Част 2: Сплетни и маски
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Горрум се засилва с все сила, като започва да нанася яростни удари с ятагана си; той влага сякаш цялото си майсторство и на няколко пъти успява да удари тежко бронирания си противник, който обаче очевидно не поема никакви щети и продължава ловко и прецизно да се защитава, дори предвид факта, че е помъкнал със себе си много брони. Той трябва да се защитава и от двама противници, когато към Горрум се присъединява и Углук Червеното куче, който размята брадвата си надаващ рев. Обаче главатарят не се дава лесно, скоро отбива рязко острието на Углук и изненадващо замахва към Горрум, промушвайки въздуха; младият орк не успява да се защити навреме, когато острието прониква през бронята и раздира хълбока му. Болезнено.
Главатарят отново вади меча си, дръпва се няколко крачки назад и с усмивка отново ви посочва със знак да се приближите.
Системно
Главатарят отново вади меча си, дръпва се няколко крачки назад и с усмивка отново ви посочва със знак да се приближите.
Системно
"Tова сигурно боли... Нищо, ще го преживее, вероятно"
Тихон прави един широк 'обход', заобикаляйки биещите се и застава в страни от стража. Дали ще бъде достатъчно тъп да обърне гръб на орките заради него
-Ама моля, ето ме!
***
Преместване на Е3. Същото подготвено действие. За да стигне до Тихон, войнът, ще претърпи две атаки поради възможност - по една от всеки един от орките.
Тихон прави един широк 'обход', заобикаляйки биещите се и застава в страни от стража. Дали ще бъде достатъчно тъп да обърне гръб на орките заради него
-Ама моля, ето ме!
***
Преместване на Е3. Същото подготвено действие. За да стигне до Тихон, войнът, ще претърпи две атаки поради възможност - по една от всеки един от орките.
Si vis pacem para bellum
Изревавам от болка и гняв, че не съм успял да го посека. С цялата си ярост и плам замахвам с ятагана си към главата му. Умри, проклето псе!
Системно: Използвам Battle rage(същото като Barbarian rage е). От това получавам +4 на Strength и Stamina, +2 на Will и -2 на AC. Съответно ЖТ временно ми се увеличават с 4, атаката и щетите с 2, както и Fortitude с 2. Яростта трае 7 рунда(3+новия модификатор Stamina(+4)).
Общо сметнато за следващите 7 рунда: Атака: +7, AC: 13, Щети: 2з4+4
В момента съм нa 16/24 ЖТ.
Въпрос: Тоя с каква броня е? Освен това предполагам сме го флангирали(Углук не е малоумен все пак)?
Системно: Използвам Battle rage(същото като Barbarian rage е). От това получавам +4 на Strength и Stamina, +2 на Will и -2 на AC. Съответно ЖТ временно ми се увеличават с 4, атаката и щетите с 2, както и Fortitude с 2. Яростта трае 7 рунда(3+новия модификатор Stamina(+4)).
Общо сметнато за следващите 7 рунда: Атака: +7, AC: 13, Щети: 2з4+4
В момента съм нa 16/24 ЖТ.
Въпрос: Тоя с каква броня е? Освен това предполагам сме го флангирали(Углук не е малоумен все пак)?
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Въпросното лице е бронирано в железария от-до, което обаче не пречи да е добре подвижен (предвид състоянието му).
Горрум замахва с все сила срещу водача, а ятаганът му просвистява във въздуха; двамата нанасят силни удари върху оръжията си, главно, когато младият орк изведнъж прави лъжливо движение и същевременно, завъртайки се, прорязва рамото на орка; чува се звън, а острието на Горрум е покрито с гъста червена течност...
Водачът не успява да каже нещо, защото трябва да се защитава и срещу атаките на Углук, който заедно с Горрум е замахвал с брадвата; сякаш за противникът ви Тихон не съществува - немъртвият е тотално отписан от плановете на капитана, поне засега.
