Част 2: В търсене...
След като гостите влязоха Ная светкавично стана от леглото и затвори вратата . След това седна п[ак на леглото и започна : " Повиках ви тук , защото долу беше доста опасно за да можем да проведем този разговор там . Вижте , трябва ми помощ . Въпроса е дали ще мога да ви се доверя напълно . " тя стана и започна да крачи из стаята " Искам да знаете , че ако ме измамите това може да не ви се отрази добре . Повярвайте ми не бих искала да наранявам друг нощен елф , напротив даже бих му помогнала . Сега обаче най важното е да продължа колкото се може по - бързо с моята задача , защото времето изтича " тя се спря и втренчи поглед прави във тях " Е ? Мога ли да ви имам доверие ? "
Утамyт , утамyт !!!!
Мушра
Тя седна отново на леглото и им каза : " Мерси че ще ми помогнете . Сега след като ви имам известно доверие мога да ви кажа каква е моята мисия . Трябва да намеря едно отвлечено дете . Банда оркски отрепки го отвлякоха неотдавна и аз тръгнах по петите им , за да освободя детето от тяхните лапи и да го върна на родителите му . Всъщност като се замисля не са само орки , защото от котката се превърнах в мишката и аз бях преследвана от тях , та се случи така че сре тези , които успях да ги оттърва от мизерния им живот имаше и един таурен , които учудващо притежаваше следното писмо . . . " тя им покажа писмото , така че да могат да го прочетат . След това го прибра отново и продължи " Трябва да отиден на съответното място колкото се може по - бързо . Надявам се нямате нищо против да тръгнем призори . " Тя се излегна на леглото и им каза с леко заповедничев тон " А сега ако нямате други въпроси моля напуснете ! Искам да си почина малко . "
Тя седна отново на леглото и им каза : " Мерси че ще ми помогнете . Сега след като ви имам известно доверие мога да ви кажа каква е моята мисия . Трябва да намеря едно отвлечено дете . Банда оркски отрепки го отвлякоха неотдавна и аз тръгнах по петите им , за да освободя детето от тяхните лапи и да го върна на родителите му . Всъщност като се замисля не са само орки , защото от котката се превърнах в мишката и аз бях преследвана от тях , та се случи така че сре тези , които успях да ги оттърва от мизерния им живот имаше и един таурен , които учудващо притежаваше следното писмо . . . " тя им покажа писмото , така че да могат да го прочетат . След това го прибра отново и продължи " Трябва да отиден на съответното място колкото се може по - бързо . Надявам се нямате нищо против да тръгнем призори . " Тя се излегна на леглото и им каза с леко заповедничев тон " А сега ако нямате други въпроси моля напуснете ! Искам да си почина малко . "
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
Blade
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Вятърът изду платната на кораба, карайки го да върви по-бързо на север, към столицата на нощните елфи - Дарнасус. Полюшван от силния полъх, корабът бързо се придвижваше на север, и щеше да стигне дестинацията си два дена по-рано. Но моряците не се радваха - никак даже. Защото имаше нещо в този вятър, което ги караше да настръхват, да се обръщат плахо наляво-надясно, да търсят причина за страха си. Дори капитанът не ругаеше подчинените си както винаги, а даже напротив - стоеше смълчан и умърлушен, придържащ кораба по дадения маршрут и коритото пореше вълните.
Черният вятър след това полетя още на север, стигна до Аубердийн, където обходи къщурките и полюшна клоните на дърветата. Изплашени, две сърни припнаха бързо от поляната, където спокойно ръфаха от тревата... до този момент, когато сякаш ги прониза една от стрелите на човешките ловци, бродещи от време на време из тия земи.
Изплашен, дори един огромен мечок се скри в хралупата, търсейки спасение и подкрепа. Остана сгушен там известно време, след което мъчителното чувство го пусна от здравата си прегръдка и мечката се почувства по-добре, дори като за животно.
