Част 1: Чест и слава
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Вечерта продължава с разговори, към които се включва и ханджията - разбирате, че едно време е бил войник, но се е задомил и решил да се установи с приличен бизнес. Основал ханчето заедно с брат си, който пък напуснал местността и заминал нанякъде.
На сутринта когато тръгвате, мулето ви е оседлано и целия багаж приготвен. Малко преди да поемете, обаче, при вас идва ханджията:
- Приятели - той ви отправя зъбата усмивка. - Може и да не ви познавам, но някакси усещам, че сте добри и честни по душа, както и ръцете ви са готови да сразят всичките си врагове. Бих искал да ви помоля за една услуга - брат ми, за който ви споменах вчера, ако си спомняте, живее на ден и половина път оттук, където - той поглежда ятагана на Горрум - основа своя собствена военна школа. Майстор на меча е и може да се спогодите за нещо. Имам да му дам това писмо - той вади от същия пояс сгънато парче пергамент. - Ще ви помоля ако можете и искате да го занесете, а пък брат ми ще ви даде 2 златни монети, ако го направите. Това са доста пари за нещо толкова дребно... Моля ви - удря го той на молба. - Не мога да напусна хана, а трябва да се видя с брат ми спешно.
На сутринта когато тръгвате, мулето ви е оседлано и целия багаж приготвен. Малко преди да поемете, обаче, при вас идва ханджията:
- Приятели - той ви отправя зъбата усмивка. - Може и да не ви познавам, но някакси усещам, че сте добри и честни по душа, както и ръцете ви са готови да сразят всичките си врагове. Бих искал да ви помоля за една услуга - брат ми, за който ви споменах вчера, ако си спомняте, живее на ден и половина път оттук, където - той поглежда ятагана на Горрум - основа своя собствена военна школа. Майстор на меча е и може да се спогодите за нещо. Имам да му дам това писмо - той вади от същия пояс сгънато парче пергамент. - Ще ви помоля ако можете и искате да го занесете, а пък брат ми ще ви даде 2 златни монети, ако го направите. Това са доста пари за нещо толкова дребно... Моля ви - удря го той на молба. - Не мога да напусна хана, а трябва да се видя с брат ми спешно.
- Аз съм съгласен. С радост ще помогна на един опитен и храбър воин и неговия род. Къде живее брат ти, добри гостилничарю?
Поглеждам към Углук в очакване на неговото мнение.
ИИ: Две златни монети общо или по две на всеки?
Поглеждам към Углук в очакване на неговото мнение.
ИИ: Две златни монети общо или по две на всеки?
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
- Слава на душите на всички смели воини, че все още има такива честни храбреци като вас! Ще ви бъда безкрайно признателен! - гостилничарят започва да се кланя. - Значи - когато тръгнете оттук, на половин ден път ще стигнете до кръстовище; трябва да поемете десния път, на който пише "Военният кът на Торам" - това е мястото за обучение, което е създал брат ми. След това ще вървите още малко и скоро ще стигнете до там. Моля да му предадете това - подава ви писмото - и да му пожелаете всичко най-хубаво от мен. В писмото пише точно колко трябва да ви плати. Е, чака ме работа. Благодаря ви отново, приятен път и късмет в пътешествията! Лок тар! - той вдига ръка за поздрав и след това се връща към предишните си занимания...
Писмото е запечатано с червен печат, който има формата на звезда. Под печата е написано красиво и ръкописно: "За Торам".
С изненада отбелязвате, че в дисагите на мулето има допълнителна храна, явно подарък от ханджията.
Писмото е запечатано с червен печат, който има формата на звезда. Под печата е написано красиво и ръкописно: "За Торам".
С изненада отбелязвате, че в дисагите на мулето има допълнителна храна, явно подарък от ханджията.
Отвъръщам на поздрава на ханджията и благодаря за храната. Вдишвам с пълни дробове свежия утринен въздух и потеглям напред с новия си другар, Червеното куче, Углук.
ИИ: За колко време ще ни стигне храната, дадена от ханджията?
ИИ: За колко време ще ни стигне храната, дадена от ханджията?
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
- "Военния кът на Торам" - прочитам на глас. - Ето го пътят, за който ни каза ханджията.
Тръгвам по него, радостен, че върша това добро дело и си създавам добро име.
Тръгвам по него, радостен, че върша това добро дело и си създавам добро име.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Бавно потегляте натам и вече е следобед, когато достигате табелка "Военният кът на Торам" и виждате на двеста метра от себе си, разположено в една долчинка, по начин, създаващ уют, малко дървено имение, или по-скоро нещо като ловна хижа. Тя не се откроява с нищо особено - проста правоъгълнообразна къщурка със сламен покрив и няколко допълнителни сгради до нея. До нея води криволичещ утъпкан път.