Углук обаче се проваля - не успява да достигне главатаря, след многобройните атаки; за сметка на това, след като се отдръпва успешно от един от ударите, оркът замахва с ятагана си и перва отново Горрум - този път обаче раната е що-годе лека, през бедрото.
Усмивката на оркския капитан не спада от лицето му - единствен Тихон успява да зърне как посечените двамина орки от гвардията на капитана се изправят бавно; лицата им са загубили зеленината си, и са по-скоро сиви. Те стоят на колене и изведнъж започват да се тресат - и точно когато капитанът перва леко Горрум, изведнъж от гърбовете на орките изскачат остри шипове и те надават болезнен рев; след което се обръщат и Тихон може да види нещо, което не е зървал никога през живота си - някаква смесица между демон и орк - зелено чудовище със святкащи ярко червени очи, зъби от които капе кръв и някаква мъгла, която сякаш го обгражда. Гледката потриса Углук и Горрум, които усещат дълбоко у тях вковано усещането на тъй омразния страх. Демоните захвърлят оръжията, които държат, и в ръцете им пламват огнени мечове; след което те се насочват към вас. Бавно.
Системно
Карта
Горрум замахва с все сила срещу водача, а ятаганът му просвистява във въздуха; двамата нанасят силни удари върху оръжията си, главно, когато младият орк изведнъж прави лъжливо движение и същевременно, завъртайки се, прорязва рамото на орка; чува се звън, а острието на Горрум е покрито с гъста червена течност...
Водачът не успява да каже нещо, защото трябва да се защитава и срещу атаките на Углук, който заедно с Горрум е замахвал с брадвата; сякаш за противникът ви Тихон не съществува - немъртвият е тотално отписан от плановете на капитана, поне засега.
Углук обаче се проваля - не успява да достигне главатаря, след многобройните атаки; за сметка на това, след като се отдръпва успешно от един от ударите, оркът замахва с ятагана си и перва отново Горрум - този път обаче раната е що-годе лека, през бедрото.
Усмивката на оркския капитан не спада от лицето му - единствен Тихон успява да зърне как посечените двамина орки от гвардията на капитана се изправят бавно; лицата им са загубили зеленината си, и са по-скоро сиви. Те стоят на колене и изведнъж започват да се тресат - и точно когато капитанът перва леко Горрум, изведнъж от гърбовете на орките изскачат остри шипове и те надават болезнен рев; след което се обръщат и Тихон може да види нещо, което не е зървал никога през живота си - някаква смесица между демон и орк - зелено чудовище със святкащи ярко червени очи, зъби от които капе кръв и някаква мъгла, която сякаш го обгражда. Гледката потриса Углук и Горрум, които усещат дълбоко у тях вковано усещането на тъй омразния страх. Демоните захвърлят оръжията, които държат, и в ръцете им пламват огнени мечове; след което те се насочват към вас. Бавно.
Системно
Карта
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
[по желание на Андрас]
Горрум и Углук сто процентово и без съмнение мислят, че това са демони; Тихон, обаче, знае туй-онуй за тези създания и това, което вижда, определено е нещо ново - по-скоро смесица между демон и орк, отколкото само на демон; често са се носили слухове за Гром Адския писък, който продал нявга душата си на демоните и започнал бавно да заприличва на тях - за щастие, душата не му била достатъчна покварена и успял да се изкопчи. Само че орките, както и въобще всички създания, останали дълго под контрола на демоните, бавно започвали да заприличват на тях.
Само че има нещо доста странно - орките, отдали живота си в слугуване на Горящия легион, изглеждали постоянно като полу-орки, полу-демони; за сметка на това, обаче, тези тук изглеждаха като нормални орки... поне до момента.
--- Тихон---
Из въздуха не се носи никаква магия която да можеш да усетиш - единствено забелязваш нещо като бледо зеленикаво сияние от въпросните изчадия, което отдаваш по-скоро на нещо, свързано с демоните, отколкото на някаква си магия. Като ги гледаш, не се и съмняваш, че външният им вид плаши дори двамата воини.
