Част 2: Сплетни и маски
-Хехехеххеееее - Искрен смях прозвучава от гърлото на Тихон. Първият от доста време насам - Никога не бих предположил, че деменцията настъпва толкова бързо. Ако действително ни гледаш, задължен съм да те осведомя за нещо. Когато властници се събират в някой град там бива обявено военно положение. Независимо, дали има луд убиец, или не. Просто по принцип, по навик, така да се каже. Било среща на владетели, било съвет на генералите или събор на магьосници, военното положение се обявява и толкова.
Магьосникът смачква бележката на топче и я хвърля някъде.
-Господа, не знам какви сили има Ториан, но със сигурност силата на мисълта го е напуснала. Вземете оцелялите пергаменти и стъкленици, със сигурност няма да му трябват на този нещастник и нека се разходим до останалите немъртви в града. Някой да знае за някаква среща, все пак?
Магьосникът смачква бележката на топче и я хвърля някъде.
-Господа, не знам какви сили има Ториан, но със сигурност силата на мисълта го е напуснала. Вземете оцелялите пергаменти и стъкленици, със сигурност няма да му трябват на този нещастник и нека се разходим до останалите немъртви в града. Някой да знае за някаква среща, все пак?
Si vis pacem para bellum
- Глупак. Наблюдавал ни той. Прости заплахи на един невежа. Не знам, но трябва да се справим с тази подла гад час по-скоро. Бас държа, че силата му не е толкова голяма, колкото я представя той. Искам да действаме така, сякаш Ториан е някаквъв проблем, който просто трябва да бъде решен по възможно най-директния и пряк начин. Без да се съобразяваме със заплахи. От смъртта не ме страх.
Замълчах и след това подадох ръка:
- Заедно ли сме срещу този изедник? Да? Тогава нега вземем останките след поразията и да пообиколим тук-там. Очаквам и по-големи ужаси да ни сполетят. Ала знайте - скритият враг не е силен враг - безчестните винаги свършват под ножа...
Замълчах и след това подадох ръка:
- Заедно ли сме срещу този изедник? Да? Тогава нега вземем останките след поразията и да пообиколим тук-там. Очаквам и по-големи ужаси да ни сполетят. Ала знайте - скритият враг не е силен враг - безчестните винаги свършват под ножа...
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Отговор нито пък някакви реакции следват от всякаквите заплахи и диалози, отправяни към... празния въздух.
От свитъците и колбите е останало малко количество - неколцина от свитъците Тихон разпознава като глупавите и безсмислени шарлатанщини, а пък колбите са изпочупени или пък разляти.
[ИИ]Roleplay-вайте си засега[ИИ]
От свитъците и колбите е останало малко количество - неколцина от свитъците Тихон разпознава като глупавите и безсмислени шарлатанщини, а пък колбите са изпочупени или пък разляти.
[ИИ]Roleplay-вайте си засега[ИИ]
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Тъй като сте чужденци в тоя град, представа си нямате къде се намират повечето от немъртвите; единствен Тихон знае туй-онуй за тях: неколцината немъртви - Киняр Талран - магьосникът, Толран - ханджия на една от местните кръчми, "Славата на генерала", трима благородници, чиито имена не знае, Нзрак, окултистът, както и един страж. Двама от тях вече липсват от архивите на настоящето.
Но преди да отместите поглед към други мисли, един от стражите се обажда:
- Чух ви през вратата, докато бях отвън, чародеецо. Знам, къде се намират тримата благородници - в Благородническия квартал, единият е със сигурност в дома на управника. Също така небезизвестен е и Толран, който продава наистина хубава бира.
Но преди да отместите поглед към други мисли, един от стражите се обажда:
- Чух ви през вратата, докато бях отвън, чародеецо. Знам, къде се намират тримата благородници - в Благородническия квартал, единият е със сигурност в дома на управника. Също така небезизвестен е и Толран, който продава наистина хубава бира.
Утрешната паника е гарантирана, каквото и да иска градоначалника. Преди да е настъпила, обаче, необходимо е да се остановят поне реалните размери на щетите. Инак като тръгнат слуховете...
-Към, благородниците, господа, към благородниците. Хубавата бира на кръчмаря може да почака, към настоящия момент.
-Към, благородниците, господа, към благородниците. Хубавата бира на кръчмаря може да почака, към настоящия момент.