Като се доближавате, откривате, че около дома има наредени поразрязани чучела, от които стърчи слама, но най-странното е, че няма жива душа наоколо. Единственият шум е от копитата на мулето и вашите стъпки. И сякаш стряскащо, чувате вика на миарн - птица, която живее из тия земи. Вик, който излита някъде от близките храсталаци.
Самата долина, в която вече се намирате, е обградена от дървета и на места - скали. За разлика от нормалната пустош, стелеща се на километри радиус от сегашното ви местоположение, тук има живот и би трябвало да е красиво според вашите представи... но не и сега, когато е болезнено тихо наоколо.
Като се доближавате, откривате, че около дома има наредени поразрязани чучела, от които стърчи слама, но най-странното е, че няма жива душа наоколо. Единственият шум е от копитата на мулето и вашите стъпки. И сякаш стряскащо, чувате вика на миарн - птица, която живее из тия земи. Вик, който излита някъде от близките храсталаци.
Самата долина, в която вече се намирате, е обградена от дървета и на места - скали. За разлика от нормалната пустош, стелеща се на километри радиус от сегашното ви местоположение, тук има живот и би трябвало да е красиво според вашите представи... но не и сега, когато е болезнено тихо наоколо.
- Нещо не ми харесва това място. Изглежда изоставено не само от жителите си, но дори и от животните от околието. Да си отваряме очите на четири.
Изваждам ятагана си за всеки случай.
Изваждам ятагана си за всеки случай.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
"Хващам се на бас, че гъмжи от проклети, потайни и мазни твари" - прошепнах в мрака и усетих ръката си, самоволно паднала върху дръжката на топора ми - "Нашето приятелче явно обича да му е тихо. Е, да я видим тая работа. Сигурно е тук някъде" - изръмжах аз и посочих съсечените тренировъчни чучела. След това приклекнах и се ослушах за по-странни шумове. Огледах злокобното място, стараейки се взорът ми да разцепи мрака и да улови и най-дребния признак на обитаемост. Надявах се да не е напразно, защото иначе... чакаха ни проблеми с децата на нощта.
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Озъртате се и се приближавате към къщурката, когато изведнъж Углук забелязва как сянката, хвърлена от жаркото следобедно слънце през едно малко прозорче, има формата на мъж. Почти не си личи на пръв поглед, но при взиране виждаш, че този мъж държи оръжие и се е скрил отстрани на входа.
Горрум, обаче, не е вижда нищо. Продължава да се оглежда с изваден ятаган, ама според него мястото просто е изоставено. Няма жива душа.
Системно
Горрум, обаче, не е вижда нищо. Продължава да се оглежда с изваден ятаган, ама според него мястото просто е изоставено. Няма жива душа.
Системно
- Няма никой тук. - казвам на спътника си. - Или братът на ханджията се е преместил, или нещо му се е случило. Как мислиш?
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Чуваш ругатни на непознат език и тупуркане на нозе; чупене на прозорец, когато през вратата се появяват две фигури - едната човешка, а другата е ниска - сякаш на джудже; лицето и е омотано с черен плащ.
От дясно на къщата пък, явно от там, откъдето се чува шумът от счупването, се появява още една фигура, доста по-едра от останалите.
Всички тези трима държат в ръцете си оръжия.
- Сега ще се запозная с вас, боклук - казва единия и се затичва към Горрум и замахва към него с късия си меч; оркът обаче дори не си прави труда да се дръпне встрани - вдига леко ятагана и отбива слабия удар, насочен към него.
Системно
От дясно на къщата пък, явно от там, откъдето се чува шумът от счупването, се появява още една фигура, доста по-едра от останалите.
Всички тези трима държат в ръцете си оръжия.
- Сега ще се запозная с вас, боклук - казва единия и се затичва към Горрум и замахва към него с късия си меч; оркът обаче дори не си прави труда да се дръпне встрани - вдига леко ятагана и отбива слабия удар, насочен към него.
Системно
Изревавам с цялата си ярост срещу тези мръсни нашественици и убийци и замахвам с всичка сила отгоре надолу към противника си.
Системно: Ползвам Power attack срещу него като прехвърлям 1 точка от атаката си към щетите.
Също така ползвам Dodge срещу него - получавам +1 защита срещу неговите атаки.
ИИ: След като вече се бием ни опиши малко по-добре враговете - човекът как е облечен и голямата фигура какво представлява?
Оу, да ти напомня и че имам +1 атака срещу хора от расов бонус
Системно: Ползвам Power attack срещу него като прехвърлям 1 точка от атаката си към щетите.
Също така ползвам Dodge срещу него - получавам +1 защита срещу неговите атаки.
ИИ: След като вече се бием ни опиши малко по-добре враговете - човекът как е облечен и голямата фигура какво представлява?
