Чаените листенца на разрухата

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Thu Mar 23, 2006 2:51 am

Всички :

Датата е 13ти Моншея. Ранно утро.

Пролет е в гърлата на всяко едно растение и заслепяваща зеленина покрива околността. Небето е чисто и ясно като сълзата на девица, а топлите слънчеви лъчи са разтопили всички облаци и единственото нещо, което подсказва, че е пролет е хладния вятър. В короните на цъфналите вишни кукат кукувици, синигери гнездят в клоните на сините сливи, а присмехулниците летят безгрижно над зелените поля и се присмиват игриво на всичко живо.
От близкия лес се чува игривото чуруликане на поточе, чието сладко шептене е придружено от нежното тракане на тръстиката. От противоположната посока се чува прецизното чукане на кълвач и изобщо радостта на природата.
Колко красиво е всичко! Колко динамична е зараждащата се пролет!

Някъде там, в края на прашния път се крият високите кули и дълбоките мини на град Краелд. Сигурни сте, че градът е на не повече от половин час път по странното напражение. Нещо странно витае из въздуха - толкова естествено и чисто, че превръща самата пролет в неестествен кич от листа, пера и венчелистчета. Пеперудите пърхат прекалено бързо със своите кадифени крила и тревата се огъва прекалено много под натиска на лекия вятър. Нещо странно става, но за жалост не успявате да си го обясните.

Най-странното нещо, обаче е внезапната поява на виолетовата линия пред вас. Всички сте сигурни, че само преди миг въпросната линия не е съществувала, но очите ви не ви лъжат.
С всяка следваща крачка към чудата линия, непознатото напрежение се увеличава, вятърът става по-студен и силен, опияняващия аромат на алените макове става по-примамлив, а чуруликането на полските птици - по-дразнещо.

Групата на Фараш и Селина :
Вървите по източния път към Краелд. Срещу вас от далечината се задават две фигури, но дали от далечината или внезапното напрежение вие не успявате да ги различите.. поне не и Фараш.

Селина :
Зоркият ти поглед успява някак си да направи фигурите малко по-различими. И двете носят дрехи с по-тъмни тонове и изглеждат някак си богаташки. Педантично покритата със своя плащ фигура в ляво те кара да стигнеш до извода, че това е здрачник, докато другата фигура принадлежи на твой сънародник. Опитваш се да насилиш зрението си, но очите те заболяват и зачервяват, по неясни за теб причини. Налага ти се да поспреш за малко, за да възвърнеш зрението си.

Групата на Щарга и Каубо :
Вървите по западния път към Краелд. Самият път е в пълен контраст с околността - мръсен, частично кален от утринната роса и едновременно с това.. някак си прашен. Срещу вас се задават две фигури, които за жалост не успявате да разпознаете.

Каубо :

С всяка крачка към лилавата линия усещаш все повече и повече ефирност. Силното ефирно поле зачервява очите ти, кожата ти изтръпва, косата щръква и започва да ти се гади. Неприятен гъдел покрива цялото ти тяло и те кара да се чувстваш повече от ужасно - иска ти се да се изкъпеш колкото се може по-бързо за да измиеш неприятното усещане от плътта си.

Gallean · Post by **Gallean** » Thu Mar 23, 2006 9:58 am

Фараш извади едната кама... и бързо я хвана на обратно, така че не се виждаше от никого. Продължи да крачи уверено и даже си подсвиркваше...
Извади и втора кама... нея затъкна, скришом, до манерката, близо до дясната си ръка. Свиркаше си нещо весело, но неопределено... подрежаваше на птичките...
Извади и трета кама, която закрепи, сякаш случино в левия си ботуш. Здрачникът сякаш се спъна, за малко, и се наведе силно напред- да запази равновесие.

След това Фараш, пътиом провери, на бързо, цялата си екипировка, като я постягаше върху себе си и я правеше по-удобна. Многото кристали прибра в торбата- хем навътре (заради крадци), хем да не трябваше да вади всичко от нея зада се докопа до парите.

Фараш продължаваше да ходи и сякаш разсеяно, да си свирка и оглежда околността- тя найстина бе прекрасна и ако не бе толкова слънчева- би била божествена.

Чак когато му се стори, че може да разгледа добре двете фигури, се загледа в тях.

