Част 1: Чест и слава

Blade · Post by **Blade** » Sun Jan 08, 2006 11:37 pm

Дядо ти ти бе казал, че скоро ще станеш майстор на меча, и ще бъдеш достоен член на твоя род. Мислите за твоето бъдеще като смел воин, прославящ се в битки срещу Алианса, те блазнеше вече сигурно половин ден, както се излежаваше в кръчмето "Старият глиган", намиращо се в близост до Дуротар. Беше изминал години в бой с всякакви противници и бе укрепнал, но все още нямаше някой, който да те обучи в тънкостите на изкуството, познато само на Майсторите на меча.
И все пак - бе началото на годината, ранна пролет, и както се казва: "Нова година - нов късмет" време беше и ти да достигнеш заветната цел в живота си. Също така дядо ти ти бе казал, при това вчера вечерта, че може и да не е доволен от теб и ти да не си достоен да носиш кръвта на семейството ти, но скоро идела друга възможност - съдбата ще те насочи и ти ще станеш достоен, ако се върнеш в Дуротар, където ще намериш това, което търсиш.

---

След много и най-различни пътешествия заедно с най-добрата ти приятелка - твоята двуръчна и добре наточена брадва - ти, Углук, най-сетне спираш за ден-два; Червеното куче може и да е прогонен, но все пак не можеш да скиташ без спир. Пък и отдавна не си ял нещо добре сготвено - и най-сетне това ти се отдаде, в близост до величествената столица на орките - някаква крайпътна кръчмичка "Старият глиган", където вече стоиш втори ден. Животът продължава да е все така суров и все така никой да не обръща внимание на теб. В кръчмата е опушено, шумно и донякъде тъмно. Няма много народ, а единствения твой сънародник бе онзи странен орк, който бе видял вчера. Всъщност, днес не си го мярвал.
Седиш на най-далечната маса, сам, пиейки халба бира, а останалите в кръчмето са двамина гоблина, разговарящи помежду си, един трол и един от могъщите таурени, които водят някакъв тих спор помежду си.

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Mon Jan 09, 2006 12:22 am

Ставам от леглото си. Най-после е време! Дядо ми беше казал, че съдбата най-после ще ми даде успех. Ще върна славата на рода си и най-после ще се завърна у дома, където ще заема мястото си сред едни от най-добрите воини в Ордата! И дядо най-после ще е доволен. Предците ще са доволни!
"Благодаря ти, дядо" помислям си радостно преди да изляза от стаята си и да ида в общата зала. Смятам да отпразнувам предзнаменованието с една голяма кана пиво. Взимам само ятагана и кинжала си(парите ми са си винаги с мен). Останалите неща оставям в стаята си.
Когато виждам моя сънародник в общата зала го поздравявам весело и шумно и го поканвам да седнем на по една бира и да обменим новини и истории. В много добро настроение съм и му казвам, че аз черпя.

Ringlas · Post by **Ringlas** » Mon Jan 09, 2006 4:55 pm

ДЕН 1ви

Отседнал съм в крайпътната дупка "Старият глиган". Шумно и мрачно място, идеално за отдих - мъждукащата светлина те преспива, докато се опияняваш от сладникавия дим и хаотичните, непреставащи крясъци. Далеч от мен бяха двама гоблина, трол и таурен. Приспиваше ми се, а и бях самотен. Нямаше с кого да споделя безбройните си приключения или да сравня бойното си майсторство. Нямаше...заспивах сякаш. Тогава тъкмо да стана от масата и да се присъединя към тихия спор между трола и огромния воин, преди да им предложа секирата си за едно ново, съвместно пътешествие, при мен дойде странният орк, когото бях мярнал вчера. Козята му брадичка беше вързана на плитки, а в погледа му се четеше дружеско настроение. Прикани ме, мен, Червеното куче, а аз не подозирах, че това бе първата стъпка към едно ново, навярно и опасно приключение. Станах, стиснах сърдечно ръката му и с охота приех неговата почерпка:
- Така да бъде. С удоволствие ще пийна и ще поприказвам с теб, нови приятелю. Много опасности ми предоставаи суровия ми живот, време е да ги споделя с някого. Името ми е Углук и съм прокуден от племето си...дадоха ми името Червеното куче, с което и предпочитам да се обръщат към мен.

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Mon Jan 09, 2006 9:02 pm

Зарадван, взимам по една кана бира и когато сядаме на някоя маса го питам:
- Е, приятелю, кажи ми отде идеш и има ли нещо ново из околието? И кое е това племе, което би изгонило такъв здравеняк като теб? Разкажи ми за себе си и аз ще направя същото.