Но вятърът не спря, даже напротив - продължи още на изток, стигайки до мястото на едно огромно дърво, където се завъртя. Сякаш нещо го заболя тъдява и вятърът се усили, а ревът му премина в оглушителен писък; след това се спусна на юг... и на юг, и на юг, стигайки до едно малко градче; премина стремглаво и се разби над главите на създанията, карайки ги да потръпнат и да пуснат усмивката от лицето им да си отиде. Вятърът се втурна напред и влезе в една малка кръчмичка, известна със своята красива сервитьорка; навлезе през отворената врата и сякаш удари един човек, който стоеше на една маса. Името му бе Роланд и бе тръгнал да се бори срещу злото на тоя свят, или поне да се опитва. За пръв път беше в Астранаар, градът на елфите, и се надяваше поне тук да разбере нещо за този, когото преследваше - орк на име Котраг, отвлякъл три млади момиченца и избил няколко невинни семейства. По принцип Роланд бе затворен в себе си, но когато можеше и искаше не се страхуваше да общува; но още когато вятърът нахлу в уютната стая, той се почувства изоставен и тъжен, сякаш нещо знаеше най-съкровенните му тайни и човъркаше с пръст в най-дълбоките рани. Вихърът се завъртя около него и той усети тъгата на самотата, както и сковаващият като лед страх, обземащ всяка фибра от тялото му. Потрепера, и след това усети как вятърът го отминава, сякаш бе незначителна фиданка пред неговия път.
Вятърът пое нагоре, по стълбите, и влезе в една стая, където стоеше самотен воин, заедно със своя вълк. Завъртя се около четирите страни и накара воина на се превие от болка - можеше да чувства магията около него, но също така я желаеше тъй страстно, като старите събратя на елфите - келдореите, Висшите или днес наричани кървави, елфи. Вятърът сякаш проникна в главата му и оттам отекна думата "Север", която закънтя като ударена камбана в главата му... "Север", "Север", "Север"... кънтеше и го привличаше посоката, място за което той знаеше, че не е безопасно, и че му бяха препоръчали да не ходи там, защото ще намери смъртта си, а и не само своята. Всичко приключи толкова рязко, колкото бе започнало - вятърът напусна, оставяйки го сам и изнурен, превит на коляно на земята, опитвайки се да превъзмогне болката и силното желание за магия, което го изпиваше отвътре - бе устоял, отново, но дали следващият път щеше да е толкова кратък, колкото този?
Черният и гнусен вятър продължи в заведението и блъсна един елф-друид и една елфида, които тъкмо привършваха своя разговор - обви се около тях и ги накара да изпитат страх, сякаш самата смърт стоеше пред тях. Изпитаха страх, същевременно и толкова познат, че им трябваше само едно протягане за да могат да го докоснат; страх, същевременно изглеждащ някак далечен и древен, нещо което бяха забравили от векове. Но едновременно с това из въздуха се понесе писък на дете, оттекващ в мисълта на елфидата - писък, познат от много време, който обгради съзнанието и с неприятни мисли за едно чадо, към което имаше дълг. Вятърът се изви, след което изчезна, заедно с натрапчивото усещане за страх и ужас. Да, това можеха да кажат всички, които го бяха усетили - бяха почувствали самия ужас.
***
Роланд стоеше в страноприемницата "Меч и щит", късно привечер, тъкмо придошъл от дългото си пътешествие. Очакваше тук поне за малко да си почине, но уви - съдбата не бе преначертала същия път за него, какъвто той го желаеше - след като дойде Вятъра, нещата се промениха. Неколцина от посетителите на кръчмата кимнаха, сякаш това бе очакван от тях знак и бавно поеха нагоре по стълбите. С крайчеца на окото си Роланд забеляза, че те носеха оръжия скрито под дрехите си, а и очевидно не се колебаеха да ги използват в дадения случай. Какво ли щеше да става на горния етаж, в стаите на гостите?
***
Илистар остана превит на земята след атаката на това зловредно нещо, което го порази като остър меч. Но очевидно нещата не спираха тук - след появата на гадния вятър, Лунен зъб се беше свил в ъгъла и скимтеше; сега беше спрял за малко, но уви - не за дълго. Стоеше така, сякаш нещо идваше насам - беше го усетил, а и не само това. Наистина някой идеше - чуваше се приглушен говор и тупуркане на много нозе по стълбите.
***
Ная и Илтилиор тъкмо привършваха разговора, когато се появи вятъра - беше плашещо усещане, особено след като се чу и писъка на детето. Изведнъж всичко свърши за мигове, но стържещото усещане в стомаха ви казваше, че нещо не е наред. Чу се тропот на крака, качващи се уж бавно и предпазливо по стълбите. Някой идваше насам. По-точно, някои идваха насам. Елфата още държеше писмото, на което пишеше...
"Намерете детето и го отведете на мястото; в Астранаар търсете Друида и Илневи - като ги намерите, отидете директно при Ториан в Кръстопътния град; той е моят ученик, който пряко отговаря за мисията.