[Извън игрово]Защо отивам в този град, от какво се състои групата ми: търговци, магове... има ли каруци, коне; какви създания? Има ли по пътя места за прикритие?[/Извън игрово]

Разказвач :
Отиваш в Краелд, защото многото истории за богатство и слава, както и странните неща, които се случват в неговите околности ти се струват примамливи. Със сигурност, обаче, нещото което те кара да заминеш е слухът, че Краелдските дами са най-изящните на континента Ендивал, а бижутата, които носят заслепяват самото слънце.

Ти и Селина вървите пеша [нямате Езда] вече половин ден. Останалия път сте изминали с минаващ наблиза керван.

Опитваш се различиш фигурите и виждаш, че тази в ляво е добре покрита с плащове и наметала, което веднага ти подсказва, че иде реч за твой сънародник. Фигурата до здрачника, представлява елф с що годе сносно облекло - тъмно синьо наметало, къс панталон и сандали. Кожен шлем покрива главата му, и това върху гърдите му прилича на нагръдник от същия материал. И двамата вървят пеша и изглеждат доста изморени.

Squall · Post by **Squall** » Thu Mar 23, 2006 9:18 pm

Проверих дали брадвите са на мястото си - от двете страни на колана ми. С бавна крачка продължих напред, към двете неизвестни фигури в далечината. Отново проверих положениет на брадвите и придърпах едната по-напред. Трябваше да се науча да хвърлям. Сега щях да мога да ги разсека от разстояние, ако потрябваше. Приготвих се за най-неочакваното, каквото и да е то. [Усет за опасност] Опитвах се да изолирам неприятното усещане, породено от... и аз незнам от какво. Концентрацията ми трябваше да е на ниво, защото въпреки че не можех да хвърлям, можех да стрелям с мълнии на поразия. Бях напълно готов за евентуалния сблъсък с неизвестните протиници. Но дали изобщо щеше да има такъв? Мога само да гадая. Неизвестонто ме теглеше напред. Дори и само леко да ме бяха застрашили тези, веднага щях да запратя гръм към тях, ако ще това да ми струва и цялата магическа енергия.

Разказвач :

Освен физически, не успяваш да усетиш нищо особено, чрез типичния за теб усет. Тялото ти е все така схванато и изтръпнало - единственото логично обяснение, което ти идва на ума е, че Краелд е построен върху огромно ефирно поле, което се бъзика с нервите ти. Минава ти и през ума, че ако зарядът продължи да се увеличава с всяка крачка, ще припаднеш пред самите порти на града.
Спомняш си как някой, някога споменава, че Краелд е град на магьосниците, но умът ти не успява да си обясни как колегите ти издържат на огромното ефирно налягане.

Нозете ти са на по-малко от десетина метра от лилавата черта - вървиш с походката на зомби - нещата, които виждаш са размазани, нещата, които докосваш не усещаш, а в ушите ти бучи нещо, което смътно ти напомня на вълнолом.
Преди да се усетиш, мускулите ти се отпускат и повръщаш закуската и обяда си. (-1 Активност)
В подобно състояние за теб е невъзможно да проведеш нормален бой с брадвите си, пък камо ли да се концентрираш за която и да е магия.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Fri Mar 24, 2006 12:25 pm

Селина долови движенията на Фараш до нея и леко се сепна. Бе тръгнала с този здрачник, защото й изглеждаше достатъчно умел и опитен, за да успее да оживее сред конкуренцията от наемници, но сега и други мисли нахлуха в съзнанието й. Още щом видя фигурите си каза наум, че вероятно ще ги подминат, но действията на здрачника я наведоха на мисълта, че той иска да ограби първите знатни граждани, които види. Вярно, че всъщност за това бяха дошли, но тя имаше друга... по-легална идея, за действието "кражба".
- Недей! - тихо му каза тя и му смигна. - Имай търпение и ще станем богати, но не сега. - И продължи спокойно напред.