Si vis pacem para bellum
- Вече съм уморен и ми дойде до гуша от посланията и делата на Ториан, но си прав. Почивката ще почака - сигурно и кучият син не почива в момента, а обмисля подлите си планове. Колкото по-бързо действаме, толкова по-скоро острието ми ще опита плътта му.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Чува се тежка въздишка от страна на стражите, които обаче бързо се организират и потегляте към благородническата част на града; двамина от стражите остават за да вземат трупа и да го закарат на някое сигурно място - не изглеждат доволни.
Когато стигате до благородническия квартал, чиято най-внушителна сграда е тази на градоначалника, от вътре излиза вбесен Трак, който почти разбива вратата, отваряйки я. Като ви вижда, той се насочва към вас.
- А, ето ви. Оня кучи син градоначалника не пожела да затвори града и ми отне правата на началник стражата, след като му се... изрепчих. Каза, че нямало нищо за каквото да се притесняваме, а най-малко - той прави физиономия и започва да имитира някой с писклив глас - "искаме да наплашим делегатите, които ще дойдат в Кръстопътния град утре, нали?"
Той се изплюва на земята, след което кресва от безсилие.
- Какво ще правим сега? Май няма да съм ви от голяма помощ...
Когато стигате до благородническия квартал, чиято най-внушителна сграда е тази на градоначалника, от вътре излиза вбесен Трак, който почти разбива вратата, отваряйки я. Като ви вижда, той се насочва към вас.
- А, ето ви. Оня кучи син градоначалника не пожела да затвори града и ми отне правата на началник стражата, след като му се... изрепчих. Каза, че нямало нищо за каквото да се притесняваме, а най-малко - той прави физиономия и започва да имитира някой с писклив глас - "искаме да наплашим делегатите, които ще дойдат в Кръстопътния град утре, нали?"
Той се изплюва на земята, след което кресва от безсилие.
- Какво ще правим сега? Май няма да съм ви от голяма помощ...
- Глупости, приятелю! Ти си направил това, което честта и разумът повеляват, а градоначалникът просто го е страх за задника му! Не ни е притрябвала помощта на страхливи глупаци като него! Добре дошъл си да дойдеш с нас по нашия път, ако искаш. - подавам му ръка приятелски.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
Значи, да преговорим - луд убиец върлува из града преди дипломатическа среща, а градоначалника не иска да предприеме нищо, за да не 'изплаши' дипломатите, които пристигат обикновено със сериозна гвардия. Половин час преди това сме намерили бележка, писана от идиот, който казва, че ще стане точно същото, макар да противоречи на всички повели на здравия разум. Ако предположим че градоначалникът не е спечелил титлата си на турнир по бой с брадви, което май не е изключено, би трябвало да не е идиот и да съзнава че в момента си проси обесване на площада, щом дойдат Дуротарските делегати. Защо този иска краят на своята кариера, правейки такъв тъп ход и защо онзи знае за него... Или го е шпионирал или са в комбина. Каква полза би имал някой от собственото си изпадане в немилост?
Тихон кима с глава и се обръща към вече бившият началник стража.
-Придружи ни до двамата ми сънародници, а после - нека действаме по моя начин. Ще имаме ли цепелин на разположение?
Тихон кима с глава и се обръща към вече бившият началник стража.
-Придружи ни до двамата ми сънародници, а после - нека действаме по моя начин. Ще имаме ли цепелин на разположение?
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Трак стиска ръката на Горрум.
- Тъй да бъде. Към кой от сънародниците ти да се насочим, некроманте? Има един тук, в тая сграда - той посочва зад себе си, сякаш с отвращение. - И още двама... ето там и там - посочва две сгради. - А, и за цепелина... няма да е скоро. Ометоха се повечето гоблини, и ще довтасат чак утре по същото време.
- Тъй да бъде. Към кой от сънародниците ти да се насочим, некроманте? Има един тук, в тая сграда - той посочва зад себе си, сякаш с отвращение. - И още двама... ето там и там - посочва две сгради. - А, и за цепелина... няма да е скоро. Ометоха се повечето гоблини, и ще довтасат чак утре по същото време.
- Ами тогава да поговорим засега с мъртъвците, а после да се наспим добре. Утре като сме вече отпочинали, да продължим с разследването и приготовленията за пътуването. И да пипнем проклетия убиец.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Когато стигате до къщата на единия от благородниците, някой си Рахд, вече е доста късно. Кепенците на прозорците са затворени и вътре сякаш няма жива душа.