Отдалеченият от живота мъж."
А стъпките продължаваха да кънтят.
Черният вятър след това полетя още на север, стигна до Аубердийн, където обходи къщурките и полюшна клоните на дърветата. Изплашени, две сърни припнаха бързо от поляната, където спокойно ръфаха от тревата... до този момент, когато сякаш ги прониза една от стрелите на човешките ловци, бродещи от време на време из тия земи.
Изплашен, дори един огромен мечок се скри в хралупата, търсейки спасение и подкрепа. Остана сгушен там известно време, след което мъчителното чувство го пусна от здравата си прегръдка и мечката се почувства по-добре, дори като за животно.
Но вятърът не спря, даже напротив - продължи още на изток, стигайки до мястото на едно огромно дърво, където се завъртя. Сякаш нещо го заболя тъдява и вятърът се усили, а ревът му премина в оглушителен писък; след това се спусна на юг... и на юг, и на юг, стигайки до едно малко градче; премина стремглаво и се разби над главите на създанията, карайки ги да потръпнат и да пуснат усмивката от лицето им да си отиде. Вятърът се втурна напред и влезе в една малка кръчмичка, известна със своята красива сервитьорка; навлезе през отворената врата и сякаш удари един човек, който стоеше на една маса. Името му бе Роланд и бе тръгнал да се бори срещу злото на тоя свят, или поне да се опитва. За пръв път беше в Астранаар, градът на елфите, и се надяваше поне тук да разбере нещо за този, когото преследваше - орк на име Котраг, отвлякъл три млади момиченца и избил няколко невинни семейства. По принцип Роланд бе затворен в себе си, но когато можеше и искаше не се страхуваше да общува; но още когато вятърът нахлу в уютната стая, той се почувства изоставен и тъжен, сякаш нещо знаеше най-съкровенните му тайни и човъркаше с пръст в най-дълбоките рани. Вихърът се завъртя около него и той усети тъгата на самотата, както и сковаващият като лед страх, обземащ всяка фибра от тялото му. Потрепера, и след това усети как вятърът го отминава, сякаш бе незначителна фиданка пред неговия път.
Вятърът пое нагоре, по стълбите, и влезе в една стая, където стоеше самотен воин, заедно със своя вълк. Завъртя се около четирите страни и накара воина на се превие от болка - можеше да чувства магията около него, но също така я желаеше тъй страстно, като старите събратя на елфите - келдореите, Висшите или днес наричани кървави, елфи. Вятърът сякаш проникна в главата му и оттам отекна думата "Север", която закънтя като ударена камбана в главата му... "Север", "Север", "Север"... кънтеше и го привличаше посоката, място за което той знаеше, че не е безопасно, и че му бяха препоръчали да не ходи там, защото ще намери смъртта си, а и не само своята. Всичко приключи толкова рязко, колкото бе започнало - вятърът напусна, оставяйки го сам и изнурен, превит на коляно на земята, опитвайки се да превъзмогне болката и силното желание за магия, което го изпиваше отвътре - бе устоял, отново, но дали следващият път щеше да е толкова кратък, колкото този?
Черният и гнусен вятър продължи в заведението и блъсна един елф-друид и една елфида, които тъкмо привършваха своя разговор - обви се около тях и ги накара да изпитат страх, сякаш самата смърт стоеше пред тях. Изпитаха страх, същевременно и толкова познат, че им трябваше само едно протягане за да могат да го докоснат; страх, същевременно изглеждащ някак далечен и древен, нещо което бяха забравили от векове. Но едновременно с това из въздуха се понесе писък на дете, оттекващ в мисълта на елфидата - писък, познат от много време, който обгради съзнанието и с неприятни мисли за едно чадо, към което имаше дълг. Вятърът се изви, след което изчезна, заедно с натрапчивото усещане за страх и ужас. Да, това можеха да кажат всички, които го бяха усетили - бяха почувствали самия ужас.
***
Роланд стоеше в страноприемницата "Меч и щит", късно привечер, тъкмо придошъл от дългото си пътешествие. Очакваше тук поне за малко да си почине, но уви - съдбата не бе преначертала същия път за него, какъвто той го желаеше - след като дойде Вятъра, нещата се промениха. Неколцина от посетителите на кръчмата кимнаха, сякаш това бе очакван от тях знак и бавно поеха нагоре по стълбите. С крайчеца на окото си Роланд забеляза, че те носеха оръжия скрито под дрехите си, а и очевидно не се колебаеха да ги използват в дадения случай. Какво ли щеше да става на горния етаж, в стаите на гостите?