Горрум и Углук сто процентово и без съмнение мислят, че това са демони; Тихон, обаче, знае туй-онуй за тези създания и това, което вижда, определено е нещо ново - по-скоро смесица между демон и орк, отколкото само на демон; често са се носили слухове за Гром Адския писък, който продал нявга душата си на демоните и започнал бавно да заприличва на тях - за щастие, душата не му била достатъчна покварена и успял да се изкопчи. Само че орките, както и въобще всички създания, останали дълго под контрола на демоните, бавно започвали да заприличват на тях.
Само че има нещо доста странно - орките, отдали живота си в слугуване на Горящия легион, изглеждали постоянно като полу-орки, полу-демони; за сметка на това, обаче, тези тук изглеждаха като нормални орки... поне до момента.
--- Тихон---
Из въздуха не се носи никаква магия която да можеш да усетиш - единствено забелязваш нещо като бледо зеленикаво сияние от въпросните изчадия, което отдаваш по-скоро на нещо, свързано с демоните, отколкото на някаква си магия. Като ги гледаш, не се и съмняваш, че външният им вид плаши дори двамата воини.
"На бас, че е някаква гадна магия и май се сещам кой я е скроил!", предположих аз и отново извих острието на брадвата, стоварвайки го вертикално върху врага си така, както грифонът замахва, за да разсиче жертвата си с острите си като бръснач нокти.
"Стига да имат плът и поне малко кръв - ще ги накълцаме - този наш немъртъв голяма работа се извъди", усмихнах се и смигнах на Тихон.
"Стига да имат плът и поне малко кръв - ще ги накълцаме - този наш немъртъв голяма работа се извъди", усмихнах се и смигнах на Тихон.
Демони! Как е възможно?! Нали ги победихме в голямата война?! Нали дядо ми падна точно в битка с такива изчадия?!... Не предполагах, че са толкова могъщи! Веднага щом превъзмогвам първоначалния шок от демоните и болката от последния удар, се концентрирам отново върху противника си, който все още ни застрашава. За да избягаме трябва да минем през него. С вик "Умри, демоне!" замахвам отдолу нагоре към торса му.
Системно: Същото като предния ми ход - ползвам само Dodge срещу него.
Системно: Същото като предния ми ход - ползвам само Dodge срещу него.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Битката се разразява бързо и всички в уличката сякаш са понесени на крилата на времето, което се върти около тях като огромен вихър от мистична енергия; Тихон Некроманта с ефективно движение замахва с плаща си към оркския главатар и успява ефективно да го обърка - противниковият командир се стъписва и се дръпва леко назад, осигурявайки на Горрум предимство в атаката. Но докато това става, единият от демоните се насочва надавайки рев към немъртвия с вдигнат високо меч; за щастие на Тихон, обаче, там е Углук, който с един единствен удар разсича демона на две.
Чудовището надава рев, който проглушава ушите ви, и след това изчезва в облак зеленикав дим.
Вторият демон, виждайки това, напада Углук с огнения си меч. Годините, прекарани в тренировка с брадвата, обаче, не са изминали ей-така! Углук ловко отбива оръжието си и докато прави това, Горрум с все сила забива оръжието си в гръдния кош на главатаря; той дори не успява да се предпази навреме. Уви, бронята поема голяма част от удара, но междувременно, Углук също помага на своя сънародник и удря главатаря с брадвата си в крака; оркският водач изревава, замахва с към Горрум с меча си, но очевидно е прекалено слаб защото младият воин с лекота отбягва удара. Острието изсвистява във въздуха, след което главатарят пада на земята, бездиханен.
Някъде далеч се чува силен камбанен звън, удари по гонг и големи тъпани; развиделява се и част от жителите се показват вече по улиците. Някъде се чува рог и веднага след това единственият останал демон се пръсва в леката мъгла, оставяйки като единствен спомен леко продраната дреха на Углук.