Gallean · Post by **Gallean** » Fri Mar 24, 2006 6:37 pm

Фараш се сепна, но продължи (почти веднага) да си свирка. Как, по дяволите... разбра тя?
Докато си свиркаше (и искрено се наслаждаваше на деня), той й прошепна (достатъчно силно зада го чуе):
-Двама срещу двама... (свирукане) ...Лесно ще бъде... Гора- навсякъде, лесно ще скрием труповете. Разбира се, 50 на 50... Хаиде, мила, знам, че заедно можем! <Ползвам върху елфката Чар, както и дипломация, развита на 3>

GoLooM · Post by **GoLooM** » Fri Mar 24, 2006 10:11 pm

Елфката се спря и го погледна засмяно:
- Хаха, голям си чароник наистина, но явно си и толкова глупав. Тези отпреде, освен че са богати са и магове. Иначе нямаше да се разхождат в гората без охрана, нали? Ако искаш парите им все пак и желанието ти е по-силно от думите ми, бих те оставила да се биеш. - И тя му се усмихна отново. Залъгалките на един здрачник бяха последното нещо, което щеше да я накара да промени принципите си.

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Sat Mar 25, 2006 1:33 am

Всички :

След няколко минути пътищата ви се преплитат и всеки от вас може да види лицата (или качулките) на пътниците срещу вас. На самия кръстопът до самата лилава линия, като че ли ефирният заряд намаля и положението става някак поносимо, въпреки, че въздухът е все така задушен.

По средата на Т-образния път е същинската пътека към град Краелд, който все още не се вижда в далечината. Забелязвате, че линията е всъщност огромен кръг, който отбелязва границите на града по доста забавен начин. За да продължите напред, трябва да прескочите оста.

Каубо и Селина :

Зорките ви очи някак са привлечени от необичайния виолетов цвят на линията. Нещо сякаш ви заповядва да се вгледате по-внимателно и забелязвате, че оста е съставена от много малки прашинки.

Каубо :

Разпознаваш материала, от който е съставена оста около Краелд. Това е магически тебешир.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Sat Mar 25, 2006 11:02 pm

Линия, която обграждаше града? Вероятно магия, естествено. РАзбира се, тя не разбираше нищо от магия, но се бе осведомила преди да тръгне на къде отиваше. Погледна тези отсреща и им махна. Освен всичко друго й беше интересно какво бе решил Фараш все пак...
- Добър ви ден, не искам, разбира се, да ви отклонявам от пътя ви, но моят спътник тук... - И тя погледна закачливо здрачника до себе си. - ... би желал да ви сподели нещо.

Определено ако се надяваше да разчита на него в бъдеще, трябваше да го научи на някои неща, а първото от тях бе да се сдържа, когато трябва.

Squall · Post by **Squall** » Sat Mar 25, 2006 11:09 pm

Досега не бях виждал такъв тебешир - би трябвало да е червен. Пък и как е направен толкова голям този кръг? Около целия град? Не мисля, че защитава града от демони. По-скоро действа по-друг начин. Мисля, че е съсредоточен кръг - в града тече усилена работа. Рано или късно ще разберем...
- Добър ден - каза съмнително и неуверено Каубо - Преди да попитате нещо, аз искам да ви попитам нещо - знаете ли каква е тази линия, която обхожда Краелд?

Gallean · Post by **Gallean** » Sun Mar 26, 2006 2:57 pm

Фараш измънква нещо от рода, че сигурно влиятелни магиосници се опитват да защитят чрез някаква магия града. Той, сякаш не бе чул какво каза елфката за него...
*Ако нямаха други въпроси се запътва Фараш към града. Оглежда се и запаметява какви хора (същества) ще срещне.
Там търси пазар, най-големият възможен- и за оръжие и за платове.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Sun Mar 26, 2006 3:36 pm

Елфата изгледа здрачника, който се запъти към града... Определено трудно щяха да се сработят, но пък пред себе си имаше сега някой, който не мислеше за кражба и нечестна печалба, което доста й допадна.
- И аз не знам, наистина, не разбирам от тези неща, но не вярвам да е нещо опасно. Името ми е Селина и ми е приятно да ви срещна. Няма да откажа вашата компания ако сте се запътили към града.

Squall · Post by **Squall** » Sun Mar 26, 2006 10:09 pm

- Каубо, приятно ми е - казва с пълно недоверие Канибала - И ние сме към града. - казвам, посочвайки своя приятел - И аз незнам какво ще правим там, но отиваме натам. Какво е това ефирно поле? Този огромен кръг от магически тебешир адски много ме обърква, а влиянието от него е съвсем неразбираемо. Можем само да гадаем какво ще стане - завършвам аз, забавяйки хода си, оставяйки новата ми приятелка да премине първа линията от магически тебешир.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Sun Mar 26, 2006 10:46 pm

Странникът определено говореше като маг. За съзнанието на Селина това означаваше просто опасност. Около тях винаги се случваха... необичайни неща, така да се каже, но пък от друга страна и долнопробните крадци не им отстъпваха.
- Всъщност... - започна тя. - Имаме доста добър начин да проверим какво прави. Моят приятел тръгна към града, а мисля, че не бе забелязал линията от... "магически тебешир". - Всъщност си нямаше и идея какво значи това, но простият опит й говореше, че всеки обект, пред кой е поставено определението "магически" значеше нещо, на което да не може да се разчита.