***
Илистар остана превит на земята след атаката на това зловредно нещо, което го порази като остър меч. Но очевидно нещата не спираха тук - след появата на гадния вятър, Лунен зъб се беше свил в ъгъла и скимтеше; сега беше спрял за малко, но уви - не за дълго. Стоеше така, сякаш нещо идваше насам - беше го усетил, а и не само това. Наистина някой идеше - чуваше се приглушен говор и тупуркане на много нозе по стълбите.
***
Ная и Илтилиор тъкмо привършваха разговора, когато се появи вятъра - беше плашещо усещане, особено след като се чу и писъка на детето. Изведнъж всичко свърши за мигове, но стържещото усещане в стомаха ви казваше, че нещо не е наред. Чу се тропот на крака, качващи се уж бавно и предпазливо по стълбите. Някой идваше насам. По-точно, някои идваха насам. Елфата още държеше писмото, на което пишеше...
"Намерете детето и го отведете на мястото; в Астранаар търсете Друида и Илневи - като ги намерите, отидете директно при Ториан в Кръстопътния град; той е моят ученик, който пряко отговаря за мисията.
Отдалеченият от живота мъж."
А стъпките продължаваха да кънтят.
Илистар
Гладът на Илистар спря. Той се беше изпотил. Дишаше тежко. Приближи се до Лунен зъб и го потупа по гърба.
- Спокойно,момче, спокойно. Всичко свърши - рече той когато чу тропота. Инстинктите му се заостриха, бяха опънати като струни, готови да отбележят и най-малкия детайл. Той се изправи рязко и се заслуша. С тихи стъпки се приближи до вратата и застана отстрани нея, така че като я отворят да бъде зад нея. Мечът и щитът му бяха в ръцете. Надяваше се че Лунен зъб ще се поуспокои, и че ще им привлече вниманието, а Илистар да ги изненада в гръб. Зачака и се заслуша.
Илтилиор
Какво беше това?! Беше много странно... нямаше време да се мисли. Сега беше времето да се действа!
- Ная, вземи оръжията си! Имаме си компания! - стиснал здраяо бухалката и с щита пред него той се приближи до вратата и зачака. Напрегнал мускулите си, той чакаше стъпките да дойдат при него.
Гладът на Илистар спря. Той се беше изпотил. Дишаше тежко. Приближи се до Лунен зъб и го потупа по гърба.
- Спокойно,момче, спокойно. Всичко свърши - рече той когато чу тропота. Инстинктите му се заостриха, бяха опънати като струни, готови да отбележят и най-малкия детайл. Той се изправи рязко и се заслуша. С тихи стъпки се приближи до вратата и застана отстрани нея, така че като я отворят да бъде зад нея. Мечът и щитът му бяха в ръцете. Надяваше се че Лунен зъб ще се поуспокои, и че ще им привлече вниманието, а Илистар да ги изненада в гръб. Зачака и се заслуша.
Илтилиор
Какво беше това?! Беше много странно... нямаше време да се мисли. Сега беше времето да се действа!
- Ная, вземи оръжията си! Имаме си компания! - стиснал здраяо бухалката и с щита пред него той се приближи до вратата и зачака. Напрегнал мускулите си, той чакаше стъпките да дойдат при него.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Роланд, следван от любопитството си и желанието да разбере какво се готвеха да направят въоръжените мъже които се качваха на горният етаж, стана от стола си и ги последва на дистанция при която нямаше да го забележат. Стигна до предпоследното стъпало, спря се и надникна предпазливо иззад ъгъла. Видя мъжете да стоят пред една от вратите и да жестикулират нещо което му се стори като организиране на атака, явно над хората или човекът който се намираше в стаята. Роланд предпочете да остане безучастен засега и първо да разбере какво точно ставаше, преди да реши да се намеси.
В което не се съмняваше. Познаваше достатъчно добре себе си, за да бъде сигурен че не би оставил нещата просто така.
В което не се съмняваше. Познаваше достатъчно добре себе си, за да бъде сигурен че не би оставил нещата просто така.
