[Ендивал]Границата между живота и смъртта

[Squall]

Всички

Хубав летен ден. На небето няма дори едно облаче. Жегата е ужасна, дори за обедно време. Ханът е препълнен, както винаги, със създания от цял Ендивал, но повечето са елфи. Все пак се намирате в Двия. Ханджията за пореден път се провиква и за пореден път се чува наздравица. Вие седите на масата си и играете карти, докато пресушаваате седмата кана вино. Около вас има няколко създания, които наблюдават играта ви. Не е много приятно някой да ти виси на главата, но няма какво да направите. Вече четвърти ден сте в града, но нещо все още ви държи тук. Може би е време да отпътувате...

ПП. Сори за закъснението, ма сутринта нямах нет.

[JohnDoe]

Карган беше пиян. Въпреки ветеранството му в пянството бе изпил толкова вино,че виждаше нещата размазано. Тъкмо някакъв наблюдател му се беше надвесил над главата,когато той стан възнпжно най-бързо и изкрещя "да живее Хазерот",слоед което седна на стола и след няколко мига бе припаднал,с глава забита в масата.
И.И. Нали и да издържам на алкохол, 2 от седемте изпити от групата кани ще ме гътнат

[Light_Lord]

Изпивам още малко от питието в чашата си. Какво е - не помня. Всъщност дори няма вкус на нещо познато и не мога и да предположа.
И ето ... картите пак се озовават пред мен. За пореден път ги вдигам и с три бързи движения ги разбърквам. Поне тук - бързите ми ръце оказват някакво призвание. Този срещу мен ги поема и ги цепи, с движение, изпълнено със скука. Не вдигам поглед, не помня кой беше той, но не ми трябва и да знам. Картите се връщат при мен и за секунди вече са пред всички останали.
- Пас. - казвам и затварям очите си, използвайки няколкото секунди, докато отново дойде време да говоря ...

[Nightmare]

Стоеше на мястото си и наблюдаваше играта. Е, наблюдаваше не беше точно определение, защото едното му широко отоворено око щукаше като лудо наляво - надясно, оглеждайки притеснено събраните. Не беше пийнал от питието си. Широкополата шапка скриваше грозното му, обвито в бинтове лице от другите хора, които се бяха събрали около масата на другарите му за да гледат играта. Искаше само да се прибере в стаята си и да се заеме с отварите си. Не знаеше защо, но нещо го задържаше в проклетата кръчма. Беше му горещо и реши да се охлади с една бира, въпреки че не беше в стила му да пие алкохол.
Поне не се страхуваше от отравяне - беше природно защитен от всякакъв вид отрови.

[Dark_Lord]

Шумът кънтеше в черепа на Гак. В доброто старо време, когато меката кожа и топла кръв все още бяха върху скелета му, жлъчката, димът и алкохолните изпарения щяха да го накарат да повърне или сбръчка нос. Уви, Гак нямаше как и какво да повърне, нито какво да сбръчка. Празните му очни кухини следяха масата и неговите така наречени "приятели" - патетична сбирщина от живи създания, които си харчеха трудно изкараните кристали за пенливи напитки и прекарваха свободното си време в играене на карти. Червеникавия блясък на "очите" му фокусира зачервената фигура на пияния Карган, и моментално една от несъществуващите му вежди се изкриви в знак на протест и конфузност.
- Карган, нима не се научи, че жалкият ти мозък не може да издържа на алкохол? - казвам аз, опитвайки се да придам забавен отенък на шепнещия ми глас.. въпреки, че съм наясно с фактът, че този опит ще претърпи сигурен неуспех.
Махам закачливо с китка, за да покажа по някакъв начин, че не съм цялал да го обидя, и когато виждам, че пияницата е схванал намека ми се обръщам към развиващата се игра на карти.
Нямаше как да не участвам.. Самият факт, че ми се отдава възможност да наблюдавам потните лица и лукави очи на своите приятели по съдба и занаят просто ме караше да играя.

"Нейските са перфектните картоиграчи - липсата на мускули прави опитите на противниците да разберат какви карти имаш.. невъзможни.
Няма нерви, няма страх - дори не усещам картите между кокалестите си пръсти."

Ето, че идва и моя ред. За тази вечер това е най-добрата ми ръка.

- Ако можех, щях да ви плюя на играта и да кажа пас. Тъй като не мога да направя първото, казвам просто пас.

[JohnDoe]

Карган вдигна глава от масата тъкмо за да чуе коментара на някакъв непознат скелет. Тъкмо да го удари видя,че е Гак и каза "мно' смеш'у, уми'ъм си о' сме' "
След тези думи той направи невъзможното за него- бутна чашата с вино по-далеч. Не се беше напивал така от месеци... откакто напусна дома... сладкия домашен хразян... тези сладки мисли нахлуха в главата му и той за момент забрави къде е. След няколко секунди се съвзе и каза "разда'а'е и нъ мън, ка'е бъз пиян'ца".

