристално през патешката му лъжа, кимваш възпитано и се усмихваш (Невинност), след което се обръщаш и с бързо клатушкане тръгваш към дома си.
Защо те търси този човек? Наемник? Стар враг? Поне засега успя да го излъжеш и да спечелиш време. Глупакът сигурно ще се лута с часове.
Стигаш до хълма, от където ясно виждаш реката, където сега има доста създания с кофи в ръце. Толкова ли много са наистина? Погледът ти съзира непознатият, който сега говореше с някаква ниска и добре закръглена жена с гръмък глас.
Усещаш как кръвта се смъква от лицето ти щом дочуваш:
- Шарст ли-и?! А, сигурно не сте го виждали отдавна, а? Та не го познахте преди малко?! Онова момче с кофата!
Единственото, което искаш, е да се махнеш от тук.
Незабавно.

Харн: (Averon)

Първият непознат "брат" тръгва напред, а другият ти дава знак да го последваш, докато той самия върви зад теб. Чудно каква е цялата тази дискретност? Любопитствотото ти те човърка отвътре и след малко попитваш:
- А, поради каква причина, братя, дяконът ме вика?
- Дяконът има право да те вика когато сметне, че е нужно. - излая дози зад теб, като до голяма степен те изненадва.
Вървящият напред прочиства гърлото си и добавя с по-благ глас.
- Дякон Ворбис ще ти обясни това лично, братко.
Продължавате напред през гората, а умът ти не може да спре да мисли трескаво. Нещо не е наред и ти го усещаш. Но какво?
Уви, май нямаш друг избор освен да разбереш какво става, като последваш непознатите. Опитваш се да изгониш притесненията си. Все пак за дяконът се говоеха предимно добри приказки. "Строг, но справедлив", казваха. Това малко те облекчава, ... но не досттъчно.
Приближавайки манастира, само се надявашр да успееш да изтриеш тази тревога и неувереност от лицето си.

Селити: (Mephistophel)

Вървиш по тъмните улици на Евриале, които само тук-там биват осветени от фенери. На повечето места гъмжи пълен мрак и не напразно косъмчетата по врата ти настръхват. Постепено осъзнаваш, че си направил грешка, тръгвайки сам след полунощ по не много приветливите улици на столицата.
- Кръчма ли търсиш, приятелю? - гласът те стряска и ти инстинктивно посягаш към оръжието си.
- По-спокойно, де. Искам само да ти помогна. - гласът се оказва дрипаво облечено създание, чиято раса не можеш да различиш, със продупчено ... нещо на главата си, което някога е било цилиндър, а облеклото му се състои от връхна дреха, направена от множество протрити парчета кожа. Повече, на тази светлина, не можеш да видиш.
- Искаш ли да те упътя? Знам всички кръчки в тоя скапан град. - светлината от фенера показва крива усмивка, състояща се от едва няколко жълти зъба. - Все пак съм ги обиколил всичките по няколко пъти.
Някъде зад теб се обажда нощна птица и за втори път тази вечер, осъзнаваш, че си се забъркал в излишни проблеми.

Итеон: (Dark_Lord)

Системно.
Скачаш към дървото и успяваш да бъдеш достатъчно бърз, за да се уловиш за него и да се набереш нагоре. Стъпваш внимателно на някои от по-горните клони, стигайки до големите, които ти се струват достатъчно надеждни, че да седнеш на някой от тях.
Отваряш раницата си и грижливо започваш да береш от дървото, подбирайки хубави ябълки. Странният шум обаче отново се обажда, този път сякаш по-близо.
Сега вече почти си напълно сигурен, че е ръмжене.
Обзема те безпокойство. Тъмно е, все пак. Но не този факт те притеснява толкова, колкото това, че си сам, а и не знаеш какво точно броди наоколо.
Май да си останеш на дървото не е много лоша идея за момента.

[Squall]

Не, само не и това! Трябва да измисля ново място, за да се скрия. Може би ако отида пак до родния си град... дали ще стигна? Там не знаят за подвизите ми като създание, взимащо чужди вещи без разрешение. Жирст мразеше думата крадец. Сега мислеше как само да стигне до къщата, пътьом да вземе тежката брадва от двора, да си вземе вещите, да сложи на бързо броните и да отпраши на където му видят очите. Може би наистина трябваше да тръгне към града, който го беше приютил за толкова дълго време... освен ако не се случеше нещо преди това.

[Mephistophel]

Поради внезпното изникване на съществото от мрака и изключително подозрителната му дрожелюбност, Селити реши да хване дръжката на абордажната си сабя, която висеше в ножника си, прикрепена към конала. С голяма предпазливост, той рече:
-Да, търся си място за нощуване. Би ли ми казал накъде да отида.
Съществото му изглеждаше като нейск, но не можеше да бъде сигурен, защото в тъмата не се виждаше почти нищо. Зачака отговора на съшеството с ръка, стиснала дръжката на сабята.

