Част 1: Скокът на пантерата

Blade · Post by **Blade** » Sun Jan 08, 2006 11:44 pm

Преди няколко месеца напусна Дарнасус и пропътува доста път - първо известно време на приятен кораб до Аубердийн, след това известно време пеша. Но странното беше всъщност, че пантерата, която ти кръсти Шаркила, не те изпускаше от поглед. Ала винаги, когато се опитваше да я докоснеш или да поговориш с нея, тя бягаше. Но винаги се връщаше - все така взираща се в теб, самотна и далечна.
Един приятел на баща ти те помоли за услуга - да спасиш детето му, отвлечено от оркска банда. Не тръгна сама - бяхте трима, но останалите двама умряха по пътя - очевидно не бяха толкова умели като теб.
Следите на орките ви отведоха до Зорамското крайбрежие, далеч на изток от Астанаар - някои казваха, че там има тайно убежище на орки, други пък твърдяха обратно. Две неща бяха сигурни - всички следи водеха натам - мястото, откъдето никой не се беше връщал.
И сега ти си на няколко километра от крайбрежието, а следите явно се бяха изпарили изцяло. А и Шаркила я нямаше за да те напътства...

Mushra · Post by **Mushra** » Mon Jan 09, 2006 1:09 am

Орки . Мразеше тези създания . Е , не чак толкова колкото фулборзите , но все пак те бяха долни членове на Ордата , което за нея означаваше враг . През целия път в главата на Ная се въртеше една мисъл - как да накара тези миризливи твари да си събират зъбите от земята . Като че ли загубата на двамата и спътници я беше разярила още повече . Но все пак мислеше и за детето . Знаеше , че не бива да излага на опасност неговия живот , но дали то още беше живо . Мисълта какво може да направят банда орки с едно дете беше непоносима . Те биха могли да го убият , сготвят и изядат , да го принесът в жертва или нещо подобно . От такива диваци можеше да се очаква всичко . И все пак , ако и се отдаде възможност , би направила грозните им физиономии още по - грозни .

Стигна до мястото . Следите водеха точно дотук . И свършваха . Беше сто процента сигурна , че някъде тук се спотайват зеленокожите гадини . Не само по следите но и по слуховете за това място . Въпросът беше друг - как да действа отсега нататък . Шаркила , пантерата , която я следеше , беше изчезнала . И все пак беше задължена да опита още веднъж да потърси някакви следи , било то и неясни , водещи до бърлогата на тези похитители . " Сигурно няма да е трудно , тези глупаци смърдят от километри " помисли си шеговито тя , наостри сетивата си и започна да опипва земята .

[ИИ]Eми ползвам умението за следотърсачество[ИИ]

Blade · Post by **Blade** » Mon Jan 09, 2006 10:11 pm

Очевидно сега си сама и сама ще бъдеш занапред. Е, пак имаше шанс да потърсиш тия гадове - орките. Започваш да се оглеждаш и да вървиш известно време в кръг. Май тия си бяха направили труда да си прикрият следите. Но ето! Забелязваш няколко пречупени съчки на двадесетина метра от мястото, където се беше спряла - странното е, че тук стъпката не е оркска, а далеч по-голяма. С три пръста. Продължават на юг, югозапад, или поне засега.
Започваш да се движиш малко по-бавно, щото дирята понякога изчезва - очевидно някой заличава наистина следите, макар и доста неловко. В крайна сметка, след половин час следобедното слънце пече над главата ти, и дори успяваш горе-долу да си представиш приблизителния им брой - осмина, заедно с оная голяма стъпка, която бе видяла, ставаха десет. Ако онзи въобще беше към тях.

Системно

Mushra · Post by **Mushra** » Mon Jan 09, 2006 10:32 pm

Значи гадините бяха осем . Или десет ? Но дори и без Голямата стъпка надали щаха да бъдат по силите на Ная . Слънцето печеше още по - силно . Трябваше да реши бързо какво да прави . Един от вариантите бе да продължи да следва следите пък за нататък да реши какво да прави . Друг вариант бе да се върне назад и да потърси помощ , все някой щеше да и помогне а и Астранар бе доста близо . Естествено имаше и вариант да остане тук и да чака орките да се появят , евентуално . Потъна в кратък размисъл . След това взе може би най - правилното решение . Ако си тръгнеше сега от мястото сигурно щеше да изгуби следите а и не знаеше с колко време разполага , ако останеше тук също ефекта от намерените следи също се губеше а освен това също се губеше и време и на фона на това жарко слънце най - много да си навлече на главата слънчев удар . Реши , че след като е хванала следа по - добре да не я изпуска . Това май бе правилното решение . Продължи да следва следите а в пщеше да реши какво да прави . Надяваше се също така и Шаркила да се появи по едно време и да и помогне по своя си начин . Може би щеше да и се отвори възможност да спаси детето . Ако още беше живо . . .