Some days are playful
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Ная дори не обърна внимание на думите на елфа . За нея важното бе случилото се и нямаше нужда някой да и казва как да действа . Взе набързо всичките си вещи , беше в пълна бойна готовност . Но в тоява може би имаше и полза , щеше да види тези двамата що за стока са и дали ще са полезни . Да , определено не искаше да се съюзява със страхливци и неопитни бойци . Точно това се надяваше да не види сега .
Утамyт , утамyт !!!!
-
Blade
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Илистар
Чува се приглушено говорене отвъд масивната дъбова врата; след това се чува удар и вратата се отваря с трясък и вътре нахлуват трима души, облечени в черни дрехи и забулили лицата си; те са с извадени брадви и ками и докато двама се впускат срещу Лунен зъб, третият, влизащ последен, насочва погледа си към теб.
Първият, който влиза, очевидно е водачът на групичката, който замахва с бойната си брадва срещу Лунен зъб; острието просвистява във въздуха, но вълкът, обучен да се бие, ловко отскача встрани, същевременно правейки красиво и почти невъзможно движение за атака към ръката му; почти успява, обаче, но убиецът очевидно е по-бърз, защото се дръпва встрани и успява да отбегне удара. Но Лунен зъб не спира до там - отнов с мълниеносно движение се опитва да захапе крака на противника си, който отново действа бързо и го дръпва овреме. Обаче тогава сякаш със забавени реакции виждаш другият от убийците как се приближава и вдига голямата брадва над главата си. Не успяваш да промълвиш и дума, когато тя се забива дълбоко в гърба на верният ви спътник и той пада на земята, в собствената си кръв, която започва бавно да се лее върху дървения под.
Докато си свидетел на това, третият убиец, държащ ками в ръцете си, замахва сръчно срещу теб с едната кама, но не успява да те нарани, тъй като ловко отбиваш оръжието с щита си. На свой ред се втурваш напред с меча си, правейки финт така, както са те учили навремето. Противникът ти се хваща на трика и в последния момент очите му леко се свиват, след което изревава от болка, когато мечът ти съсича бедрото му.
Системно
[ИИ]Ти си на ход, тъй като това беше предизвикана атака.[/url]
Ная и Илтилиор
Заставате в бойна готовност - двама елфи, единият в единия край на стаята, приготвил лъка си; докато другия, пред вратата, държащ сопата си здраво в ръце. Изведнъж чувате тихи стъпки отвън, след което се чува взрив и вратата буквално излиза от пантите си, минавайки на косъм от лицето на друида. След като пушекът се маха, виждате пред вас четирима воина, облечени изцяло в черно със забулени лица, държащи мечове, ками и брадви в ръце. Те се шмугват вътре и...
Системно
Роланд
Очевидно все още не са забелязали твоето присъствие. Трима от тях се приближават към една от вратите, забулват лицата си и след това влизат с ритник вътре. С извадени оръжия. Други четири в същото време буквално взривяват с едно движение (очевидно хвърлят някакъв прах или смес) една от вратите и забулени, държащи оръжия, се втурват вътре. След миг се чува дрънчене и удари, което те навява на мисълта, че вътре става битка.
Двама от тях остават в коридора, с извадени оръжия; единият гледа към теб, ама явно сумракът те прикрива, докато другият гледа към вратите във вътрешната част на коридора.
Забелязваш, че в хана е настъпила странна тишина, изключая ударите.
Чува се приглушено говорене отвъд масивната дъбова врата; след това се чува удар и вратата се отваря с трясък и вътре нахлуват трима души, облечени в черни дрехи и забулили лицата си; те са с извадени брадви и ками и докато двама се впускат срещу Лунен зъб, третият, влизащ последен, насочва погледа си към теб.
Първият, който влиза, очевидно е водачът на групичката, който замахва с бойната си брадва срещу Лунен зъб; острието просвистява във въздуха, но вълкът, обучен да се бие, ловко отскача встрани, същевременно правейки красиво и почти невъзможно движение за атака към ръката му; почти успява, обаче, но убиецът очевидно е по-бърз, защото се дръпва встрани и успява да отбегне удара. Но Лунен зъб не спира до там - отнов с мълниеносно движение се опитва да захапе крака на противника си, който отново действа бързо и го дръпва овреме. Обаче тогава сякаш със забавени реакции виждаш другият от убийците как се приближава и вдига голямата брадва над главата си. Не успяваш да промълвиш и дума, когато тя се забива дълбоко в гърба на верният ви спътник и той пада на земята, в собствената си кръв, която започва бавно да се лее върху дървения под.