ИИ: Водещ, казвай колко струват бирите, за да си правя сметката :-)

Blade · Post by **Blade** » Mon Jan 09, 2006 10:21 pm

Ханджията е орк, леко брадясал, който мазно ти казва, че двете бири струват един сребърник.

Ringlas · Post by **Ringlas** » Mon Jan 09, 2006 10:40 pm

"Бях твърде непокорен и неубоздан, а правилата на племето не бяха по моя нрав. Затова и ме прокудиха. Казаха ми да си вървя - ей така! Аз естествено си тръгнах" - изтърсих, почесвайки си брадичката - "Тръгнах си и те ме дариха с ново име - Червеното куче. Единственото нещо, което ми остана от племето е тази страхотна брадва" - добавих и погалих острието на масивното си оръжие с любов и топлина - "както и името ми. Започнах да скитам сам из пустощта, надвивайки страховити зверове и хитри противници - ей таз дрешка взех насила от един особено коварен Човек, който е обикалял за такива като мен" - и потупах плетената си ризница. След това направих кратка пауза и продължих - "Възпитател ми беше суровия живот - научих се на дисциплина и отговорност към себе си - нещо, което преди бе неприсъщо за мен, въпреки честолюбивата ми натура - просто си бях непокорно момче. Сега като че ми се иска да се върна и да покажа, на какво ме е научила пустощта. Май не споменах нищо за семейството си - ами нямам такова или поне не знам нищо за него. Но, хайде, кажи ми и ти нещо за себе си, дори не знам името ти!"

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Mon Jan 09, 2006 11:06 pm

- Аз съм Горрум, от клана "Бойна песен" и съм тръгнал да пътешествам и трупам познания за воинското изкуство. Дядо ми беше Майстор на острието и след като загина славно в битката при Хайжал аз реших да стана като него, дори по-добър, и да прославя нашия род още повече. Майсторът на меча, при когото отидох, обаче, ме отпрати и каза че още съм прекалено млад и неопитен. Каза ми да се върна, когато стана достатъчно добър. Затова тръгнах да пътешествам и да се закаля - напуснах Оргримар и досега много съм се тренирал и много опасни зверове съм погубил - ей тая меча кожа ми е трофей от тях. С напътствията на духа на моя дядо, аз скоро ще бъда достоен да стана Майстор на меча.
При последните думи доволно отпивам от каната си.
- Ти накъде си се запътил, Червено куче? Ако нямаш някаква точна цел, да попътуваме заедно? Може да пообиколим Дуротар. Кой знае, може пък и да намерим по-добра работа като наемници, вместо да избиваме само животни и чудовища? Аз поне отдавна не съм се връщал в пределите на нашата страна... Какво мислиш?

Ringlas · Post by **Ringlas** » Mon Jan 09, 2006 11:36 pm

- Щастливец. Вълнуваща история. Аз сигурно никога няма да се върна...при корените си. Аз съм изкоренен от Танцуващите вълци и животът ми се е превърнал в едно безкрайно, самоцелно и безполезно никому скиталчество. Ето сега шанс да "поработя" с някого - казах аз и се засмях, удряйки весело с юмрук по масата - дадено, братко. Да се завърнем към Дуротар. И нека слънцето ни води по нашия път, дълъг път през дивото. - изръмжах и изгълтах бирата си - Напред!

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Mon Jan 09, 2006 11:49 pm

- Да! Потегляме още утре сутринта! - кресвам възторжено и допивам своето пиво.
- Съгласен?

Ringlas · Post by **Ringlas** » Mon Jan 09, 2006 11:59 pm

- Напълно! Бих тръгнал на път с теб още днес, но това би било глупава постъпка - утрото е по-мъдро от вечерта!

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Tue Jan 10, 2006 11:07 am

- А така. - продължавам. - Ще трябва да се запасим с провизии. Аз имам достатъчно храна за пет-шест дена, но май ще трябва да се запасим с повече. Ти как си с храната? И може би да вземем някакво товарно животно, за да не трябва да мъкнем всичко?

Ringlas · Post by **Ringlas** » Tue Jan 10, 2006 4:22 pm

При тези думи се позачудих, подръпнах нервно една от плитките си и заявих: "Храна имам за седем дена. Животно нямам, а сигурно би било скъпо да наемем. Пари не ми липсват, но все пак не знам кога може да ми потрябват. Досега винаги съм пътувал пеш и сам съм си носил товара. Ти обаче може би знаеш обаче по-добре от мен. Затова нека последната дума бъде твоя!"