[Averon]

Трябваше да направи нещо, усещаше, че ситуацията му се изплъзва от контрол. Реши да рискува:
- Днес да не си имал лош ден, а, братко? - обръщам се към този, който ме скастри преди малко (тоест този зад мен). - Да не би да си се събудил от грешната страна на леглото, или не си закусил подобаващо? - добавям с лека усмивка. - Или пък защото са те заставили да ескортираш низши духовници?
След което, се обръщам напред, като следя за реакцията на задния "брат" с крайчеца на дясното си око.

[Dark_Lord]

За момент се опитвам да си припомня дали по тези местности има някаква напаст - я звяр, я нещо мистериозно, но не успявам да се сетя за каквото и да е било. Въпреки, че съм сравнително храбър, ръмженето подкосява краката ми и решавам да прекарам нощта върху клоните на ябълката.
И все пак.. доста време мина от последната ми битка. Колко бяха? Дни? Седмици? Месеци? Месеци, определено. Секачът и дискът ми затъпяха от скука.
Нещо кара ръката ми да грабне най-близката ябълка и да я хвърли към ръмжащия звук. А след това още една... и още една.

[Light_Lord]

Шарст: (Elmo)

Потънал в мислите си, заровил се в планове, замечтан в пространството, не усещаш, че още си стоиш като паметник на хълма, а онзи мъж вече започва да се оглежда.
Може би ще е по-добре да тръгнеш незабавно към дома и час по-скоро да се махаш от града.

Харн: (Averon)

Мургавият "брат", гледайки напред, отваря уста да каже нещо в отговор, но след миг се усмихва и отвръща само, но с далеч по-мил тон, от колкото си очаквал.
- Прощавай, братко. Наистина денят ми започна малко неприятно.
- Но е нищо, което една чаша хубав, горещ билков чай не може да обори. - добави многозначително този отпред.
Двамата се засмиват и сякаш дори и твоята подозрителност спада малко.

Селити: (Mephistophel)

Беззъбата фигура излиза от сенките, като пристъпва крачка напред. Готов си за всичко, стискайки оръжието си.
Оказва се създание от човешката раса, а относно облеклото не можеш да видиш нищо повече от вече познатото. Огромната ... му връхна дреха го покрива целия, а и също му придава интересна миризма.
- Е, щом търсиш място за нощуване, попаднал си на Точния, драги. - ококорва се странникът. - Старият Смити ще те заведе. Следвай ме.
С бърза и пъргава стъпка, която не очакваш, бедно облеченият човек тръгва по малка и тясна уличка.
Ако искаш да не го изгубиш в тъмнината и множеството малки отсечки, няма да е лошо и ти да се размърдаш.

Итеон: (Dark_Lord)

Стратегията ти не е лоша. Така поне "нещото" може да се покаже, за да можеш да го видиш добре и евентуално да го покосиш с диска си.
Хвърляш без почивка, последователно, в продължение на няколко минути мяташ ябълки натам, от където според теб идва ръмженето. След малко прекратяваш занятието и се ослушваш. Чуваш песента на щурчетата и тихият повей на вятъра ...
За малко не падаш от дървото, стреснат от крясъка на бухал, който само изпърха с криле от по-горния клон и отлита неизвестно на къде.
Изругаваш наум и пак се ослушваш. Ръмженето сякаш го няма. Дали звярът си е отишъл? Ако е бил изобщо звяр ...
Може би да поседиш още малко, след което да се опиташ да поспиш. Денят определно ще ти вдъхне повече сигурност.

[Dark_Lord]

Спирам да хвърлям ябълки и в продължение на още няколко минути продължавам да бера плодове и да ги пъхам в раницата. <Колко ябълки имам общо? Колко килограма?>
Слагам си раницата на гърба, но я усуквам вертикално, за да заприлича на възглавница и се настанявам удобно между няколко клона. След като се убедя, че всичко си е на мястото се унасям бавно в света на сънищата.. с надеждата да чуя ръмженето преди да заспя.

[Mephistophel]

Какво ,по дяволите, правя?!-помисли си Селити.
Той забърза крачка след човекът, който се движеше изключително бързо.
Горгоната знаеше, че дори и да бъде нападнат, би могъл да планира...за да се измъкне. Но не усещаше вятър наоколо. Може би бе попаднал в по-закътана улица. А и не можеше да види другите преки на тази заради тъмата.
Селити О'Ангатас хвана още по-здраво дръжката на сабята си и с леко колебание настигна стареца.

[Averon]

- Хаха, добра шега, братя! - засмивам се и аз. - В такъв горещ ден - чай! Ха-ха-ха! А и, сериозно, дяконът едва ли би предпочел да ни чака, щом е толкова спешно, да си изпием "чая", нали? Но, за да не ви обидя, ще ви черпя по една студена бира в "Кралският съветник" - добавям с разведряваща, весела нотка на гласа.

[Squall]

До сега да бях стигнал Скалистите планини![нарочно преувеличавам, не че не разпознавам картата]Какво се увляках в мисли! По-добре да вървя. И както си беше мислил точно преди секунди, Жирст тръгна към къщата си, взе брадвата, сложи си броните и подготви оръжието, метна раницата на гърба и тръгна в посока Скалистите планини.