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Sun Mar 26, 2006 11:29 pm

Фараш :
Щом прекрачваш линията, не усещаш почти нищо - поне не нещо отрицателно. Даже напротив - бремето от дългия и паршен път, а и от внезапното напрежение се изпарява, въздухът става по-лесен за дишане.
Първите няколко метра преминаваш с бодра крачка, почти усещайки аромата от скъпите парфюми на Краелдските дами.

Но уви, нещата се влошават след като си изминал половината разстояние (което се равнява на десетина минути път на забързана крачка) - очите ти внезапно се насълзяват, а клепачите ти отказват да се затварят, допринасяйки за насълзяването. Ушите ти започват да жужат все едно в главата ти има кошер на диви пчели. Но това не те спира нито за миг и ти продължаваш да вървиш право напред, с надеждата, че неприятното напрежение ще спадне. (-1 Активност)

И то спада след броени минути - все още се чувстваш по-изморен от обикновено, но като се изключат изтръпналите крайници и настръхналата кожа, всичко е тип-топ.

Остава ти само една четвъртинка от пътя и в далечината пред теб се разкриват очертанията на Краелд - за жалост все така неясни и недостъпни. Прави ти впечатление, че не виждаш никакви стени, наблюдателници или нещо, което да послужи за защита на града и
си сигурен, че в далечината можеш да различиш нещо като сергия и някаква непозната фигура, но силното слънце и необичайната ефирност не позваляват на здрачническите ти очи да видиш каквото и да е било.

Всички, наблюдаващи Фараш :
Здрачникът не показва по никакъв начин, че има нещо неродно. Като се изключи краткото му спиране по средата на пътя всичко изглежда нормално. За жалост не можете да кажете какво се е случило с него по-нататъка, след като фигурата на Фараш изчезва в далечината.

Селина :
Този път орловият ти поглед не успява да ти помогне кой знае с какво - виждаш малко повече от другите, но.. само толкова. Успяваш да си обясниш този странен феномен със силната ефирност, която си играе с нервите ти.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Mon Mar 27, 2006 12:13 am

Нищо не се бе случило със здрачника... или поне нищо забележимо. Погледна към Каубо и повдигна рамене.
- Е, явно е безопасно.. идвате ли? - И Селина се запъти към града.

Gallean · Post by **Gallean** » Mon Mar 27, 2006 8:23 am

Фараш пак се спря и преглътна болезнено. Продължи да ходи, макар и почти без сетива напред, сляпо надявайки се, че ще успее да премине пътя.
*Ако до положината, оставащ път, положението се влоши много Фараш ще спре на място и ще изчака другите.

divaka · Post by **divaka** » Tue Mar 28, 2006 1:45 pm

- Да, разбира се, явно нищо опасно няма да ни се случи, тези очертания сигурно са направени за да спрат по-плашливите, все пак съдбата обича смелите. Всъщност, забравих да се представя, казвам се Щарга. Хайде, нека да настигнем твоя приятел пък там ще се запознаваме ...

Squall · Post by **Squall** » Wed Mar 29, 2006 8:45 am

Каубо се замисли с ръка на брадичката. Дали да ги последвам. Този тебешир не ми вдъхва доверие. На онзи... и аз незнам какъв, не му стана нищо, но аз съм различен, аз съм магьосник. Не вярвам да ми навреди, но какво да правя, по-добре да вървя.
- Хайде, да го настигнем! - Каубо се стреми да остане последен, на няколко метра зад заформилата се групичка от него, Щарга и новата им приятелка. Дали не искаха да ни направят нещо? По-добре да съм нащрек за всичко. Трябва да предупредя и Щарга, но той е по-отпред, а не искам да рискувам. Ще го извикам.
- Щарга, би ли дошъл за момент, искам да те попитам нещо!
Каубо хвана още по-здраво брадвите си и спомни най-правилния начин за стрелба с мълнии.