Трак неволно потрепва.
- Това тук нещо не ми харесва... - стиска здраво дръжката на оръжието си. - Е, така и така сме тук... - след което отива до вратата и тропва силно пет-шест пъти.
Минават няколко минути, а ответна реакция отвътре няма...
Трак неволно потрепва.
- Това тук нещо не ми харесва... - стиска здраво дръжката на оръжието си. - Е, така и така сме тук... - след което отива до вратата и тропва силно пет-шест пъти.
Минават няколко минути, а ответна реакция отвътре няма...
Вадя ятагана си и заставам до вратата и Трак. Казвам му тихо:
- Виж дали е отключено. Ако не е, да разбиваме.
- Виж дали е отключено. Ако не е, да разбиваме.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Углук стиска оръжието си, след което разбивате вратата и връхлитате в дома. Всичко е празно и изрядно. Тъмно е навътре, обаче, и единствено Тихон успява да види, че и нататък всичко е същото - няма следи от живот поне в близките три-четири дена. Всички прозорци са залостени и добре затворени, и дори столовете са прибрани.
Стражите зад вас оформят нещо като редица, а наоколо започват да се палят лампи и да се подават любопитни лица - разбиването на вратата сякаш е събудило целия квартал...
Стражите зад вас оформят нещо като редица, а наоколо започват да се палят лампи и да се подават любопитни лица - разбиването на вратата сякаш е събудило целия квартал...
Казвам на останалите да влезем в къщата и да затворим отново вратата, все едно нищо не се е случвало.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Стражите влизат и затварят вратата, а отвън чувате някакви недоволни викове. След това Трак запалва един факел, който що-годе осветява стаята.
- Тук няма жива душа - промърморва Углук, все още държащ оръжието си здраво.
- Върти ми се нещо из главата - ако тоя немъртъв е сам Ториан, той ще е побързал да изчезне, нали? - казва Трак докато оглежда една от стаите.
И пак - няма нищо нередно. Тази къща е самият връх на реда и съвършенството.
- Тук няма жива душа - промърморва Углук, все още държащ оръжието си здраво.
- Върти ми се нещо из главата - ако тоя немъртъв е сам Ториан, той ще е побързал да изчезне, нали? - казва Трак докато оглежда една от стаите.
И пак - няма нищо нередно. Тази къща е самият връх на реда и съвършенството.
Тихон се разхожда из къщата , оглеждайки все пак за нещо особерно и отговаря на вече бившия страж:
-Ако е умен обратно - няма да бяга, а ще си стои тук ни лук ял, ни лук мирисал. Ние вече знаем, обаче, че той НЕ е умен и това прави нещата доста особени. Да отидем да проверим и останалите двама, колко време има до изгрев?
-Ако е умен обратно - няма да бяга, а ще си стои тук ни лук ял, ни лук мирисал. Ние вече знаем, обаче, че той НЕ е умен и това прави нещата доста особени. Да отидем да проверим и останалите двама, колко време има до изгрев?
Si vis pacem para bellum
- Дано не сме закъснели и за останалите. - казвам намръщено. - Дано успеем да свършим нещо тая вечер, в името на духовете!
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Не успяваш и да изречеш това, когато изведнъж настава суматоха - вие вътре в къщата успявате да чуете врявата, която се надига навън. След миг вратата се разбива, буквално, и срещу вас се изправя почетен ескорт от трийсетина души, обградил един орк и един немъртъв.
Оркът заговаря пръв:
- Тъй. Значи не реши да спазиш заповедта ми, отцепнико, и предаваш собствения си народ. Смърт и нищо друго не заслужаваш ти, Трак бивши командире. Когато дойдат почетните ни гости от Ордата ти пръв ще бъдеш хвърлен на псетата в Арената - той кимва и няколко от стражите се насочват към Трак и го хващат; самият той не прави никакъв опит за самоотбрана, само подава напред ръцете си, стиснал зъби и с яростен поглед. - Колкото до вас - той се обръща към "досегашните" подчинени на бившия вече командир - вие сте мислили, че се подчинявате на заповеди, затова ще ви пощадя. Отидете в домовете си и си починете, а утре ще патрулирате из северните земи за назидание.
Той махва с ръка и неколцина от стражите отвеждат Трак и останалите; единственото, което може да направи орка, е да се обърне към вас и да ви каже тихо:
- Не считайте тази ми постъпка за дело, породено от срам и безсилие. Ще се моля природата да ви даде сили да извършите това, в което няма да участвам. Лок тар!