Оу, да ти напомня и че имам +1 атака срещу хора от расов бонус

Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Човекът е облечен в прости закърпени дрехи; увит е в мършав плащ и това, което го пази от горещините, е широкополата шапка, която носи. Висок е на ръст, към 180 сантиметра; слаб и широкоплещест, личи си, че не се е бръснал както трябва - има няколко белега, а по бузите му има набъбваща брада.
Не носи никакви други предмети освен оръжията, както също правят и другите двама; джуджето пък, сега ясно разпознавате, че е такова по брадата, която се подава леко изпод шала, с който се е увил. Държи бойна брадва и гледа настървено.
Третата фигура също е замаскирана, но не достатъчно за да разберете, че е орк - прекалено е едра за човек, а и на места виждате, че кожата е зелена. Оркът стои с малък щит и къс меч, готов за бой.
***
След като човекът не успява, ти яростен решаваш да си отмъстиш. Замахваш силно и буквално го разсичаш на две, прерязвайки ефектно гърдите му. Той ахва и изпуска меча си, след това се свлича на земята.
Виждайки това, оркът се втрурва срещу вас, и по-точно срещу теб. Замахва, но не успява да те нарани, тъй като ти ловко се предпазваш с ятагана си.
Системно
Не носи никакви други предмети освен оръжията, както също правят и другите двама; джуджето пък, сега ясно разпознавате, че е такова по брадата, която се подава леко изпод шала, с който се е увил. Държи бойна брадва и гледа настървено.
Третата фигура също е замаскирана, но не достатъчно за да разберете, че е орк - прекалено е едра за човек, а и на места виждате, че кожата е зелена. Оркът стои с малък щит и къс меч, готов за бой.
***
След като човекът не успява, ти яростен решаваш да си отмъстиш. Замахваш силно и буквално го разсичаш на две, прерязвайки ефектно гърдите му. Той ахва и изпуска меча си, след това се свлича на земята.
Виждайки това, оркът се втрурва срещу вас, и по-точно срещу теб. Замахва, но не успява да те нарани, тъй като ти ловко се предпазваш с ятагана си.
Системно
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Замахваш към орка, който току-що се е опитал да нарани отсколешния ти другар с рев; движението е просто и същевременно красиво - оркът се опитва да се предпази с щита си, но не успява навреме и ти го посичаш през гърдите. Той пада на земята и остава в несвяст.
Джуджето, виждайки това, замахва срещу теб със своята брадва. Опитваш се да се предпазиш, но той те заварва неподготвен и те удря централно в гръдния кош; добре, че е бронята, която пак те защитава, но усещаш как топлата кръв потича...
Системно
Джуджето, виждайки това, замахва срещу теб със своята брадва. Опитваш се да се предпазиш, но той те заварва неподготвен и те удря централно в гръдния кош; добре, че е бронята, която пак те защитава, но усещаш как топлата кръв потича...
Системно
Виждайки как джуджето ранява моя нов боен другар, замахвам силно с ятагана си отляво надясно към ръката с оръжието му.
Системно: Ползвам Dodge срещу него.
Системно: Ползвам Dodge срещу него.
Last edited by Gorthaur on Wed Jan 18, 2006 10:54 pm, edited 1 time in total.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Ятаганът на Горрум полита във въздуха и се посича бедрото на джуджето, което се опитва да отбегне удара, но не успява. Острието отново се обагря в червено, но джуджето остава на място, стиснало брадвата; за сметка на това, обаче, Углук буквално го разрязва с брадвата си. Джуджето процежда през зъби:
- Ще съжалявате... - на общия език с лек акцент и след това се свлича мъртъв на земята.
Около вас отново настъпва мъртвешка тишина; двама от нападателите ви са в безсъзнание, но не изглежда да издържат дълго; третият вече е мъртъв.
Системно
- Ще съжалявате... - на общия език с лек акцент и след това се свлича мъртъв на земята.
Около вас отново настъпва мъртвешка тишина; двама от нападателите ви са в безсъзнание, но не изглежда да издържат дълго; третият вече е мъртъв.
Системно
ИИ: В поста си обърках орка и джуджето, но се поправих.
- Дай да се опитаме да свестим някой от тия копелета. Може да ни кажат какво по дяволите става тук.
- Дай да се опитаме да свестим някой от тия копелета. Може да ни кажат какво по дяволите става тук.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
"Викам да го фраснем" - промърморих и посочих орка - "Съмнявам се да ни е полезен, но ако смяташ, че може да ни е от полза - да го вържем и да му дадем вода...да не пукне. Ако изпее нещо - можем да го оставим да умре от глад, ако ли не - ще го фраснем" - пошегувах се и стиснах раната си, която ме щипеше доста неприятно.
"Да претърсим къщата?"
"Да претърсим къщата?"