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Wed Mar 29, 2006 5:32 pm

Селина, Щарга, Каубо:
И тримата най-накрая се решавате да престъпите лилавата линия, осъзнавайки, че това е единствения път към града. В началото вървите сравнително предпазливо, въпреки че нищо не се случва. Със самото навлизане, обаче усещате онова неприятно напрежение, което ви сполетя при приближаването на линията. Сега разбирате, че магическият тебешир просто бележи до къде стига това ефирно поле и по този начин предупреждава пътешествениците.
Вече сте изминали половината път без особени произшествия - като се изключи неприятната тръпка и настръхнала кожа, всичко си е що-годе нормално.
Успявате да различите формите на Краелд в далечината, както и смътната фигура на Фараш. До него сякаш има още нещо, но не успявате да различите какво е то.
Остава ви само надеждата, че пътуването ще продължи да е все така спокойно и че Краелд няма да е град на канибали.

Каубо :
Изненадан си от силата на това ефирно поле - то е мощно колкото полето извън линията от магически тебешир, но сякаш нещо го контролира. Вървиш, но сякаш летиш - чувстваш как всяка твоя пора абсорбира от чудодейния ефирен заряд. Обземат те положителни чувства и усещаш, че още няколко минути шляене ще ти позволят да изравниш целия град с помощта на само една мълния.
Единственото неприятно нещо, което ти се случва е, че очите ти отново се изпълват с червени корабчета, а и ... и тази невидима кука, която се е закачила за пъпа ти просто не иска да изчезне. Но все пак не се оплакваш и продължаваш да вървиш с гордо вдигната глава и дали от внезапния оптимизъм, дали от нещо друго, осъзнаваш, че от край време си начело на групата. И все пак ръцете ти стискат здраво брадвите, а концентрацията ти е перфектна. Почти.

Селина :
От край време вървиш зад Каубо и успяваш да различиш нещото до Фараш. Оказва се, че до него стои още една фигура, пред която лежи импровизиран дюкян. Всичко друго е много смътно и прилича на мираж, но ти си сигурна, че това което виждаш е самата реалност.

Фараш :
Най-накрая стигаш през "портите" на Краелд. Всъщност, единственото нещо, което ти подсказва, че си пред самото начало на града е ниската мраморна стена с хиляди руни по нея. Пред единствения вход (който, между другото е без никаква защита - нито стража, нито същинска порта) на града стои прегърбената фигура на един Бурх. Лицето му е покрито с типичните белези на неговата раса, а косата и брадата му са червени, със зелени отенъци - сякаш бурхът се е опитвал да си смени цвета. Очите му са изпъкнали и зелени и следят всяко твое движение. Бурхът носи оскъдни одежи - къса кожена горница и бричове от същия материал. Оръфаното сиво наметало му придава скучноват вид.
На дюкяна пред него са поставени десетки амулети - всичките изглеждат еднакви - с голям лилав камък във формата на куб по средата.
Бурхът седи със скръстени ръце и явно няма намерението да те заговори пръв.

Докато оглеждаш наоколо, нещо друго привлича вниманието ти - пред самата руническа стена се е появила нова линия. Този път тя е кърваво червена.

Gallean · Post by **Gallean** » Wed Mar 29, 2006 7:41 pm

Фараш:
Хм... интересно...
<Глас на здрачник, "Пазарене"- расово качество, Чар>
Здрачника се доближи до "търговеца" и го запита, с приятен, но здържан глас дали знае (непременно) какво става и защо са сложени тези тебеширени кръгове. Преди това, разбира се, го поздравява весело.
*Ако му отговори или се "ядоса"- веднага Фараш обръща разговора към това, което продава бруха.