В уличката сте само трима души... засега.
Системно
Чудовището надава рев, който проглушава ушите ви, и след това изчезва в облак зеленикав дим.
Вторият демон, виждайки това, напада Углук с огнения си меч. Годините, прекарани в тренировка с брадвата, обаче, не са изминали ей-така! Углук ловко отбива оръжието си и докато прави това, Горрум с все сила забива оръжието си в гръдния кош на главатаря; той дори не успява да се предпази навреме. Уви, бронята поема голяма част от удара, но междувременно, Углук също помага на своя сънародник и удря главатаря с брадвата си в крака; оркският водач изревава, замахва с към Горрум с меча си, но очевидно е прекалено слаб защото младият воин с лекота отбягва удара. Острието изсвистява във въздуха, след което главатарят пада на земята, бездиханен.
Някъде далеч се чува силен камбанен звън, удари по гонг и големи тъпани; развиделява се и част от жителите се показват вече по улиците. Някъде се чува рог и веднага след това единственият останал демон се пръсва в леката мъгла, оставяйки като единствен спомен леко продраната дреха на Углук.
В уличката сте само трима души... засега.
Системно
Last edited by Blade on Mon Apr 03, 2006 11:02 pm, edited 1 time in total.
Отсичам главата на проклетия мръсник. Просто за всеки случай. Казах ти, че духовете са на моя страна!
- Трябва да вземем запасите си от проклетото муле! Няма да оцелеем иначе в пустошта! - кресвам докато тичам, държейки се за раната в хълбока.
- Трябва да вземем запасите си от проклетото муле! Няма да оцелеем иначе в пустошта! - кресвам докато тичам, държейки се за раната в хълбока.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Криволичейки по странични улички, най-сетне успявате да си отдъхнете на някое безопасно място - в случая, затъмнения двор на една къща. Въпреки това, до вас още се чува глъч от някъде там, където сте били - бият тъпани, камбани и надуват рогове. Дали е заради вас или заради чуждестранните пратеници, които идват в Кръстопътния град? Едно е сигурно - измъкването от града ще да е доста трудно.
Само че... има един проблем. Успявате да различите точно къде сте - малко по-на юг от Магазинчето за окултни съставки, при... Воинската част на града, където са казармите. Казано по-просто - тук скоро ще се препълни и дори задното дворче може да се окаже опасно място.
Четирите порти на града е много вероятно да са пазени здраво, тъй че бягството точно от там няма да е лека работа...
Само че... има един проблем. Успявате да различите точно къде сте - малко по-на юг от Магазинчето за окултни съставки, при... Воинската част на града, където са казармите. Казано по-просто - тук скоро ще се препълни и дори задното дворче може да се окаже опасно място.
Четирите порти на града е много вероятно да са пазени здраво, тъй че бягството точно от там няма да е лека работа...
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Къщата е двуетажна, макар че според вас скоро може да стане едноетажна - правоъгълна постройка, чийто първи етаж е изграден от камък, докато нагоре - просто скроени дъски; на втория етаж се виждат прозорци, които са затъмнени и мръсни.
Самият двор пък е безкрайно мърляв - наоколо е избуяла трева, заедно с някакви бурени, а "оградата" всъщност са стените на две други сгради, които са изцяло от камък направени (и просто стени). В двора се издига едно самотно изсъхнало дърво, чиито клони ви се струва, че стържат по стъклата, създавайки мрачна атмосфера.
Височината на сградата е около дванадесетина метра, заедно с бедно скалъпения дъсчен покрив.
Самият двор пък е безкрайно мърляв - наоколо е избуяла трева, заедно с някакви бурени, а "оградата" всъщност са стените на две други сгради, които са изцяло от камък направени (и просто стени). В двора се издига едно самотно изсъхнало дърво, чиито клони ви се струва, че стържат по стъклата, създавайки мрачна атмосфера.
Височината на сградата е около дванадесетина метра, заедно с бедно скалъпения дъсчен покрив.