[Light_Lord]

- Голям си веселяк. - отбелязвам. - За пореден път.
Раздавам наново картите. Правя четири бързи кръга, а на картите сякаш са им поникнали крилца. При последната обиколка хвърлям петата карта на Гак към лицето му. Картата се завърта лудешки ... и спира между горната и долната челоюст на нейската.
- Браво, приятелю. - потупвам го по рамото или поне там, където по принцип трябва да има рамо.
- Хъг,ръг,хъг...
- Слушам и изпълнявам. Каква щедрост! Ханджия! Нашият приятел скелета тук, ще ни почерпи по още едно!

[Bhaal]

Арадор беше седнал на бара. Обвит в своя черен плащ, с вдигната качулка, той не привличаше особено внимание, особено при положение че беше толкова препълнено тук. Голяма халба пълна с пенлива бира бе основното му занимание, освен редовните мисли за отмъщение и каква ще бъде следващата му задача. Забеляза забавната групичка, която играеше на карти. Преди няколко години, такава гледка би извикала радост и веселие в сърцето на елфа, но сега... сега той не изпита нищо. Освен може би малко завист. Завиждаше им за това колко безгрижни бяха те. Явно им беше леко на душите и на сърцата. Изведнъж бирата оказа огромно влияние върху Арадор. Той я надигна и отпи голяма глътка. Беше уморен. Мъртвешки уморен. Преди да влезе в града, бе нападнат от трима бандити, решили да направят малко пари по старомодния и лесен начин. Двама от тях бяха лесни, но третия... беше по-труден и корав. Не стига това, но и стрелите му бяха на привършване. Би било удачно да си ги прибере после, ако част от тях не се бяха скършили в броните на противниците, а другата по дърветата, дълбоко в гората. Затова той просто се отправи към града. Вече бе в елфически владения, но от това не му ставаше по-хубаво. Далеч не бе готов да се завърне и да отмъсти на брат си. Сега само мислеше за поредната работа, която можеше да му предложи този град като наемник. Не му пукаше особено дали щеше да го наеме подземния свят или някой благородник. Затова реши да попита ханджията. Той го подръпна за дрехата и с тих глас му рече:
- Имам нужда от работа. Като наемник. Знаеш ли някой, който има нужда от мен?

[Light_Lord]

Въпреки цялата шумотевица и дъндания, която дрънка в хана, благодарения на елфския си слух чувам какво казва елфът до бара. Обиквено не съм по свадите. Нито обичам да се заяждам. Ако просто беше възможно светът да изчезне! Но не може ... нали? Поне до идването на някой глобален катаклизъм - не може и толкова.
Но жегата, отвратителният въздух и до голяма степен скуката ме карат да подхвърля не много силно, но така, че да ме чуят.
- На ханджията му е нужен чистач на пода.
Ставам, подавайки картите на Гак и се отправям към бара. По пътя взимам шапката си и я нахлупвам плътно над очите си. Засега е студена и ми действа добре. Успявам да се успокоя и да изляза от превъзбуденото си състояние.
Спокойствието се завръща при мен.
- И сам виждаш, че подовете са мръсни. - подхвърлям.

[Dark_Lord]

- Е, това е, смъртни, явно играта привърши. - казвам аз и показвам лицата на овехтелите карти. <Разказвачът да хвърля кой е победил>
С крайчеца на очните си кухини фокусирам върху вечно-търсещия-неприятности ярко светещ труп на дългоухия Деренилт.
Фигурата до него, обаче ми правя по-голямо впечатления - ефирността, която блика от недрата й е подобна на тази, излизаща от тялото на Деренилт, което ми подсказва, че това е друг елф.

Стискам дръжката на правата сабя в случай, че непознатия изведнъж се превърне в космато чудовище с петдесет ръце и два пъти по толкова очи.

"Мразя закачулени фигури"

[Nightmare]

Пфф, нямаше защо да стои тук с тези... бyнаци. Реши да се прибере в стаята си и да забрави за света, просто да остане сам с отварите си. Тогава бе единственото време, когато бе наистина щаслив. Без приятели. Без роднини. Без емоции - никаква обич, състрадание, тъгa, нито дори гняв. Беше оставен без абсолютно никакви чувства. Хвана здраво бастунчето си, което беше оставил облегнато на стола си, стана(всъщност той скочи на земята от стола, поради прекалено ниския му ръст)от стола, подпря се на бастуна и тръгна напред. Гърбавата му фигура, облечена в черен плащ се заизкачва по стълбите към стаята му. Щом отвори вратата, той побърза да вземе алхимическия комплект и го отвори. Ръцете му трепереха от вълнение, когато взе една епруветка и сипа от едно вещество в нея. После взе друго и го сипа в друга епруветка, смеси по - малко и от двете в един съд и прибави още една съставка, и колкото повече съставки прибавяше, колкото по - разбъркани ставаха нещата наоколо, толкова повече забравяше... Да, сладка забрава...
[И И] Опитва се да забърка някаква проста отвара по избор на разказвача[ИИ]