Немъртвият леко се усмихва, след което се обръща към вас. Чак сега, след като действията се развиват тъй бързо, успявате да огледате двамата добре - немъртвият е висок и кльощав, с доброжелателна физиономия и хитра усмивка. Облечен е в черно-червена роба, покрита с всевъзможни кристалчета и рубини, които хвърлят светлина наоколо; оркът до него пък е висок и невероятно мускулест. Носи на себе си златна броня, която преценявате, че е по-скоро парадно облекло, отколкото нещо, което да предпазва. За сметка на това, обаче, изглежда добре. На гърба му виси ятаган на майсторите на острието...
- И така, преди да ви хвърля и вас на кучетата - казва той - кои сте и що дирите посред нощите, смущавайки покоя на моя град?
Углук здраво стиска брадвата си и сякаш се бори с желанието да скочи срещу двадесетината стражи и двамата им предводители.
Оркът заговаря пръв:
- Тъй. Значи не реши да спазиш заповедта ми, отцепнико, и предаваш собствения си народ. Смърт и нищо друго не заслужаваш ти, Трак бивши командире. Когато дойдат почетните ни гости от Ордата ти пръв ще бъдеш хвърлен на псетата в Арената - той кимва и няколко от стражите се насочват към Трак и го хващат; самият той не прави никакъв опит за самоотбрана, само подава напред ръцете си, стиснал зъби и с яростен поглед. - Колкото до вас - той се обръща към "досегашните" подчинени на бившия вече командир - вие сте мислили, че се подчинявате на заповеди, затова ще ви пощадя. Отидете в домовете си и си починете, а утре ще патрулирате из северните земи за назидание.
Той махва с ръка и неколцина от стражите отвеждат Трак и останалите; единственото, което може да направи орка, е да се обърне към вас и да ви каже тихо:
- Не считайте тази ми постъпка за дело, породено от срам и безсилие. Ще се моля природата да ви даде сили да извършите това, в което няма да участвам. Лок тар!
Немъртвият леко се усмихва, след което се обръща към вас. Чак сега, след като действията се развиват тъй бързо, успявате да огледате двамата добре - немъртвият е висок и кльощав, с доброжелателна физиономия и хитра усмивка. Облечен е в черно-червена роба, покрита с всевъзможни кристалчета и рубини, които хвърлят светлина наоколо; оркът до него пък е висок и невероятно мускулест. Носи на себе си златна броня, която преценявате, че е по-скоро парадно облекло, отколкото нещо, което да предпазва. За сметка на това, обаче, изглежда добре. На гърба му виси ятаган на майсторите на острието...
- И така, преди да ви хвърля и вас на кучетата - казва той - кои сте и що дирите посред нощите, смущавайки покоя на моя град?
Углук здраво стиска брадвата си и сякаш се бори с желанието да скочи срещу двадесетината стражи и двамата им предводители.
Поемам си въздух и започвам да говоря с цялата си сериозност и плам.
- Аз съм Горрум Харг, внук на Тарок, Майстор на острието. Тук сме, за да говорим с домакина на къщата. Вие сте градоначалника, предполагам. Във владението ви върлува опасен убиец, похитил двама влиятелни магове, единия от които архимаг на града! Вие не правите нищо по въпроса и дори затваряте един от най-честните си и достойни подчинени. Колко души още трябва да загинат преди да прозрете, че предстоящото посещение е силно застрашено?!
Споменавайки името и статута на дядо си се опитвам да вдъхна повече влияние и сериозност на речта си.
ИИ: Ако трябва хвърляй за убеждаване. Модификатор Чар=0.
- Аз съм Горрум Харг, внук на Тарок, Майстор на острието. Тук сме, за да говорим с домакина на къщата. Вие сте градоначалника, предполагам. Във владението ви върлува опасен убиец, похитил двама влиятелни магове, единия от които архимаг на града! Вие не правите нищо по въпроса и дори затваряте един от най-честните си и достойни подчинени. Колко души още трябва да загинат преди да прозрете, че предстоящото посещение е силно застрашено?!
Споменавайки името и статута на дядо си се опитвам да вдъхна повече влияние и сериозност на речта си.
ИИ: Ако трябва хвърляй за убеждаване. Модификатор Чар=0.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info