Blade · Post by **Blade** » Mon Jan 09, 2006 11:21 pm

Продължаваш да следиш дирята, когато изведнъж тя се губи. Оглеждаш се, но не виждаш нищо насочващо. Изведнъж забелязваш, че сякаш около теб е настъпила необичайна тишина. Ослушваш се, когато чуваш пращене на клонка; отправяш поглед в посоката и виждаш двамина орка с лъкове и брадви, които бавно, но същевременно тромаво, се придвижват напред, някъде вляво от теб. Очевидно те търсят, но дори така да е, ще бъде неравностна битка - те са едва на двадесетина метра от теб.

Системно

Mushra · Post by **Mushra** » Tue Jan 10, 2006 11:08 pm

Ето го тези нещастници . Вунята им се носеше от километри . Ная се стараеше да стои неподвижно и да прецени ситуацията . Вероятно търсеха нея , което означаваше че вече знаят за присъствието и наоколо , което влошаваше нещата , но можеше и да минават случайно . Двама на един - битката беше общо взето неравностойна , но с помоща на изненадата беше сигурна че ще се справи . Пък ако нещата загрубеят беше сигурна че ще може да си плюе на петите и да надбяга тези повлекани . Ловко извади една стрела от колчана и я запрати към по - близкия от двамата орки .

[ИИ]Have fun with the battle

[ИИ]

Blade · Post by **Blade** » Tue Jan 10, 2006 11:50 pm

Тихо вадиш стрела от колчана си и я слагаш на тетивата; орките продължават да се оглеждат и не проявяват вид да са те забелязали. Прицелваш се и стреляш. Стрелата полита и се забива в гръдния кош на единия от орките, държащ голяма бойна брадва. Той те поглежда учудено и след това пада на земята, като издава преди това някакви гъргорещи звуци. Другият се засилва към теб, но ти имаш малко време да решиш какво да правиш.

Системно

Mushra · Post by **Mushra** » Wed Jan 11, 2006 12:17 am

Дотук добре - един повален , остава още един . Може би изненадана от точния си изстрел Ная почна да предчувства положителен край на тази битка . Без да трепне нито за миг тя измъкна светкавично още една стрела и също толкова светкавично я запрати по втория си противник .

Blade · Post by **Blade** » Wed Jan 11, 2006 12:24 am

Правейки същото действие, оркът вече е изминал половината разстояние до теб; презареждаш и стреляш. Стрелата полита отново и този път отново се забива в гръдния му кош, отдясно на сърцето. Както се е запътил към теб той спира, хваща се за раната, кресва нещо и пада на земята.

Системно

Mushra · Post by **Mushra** » Wed Jan 11, 2006 11:43 pm

Двамата орки не бяха проблем за нея . Лесно го бе сразила . Но нямаше вренме да се радва , може би имаше още от онези гадняри . Късмет беше , че имаше право на изненада в този случай . Но другия път може би те щяха да имат . Бавно и предпазливо се приближи към тяи с извадено оръжие и започна да ги оглежда от разстояние .

[ИИ]Ми spot за това доколко са беззащитни , мъртви

, дали има нещо ценно в тях и тн . И да подчертая че изваденото оръжие е за близък бой не лъка . :-)

[ИИ]

Blade · Post by **Blade** » Thu Jan 12, 2006 12:37 pm

Единият от тях все още се опитва да диша, правейки го тежко и мърдайки бавно ръката си с цел да се отдалечи от теб. Не успява.
Другият също е мъртъв - освен брадвите им, те имат ризници. Трябва да ги претърсиш за да видиш за нещо ценно.
Някъде оттам, откъдето са дошли орките, се чуват крясъци и викове... е, и останалите идат.

Mushra · Post by **Mushra** » Thu Jan 12, 2006 11:35 pm

Лошото се случи - идат още от онези разбойници . Вярно - беше повалила двама от тях , но все пак срещу останалите нямаше никакъв шанс - беше сама . Колкото и да не и се искаше трябваше да бяга . Прибра оръжието си и се затича с всичка сила по пътя , от който беше дошла .

[ИИ] Кажи ми ако може видяла ли е Ная дали онова голямото в с тях [ИИ]

Blade · Post by **Blade** » Thu Jan 12, 2006 11:53 pm

Тичаш докато накрая не ти отмаляват краката... и спираш да си починеш. Горичката е на стотина метра зад теб, а наоколо е тихо... като пред смърт. Няма и следа от преследвачите ти.

Mushra · Post by **Mushra** » Fri Jan 13, 2006 12:55 am

E , дотук добре . Или пък не . Вярно беше се справила с двама , или поне с един , от своите врагове , но те знаеха за присъствието и . Надали знаеха за целата с която бе дошла , но вече беше показала , че е враждебно настроена към тях . Оттук насетне изглежда нямаше да се справи сама . Обърна се с голямо нежелание към Астранар и се запъти натам . Трябваше да търси нещо , което беше знак на слабост и отчаяност - помощ .

Blade · Post by **Blade** » Fri Jan 13, 2006 10:25 am

Пътуваш колкото можеш бързо, защото знаеш, че орките могат да се измъкнат по някое време. Става тъмно, а Астанаар е още много далеч...