[Bhaal]

"О, това тук бе прекрасно. Имаше нужда от него. Някой да се заяде с него. О,да."- помисли си Арадор. Той постави халбата на плота. Обърна съвсем леко лицето си към дразнителя. Елф, в тъмночервен плащ. Струваше му се че го е виждал някъде... Но точно сега не можеше да се сети къде. Ухили се злобно.
- Не си ли чувал? Не е учтиво да се месиш в чужди разговори - изстърга дрезгавият му мрачен глас. След което се усмихна злобно и широко и се извърна изцяло към елфа. - Имам две стрели. Бях си ги запазил за по-късно, не за отрепки като теб. Нямам време за теб. Разкарай се.
В най-добрият случай елфът срещу него нямаше да го нападне. В най-лошия Арадор щеше да побегне към най-близкия ковач за да се снабди с мечове и стрели.

[divaka]

Изведнъж Виталис се събужда. Реакцията му не е необичайна, като се има впредвид че вече беше свикнал да се събужда пиян, някъде със своите приятели. Е, поразсъни се малко и ги попита :
- Как е играта, кой печели ? - и отпил от чашата, намираща се прад него, най-вероятно негова. Защо ми се струва че сме малко, къде са другите ? И може ли и аз да се включа в раздаването ?

[Light_Lord]

Поглеждам назад, за да видя дали има някой зад мен.
Няма. Е, това е положително. Този другар явно беше сприхав. А пък мен мен гони скуката. Едно двубойче щеше да раздвижи атмосферата. А какво остава за цяло мелле в хана?

Не-е-е. Едва ли. Не може.

- Отрепка? На мен говориш? Интересна е е логиката ти. Не съм аз този, който ходи от хан на хан, търсейки работа тип " момче за всичко ". Аз може и да не съм богат, господине, но си имам достойство. - усмихвам се. - Нещо бяхте споменали за стрели? Е, аз имам ятаган. И то два. Можем да спретнем нещо.

(ИИ)Елмо пращам ти ЛС с въпросче.()

[Bhaal]

Този позор за елфическата раса, имаш наглостта да се нарича елф дори не бе чул правилно какво си бяха говорили с кръчмаря. Изръмжа.
- Навлек, разкарай се. Дори не ме познаваш, а се осмеляваш да говориш невярни неща относно мен. Имам две стрели. Не смятам да ги хабя за отрепки като теб. Нито пък достойнството си.
След което се обърна към плота и надигна халбата си. И сякаш, по някаква ирония на съдбата, вместо блажената течност да доведе забрава и невидение на Арадор, му донесе спомен. Един далечен спомен, от хубавите дни. Когато още живееш прекрасно. Спомни си една от многобройните сбирки на Ордена на Гората, на които се събираха много стрелци, дошли за слава и пари. Там бе и този "навлек". Името му беше Деренилт. Твърдеше че е убил червен дракон. Ха. Не изглеждаше достатъчно могъщ, дори с уменията, с които се представи на празненството, за да убие дракон, пък бил той и червен. Арадор не се притесняваше от него. Глупакът си беше глупак и елфът не можеше да направи нищо по въпроса.

[Light_Lord]

(ИИ)Айде Елмо - опитвам. Хъц!(ИИ)

Обърнаха му гръб. Е, това вече беше обидно. На Деренилт не можеха да му обръщат гръб. Или поне който го направеше, си помисляше добре преди да го направи втори път.
За съжаление и двата ятагана бяха при Гак, затова елфът се огледа. И за щастие(Елмо знае, Елмо знае, Елмо знае) видя точно каквото му трябваше - кофа, пълна със сапунене вода. Явно с нея миеха подовете.
- Хей, господин Чистачът. Нали търсеше работа. Това ще ти е от полза!

(Опитвам се да ритна кофата и т.н. На Елмо съм казал какво очаквам да стане. Той там да хвърля или да преценя какво ще стане. Дали ще е точно това, което искам, в което малко се съмнявам, или не - важното е да е интересно. Давай Елмо. )

[Nightmare]

Вдигната епруветката и я огледа на лунната светлина и я разтресе леко.
- Хм... зле, зле, не е това, което исках, не... не, не... - замъмри той. Запуши епруветктата с коркова тапа и я напъха в раницата си. Затвори алхимическият си комплект и слезе долу - искаше да се разходи из града. Но картината, която се откри пред него малко го изненада - един елф се готвеше да ритне някаква кофа. Какво толкова беше изпуснал? Реши да не се занимава с него и се запъти към вратата на кръчмата.