Light_Lord · Post by **Light_Lord** » Wed Mar 29, 2006 8:24 pm

Фараш :

Бурхът гледа с празен поглед напред, все така скръстил ръце пред гърдите си. Чакаш близо мунита, с надеждата, че ще каже нещо, но уви, без никакъв успех. Продавачът само премигва леко и започва да съзерцава небето.
Отваряш уста да добавиш нещо, но те изпреварват.
- Нищо интересно няма. - прекъсва те бурхът, но в тона му няма враждебни нотки.
Гледаш го в лицето и виждаш само едно голямо и премирено безразличие. Свеждаш глава и започваш да разглеждаш нещата, които са изложени. На целият тезгях има само някакви амулети, които ти се виждат съвсем прости на вид. Оглеждаш отново внимателно, но други предмети за продан няма.
- Добър ден. - обажда се бурхът най-накрая. - Добре дошли в Краелд. Вероятно вече сте усетили ефирното поле, което обгражда тази местност. За да преминете нататък, ще се нуждаете от един от тези медальони. В противен случай, прекрачите ли тази червена линия, ще полудеете или животът ви ще свърши тук. Цената е 100 кристала. Медальонът ще ви осигури защита от ефирното поле истраничните му ефекти, а също така ще повиши вашето усещане към магията. - завършва той съвсем безизразно, сякаш е казвал това хиляди пъти.
- Съжалявам, това е положението. - добавя, но в гласа му няма мнгоо съчувствие. - Особено магьосниците ще се взривят отвътре ... виждал съм ...
И отново се заглежда в небето.

[ИИ] Който носи един от медальоните, увеличава своето Презареждане с 1. В медальоните има вградена низша магия "Усещането на магия", която е ниво II [/ИИ]

Gallean · Post by **Gallean** » Wed Mar 29, 2006 8:33 pm

Фараш е доста подзрителен и пита дали може цената да бъде свалена<"Пазарене">?
Също ще пита, междудругото дали няма и други неща за продан, освен тези амулети.

ИИОще ли му е зле?ИИ

Light_Lord · Post by **Light_Lord** » Thu Mar 30, 2006 12:40 am

Фараш :
Системна тема

Минават няколко дълги секунди, но бурхът продължава да мълчи и да съзерцава, почти философски, небето. Отново се заканваш да повториш питането си, но тъкмо тогава той свежда глава към теб и отвръща все така незаинтересовано.
- 100 кристала. Ни повече, ни по-малко. Уверявам те, че без такъв медальон няма начин да влезеш. Жив.
Разбираш, че чарът ти и сладките приказки няма да ти помогнат тук. Този бурх явно си е създал имунитет срещу такива като теб и няма да се поддаде на агитациите ти. На него явно му е все едно дали ще влезеш или не.
Отново оглеждаш тезгяха и за втори път разбираш, че само и единствено въпросните амулети се продават тук. Трябва да решиш какво да правиш от тук нататък. 100 кристала не са малко пари, но иначе за какво си бил целия този път?

Gallean · Post by **Gallean** » Thu Mar 30, 2006 8:16 am

Все още не с много заинтересувани движения Фараш купува два медалиона, единият от които, веднага слага на врата си. Другият уви около лявата си ръка (не се вижда заради дрехите) и реши да изчака другите, опитваики се (не си дава много зор) да измъкне някаква информация от бруха, относно града и най-вече защитата му-тези полета.

Light_Lord · Post by **Light_Lord** » Thu Mar 30, 2006 5:35 pm

Фараш :

Виждаш как бурхът пребира кристалите в кесията, която е завързана на кръста му, но докато чакаш останалите от новообразувалата се група, ти се струва, че създанието те наблюдава.
- Магьосниците направо се взривяват отвътре ... - повтори бурхът разсеяно, а ти се чудиш дали осъзнава, че го казва за втори път.
С периферния си поглед успяваш да видиш как продавачът записва нещо с перо в някакъв тефтер, дори ти се струва, че за миг по лицето му пробягва лека усмивка.
Чакаш няколко минути, наблюдавайки червената линия, която предизвиква любопитството ти, но другите още ги няма. От скука се обръщаш, за да видиш дали не се задават от хоризонта.
Но вместо това, друго привлича погледа ти. Или поне така ти се струва. На тезгяха изведнъж има три медальона, като само преди минути сякаш бяха повече. Бяха ли? За съжаление не си сигурен какво беше точно разположението и бройката на предметитте от преди малко. Въпреки това, има едно нещо, за което си сигурен, че не беше на тезгяха, а именно малък пясъчен часовник с верижка, с малки лилави песъчинки във вътрешността му. Той ти се вижда много очарователен и веднага забравяш за медальоните. След малко вдигаш леко поглед към бурха, очаквайки поредния пример "как да наблюдаваме небето", но отново оставаш изненадан.
Мистериозният продавач гледаше към пътя.