Докато си свидетел на това, третият убиец, държащ ками в ръцете си, замахва сръчно срещу теб с едната кама, но не успява да те нарани, тъй като ловко отбиваш оръжието с щита си. На свой ред се втурваш напред с меча си, правейки финт така, както са те учили навремето. Противникът ти се хваща на трика и в последния момент очите му леко се свиват, след което изревава от болка, когато мечът ти съсича бедрото му.
Системно
[ИИ]Ти си на ход, тъй като това беше предизвикана атака.[/url]
Ная и Илтилиор
Заставате в бойна готовност - двама елфи, единият в единия край на стаята, приготвил лъка си; докато другия, пред вратата, държащ сопата си здраво в ръце. Изведнъж чувате тихи стъпки отвън, след което се чува взрив и вратата буквално излиза от пантите си, минавайки на косъм от лицето на друида. След като пушекът се маха, виждате пред вас четирима воина, облечени изцяло в черно със забулени лица, държащи мечове, ками и брадви в ръце. Те се шмугват вътре и...
Системно
Роланд
Очевидно все още не са забелязали твоето присъствие. Трима от тях се приближават към една от вратите, забулват лицата си и след това влизат с ритник вътре. С извадени оръжия. Други четири в същото време буквално взривяват с едно движение (очевидно хвърлят някакъв прах или смес) една от вратите и забулени, държащи оръжия, се втурват вътре. След миг се чува дрънчене и удари, което те навява на мисълта, че вътре става битка.
Двама от тях остават в коридора, с извадени оръжия; единият гледа към теб, ама явно сумракът те прикрива, докато другият гледа към вратите във вътрешната част на коридора.
Забелязваш, че в хана е настъпила странна тишина, изключая ударите.
Не. Не. Лунен зъб бе убит. Той умря. Илистар усети как гневът го завзема, как демоничното, оставено в него, се пробужда. Тези тримата щяха да си платят, по най-жестокия начин. Илистар изръмжа и се нахвърли върху този, когото проряза. Когато замахна ръмженето му се превърна в крясък. Лунен зъб, ще бъдеш отмъстен!
[ИИ]Илистар прави 5-foot-step към вратата, после атакува нападналия го[ИИ]
[ИИ]Илистар прави 5-foot-step към вратата, после атакува нападналия го[ИИ]
Положението беше напечено . Двама срещу четирима - неравенство спрямо силите изглежда . Но ная се беше справяла и в по - трудни ситуации . Дори и да паднеше тук , тя никога не би се предала или молила за пощатда , нещото , което най - много мразеше . опъна лъка и запрати една стрела срещу противниците си .
Утамyт , утамyт !!!!
Роланд чу предсмъртния вой на вълк й гневен вик носещи се от първата стая. Това му бе достатъчно, той почуства яростта на човека чийто спътник явно бе вълкът, почуства я така както чустваше ярост срещу себе си всеки път когато му се налагаше да убие някое животно за да оцелее.
Роланд измъкна камите си и пристъпи възможно най-тихо в коридора.
Хвърли едната към човека който гледаше към стълбите.
Роланд измъкна камите си и пристъпи възможно най-тихо в коридора.
Хвърли едната към човека който гледаше към стълбите.
Some days are playful
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
-
Blade
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Илистар
Замахваш към противника, а острието ти разпорва въздуха; и докато другите двама се занимават с Лунен зъб, който очевидно е смъртно ранен, яростта ти дава неподозирани сили при атаката. И наистина - мечът полита разбеснял се по посока твоят враг и го съсича отстрани на врата - раната не е смъртоносна, но е достатъчно дълбока за да започне да шурти оттам кръв и противникът ти да падне на земята пред краката ти, изцяло премахнат от пътя ти... засега.
Виждайки в теб потенциален опасен и силен противник, двамата останали оставят вълка зад себе си и се юрват срещу теб. Единият замахва към теб с оръжието си, но ти ловко го отбиваш с щита си и докато другия се опитва да те изненада отстрани с брадвата си, три просто съвсем леко се отдръпваш в страни и острието минава на достатъчно безопасно разстояние от теб.
Системно
Ная и Илтилиор
Друидът стиска здраво сопата си и атакува този, най-близо до него с неподозирана сила. И наистина - влизайки, воинът отначало е малко стреснат, особено когато Илтилиор стоварва бухалката си върху главата му; воинът размахва камата си по посока на друида, но не успява да улучи, когато се чува свистене и неговият събрат по оръжие се хваща за рамото, откъдето стърчи дебела стрела. Ная не е пропуснала целта си.