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Tue Jan 10, 2006 7:00 pm

Засмивам се.
- И аз така съм свикнал, да си нося сам товара. Но да питаме за всеки случай ханджията дали има някое малко кодо или пък муле за продан и колко му иска. Заяква се от носене, но пък не е хубаво да се претоварваме - хем пътят ни ще е по-тежък, хем в битка ще ни е по-трудно.

ИИ: Блейд, колко ще ни струва едно младо кодо или пък муле? Ако ханджията продава, де.

Blade · Post by **Blade** » Tue Jan 10, 2006 11:41 pm

Още не си изрекъл това, когато дотърчава ханджията - очевидно подслушва сякаш всички в заведението си, защото направо казва:
- Чух, че търсите товарно животно. Мога да ви продам едно муле на добра цена, всъщност дори на безценица. Само кажете дали желаете и ще се договорим.

[ИИ]По принцип знаете, че животните са горе-долу скъпи - заедно с дисагите и седлото може да стигне до 30тина златни монети цената на едно муле.[/ИИ]

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Tue Jan 10, 2006 11:55 pm

- Ами дай да видим първо животното, пък тогава да говорим за цена? - казвам и отправям въпросителен поглед към Червеното куче.

Ringlas · Post by **Ringlas** » Wed Jan 11, 2006 9:35 pm

- Да, и аз искам да видя първо стоката! - кимнах аз и зачаках отговор.

Blade · Post by **Blade** » Thu Jan 12, 2006 12:39 pm

- Добре, разбира се, няма проблем - той се изправя и тръгва нанякъде, казвайки на едра жена да поеме бара.
- Ще ви го продам за двадесет и пет златни монети, мулето заедно с юзди, дисаги и седло. Какво ще кажете, господа? - междувременно влизате в малкия обор на кръчмата, където виждате наистина едно мъничко черно муле. На пръв поглед изглежда нормално.

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Thu Jan 12, 2006 1:00 pm

Искам да го огледам по-внимателно, за да видя дали не е нещо болно или увредено. Иначе казвам:
- Хмм, цената е прилична, нали така Червено куче?
ИИ: Не знам дали Handle animal или Search трябва да се мята? Ти прецени най-добре.

Ringlas · Post by **Ringlas** » Thu Jan 12, 2006 8:10 pm

- Даа, прилична е...ъ, какъв товар може да носи? Все пак преди да се договаряме за цената трябва да знаем каква работа ще ни върши. Свикнало ли е на дълъг път, натоварено?

Blade · Post by **Blade** » Thu Jan 12, 2006 11:39 pm

- Че как? - ханджията сякаш е обиден. - Носи на товар, а и не се предава лесно от дългия път.

Оглеждаш мулето доста внимателно и не откриваш нищо, което да "грабне" окото - изглежда в напълно добро здраве, дори изцвилва като се доближаваш до него.

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Thu Jan 12, 2006 11:48 pm

- Ами добро изглежда. Двайсет и пет жълтици викаш... Взимаме ли го? - питам Червеното куче. - Делим си цената.

Ringlas · Post by **Ringlas** » Fri Jan 13, 2006 3:07 pm

"Ами здраво е животното, не може да се отрече...и си струва цената. Взимаме го, добра покупка ще бъде. Дано е готово за дълъг път" - казах аз и се усмихнах зъбато.

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Fri Jan 13, 2006 8:00 pm

- Ами добре, май сме готови. Мисля, че имаме достатъчно храна за пътуването. Ако има още нещо, което искаме да купим, ще ти кажем, добри ханджио.

ИИ: Колко дни ще трае пътя до Дуротар? Героите ни би трябвало да го знаят, все пак оттам идват :-)

Blade · Post by **Blade** » Fri Jan 13, 2006 11:04 pm

Той прибира парите някъде в пояса си и след което се обръща и тръгва обратно към кръчмата.
- Знаете къде да ме намерите, надявам се. Винаги ще има с какво да ви помогна, пътешественици - казва той през рамо.

[ИИ]Пътят до Дуротар е половин-един ден, но само до държавата. До Оргримар ще минат една-две седмици.[ИИ]

Gorthaur · Post by **Gorthaur** » Fri Jan 13, 2006 11:23 pm

Мисля да се запася с допълнителна храна когато влезем в Дуротар.

ИИ: Ако Ринглас не мисли да прави нещо този ден, направо да минаваме на отпътуването викам :-)