[Squall]

Системно

Светлия

В кофата, която се готвиш да ритнеш, има и парцал. След като и теглиш здрав шут, тя лети право към господин чистачът, но в последния момент, той се отмества и кофата удря ханджията в главата. Междувременно, слизащия по стълбите алхимик има нещастието да се срещне с летящия парцал, който го удря право в лицето, а водата от кофата се разлива пред него.

Найтмеър

Когато се качваш в стаята си, забелязваш, че е изчистена - както на всеки два дни. Започваш да правиш отварата си, но по едно време тя губи обичайния си цвят и миризма. Опитваш се да върнеш старите свойства на течността, но така и не успяваш. В крайна сметка успяваш да направиш лечебен елексир. За твое нещастие, докато слизаш по стълбите към изхода в лицето те удря един парцал, който те бута на пода. Все пак не го очакваше...

Останалите

Играта на карти вече е към края си, когато Карган държи почти всички пари. В последната игра той решава да заложи всичко срещу последния останал участник - Гак, въпреки че Гак има по-малко пари. Глупава грешка. Той губи врътката и Гак обира всичко.

[Nightmare]

Изправи се полека и погледна към парцала. После широко отвореното му око се премести към елфа, който бе ритнал кофата. Подкрепяйки се с бастуна, той отиде до него и го погледна право в очите с единственото си око. "Човек най - добре се разпознава по очите" бяха му казали. Интересен човек. След това се обърна и се затътри навън, останал глух за останалия шум, потънал в собствените си мисли.
- Мда, има нужда, да... - промърмори и отвори вратата на кръчмата.

[Light_Lord]

Усещам, че напрежението се надига. Всичко върви що годе по план. Е, не съвсем. Става ми леко наприятно, заради алхимика. Но какво толкова. Дано не го приемеше лично. Или поне много лично.
- Чистачът, вземи си кофата!
Отново я ритам, опитвайки се да уцеля елфа и по възможност да ударя и картоиграчите.

(ИИ)Давай Елмо(ИИ)

[Bhaal]

Глупак. Проклетата издънка стана на глупак. Уцели ханджията по главата.
Арадор се изсмя злобно.
- Проклета издънка, дори не успя да ме уцелиш, а и удари и ханджията. Мисля че най-малкото което му дължиш е извинение.
Елфът бе загърнат в черния си плащ, бе увил добре лъка си и стрелите си, а черната му ризница бе покрита.
- Запомни ми думите, Деренилт, престорени Драконоубиецо - скоро, а може би и не толкова, ще се върна за теб и тогава... дори боговете няма да ти помогнат!

[Dark_Lord]

- Хаха, глупави смъртни.. - казвам аз, докато прибирам кристалите.. - Най-накрая ще си купя нещо за старите кокали - я ризница, я нагръдник.

"Добре, че Деренилт привлече вниманието на пияния Карган. Глупакът си показа картите по най-невменяемия начин.. "

Щом прибирам парите, отново хвърлям един поглед на патардията отсреща. Ако ситуацията беше малко по-различна от сега, щях да оставя елфът да се позабавлява или дори щях да се включа. Но сега, Деренилт се прави на глупак и може да ни тикне на топло.

Ставам и тръгвам към елфа с ясното дамерение да го хвана за ушите и довлека по възможно най-болезнения начин към масата.

[Nightmare]

Спря се на място. Широко отвореното му око придоби някакъв по - нормален вид, но стана по - заплашително, искрици сякаш горяха в него. Видя неиската и предстоящитя бой.
- Излгежда ще трябва да взема нещата в мои ръце - каза с изненадващо нормален глас. Извади щампата "Блясък", полиубува и се малко и реши, че е време за действие. Отиде по средата на къщата, натисна щампата, постави я на пода, затвори очите си и започна да брои от 1 до 4.
[ИИ] Щампата действа и на нейски:D[/ИИ]

[divaka]

Виталис беше свикнал да губи на карти и поредната загуба не му направи особено впечатление, не че нямаше нужните умения, но просто късметът винаги му изневеряваше. Виталис поздравява Карган за добрата игра, пожелавайки му следващият път да отново да загуби, след което приятелски му се усмихва.
- Карган, кво прават онея там, какво е станало докато спах, явно ще се трепат, а, чакай малко, това там не е ли .... и в този момент цялата стася потъва в ярка ослепителна светлина[ии]елмо, нали ???[/ии]

[JohnDoe]

Карган скача от стола и замижава. Затичва се някъде и изритва първото нещо, което се изпречи на пътя му, без да вижда какво е.
(ИИ: пияан бурх- какво да го правя :ИИ)