Усещащ, че нещата не отиват на добре, един от по-задните воини разбутва другарите си и директно връхлита в стаята с насочена срещу Илтилиор кама; друидът ловко отбягва удара и докато убиецът прелита покрай него го цапардосва с тоягата по главата.
Третият убиец също влиза в стаята и застава между пронизаният от стрелата воин и Ная.
Системно
Роланд
Бавно се промъкваш към един от гадовете, който също държи оръжието си приготвено за бой. За щастие, не гледа в твоята посока и успява да чуе само просвистяването на оръжието. Обръща наполовина, тъкмо за да види острието на кинжала, летящ към него; камата се забива между плешката на рамото и човекът се строполява на земята, изкрещявайки. Като чува това, другият се обръща бързо, вижда те и тръгва към теб. Имаш малко време да премислиш какво точно да правиш.
Системно
Замахваш към противника, а острието ти разпорва въздуха; и докато другите двама се занимават с Лунен зъб, който очевидно е смъртно ранен, яростта ти дава неподозирани сили при атаката. И наистина - мечът полита разбеснял се по посока твоят враг и го съсича отстрани на врата - раната не е смъртоносна, но е достатъчно дълбока за да започне да шурти оттам кръв и противникът ти да падне на земята пред краката ти, изцяло премахнат от пътя ти... засега.
Виждайки в теб потенциален опасен и силен противник, двамата останали оставят вълка зад себе си и се юрват срещу теб. Единият замахва към теб с оръжието си, но ти ловко го отбиваш с щита си и докато другия се опитва да те изненада отстрани с брадвата си, три просто съвсем леко се отдръпваш в страни и острието минава на достатъчно безопасно разстояние от теб.
Системно
Ная и Илтилиор
Друидът стиска здраво сопата си и атакува този, най-близо до него с неподозирана сила. И наистина - влизайки, воинът отначало е малко стреснат, особено когато Илтилиор стоварва бухалката си върху главата му; воинът размахва камата си по посока на друида, но не успява да улучи, когато се чува свистене и неговият събрат по оръжие се хваща за рамото, откъдето стърчи дебела стрела. Ная не е пропуснала целта си.
Усещащ, че нещата не отиват на добре, един от по-задните воини разбутва другарите си и директно връхлита в стаята с насочена срещу Илтилиор кама; друидът ловко отбягва удара и докато убиецът прелита покрай него го цапардосва с тоягата по главата.
Третият убиец също влиза в стаята и застава между пронизаният от стрелата воин и Ная.
Системно
Роланд
Бавно се промъкваш към един от гадовете, който също държи оръжието си приготвено за бой. За щастие, не гледа в твоята посока и успява да чуе само просвистяването на оръжието. Обръща наполовина, тъкмо за да види острието на кинжала, летящ към него; камата се забива между плешката на рамото и човекът се строполява на земята, изкрещявайки. Като чува това, другият се обръща бързо, вижда те и тръгва към теб. Имаш малко време да премислиш какво точно да правиш.
Системно
Last edited by Blade on Wed Feb 15, 2006 3:09 pm, edited 1 time in total.
Лунен зъб... Верният му приятел... Сега бе мъртъв. Убит по най-жесток начин. Малко оставаше на Илистар да подивее като орк, по време на сражение. Той реши да остави убиеца на вълка за накрая. Щеше да му отдели специално време. Щеше да бъде... кърваво и ужасяващо... Лунен зъб щеше да бъде отмъстен. Илистар изръмжа и извика, когато острието му се насочи към този, когото го нападна пръв.
[Системно]Илистар напада противникът срещу него, който се намира до този с брадвата[/Системно]
[Системно]Илистар напада противникът срещу него, който се намира до този с брадвата[/Системно]
-
Blade
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Илистар
С яростен рев нападаш противника си и острието ти се шмугва като нападаща врага си змия - остро и стремглаво, правейки няколко движения настрани, но противникът ти е по-ловък - отбягва и отбива атаките ти, като единствено най-накрая успяваш леко да го докоснеш с крайчеца на острието и закачаш бронята му. Той ти се ухилва по зверски начин и започва на свой ред да атакува. Остриетата ви дрънчат едно в друго и двамата обикаляте в кръг в едно съвършенство на боя; личи си обаче, че твоите сили надделяват, защото докато убиецът замахва с всичка сила и се изморява, ти с лекота отбиваш ударите му. Тогава замахва и втория в стаята, държащ голямата си брадва. Ти виждаш навреме движението му и отбиваш удара с щита, връщайки се леко крачка назад, отново в същото положение в което бяхте досега. По лицето на единия пробягва чувство на страх и неувереност...