Mushra · Post by **Mushra** » Sat Jan 14, 2006 2:04 pm

Умората вече налягаше Ная . До Астранар имаше още много път , а тя определено не можеше да го измине на един дъх . Вярно нощта и беше съюзник , но все пак беше доста изморена . Реши че трябва да си почине малко . Реши да се запъти към някое от дърветата в околната горичка и да се прикрие там . Надяваше се , че ще успее да си почине малко преди да потегли отново на път , защото не и оставаше мнофо време . Кой знае какво правеха в този момент орките .

Blade · Post by **Blade** » Sun Jan 15, 2006 9:57 pm

Отиваш до едно от дърветата в близката широколистна горичка и погледът ти се спира на един огромен вековен дъб, разстлал клоните си над земята. Ще бъде полезен да ти осигури безопасно място, засега. Става тъмно, и ти все още не знаеш какво да правиш.

Mushra · Post by **Mushra** » Tue Jan 17, 2006 1:21 am

Добро прикритие . Сигурно ще се намери на този дъб някои по - удобен клон за няколко часа спане . Ная отиде до този дъб и се опита да се покатери по него .

Blade · Post by **Blade** » Tue Jan 17, 2006 10:45 pm

Покатерваш се на дървото бързо и ловко, като намираш един клон, който ще ти осигури защита за известно време. Достатъчно е широк и скоро склопяваш очи, заспивайки. Изведнъж нещо в съня ти те кара да се събудиш; отваряш очи припряно и чуваш шума пак - настъпване на клон и рязко пукване. Оглеждаш се и виждаш на десетина метра под теб един огромен таурен и орк, белязан от много битки. Говорят си на общия език.
- Тихо! Трябва да е някъде тук! - казва оркът със силен акцент.
- Нима? Така каза и преди половин час, глупако.
- Изгубих и следите. А ти бъди малко по-внимателен. Сега мълчи - може да е навсякъде. Искаш ли да свършиш мизерния си живот със стрела в гърдите?
След което и двамата спират; разделят се - единия тръгва вдясно, другия вляво и се отдалечават един от друг и започват да оглеждат района... Тауренът е близо до дървото, на което си ти... едва няколко метра ви делят...

Системно

Mushra · Post by **Mushra** » Thu Jan 19, 2006 8:57 pm

По дяволите ! Много бързо бяха стигнали до нея . Изненадата пак беше на нейна страна , но факта че туку що беше се събудила и че още се чувства леко изморена правеше ситуацията по - сложна от предишната . Извади бавно и безшумно една стрела от колчана си и зае позиция за стрелба . Трябваше да бъде готова за всяка ситуация .

Blade · Post by **Blade** » Fri Jan 20, 2006 9:07 pm

Вадиш безшумно стрелата и успяваш да се изправиш на клона така, че да ти е удобно да стреляш. Тауренът се оглежда точно под теб и се отдалечава в срещуположна посока. С гръб е към теб.

Mushra · Post by **Mushra** » Sat Jan 21, 2006 8:31 pm

Сега не беше време за битки . Трябваше да приложи сила само в краен случай . Остана неподвижна и готова за стрелба . Надяваше се търсачите и да се разкарат бързо и то в в обратната посока на Астранар . По дяволите от преследвачка се беше превърнала в преследвана !

Blade · Post by **Blade** » Sat Jan 21, 2006 9:36 pm

Определено положението ти не е леко. Тауренът се отдалечава, когато оркът кресва нещо на оркски и огромното създание замръзва на мястото си; неговият спътник, очевидно следотърсач, се навежда към земята и започва да върви право в посока дървото ти. Очевидно оркът е хванал следата ти, която дори не си се опитала да прикриеш.

Mushra · Post by **Mushra** » Mon Jan 23, 2006 12:50 am

По дяволите ! Не беше предвидила това . Е все пак на всеки му се slucvа да сгреши . Взе си поука , но въпроса беше , че трябваше да действа докато все още можеше , защото последствията от тази грешка можеше да бъдат фатални . Опъна лъка и запрати заредената стрела право към следотърсача си .

[ИИ]И тия ако ги бия вече ще бъде чудо :roll:

[ИИ]

Blade · Post by **Blade** » Mon Jan 23, 2006 11:34 pm

Тихо опъваш лъка и той съвсем леко проскърцва. Оркът се спира за момент, явно е чул нещо. Озърта се наляво-надясно, след което продължава да оглежда стрелите, нищо неподозиращ. Изведнъж той изправя главата си, насочвайки я точно срещу дървото. Явно е видял най-сетне накъде води следата; понечи да каже нещо, но ти изстрелваш стрелата, която отново намира целта си - забива се точно в сърцето на орка, който пада мъртъв на земята.
Тауренът, обаче, не е вчерашен - веднага преценява ситуацията и се скрива зад едно дърво, като по този начин се прикрива.
- Предай се, стрелецо, защото си обграден! - чуваш басов глас и изречено на не-добър общ език. - Може да сме двама, но останалите идват след нас!
Гласът му е непоколебим. Наистина не виждаш никого, но... ако тауренът е прав?

Системно