Системно
Ная и Илтилиор
Ная изпъва светкавично лъка, след като бързо е извадила стрела от колчана. След това запраща стрела право в един от враговете си, който се беше засилил да напада Илтилиор с камата си. Стрелата се забива директно в гърдите му и той пада безжизнен на земята.
Друг от воините спира за момент, разколебан какво точно да прави. Това дава възможност на друида да действа.
Оставяйки току-що удареният от него враг, Илтилиор тръгва срещу един от копоите, който е застанал на пътя на Ная. Замахва със сопата си и замахва с все сила, като директно цапардосва воина по главата, който се олюлява, след което пада по очи на земята. Едно на нула за теб.
Онзи от воините, който има стрела в рамото, си я вади, надавайки болезнен вик. Последният, който е отминал друида и е биде ударен също от сопата, се обръща и светкавично хвърля камата си към Ная.
Кинжалът се забива в стената на една педя от лицето на Ная и остава да стои там, клатушкайки се.
Системно
Роланд
Хвърляш втората си кама с всичката сила и майсторство, което си натрупал през годините, и тя се забива в гръдния кош на противника, малко по-надолу от дясното рамо. Той обаче я вади и продължава стремглаво към теб, държащ оръжието в ръка. Не изминават и секунди, когато те достига и виждаш острието как лети към теб; едва успяваш да се дръпнеш леко встрани, когато брадвата се забива леко в земята противникът ти кресва от ярост, след което я вади и отново застава в бойна позиция срещу теб.
Камите са в ботушите ти, а времето лети сякаш на крилете на огромен дракон...
Системно
С яростен рев нападаш противника си и острието ти се шмугва като нападаща врага си змия - остро и стремглаво, правейки няколко движения настрани, но противникът ти е по-ловък - отбягва и отбива атаките ти, като единствено най-накрая успяваш леко да го докоснеш с крайчеца на острието и закачаш бронята му. Той ти се ухилва по зверски начин и започва на свой ред да атакува. Остриетата ви дрънчат едно в друго и двамата обикаляте в кръг в едно съвършенство на боя; личи си обаче, че твоите сили надделяват, защото докато убиецът замахва с всичка сила и се изморява, ти с лекота отбиваш ударите му. Тогава замахва и втория в стаята, държащ голямата си брадва. Ти виждаш навреме движението му и отбиваш удара с щита, връщайки се леко крачка назад, отново в същото положение в което бяхте досега. По лицето на единия пробягва чувство на страх и неувереност...
Системно
Ная и Илтилиор
Ная изпъва светкавично лъка, след като бързо е извадила стрела от колчана. След това запраща стрела право в един от враговете си, който се беше засилил да напада Илтилиор с камата си. Стрелата се забива директно в гърдите му и той пада безжизнен на земята.
Друг от воините спира за момент, разколебан какво точно да прави. Това дава възможност на друида да действа.
Оставяйки току-що удареният от него враг, Илтилиор тръгва срещу един от копоите, който е застанал на пътя на Ная. Замахва със сопата си и замахва с все сила, като директно цапардосва воина по главата, който се олюлява, след което пада по очи на земята. Едно на нула за теб.
Онзи от воините, който има стрела в рамото, си я вади, надавайки болезнен вик. Последният, който е отминал друида и е биде ударен също от сопата, се обръща и светкавично хвърля камата си към Ная.
Кинжалът се забива в стената на една педя от лицето на Ная и остава да стои там, клатушкайки се.
Системно
Роланд
Хвърляш втората си кама с всичката сила и майсторство, което си натрупал през годините, и тя се забива в гръдния кош на противника, малко по-надолу от дясното рамо. Той обаче я вади и продължава стремглаво към теб, държащ оръжието в ръка. Не изминават и секунди, когато те достига и виждаш острието как лети към теб; едва успяваш да се дръпнеш леко встрани, когато брадвата се забива леко в земята противникът ти кресва от ярост, след което я вади и отново застава в бойна позиция срещу теб.
Камите са в ботушите ти, а времето лети сякаш на крилете на огромен дракон...
Системно